Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Еволюция на Старобългарския език

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Старобългарските букви излизат, ако ги имаш на компютъра или от някой текст или сайт с копи - пейст.
    Ето: ѧ Ѣ ѫ

    Извинявам се, аз може би нещо не зацепих, защото доста мнения наведнъж прочетох и може и нещо да съм пропуснала, но каква е темата на спора? Кой език се е изменил в по-голяма степен, а кой (относително) се е запизил?

    Comment


      #32
      Темата, Хана, е за това доколко се е запазила връзката между старобългарски и църковнославянски.
      Засега има две основни мнения:

      1.Крилов - старобългарския е спрял развитието си ( предполагам Крилов визира края на 14-ти век, макар че не го е посочил изрично ), а църковнославянския, чрез своята руска редакция и развитие е придобил големи изменения и се е превърнал в днешния църковнославянски, използван за богослужения. Така, както аз разбрах тезата му, той счита, че съвременният черковнославянски има много по-голяма връзка с руския, отколкото със старобългарския.

      2. Моя милост - старобългарският не е спрял развитието си през 14-ти век ( или когато и да било ) През 14-ти век, той вече е бил в процес на дълбоки промени, които са се задълбочили още повече в стремежа на езика към аналитичност. Църковнославянският в днешния си вид, пази дълбока връзка с езика от среднобългарския период - според мен той и до ден днешен си представлява точно това - български език от 14-ти век с руска редакция и незначителни промени под въздействието на руския език. Аз смятам, че старобългарският е продължил развитието си докато е достигнал съвременният ни език, а църковнославянският не се е развивал значително и все още пази много повече от старобългарския, отколкото от руския.

      Това е в общи линии, обобщено.

      Благодаря за буквите, моля Голъм да не ги трие, за да можем да ги копираме оттам ако решим да вадим отделни елементи от текстовете.
      Last edited by Stormbringer; 25-02-2008, 19:30.
      "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

      Comment


        #33
        Една интересна подробност до 19 век w в старобългарския се чете като у и 8 също се чете като о или у.Макар ,че има и отделни букви о и у.
        Нека духът ти живее и нека ти който,обичаш Тива,да прекараш милиони години ,обърнал лице към северния вятар,докато очите ти съзерцават щастието.
        Надпис от чашата с пожелания от гробницата на Тутанкхамон.

        Comment


          #34
          Владетелят на шумер: Няма такова нещо. По-скоро е точно обратното

          Гръцката омега винаги се използва за означаване на "о", по правило - в начало на думата.
          Буквата 8, винаги се използва за означаване на "у".

          И двете са следствие на влиянието на гръцката ръкописна традиция и се ползват безразборно в комбинация с нормалните букви за тези гласни.
          "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

          Comment


            #35
            княз Крылов написа
            Коцето, според мен и ти неоснователно поставяш равенство между пъсменост и език.
            Извинявам се за отклонението, но много добре правя разликата. Както и да е, може да не съм се изразил точно, може и да не си ме разбрал. Засега ще наблюдавам с интерес темата. Още веднъж се извинявам, Голъм,ако прецени-да трие.

            Comment


              #36
              Ето ги и текстовете от среднобългарския период. Подбрах четири текста от различни сфери, за да се избяга от типичната каноничност и да се видят по-добре промените в езика настъпили в този период. Умишлено няма текстове от Търновска книжовна школа - те са запазили архаичността си и стилът е толкова тежък, че се иска много опит в четенето и анализа на подобни текстове, за да бъдат разбрани. За тях - по нататък

              Отново се извинявам за вида в който ви поднасям текстовете, но ми бе невъзможно да ги намеря в интернет. Иначе са четливи, аз лично нямах проблем с разчитането им.

              1-ви и 2-ри файл съдържат Дубровнишката грамота на Иван Асен II-ри от 1230-та год. В първият също можете да видите текстът на Боянския надпис на севастократор Калоян.

              3-ти файл съдържа откъс от Троянската повест, преведена през 14-ти век.

              4-ти файл, съдържа Народното житие на св. Иван Рилски.

              5-ти Свищовския дамаскин от 1753-та. Естествено, той е от новобългарския период, давам го като текст, заради значението на Дамаскинската книжнина в запазването на почти напълно унищожената книжовна традиция - за някои мисля ще е интересно да сравнят езика в Дамаскина с езика от другите периоди.

              Сега единствено остана княз Крилов да представи някой нов черковнославянски текст.

              Бих искал да поясня, защото видях подобни постове, че развоя на народноговоримия език не е чак толкова непроследим, колкото изглежда смятат някои. Ако през през старобългарския период, разговорен и книжовен език съвпадат, то през среднобългарския, разликата между тях все повече се увеличава. Като изключим радикализми като Евтимиевата реформа, книжовният език рано или късно реагира на промените в разговорния. Поради своята нормативност, той не може да се променя със същата скорост, като народния, но такова изменение все пак има. Освен това, макар при преписване на канонични книги ( евангелия например ), волностите при езика да са забранени, то информация за текущото състояние на разговорния или народния език, можем да придобием от приписките, който монасите са оставяли в полетата извън основния текст. Обикновено, те не спазват каквато и да е нормативност.

              Например в Изборен апостол от 13-ти век, монахът, който го е преписвал, оставил следната приписка:

              "O, гладьнь сьмъ та ми е срдце смѫштено."

              Явно преписването на подобни текстове изобщо не се е извършвало в удобни условия и обстановка
              Last edited by Stormbringer; 25-02-2008, 22:19. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
              "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

              Comment


                #37
                Stormbringer написа
                Бих искал да поясня, защото видях подобни постове, че развоя на народноговоримия език не е чак толкова непроследим, колкото изглежда смятат някои. Ако през през старобългарския период, разговорен и книжовен език съвпадат, то през среднобългарския, разликата между тях все повече се увеличава. Като изключим радикализми като Евтимиевата реформа, книжовният език рано или късно реагира на промените в разговорния. Поради своята нормативност, той не може да се променя със същата скорост, като народния, но такова изменение все пак има. Освен това, макар при преписване на канонични книги ( евангелия например ), волностите при езика да са забранени, то информация за текущото състояние на разговорния или народния език, можем да придобием от приписките, който монасите са оставяли в полетата извън основния текст. Обикновено, те не спазват каквато и да е нормативност.
                Напълно се присъединявам! :tup: :tup: :tup: Бих желал да допълня, че причина за това разграничаване е коренната промяна на обстановката след османското нашествие. Ако Евтимий се опитва да въведе някакъв ред, то напрактика през 5-те века отсъства всякаква институция, която да следи тези въпроси. Започва все повече говоримият език да се налага, по принципа на по-малкото съпротивление.Това лесно се проследява и в текстовете. Все ми се ще да не се забравя, че като се говори за черковнославянски и неговото развитие, за което княза настоява, да не се пропусне и предназначението му и защитните механизми, които то активира.

                Comment


                  #38
                  Ами да, като цяло си прав. През първите векове след османското нашествие няма единен център на българската книжнина, да не говорим, че след 15-ти век вече почти напълно се губи книжовната традиция, стигнала до своите върхове по време на Търновската книжовна школа. И няма как да е иначе. Евтимий прави опит да продължи делото си в Бачково, но подготовката на хора имащи неговото ниво на езика, просто е отнемала много време и той е намерил края на живота си преди да има достатъчно обучени хора, които да продължат традицията, която той е поставил. Повечето книжовници от Търновската школа - негови ученици, са избити, отведени в робство, укриващи се в страната, но от страх не са се занимавали с книжнина, пък и условия са нямали. Други като Цамблак са забягнали и са направили опит да пренесат традицията в Сърбия, Румъния и Русия , където тя да оцелее и да се съхрани. В най-голяма степен това е станало в Русия. В България, обаче такива условия е нямало и след спорадични опити за нови книжовни центрове ( Софийската книжовна школа например ), малцината, които са се опитвали да се занимават с книжовна дейност са го вършили изолирано едни от други, без единна система. Дори са се получили забежки към гръцката традиция - точно тогава тя оказва най-силно влияние върху нашата книжнина, но все пак, логичното разрешение на въпроса е било да се допусне разговорния език в книжнината. Пък и е било много по-приложимо. Колко наши свещенници, локализирани в малки селца или манастири, през 16-17 век са можели да разчетат силно нормативния тежък език на Преславската или Търновската книжовни школи, дори преписването на канона, както си е по правило, да е ставало без никакво изменение спрямо оригинала ( което е абсурдно през 15-ти и 16-ти век )?
                  "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                  Comment


                    #39
                    Моето лично мнение, че е трудно да се сравняват обективно прилики, сходства между два езика, когато тези езици са сродни. Не просто да кажеш: според мен много си приличат, пък според мен не много. Колко е това много или малко? В какво се измерва? Трябва доста повече информация да се обработи от просто няколко страници. И за каква прилика става дума: в графиката, в произношението, граматиката, лексиката. Доколкото разбирам, става дума само за графиката, което пък е най-малко показателното.

                    За историята на развитието на българския език си има много добре описано кога какви промени настъпват: изчезване на падежите, появата на членната форма, отпадането на еровете в слаба позиция и т.н. Като всеки жив, говорим език той се променя, още повече че носителите му са в активни контакти с други езици, в много активни и с няколко езика - на практика вероятно почти цялото население е многоезично. Това е и причината българският да не прилича по строеж и донякъде по звучане на другите славянски езици.
                    За църковнославянския не съм компетентна, но от един момент нататък той на практика не е жив, говорим език, което го запазва. Този момент е достатъчно късен от гледна точка на развитието на езика, има-няма няколко столетия.

                    Comment


                      #40
                      Не просто да кажеш: според мен много си приличат, пък според мен не много
                      Това е пределно ясно. И изобщо не става въпрос за графиката - графиката си е една и съща, няма пет азбуки. Става въпрос за самия език. Ето например, гледайки третия текст, който Крилов е постнал, виждам едно прекрасно и ясно АЗЪ Според теб това руско или българско лично местоимение е?

                      Като се вземат сумарно всички особености, които можем да открием - аз, като български, а той - като руски, като проследим изменението на езика в текстовете от различните периоди, ще се види дали той има право или аз...

                      Друг е въпросът, че се четат ужасно трудно и всичко си е слято...
                      "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                      Comment


                        #41
                        мне, става дума за лексика най-вече.
                        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                        请您死在地狱般的阵痛
                        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                        きさまはしんでくださいませんか
                        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                        Comment


                          #42
                          Аз предлагам да не е само на лексика. Да ги разграничим по този показател ще е най-трудно - знаеш колко е сходна лексиката между двата езика - по-скоро предлагам да се наблегне на граматиката.
                          "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                          Comment


                            #43
                            Чакайте малко, ако ще се прави някакво сериозно сравнение е добре да обхваща:
                            1. Фонетика и фонетични промени
                            2. Морфологията
                            3. Лексикологията
                            4. Синтактичните връзки
                            Прегледайте старо(средно)българските текстове, черковнославянските и староруските, но от един и същ период. Нужен е системно-структурният подход, иначе се получават спекулации. Грандиозен проект, в който смятам да се включа... само да си върна лекциите по история на БЕ.

                            Comment


                              #44
                              Грандиозен е наистина, чак се плаша. Ама пък нямаме бърза работа - не е казано да стане днес. Това, което повече ме притеснява е че май Крилов не кипи от ентусиазъм. Всеки желаещ да се включи е добре дошъл.
                              По принцип, това е сблъсък на две тези от два народа. Тезата, която аз представих е общоприетото научно мнение в България. Неговото донякъде съвпада с руското. В крайна сметка има лингвисти тук, не сме длъжни да вярваме на никого - можем да видим и сами.
                              "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                              Comment


                                #45
                                ами с удоволствие бих се заел - но наистина това е трудоемко - дишифриране на ткстве сравняване - изисква навици и умение да се борави с такива текстове на по-високо ниво, изисква време и спокойствие.

                                Искам да отбележа че аз не съм заставал зад никоя от тезите - църковнославянския е посочен като отделен език от филолозите. Аз само се опитах да отговоря на въпроса ти "защо е отделен от тях?" Сигурен съм че те биха се обосновали по-добре. Аз имам единствено впечатления от старобългарски разбори които правихме в университта и от надничане през рамо на четеца по Великден. Далеч съм от мисълта че имам някакви твърди научни аргументи -най-вече само лични впечатления от сбълъсъка с двата вида текстове. Аз дори не знваех че старобългарския се проследява чак до17-ти век и тъпи до тогава развитие. А за реформите на Никон и Петър съм прочел в книгата на Анри Троая която чета в момента - така че не се впрягайт много да ме поставяте като сериозен опонент. На мен ми е интересен резултата от тоа изследване.
                                Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                                请您死在地狱般的阵痛
                                [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                                きさまはしんでくださいませんか
                                [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                                Comment

                                Working...
                                X