Еволюция на Старобългарския език

[Хана]

Старобългарските букви излизат, ако ги имаш на компютъра или от някой текст или сайт с копи - пейст.
Ето: ѧ Ѣ ѫ

Извинявам се, аз може би нещо не зацепих, защото доста мнения наведнъж прочетох и може и нещо да съм пропуснала, но каква е темата на спора? Кой език се е изменил в по-голяма степен, а кой (относително) се е запизил?

[Stormbringer]

Темата, Хана, е за това доколко се е запазила връзката между старобългарски и църковнославянски.
Засега има две основни мнения:

1.Крилов - старобългарския е спрял развитието си ( предполагам Крилов визира края на 14-ти век, макар че не го е посочил изрично ), а църковнославянския, чрез своята руска редакция и развитие е придобил големи изменения и се е превърнал в днешния църковнославянски, използван за богослужения. Така, както аз разбрах тезата му, той счита, че съвременният черковнославянски има много по-голяма връзка с руския, отколкото със старобългарския.

2. Моя милост - старобългарският не е спрял развитието си през 14-ти век ( или когато и да било ) През 14-ти век, той вече е бил в процес на дълбоки промени, които са се задълбочили още повече в стремежа на езика към аналитичност. Църковнославянският в днешния си вид, пази дълбока връзка с езика от среднобългарския период - според мен той и до ден днешен си представлява точно това - български език от 14-ти век с руска редакция и незначителни промени под въздействието на руския език. Аз смятам, че старобългарският е продължил развитието си докато е достигнал съвременният ни език, а църковнославянският не се е развивал значително и все още пази много повече от старобългарския, отколкото от руския.

Това е в общи линии, обобщено.

Благодаря за буквите, моля Голъм да не ги трие, за да можем да ги копираме оттам ако решим да вадим отделни елементи от текстовете.

[владетелят на шумер]

Една интересна подробност до 19 век w в старобългарския се чете като у и 8 също се чете като о или у.Макар ,че има и отделни букви о и у.

[Stormbringer]

Владетелят на шумер: Няма такова нещо. По-скоро е точно обратното

Гръцката омега винаги се използва за означаване на "о", по правило - в начало на думата.
Буквата 8, винаги се използва за означаване на "у".

И двете са следствие на влиянието на гръцката ръкописна традиция и се ползват безразборно в комбинация с нормалните букви за тези гласни.

[Коцето]

Коцето, според мен и ти неоснователно поставяш равенство между пъсменост и език.

Извинявам се за отклонението, но много добре правя разликата. Както и да е, може да не съм се изразил точно, може и да не си ме разбрал. Засега ще наблюдавам с интерес темата. Още веднъж се извинявам, Голъм,ако прецени-да трие.

[Stormbringer]

Ето ги и текстовете от среднобългарския период. Подбрах четири текста от различни сфери, за да се избяга от типичната каноничност и да се видят по-добре промените в езика настъпили в този период. Умишлено няма текстове от Търновска книжовна школа - те са запазили архаичността си и стилът е толкова тежък, че се иска много опит в четенето и анализа на подобни текстове, за да бъдат разбрани. За тях - по нататък

Отново се извинявам за вида в който ви поднасям текстовете, но ми бе невъзможно да ги намеря в интернет. Иначе са четливи, аз лично нямах проблем с разчитането им.

1-ви и 2-ри файл съдържат Дубровнишката грамота на Иван Асен II-ри от 1230-та год. В първият също можете да видите текстът на Боянския надпис на севастократор Калоян.

3-ти файл съдържа откъс от Троянската повест, преведена през 14-ти век.

4-ти файл, съдържа Народното житие на св. Иван Рилски.

5-ти Свищовския дамаскин от 1753-та. Естествено, той е от новобългарския период, давам го като текст, заради значението на Дамаскинската книжнина в запазването на почти напълно унищожената книжовна традиция - за някои мисля ще е интересно да сравнят езика в Дамаскина с езика от другите периоди.

Сега единствено остана княз Крилов да представи някой нов черковнославянски текст.

Бих искал да поясня, защото видях подобни постове, че развоя на народноговоримия език не е чак толкова непроследим, колкото изглежда смятат някои. Ако през през старобългарския период, разговорен и книжовен език съвпадат, то през среднобългарския, разликата между тях все повече се увеличава. Като изключим радикализми като Евтимиевата реформа, книжовният език рано или късно реагира на промените в разговорния. Поради своята нормативност, той не може да се променя със същата скорост, като народния, но такова изменение все пак има. Освен това, макар при преписване на канонични книги ( евангелия например ), волностите при езика да са забранени, то информация за текущото състояние на разговорния или народния език, можем да придобием от приписките, който монасите са оставяли в полетата извън основния текст. Обикновено, те не спазват каквато и да е нормативност.

Например в Изборен апостол от 13-ти век, монахът, който го е преписвал, оставил следната приписка:

"O, гладьнь сьмъ та ми е срдце смѫштено."

Явно преписването на подобни текстове изобщо не се е извършвало в удобни условия и обстановка

[Коцето]

Бих искал да поясня, защото видях подобни постове, че развоя на народноговоримия език не е чак толкова непроследим, колкото изглежда смятат някои. Ако през през старобългарския период, разговорен и книжовен език съвпадат, то през среднобългарския, разликата между тях все повече се увеличава. Като изключим радикализми като Евтимиевата реформа, книжовният език рано или късно реагира на промените в разговорния. Поради своята нормативност, той не може да се променя със същата скорост, като народния, но такова изменение все пак има. Освен това, макар при преписване на канонични книги ( евангелия например ), волностите при езика да са забранени, то информация за текущото състояние на разговорния или народния език, можем да придобием от приписките, който монасите са оставяли в полетата извън основния текст. Обикновено, те не спазват каквато и да е нормативност.

Напълно се присъединявам! :tup: :tup: :tup: Бих желал да допълня, че причина за това разграничаване е коренната промяна на обстановката след османското нашествие. Ако Евтимий се опитва да въведе някакъв ред, то напрактика през 5-те века отсъства всякаква институция, която да следи тези въпроси. Започва все повече говоримият език да се налага, по принципа на по-малкото съпротивление.Това лесно се проследява и в текстовете. Все ми се ще да не се забравя, че като се говори за черковнославянски и неговото развитие, за което княза настоява, да не се пропусне и предназначението му и защитните механизми, които то активира.

[Stormbringer]

Ами да, като цяло си прав. През първите векове след османското нашествие няма единен център на българската книжнина, да не говорим, че след 15-ти век вече почти напълно се губи книжовната традиция, стигнала до своите върхове по време на Търновската книжовна школа. И няма как да е иначе. Евтимий прави опит да продължи делото си в Бачково, но подготовката на хора имащи неговото ниво на езика, просто е отнемала много време и той е намерил края на живота си преди да има достатъчно обучени хора, които да продължат традицията, която той е поставил. Повечето книжовници от Търновската школа - негови ученици, са избити, отведени в робство, укриващи се в страната, но от страх не са се занимавали с книжнина, пък и условия са нямали. Други като Цамблак са забягнали и са направили опит да пренесат традицията в Сърбия, Румъния и Русия , където тя да оцелее и да се съхрани. В най-голяма степен това е станало в Русия. В България, обаче такива условия е нямало и след спорадични опити за нови книжовни центрове ( Софийската книжовна школа например ), малцината, които са се опитвали да се занимават с книжовна дейност са го вършили изолирано едни от други, без единна система. Дори са се получили забежки към гръцката традиция - точно тогава тя оказва най-силно влияние върху нашата книжнина, но все пак, логичното разрешение на въпроса е било да се допусне разговорния език в книжнината. Пък и е било много по-приложимо. Колко наши свещенници, локализирани в малки селца или манастири, през 16-17 век са можели да разчетат силно нормативния тежък език на Преславската или Търновската книжовни школи, дори преписването на канона, както си е по правило, да е ставало без никакво изменение спрямо оригинала ( което е абсурдно през 15-ти и 16-ти век )?

[Хана]

Моето лично мнение, че е трудно да се сравняват обективно прилики, сходства между два езика, когато тези езици са сродни. Не просто да кажеш: според мен много си приличат, пък според мен не много. Колко е това много или малко? В какво се измерва? Трябва доста повече информация да се обработи от просто няколко страници. И за каква прилика става дума: в графиката, в произношението, граматиката, лексиката. Доколкото разбирам, става дума само за графиката, което пък е най-малко показателното.

За историята на развитието на българския език си има много добре описано кога какви промени настъпват: изчезване на падежите, появата на членната форма, отпадането на еровете в слаба позиция и т.н. Като всеки жив, говорим език той се променя, още повече че носителите му са в активни контакти с други езици, в много активни и с няколко езика - на практика вероятно почти цялото население е многоезично. Това е и причината българският да не прилича по строеж и донякъде по звучане на другите славянски езици.
За църковнославянския не съм компетентна, но от един момент нататък той на практика не е жив, говорим език, което го запазва. Този момент е достатъчно късен от гледна точка на развитието на езика, има-няма няколко столетия.

[Stormbringer]

Не просто да кажеш: според мен много си приличат, пък според мен не много

Това е пределно ясно. И изобщо не става въпрос за графиката - графиката си е една и съща, няма пет азбуки. Става въпрос за самия език. Ето например, гледайки третия текст, който Крилов е постнал, виждам едно прекрасно и ясно АЗЪ Според теб това руско или българско лично местоимение е?

Като се вземат сумарно всички особености, които можем да открием - аз, като български, а той - като руски, като проследим изменението на езика в текстовете от различните периоди, ще се види дали той има право или аз...

Друг е въпросът, че се четат ужасно трудно и всичко си е слято...

[княз Крылов]

мне, става дума за лексика най-вече.

[Stormbringer]

Аз предлагам да не е само на лексика. Да ги разграничим по този показател ще е най-трудно - знаеш колко е сходна лексиката между двата езика - по-скоро предлагам да се наблегне на граматиката.

[Коцето]

Чакайте малко, ако ще се прави някакво сериозно сравнение е добре да обхваща:
1. Фонетика и фонетични промени
2. Морфологията
3. Лексикологията
4. Синтактичните връзки
Прегледайте старо(средно)българските текстове, черковнославянските и староруските, но от един и същ период. Нужен е системно-структурният подход, иначе се получават спекулации. Грандиозен проект, в който смятам да се включа... само да си върна лекциите по история на БЕ.

[Stormbringer]

Грандиозен е наистина, чак се плаша. Ама пък нямаме бърза работа - не е казано да стане днес. Това, което повече ме притеснява е че май Крилов не кипи от ентусиазъм. Всеки желаещ да се включи е добре дошъл.
По принцип, това е сблъсък на две тези от два народа. Тезата, която аз представих е общоприетото научно мнение в България. Неговото донякъде съвпада с руското. В крайна сметка има лингвисти тук, не сме длъжни да вярваме на никого - можем да видим и сами.

[княз Крылов]

ами с удоволствие бих се заел - но наистина това е трудоемко - дишифриране на ткстве сравняване - изисква навици и умение да се борави с такива текстове на по-високо ниво, изисква време и спокойствие.

Искам да отбележа че аз не съм заставал зад никоя от тезите - църковнославянския е посочен като отделен език от филолозите. Аз само се опитах да отговоря на въпроса ти "защо е отделен от тях?" Сигурен съм че те биха се обосновали по-добре. Аз имам единствено впечатления от старобългарски разбори които правихме в университта и от надничане през рамо на четеца по Великден. Далеч съм от мисълта че имам някакви твърди научни аргументи -най-вече само лични впечатления от сбълъсъка с двата вида текстове. Аз дори не знваех че старобългарския се проследява чак до17-ти век и тъпи до тогава развитие. А за реформите на Никон и Петър съм прочел в книгата на Анри Троая която чета в момента - така че не се впрягайт много да ме поставяте като сериозен опонент. На мен ми е интересен резултата от тоа изследване.