интересен коментар от Дойче Веле - България
Каква е реалната ситуация около превръщането на България в държава, приемаща имигранти две години преди членството й в ЕС?
Георги Папакочев
Преди време Институтът по демография към БАН прогнозира, че към 2020 година българското население ще се свие на 6.5 милиона души. Няколко години преди това оксфордският професор Ричард Крамптън беше констатирал в свое изследване, че "Демографският срив е най-големия проблем, който България трябва да решава през новото столетие». Учени, социолози, журналисти още тогава се опитваха да бият тревога, но онези, които трябваше да предприемат нещо за спирането на този процес, оставаха глухи.
Впрочем, закъснели безнадеждно, каквито и да е мерки днес трудно биха преобърнали тази опасна тенденция. За България тя означава намаляване на потреблението и свиване на вътрешния пазар, рязко увеличаване на напрежението в социалните фондове в резултат на увеличеното възрастно население, превръщане на страната в пренебрежим пазар за чуждестранните стоки / и днес се чудим защо Румъния е винаги пред нас в сметките на ЕС със своите 30 милиона граждани!/, трудно опазване на националната сигурност. Темповете на икономически растеж драматично ще спадат поради невъзможността икономиката да бъде осигурена с достатъчна работна сила и в крайна сметка България ще се превърне в ненадеждна за европейските си партньори държава.
Проблемът, обаче, не е само български.
Мощната икономически Германия още през 2000-та година си даде сметка, че застаряващото й население и намалената раждаемост неминуемо ще се отразят върху икономиката и предприе мерки за организираното привличане на чуждестранни специалисти на постоянна работа в страната, както и промени Закона си за имигрантите. Чехия, която по територия е по-малка от България, а по население е над 10 милиона души, успешно стартира в началото на годината пилотен проект за контролирано привличане на специалисти от чужбина/ първоначално от България, Полша и Казахстан/, които да запълнят очертаващите се празнини в нейната икономика.
Едва сега, обаче, две години преди влизането си в ЕС, изчезващата демографски България е на път да се досети, че нещо все пак трябва да се направи.
Със сегашните си нива на заплащане и състояние на своята икономика България би представлявала емиграционен интерес основно за граждани от страни, които са в още по-тежко икономическо положение от нея. Естествено е българите от Бесарабия, Влашко, Банат да бъдат стимулирани от перспективата да живеят в бъдеща членка на ЕС, която дори е и тяхна прародина. Със сигурност хора от бедните съседки Македония и Албания , ще се размислят сериозно върху перспективата да емигрират. Няма да спрат и рутинните емигрантски потоци от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, които се надяват един ден да проникнат по на Запад в Стария континент.
Групата, която най-щастливо би заживяла в европейска България,обаче, са братушките руснаци. Пристигайки при топлото море и свежите плодове, те се сдобиват с безопасност, приятни за общуване добронамерени към тях хора, култура на европейско ниво, отсъствие на масови алкохолици и разбойници, възможност за бърза адаптация, разбираем език, ниски цени на недвижимите имоти, предсказуема държавна политика и неизбежно влизане в ЕС. Според московски имигрантски агенции, с 30 хиляди щатски долара руснакът не само можел да уреди семейството си с жилище, но дори и да започне бизнес в България/ не е трудно да се досетим какъв/! Какво да кажем за петимните за Европа бедни украинци и беларусци, от които една Чехия е пропищяла с тяхната престъпност, мафиотизираност, алкохолизъм и практикуване на нелегален труд!
Така, на фона на очертаващата се шарена картинка, дебатът за бъдещата "Имиграционна стратегия на България" е вече в ход. Ако той не доведе до сериозни и отговорни решения на държавата, нищо чудно скоро да станем свидетели на прелюбопитни неща.
Каква е реалната ситуация около превръщането на България в държава, приемаща имигранти две години преди членството й в ЕС?
Георги Папакочев
Преди време Институтът по демография към БАН прогнозира, че към 2020 година българското население ще се свие на 6.5 милиона души. Няколко години преди това оксфордският професор Ричард Крамптън беше констатирал в свое изследване, че "Демографският срив е най-големия проблем, който България трябва да решава през новото столетие». Учени, социолози, журналисти още тогава се опитваха да бият тревога, но онези, които трябваше да предприемат нещо за спирането на този процес, оставаха глухи.
Впрочем, закъснели безнадеждно, каквито и да е мерки днес трудно биха преобърнали тази опасна тенденция. За България тя означава намаляване на потреблението и свиване на вътрешния пазар, рязко увеличаване на напрежението в социалните фондове в резултат на увеличеното възрастно население, превръщане на страната в пренебрежим пазар за чуждестранните стоки / и днес се чудим защо Румъния е винаги пред нас в сметките на ЕС със своите 30 милиона граждани!/, трудно опазване на националната сигурност. Темповете на икономически растеж драматично ще спадат поради невъзможността икономиката да бъде осигурена с достатъчна работна сила и в крайна сметка България ще се превърне в ненадеждна за европейските си партньори държава.
Проблемът, обаче, не е само български.
Мощната икономически Германия още през 2000-та година си даде сметка, че застаряващото й население и намалената раждаемост неминуемо ще се отразят върху икономиката и предприе мерки за организираното привличане на чуждестранни специалисти на постоянна работа в страната, както и промени Закона си за имигрантите. Чехия, която по територия е по-малка от България, а по население е над 10 милиона души, успешно стартира в началото на годината пилотен проект за контролирано привличане на специалисти от чужбина/ първоначално от България, Полша и Казахстан/, които да запълнят очертаващите се празнини в нейната икономика.
Едва сега, обаче, две години преди влизането си в ЕС, изчезващата демографски България е на път да се досети, че нещо все пак трябва да се направи.
Със сегашните си нива на заплащане и състояние на своята икономика България би представлявала емиграционен интерес основно за граждани от страни, които са в още по-тежко икономическо положение от нея. Естествено е българите от Бесарабия, Влашко, Банат да бъдат стимулирани от перспективата да живеят в бъдеща членка на ЕС, която дори е и тяхна прародина. Със сигурност хора от бедните съседки Македония и Албания , ще се размислят сериозно върху перспективата да емигрират. Няма да спрат и рутинните емигрантски потоци от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, които се надяват един ден да проникнат по на Запад в Стария континент.
Групата, която най-щастливо би заживяла в европейска България,обаче, са братушките руснаци. Пристигайки при топлото море и свежите плодове, те се сдобиват с безопасност, приятни за общуване добронамерени към тях хора, култура на европейско ниво, отсъствие на масови алкохолици и разбойници, възможност за бърза адаптация, разбираем език, ниски цени на недвижимите имоти, предсказуема държавна политика и неизбежно влизане в ЕС. Според московски имигрантски агенции, с 30 хиляди щатски долара руснакът не само можел да уреди семейството си с жилище, но дори и да започне бизнес в България/ не е трудно да се досетим какъв/! Какво да кажем за петимните за Европа бедни украинци и беларусци, от които една Чехия е пропищяла с тяхната престъпност, мафиотизираност, алкохолизъм и практикуване на нелегален труд!
Така, на фона на очертаващата се шарена картинка, дебатът за бъдещата "Имиграционна стратегия на България" е вече в ход. Ако той не доведе до сериозни и отговорни решения на държавата, нищо чудно скоро да станем свидетели на прелюбопитни неща.
С другой стороны Русские, Белоруссы хороши тем, что через два, три поколения это будут настоящие Болгары, и по внешности и по образу мыслей.
Comment