Коцето, според мен и ти неоснователно поставяш равенство между пъсменост и език. Руски език и Български език (старите им форми в случая) са съществували отделно един от друг и преди създаването на старобългарската/старославянска писменост. Макар че са близки поради принадлежност към една група, с одването на старобългарската азбука в Русия след покръстването й, все още не означава изравняването на двата езика. Още старите църковни руски книги (най-старите открити и запазени са от 11 век и са над 30 книги) по език достатъчно се различават от книжовния български език от това време, което е в основната причина черковнославянския често за се заменя с църковноруски език. Тъй като именно този писмен език в последствие се е развивал и по-късно бе предаден на България в доста по-късен етап от своето развитие.
За съжаление в момента нямам достъп до тези текстове и само повтарям думите на хора които са ги изследвали. Затова моля тези твърдения да не се приемат като категорично доказани , а само като насока към разсъждение.
Цитата е взет от доклада "Първите ръкописни книги в Русия" и може да се тълкува по много начени, от които единия е че българските книги също са били подлагани на превод или поне адаптация.
За съжаление в момента нямам достъп до тези текстове и само повтарям думите на хора които са ги изследвали. Затова моля тези твърдения да не се приемат като категорично доказани , а само като насока към разсъждение.
В основном это были переводные исторические хроники, жития, летописи, поступающие из Византии и Болгарии.
Comment