Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Еволюция на Старобългарския език

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Коцето, според мен и ти неоснователно поставяш равенство между пъсменост и език. Руски език и Български език (старите им форми в случая) са съществували отделно един от друг и преди създаването на старобългарската/старославянска писменост. Макар че са близки поради принадлежност към една група, с одването на старобългарската азбука в Русия след покръстването й, все още не означава изравняването на двата езика. Още старите църковни руски книги (най-старите открити и запазени са от 11 век и са над 30 книги) по език достатъчно се различават от книжовния български език от това време, което е в основната причина черковнославянския често за се заменя с църковноруски език. Тъй като именно този писмен език в последствие се е развивал и по-късно бе предаден на България в доста по-късен етап от своето развитие.

    За съжаление в момента нямам достъп до тези текстове и само повтарям думите на хора които са ги изследвали. Затова моля тези твърдения да не се приемат като категорично доказани , а само като насока към разсъждение.

    В основном это были переводные исторические хроники, жития, летописи, поступающие из Византии и Болгарии.
    Цитата е взет от доклада "Първите ръкописни книги в Русия" и може да се тълкува по много начени, от които единия е че българските книги също са били подлагани на превод или поне адаптация.
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛
    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか
    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

    Comment


      #17
      Идеята тук е, че тъй като имаме основно писмени следи от официалния език по официални поводи (богослужебна литература) и нямаме почти никакви писмени следи от по - "неофициални" теми, не можем да заключим как точно се е развивал българският език. Просто нямаме достатъчно информация. Наличната дава повод за поне двузначно тълкуване.
      Не 7, а 77 пъти по 7...

      http://www.mathematicalanthropology.org/

      Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

      Comment


        #18
        Нали знаете, има различни руски книги също. Предниконовски, следниконовски. А Киприановите дела в Ресия и Литва са след Евтимиевите в България, все пак.
        Луд на шарено се радва - цивилен блог

        Comment


          #19
          Даркас, така както аз виждам нещата (не разбирам от лингвистика, така че това си е едно чисто лаишко мнение), наличната информация дава възможност да се направят някакви заключения за еволюцията на писмения език. А вече какво може на тяхна основа да се заключи за говоримия, за речта, ще кажат специалистите. На форума имаме лингвисти и ако и да не се занимават точно с такива въпроси, все пак мнението им ще е малко по-меродавно по отношение на методите. Така или иначе, това е информацията, с която се разполага, нова няма как да се получи. Ако искаш да кажеш, Даркас, че въобще не трябва да се мисли по тази тема, то, разбира се, това е въпрос на лична преценка за всекиго, както за теб, така и за останалите потребители. Може би е по-добре да не пишеш в тема, от която не виждаш смисъл .

          Comment


            #20
            черковнославянския често за се заменя с църковноруски език
            Можеш ли да дадеш малко информация по този въпрос?

            Иначе, ако нещо ще се доказва, оттук-нататък е най-добре да се работи директно с текстове и примери. Има ли функция на форума, която поддържа старобългарски шрифт?

            Периодизацията в старобългарския език е следната ( по Б.Цонев, Л.Милетич, Ст. Младенов, К.Мирчев ):

            1.Предписмен период - от VI до средата на XI век.
            2.Старобългарски период - от IX до XI в. включително.
            3.Среднобългарски период - от XII до XIV в. включително
            4.Новобългарски период - от XV в до наши дни.
            "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

            Comment


              #21
              За шрифта ви съветвам да ползвате прикачени картинки, за по-сигурно. Иначе приветствам предложението на Stormbringer - най-добре е да се избегнат общите разсъждения и да се обсъждат конкретни неща.

              Comment


                #22
                За шрифта ви съветвам да ползвате прикачени картинки, за по-сигурно.
                Ами...това е добре, когато става въпрос за цели текстове, но ако искам да извадя определена дума или морфема за пример? Ако няма начин да се пишат със старобългарски шрифт, трябва да измислим първо някакви правила на транслитерация, които ще ползваме.

                Всъщност проблемните букви са: малка и голяма носовки, ят и йотувани гласни.
                Носовките не могат да се транслитерират по звукове, защото звученето им в различните периоди е различно. В руски, сръбски и румънски редакции - също.
                "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                Comment


                  #23
                  Ами аз не съм лигнист, както посочих, та не мога да дам конкретен съвет... Ако искате, за този случай използвайте няколко латински букви, за да означавате липсващите графични значи и така. Само ще е добре първо да се подготви една таблица, от която да става ясно кое как се замества.

                  Comment


                    #24
                    Значи аз се поразтърсих и намерих южнославянски и източнославянски ръкописи (български и руски съответно). Нямах време да ги чета и да сверявам, тъй като съм на работа - ще го оставя това за довечера.

                    Южнославянски ръкописи:

                    1. Евангелие учительное Константина Болгарского.
                    1286 г., со вставками XV в. (л. 164, 165). Сербский извод. Писец Драгоман



                    2. Четвероевангелие.
                    Первая половина (середина?) XIV в., со вставками кон. XIII - начала XIV в. (л. 20) и кон. XV - начала XVI в. (л. 19). Сербский извод



                    3. Четвероевангелие.
                    Вторая половина XIII в. Сербский извод (боснийский тип). Фрагмент



                    Древнеруски ръкопини:

                    1. Беседы Григория Двоеслова на Евангелие.
                    XIII в. Юго-западная Русь



                    2. Евангелие апракос полный.
                    1393 г. Москва. Один из писцов дьякон Спиридон



                    3. Четвероевангелие.
                    90-е гг. XIV в. Москва. Писец Никон Радонежский (?)



                    ето това е източника: http://www.nlr.ru/exib/Gospel/
                    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                    请您死在地狱般的阵痛
                    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                    きさまはしんでくださいませんか
                    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                    Comment


                      #25
                      Отлично, Княже! Довечера и аз ще пусна текстове от среднобългарски период и начало на новобългарски, не мога да ги намеря в нет-а, така че ще трябва да изчакам завръщането на фотоапарата. Ще са по-грозни от твоите, за което се извинявам, но ще гледам да се четат. Сега ще видя за класически старобългарски текст от IX-X век, един ще е напълно достатъчен - трябва ни само като база. Нормативността от този период е много силна, така че различия не би трябвало да има - текстът може да е произволен, стига да е каноничен

                      После вече може да почваме с анализите

                      Важно уточнение:

                      Тук ( изненадващо за мен ) има много ясна, сбита и точна тема за редакциите на старобългарския, като са посочени най-важните и основни различия.



                      За транслитерацията, предлагам да се използват следните варианти:

                      1."Ят" - "b" - латинско малко [B]
                      2. Използваните омеги по гръцки образец, нека директно се транслитерират като "о".
                      3.Йотуване: - j-гласна. Например "jагнА" [ягнен] - "агне"
                      4.Носовки. Голяма носовка - [Ж], малка носовка [А] - в старобългарски главни букви не се ползват, така че съвпад с "ж" и "а" няма как да стане.

                      Ако някой има по-добри предложения, да казва.
                      Last edited by Stormbringer; 25-02-2008, 16:06.
                      "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                      Comment


                        #26
                        ами стига да сверим и тези които съм предоставил - сега искам веднага да отбележа че темата която беше започната не е развитието на сторъблагрския, а сравнението му с църковнославянския (още наричан в Русия като църковноруски). Затова аз основно ще търся различията между староруските писмени текстове и старобългарските - в случая основно "Учителното евангелие" на Константин Български.

                        Ще се постарая да набавя естествено и нови текстове от съвремения църковнославянски език.
                        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                        请您死在地狱般的阵痛
                        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                        きさまはしんでくださいませんか
                        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                        Comment


                          #27
                          Да, темата наистина беше за това и ще се съсредоточим върху това, но ако нямаш нищо напротив, нека Голъм да остави темата така. После можем да обсъждаме и други въпроси от развитието на старобългарския и църковнославянския, ако желаеш.

                          Имам силното усещане, че си избрал неправилен базов текст. Това е сръбска редакция на езика. Няма нито една носовка.
                          "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                          Comment


                            #28
                            ами нямам изявени интереси в това поприще - и по-скоро имам какво да науча, отколкото какво да кажа относно развитието на старобългарския до 17 век

                            За текста, амиии .... не съм се заглеждал. довечера ще видя
                            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                            请您死在地狱般的阵痛
                            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                            きさまはしんでくださいませんか
                            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                            Comment


                              #29
                              Добре, тогава аз ще водя темата доколкото мога, а ти ще критикуваш
                              Виж последния ми пост на предната страница - добавих неща, които мисля, че са важни.

                              И наистина ще е по-добре аз да подбера българските текстове.

                              1.Класически кирилски канонични текстове от старобългарски период. IX-X век. ( И двата са съвременни преписи - мога да пусна и оригинални фотокопия, но текстовете не са в добро състояние и много трудно се разчитат. След като други вече са си вадили очите с тях, нека поне използваме труда им. )

                              Супрасълски сборник.



                              Савина книга.

                              Last edited by Stormbringer; 25-02-2008, 17:27.
                              "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                              Comment


                                #30
                                2.Текстове от среднобългарски период: ( засега в нета не мога да намеря, в краен случай ще пусна фотоси на текстовете, които аз имам )

                                3.Текстове от ранен новобългарски период ( преди пренасянето на черковнославянски богослужебни книги от Русия )

                                Божидар Вукович - Служебник, Венеция 1519 г.
                                (Изображението стана твърде огромно за директен пост, така че, моля ползвайте линка към него )

                                Last edited by Stormbringer; 25-02-2008, 19:23.
                                "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

                                Comment

                                Working...
                                X