Демографския проблем: България

[gollum]

Империал, аз затова не исках модераторски права в "общи приказки" .

В тази връзка искам да попитам - При какви условия една жена би се навила да има второ, трето и пр. дете? Като не става дума за болшинството представителки на ромското малцинство. Знаем много добре, че тях условията не ги бъркат.

Тук може да се отговаря въз основа на личен опит. Статистически данни май нямаме. Според мен, не опира само до "воля", а основно до възможности. Второ дете (или трето) в нормално семейство (т.е. където родителите мислят дали имат финансова възможност да осигурят нормално детство и живот за детето си) е възможно само ако го позволяват доходите (т.е. няма твърде силно да повлияе върху тях фактът, че жената няма да участва много в семейния бюджет някъде в продължение на 6-8 месеца) и жизненото пространство (т.е. има достатъчно място в апартамента или къщата). Важно значение има и това как прекъсването на работа ще се отрази на кариерата на майката. Това за семействата, където и двамата родители работят.
Т.е. икономическите и социални фактори имат много голямо значение, май дори по-голямо, от личното желание и воля. Пак повтарям - за нормалните семейства.

[виталий]

икономическите и социални фактори имат много голямо значение, май дори по-голямо, от личното желание и воля. Пак повтарям - за нормалните семейства. Можно выразиться по другому, не для нормальной семьи, а для семьи, которая хочет, чтобы жизнь в ней развивалась по стандартам Западного, глобализированного общества.

Иначе я знаю много семейств, где увеличение количества детей заставляло оторвать главу семейства свою задницу от дивана и найти более оплачиваемую работу или начать свой бизнес. Что в конечном итоге влекло увеличение доходов семейства.

[Юлиан Август]

T.е. Виталий, някой е впрегнал каруцата пред коня.
Иначе моите наблюдения се покриват с тези на Парабелум- сегашната ситуация в България доста се различава от тази преди 10-ина години. Нормално, предвид как се е променила икономическата такава.

[Parabellum]

фактът, че жената няма да участва много в семейния бюджет някъде в продължение на 6-8 месеца) и. Важно значение има и това как прекъсването на работа ще се отрази на кариерата на майката. Това за семействата, където и двамата родители работят.

Значи тук може да се обсъдят следните неща.
Нали промениха закона за майчинството и вече майките получават в продължение на 9 месеца 90% от заплатата си, което е голямо перо в семейният бюджет.
По-интелигентните хора пък правят следното.
Например бъдещата майка взема 700лв на месец.Когато забременее, в последните 6 месеца то бременността си тя започва да се осигурява допълнително на.......... да речем 1500лв.След като роди в продължение на 9 месеца майката взема една мнооооооооого хубава сумичка, което в никакъв случай не натоварва семейният бюджет.......
Пък и , кадето е едно дете, там и второ.Всяко дете се ражда с късмета си.Просто днешните родители гледат как да се оправдават, кариера, бизнес и незнам к`во си още.А годинките минават, живота тече и като се обърнеш нито хубава кариера си направил, нито деца имаш.
От както се помня цените на стоките са вървели все нагоре и хората са се оплаквали от безпаричие.И при бай Тошо и при Костов и при................
Кучетата си лаят , керванът си върви.Навсякъде е едно и също.Лично мнение и опит Дами и Господа. :tup:

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Според мен, не опира само до "воля", а основно до възможности.

Все се надявах женската част на форумите да се включи и да даде ясен отговор на повдигнатия от мен въпрос. Вместо това получих отговор от gollum.
Според мен, тук става дума за приоритети. Мисля, че при повечето жени (без болшинството представителки на ромското малцинство) приоритетите са горе долу следните:
1. Първо дете.
2. Работа, кариера.
3. Развлечения
4. Второ дете.
5. Трето дете.
Т. е. второто дете въобще не е приоритет, а е забутано някъде назад.
С други думи, мисля, че ако за човек второто дете е приоритет, той ще направи всичко възможно да го има. Т. е . мисля, че точно "воля" е необходима за преодоляване на различните трудности, свързани с това. А ако липсата на финансови възможности е била подходящо оправдание преди 10 години, сега това просто не е актуално. А ако се огледаме наоколо не можем да не забележим, че дори хората с големи възможности рядко имат повече от две деца. За сметка на това, в гетата е пълно с многодетни майки.
Та от тази гледна точка мога да се съглася, че става дума за социални фактори.

Съгласявам се и с повечето неща, казани от Parabellum и по-специално със следното:

Просто днешните родители гледат как да се оправдават, кариера, бизнес и незнам к`во си още.А годинките минават, живота тече и като се обърнеш нито хубава кариера си направил, нито деца имаш.
От както се помня цените на стоките са вървели все нагоре и хората са се оплаквали от безпаричие...

И само искам да допълня, че преди години нямаше толкова феминизъм, като днес.

[gollum]

Както посочих, работата опира до приоритети, разбира се. Ако броя деца е абсолютен приоритет (или пък предимство ), получаваме познатата ни от гетата (а и не само от тях, понякога) картинка. Но аз не описвах някакви крайни случаи, а се опитах да отговоря на конкретния въпрос от лична гледна точка (спокойно ИЦА, както ти (надявам се), не можеш да забременееш, така и аз не съм жена, нищо че ти отговорих (макар че то Ам-гъл знаеш ли го от какъв пол е? - вероятно след повече от 500 години вече няма значение) - с жена ми от известно време обмисляме идеята за второ дете, та затова и пиша от личен опит - като човек, обмислящ подобно нещо.

ПП Обаче все пак не сме във форум бг-мама, така че дайте да се върнем на темата.

[Хана]

Императора много се интересува за мнението от другата страна на барикадата, та ще се включа, макар че темата клони по задълбоченост и безбрежност към обсъждането на смисъла на живота.
Макар че може би не съм аз най-подходяща за отговор на подобен въпрос - вече съм се отчела пред партията и родината и имам 2 деца. И не съм ромка.
Голъм като семеен човек е обяснил в общи линии нещата и те не са много различни от мъжка и от женска гледна точка, т.е. това е решение, което се взема и от двамата. Финансовата страна е важна, но не е най-важната. Първоначално идеята за дете възниква на някакви предрационални, инстинктивни, емоционални равнища и чак след това бива обмисляна и на рационално ниво и човек се замисля за пари, пространство, възможности и т.н. Но когато вече във всички други клетки си написал плюсчета в полза на дете и си го родил, не е зле и държавата малко да се погрижи за тези деца. Може и да плащат 9 месеца по 90%, но това е отскоро, аз не можах да го закача. На моите 2 деца държавата щедро отпуска по 8.33 на месец, смятала съм ги лично. Всъщност за прецизност трябва да извадя от тази огромна сума здравните осигуровки на децата, които държавата удържа в друга графа на двамата родители, та ще стане към 7 и нещо.
Но първата крачка и най-важното е човек да намери подходящия спаринг партньор, с когото да обмисля и планира тези въпроси.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Голъм като семеен човек е обяснил в общи линии нещата и те не са много различни от мъжка и от женска гледна точка, т.е. това е решение, което се взема и от двамата.

При всички случаи се взема и от двамата, но решаващата дума е на жената. Мисля, че няма нужда да обяснявам защо е така.

Финансовата страна е важна, но не е най-важната.

Мисля, че това е верен отговор!

... най-важното е човек да намери подходящия спаринг партньор, с когото да обмисля и планира тези въпроси.

Да, усетих се аз, че това е причината. Явно за да забременея ще ми трябва партньор. А аз се мъча сам и се чудя защо нищо не се получава.:1087:

[Хана]

Ин витро пробва ли?

Ти май се изживяваш не само като Цезар, ами и като Зевс.

[Thorn]

Не си спомням дали Калигула или Хелиогабал беше правил опити.

[Guy de Mont Ferrand]

Не си спомням дали Калигула или Хелиогабал беше правил опити.

Хелиогабал

[tonev]

ъъъ армията ни се е заела с решението...

[SRH]

Империал, аз затова не исках модераторски права в "общи приказки" .


Тук може да се отговаря въз основа на личен опит. Статистически данни май нямаме. Според мен, не опира само до "воля", а основно до възможности. Второ дете (или трето) в нормално семейство (т.е. където родителите мислят дали имат финансова възможност да осигурят нормално детство и живот за детето си) е възможно само ако го позволяват доходите (т.е. няма твърде силно да повлияе върху тях фактът, че жената няма да участва много в семейния бюджет някъде в продължение на 6-8 месеца) и жизненото пространство (т.е. има достатъчно място в апартамента или къщата). Важно значение има и това как прекъсването на работа ще се отрази на кариерата на майката. Това за семействата, където и двамата родители работят.
Т.е. икономическите и социални фактори имат много голямо значение, май дори по-голямо, от личното желание и воля. Пак повтарям - за нормалните семейства.

Голъм, имам съвсем пресни данни за желани семейни модели, брой раждания (от тях в домащни условия и в болница), средна възраст на ражданията, детска смъртност и прочие по етнически разрези. Впрочем данните са толкова пресни, че част от тях дори не са обработени. Но понеже аз съм се занимавам с тая работа, мога да дам някакви общи впечатления към момента (между другото не се включих по-рано в тая дискусия, именно защото пътувах в една от областите).

Когато споменаваш възможностите за кариера - това е съвсем вярно и меродавно за българската група до ниво общински център. В някаква степен това се отнася и до т.нар. "турци". Идеята за кариера по принцип е пряко свързана с образователното равнище (то и без друго е близо до акъла). Оня ден в една фокус група един тип (хорохане рома) и лидер в общността каза дословно следното: "Защо да учат момичетата след 4 клас, когато няма как да намерят работа. Тяхната работа е вкъщи, те трябва там да работят." Това изявление е пряко обвързано с практическото приложение на образованието, с възможността то да се оползвотори. Това е един много практичен поглед, който не взема предвид други някакви ползи от образованието. Групи като тая (аз посочих само религиозна принадлежност) са много: лингурари, копанари, миллет. В някаква степен всяка една от циганските групи е затворена и не се допускат външни лица, т.е. женитби с други. Така там се появява един порочен кръг, където авторитетът на главата на семейството е неоспорим и се затвърждава от традицията. Ако трябва да погледнем чисто механично, в тия групи има средно 4-5 деца, а средната възраст за първо раждане е близо 16 години. Впрочем за последните години има някакво повишаване на възрастовата граница и то благодарение на ред програми.

Темата е страшно голяма. Няма как наведнъж да обхвана каквото трябва. Да кажем обаче, че от област до област има големи разлики - Ямбол, Добрич и Монтана като цяло са много по-зле като брой деца сред етническите общности от например Русе и В. Търново. Това е, защото отделите на РИОКОЗ, РЦЗ, социални служби, нивото на участие на НПО, изпълнението на държавни политики по отношение на сексуално здраве е съвсем различно. Значи просто на някои места се работи (но съвсем не с оборотите отпреди години), на други нещата вървят на самотек. Второто нещо е работата на общопрактикуващите лекари - един трън, който е страшно вреден за абсолютно всички хора, без оглед на етническата принадлежност. От здравна гледна точка (в т.ч. и свързаните със семейно планиране дейности) функциите на тия чиновници се контролира от излишна бюрокрация и там наистина има невероятни абсурди. От друга страна обаче, тия лекари въобще нямат спира да дерат на живо със задната мисъл, че все ще се намерят пари, когато има зор. А въобще не се има предвид, че тия неща въобще не са приоритет (особено за селското население), нито пък че населението просто се дистанцира и не иска да си има работа с тях. Всякакви намеси оттук нататък са страшно чужди и на тях се гледа враждебно.

В годините на социализма голяма част от селското население беше привлечено в градовете. Така се появиха заплашителните комплекси в големите градове. От една страна ставаше дума за ограничено жизнено пространство, от друга моделът на българина с много деца просто нямаше смисъл, намше защо да имаш 4-5 деца да бачкат на къра. Бумът през 70-те беше и заради общата икономическа картина, която в тоя период беше възходяща. В някаква степен хората от това поколение понастоящем се репродуцират и това, съчетано с доста по-ниската продължителност на живота сред малцинствените групи, създава баланс. Това обаче не е достатъчно. Сега с отварянето на оперативните програми има доста възможности за работа в селските региони. Има мерки в какви ли не области. Струва ми се, че много от парите ще достигнат и до крайните ползватели (макар по веригата да има доста кръвопийци). Но и те самите вече имат интерес нещата да потръгнат някак. Да, икономически мотив е да виждам върнали се на село българи - засега не много, но някак има тенденция.

А другите неща са плетеница от стереотипи...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ин витро пробва ли?

Не съм. Пробвах с пъпкуване, но засега няма резултат.

Хелиогабал

Е, той не е опитвал съвсем сам. Все пак се е бил омъжил. А преди това е опитвал и с жени.

[Darkas]

Аз смятам, че циганите сами трябва да разберат защо е нужно образованието и да го поискат. Това е въпрос на личностно израстване (дори на национално или етническо такова). Ако си спомним през Възраждането какво е било отношението на хората към образованието - "Учи сине, за да станеш човек", както и това, което докладва Макгахан - за общинските училища и съпоставим например реакцията на украинските селяни, когато се провеждат реформи в Русия за повсеместно образование - "За какво да го пращам да учи, като ми трябва тук на полето да работи", можем да си направим един извод - хората трябва да са готови за тази стъпка, да си поискат сами. Не можем да правим тези крачки вместо тях. Те трябва да са мотивирани да учат, а това само с тояга и морков не става -трябва вътрешна убеденост, за необходимостта от образование