От днес ли започва историята като наука? Понятие за история.

[gollum]

Да си призная, все още (докато изпълвам с подредени (и недотам) буквички прозореца за отговор) се чудя дали има смисъл да отговарям. Странно, но сякаш не можем да се разберем кой какво "иска да каже". Радвам се, че поне сме на едно мнение по това:

Тъй като и аз и вие, струва ми се имаме склонност в този дискусия да усилваме позицията на отсрещната страна до някои изводи, които тя не поддържа, но биха били в наша полза, ако искате да се абстрахираме от горното и да минем към същественото.

което ни спестявам усилията по аргументиране и спорене, т.е. по безсмислена игра на атака и отбрана. Но като оставим това настрана и решим да минем към съществото на обсъждането дали ще се окаже, че има такова? Това ли е:

Същинският въпрос на който, според мен трябва да се даде отговор е следнияT: Защо Голъм разглежда историята в смисълът „Имам минало, което вече е лишено от битие, задачата е да го реконструирам и това е история”?

Ако това е въпросът на темата (не съм сигурен, че е така), то поне мога да отговоря за себе си в качеството си на "Голъм". Защо разглеждам историята така? Повечето, което съм изписал в тази тема е опит да отговоря на този въпрос. Опит явно безплоден. Дали ще успея да обясня някак, така че да бъде разбран? Не знам, явно по-скоро не. Е, да пробваме още веднъж.
Ще започна този нов опит с едно уточнение. Аз не съм професионален историк, нещо повече, не съм и завършил история, та да имам някакъв досег с особеностите и методите на тази професия. Не съм и философ (някакъв престой в съответния факултет едва ли може да се брои, а всъщонст и няма някакво значение). Следователно това, което описвам под етикета "моето виждане за историята" няма никакви претенции освен изложените в него - не твърдя, че историческата наука е това, което описвам. Всичко което описвам е мои разсъждения по това какво представлява миналото, как и по какъв начин то е достъпно за настоящето и каква би могла да е връзката между научния метод и историята като опит за описване (и поради това - разбиране) на миналото.
А сега - поредният вариант (отнасящ се само до изложението, не до смисъла) на тези идеи. Обектът на историята е миналото. Спрямо този обект има две възможни позиции - присъстваща и отсъстваща. Ако за мен миналото е настояще, то аз преживявайки го регистрирам своите преживелици и ако описвам някаква част от тях, извършвам нещо, което бих нарекъл "летописване" - пиша исторически разказ. Вариация на тази позиция към времето са мемоарите - летописване в ретроспектива, "аз си спомням какво съм преживял и го записвам".
Втората позиция е на човек, намиращ се изцяло извън миналото, т.е. той не го е прижевял като настояще и няма преки впечатления от него. В историята като занимание са възможни и двете позиции по подразбиране. Те обаче несъмнено имат различна стойност и възможности. Първата позиция азполага с непосредствени впечатления, но за сметка на това е огарничена по два начина - веднъж от неизбежната ограниченост на личния кръгозор (човек възпирема само тази част от настоящето, която му е достъпна, "отрязана" от кръгозора на личността) и втори път от скъсената перспектива, която изключва обобщения поглед. Човек за собственото си настояще трудно може да има "обобщаващ поглед", защото се намира твърде близо до него.
Втората позиция е също така ограничена - това е естественото огарничение на човекът, който не е преживял определено събитие и научава за него било то от чужд разказ, било то по оставените от събитието материални следи.
Аз бих казал, че първата позиция е "преживяване на историята" или още "създаване на история докато тя се случва". Втората е "реконструиране на историята" или разследване на това "какво се е случило" и търсене на отговор на въпроса "защо се е случило точно това".
Аз, спрямо интересуващото ме минало съм неизбежно във втората позиция. Това важи, доколкото ми е известно, за голяма част от занимаващите се професионално с науката история. Погледнато откъм тази позиция миналото се е случило и приключило - когато пиша, че то "няма битие" разбирам точно това - то не съществува вече, така както във всеки един момент бъдещето се превръща в насотяще, а настоущето в минало. Това, което е било се запазва чрез останалите следи или иначе казано - чрез резултатите от действията, извършени когато все още е било насотяще и преминали като последствия в следващото настояще (и бившо бъдеще). Следователно характерно за тази позиция, в която пребивавам е, че аз разполагам само частично с остатъците от миналото (защото противното би означавало, че време не минава и сегашното настояще е напълно еквивалентно на отминалото).
Позицията ми ме ограничава и тази огарниченост се превръща в едно от следните две неща:

[1] Трябва да огранича интереса си и да разполагам само с това, което е останало и достигнало до мен от хората, които са били в първата позиция спрямо интересуващия ме момент от миналото, т.е. да приема, че се е сулчило само това, котео е било записано и то именно по начина, по който е било записано и съответно по който аз го чета и разбирам. Всичко, което е останало нерегисрирано за мен не се е сулчило никога.

[2] Трябва да приема, че достигналите до мен следи и остатъци от миналото са само улики, които ако бъдат разтъкувани и инетпретирани ще ми позволят да си съставя собствена картина на това, което се е случило.

Ако последвам повелята на [1], то това означава, че трябва да приема, че се е случило само това, което е било описано и съответно да приема, че всяка следа има една единствена възможна интепретация и никога да не се питам дали написаното е обективно, т.е. трябва да приема, че човекът, намиращ се в първа позиция е напълно обективен наблюдател и неизбежно регистрираното от него е истинно, в смисъл че напълно се покрива с това, което реално се е случило. Тук има очевиден проблем, който мога да изведа от собственото си настояще - сам ставам свидетел на това как различни хора помнят различни неща за едно и също събитие, на което са били свидетели, т.е. аз трябва да приема, че малко или много достигналото до мен има някакво непряко отношение към реално случилото се в миналото, а това изисква да се изработи някаква процедура, която да ми позволява да проверявам доколко истинни са свидетелствата. Вторият неизбежен проблем от [1] е безгласността на хората от миналото, защото аз приемам, че глас (и битие) имат само тези, които оставят следи след себе си (най-добре под формата на разказ). Останалите никога не са съществували и тях ги няма в историята, въперки че съм наясно, че реално са съществували.
Ако действам по втората линия [2] то аз пак се изправям пред определени проблеми, защото пак разполагам със същия набор от следи и свидетелства - миналото в еднаква степен се е загубило и не може да бъде пряко разпитвано. Разликата е, че в този случай аз приемам, че миналото някога наистина е било насотяще и това е, което се опитвам да постигна - да възсатновя битието на миналото така, както е било. А това означава, че аз създавам реконструкция на миналото, което е вид обобщен обяснителен разказ.

Надявам се, сега поясних какво имам предвид.


Сега ще продължа от моето разбиране да се движа обратно към темата. Ако приема (а аз го правя), че не съществува обективен наблюдател, то миналото винаги е частично описано и е изчезнало към момента, в който науката история се захваща с него. Това предполага неизбежна частичност на реконструкцията и интерпретативност на фактите, защото макар те да имат битие като част от настоящето на историка, намиращ се във втората времева позиция, те са част от съвременното му насотяще, а трябва да се възстанови значението и симсъла им по времето, когато са били част от интересуващото ни отминало настояще.
Възможни са и други позиции към пробелма за историческата истина.. Може да се смята, че миналото има обективен наблюдател и запазва битието си, защото винаги съществува върховно същество, което наблюдава настоящето в неговата пълнота и го помни винаги без да го изкривява по силата на своята вездесъщност и всесилие. В този случай миналото притежава категорията обективна истинност, защото има такъв субект, който моеж да я потвърди и у когото тя съществува. В този случай се приема, че миналото е едно-едниствено и е познаваемо обективно, т.е. че съществува абсолютна истина за миналото, същестувва и в този момент, ще съществува винаги.

Накаря да се върна към темата и пръвия пост в нея. Иване, ако правилно съм те разбрал, ти твърдиш, че вместо да се занимаваме с история по симсъла на точка [2], а дори и на [1], ние, осъзнавайки споменатите от мен несъвършенства, следва да направим един друг извод, че след като миналото е достъпно в неговото битие само докато е насотяще, то заниманията с история следва да се извършват винаги и само от привилегията на първата позиция. Т.е. историците вместо да отпарвят въпроси към нималото следва да ги задават на своето настояще и да записват отговорите, а най-добре директно да пишат летопис за своето време и преживелици, по този начин определяйки в бъдеще какво ще се знае за тяхното настояще, когато то се превърне в минало. За теб това трябва да е историята?

[ivan_kunchev]

Не, но твърдя, че историята е (се занимава) колкото с миналото, толкова и с настоящето, освен ако не решим, че историята вече е свършила. История ще има и в бъдещето, освен ако някой не отпише всички бъдещи събития като маловажни.
Всъщност историята е възможна, дори ако някой не знае нищо от историята досега, но реши да записва своите забележителни събития като забележителни. Ако отричаш това, то значи отричаш възможността за самото започване на историята.
Изобщо с твоето преакцентиране върху миналото не съм съгласен и мисля, че затова съм и в съзвучие с позицията на Болотов, а ти я оспорваш като не достатъчно отдаваща внимание на тълкуването. Такова внимание не е нужно, то е вторично спрямо историята.
Струва ми се, обаче, че все си оставяш някаква вратичка за изход – признаваш вид истина в историята, признаваш съществуването и в настоящето – в някакъв смисъл. Това ми напомня един логически закон: „Който доказва всичко за всичко, той нищо не доказва”.
Истината пък – както в историята, така и извън нея не е толкова недостижима и толкова идеализируема – тя е нещо просто и достъпно за всеки, стига да желае да я види. Итория и истина не са в някаква изначална опозиция, а точно обратното, доколкото не става дума за исторически романи и истина, или паралелна историческа действителност и истина. Мисля, че пиша неща, които са прости и ясни.

[gollum]

Ако с този си пост се съгласяваш, че правилно съм те разбрал, то място за неяснота не остана. Заемаме различни позиции спрямо въпроса "какво е историята като наука?" (или дори относно базовото "какво е история?"), но се разбираме кой в какво е убеден, макар и да не съмяваме да убедим опонента във истинността на своето убеждение. Последното не е и нужно, дискутираме в търсене на разбиране, а не проповядваме.

Разликата помежду ни е в това как разбираме понятието "истина" по отношение на "история" (най-вече сравнено с понятието за настояще и бъдеще или по-точно за възприемането им) и след това в дефиницията на история. За мен настоящето се превръща в история (в обект на историята) когато престане да бъде настояще, а иторията за историка не е практика ("аз правя история"), а обект на изследване. Докато ти, доколкото съм те разбрал, настояваш за една активна история, не наука а практическа дейност, изменяща настоящето (действаща в него). Очевидно мненията ни се различават и това е нормално. Не мога да кажа, че аз съм прав, а ти не или обратното, тъй като не става въпрос за правота, а за разбиране - аз разбирам науката по един начин, ти по друг.

[von Danitz]

Ще позволите ли?
Не, аз нямам някави особено ценни мисли по повдигнатата дискусия, тъй като моят начин на мислене не се отличва с особена дисциплиниланост и целенасоченост. Но темата за причини и ценност в историята е повдигана от номотеистите вече почти два века и тук имам някои, надявам се няма да ви прозвучат, много ненужно научни бележки.

Какво е причинонност, което ако правилно разбирам е особнния интерес на Голъм към историята, ако съдя по собствените си опити да търся причините,е по-скоро математическа задача, с толкова раздвояващи се неизвестни, че накрая стига до пълното разбиране за нещата, сиреч до тяхния вид отстрани.

Какво е ценност, морален проблем, мнозина като Бенедето Кроче, а днес струва ми се господин Кунчев, са търсили в него опората на заниманието с миналото. И това прилича на първото, то обаче превръща историята, достатъчно сериозно изследвано в нея, в културна история.

Ужасен проблем, как да мисля нещата "в които съм" или как да извадя поуки за неща които не мога да променя. Отново ми се привиждат разчорлени гений край Леманското езеро...

И именно в лекия, добронамерен, искрен идеализъм, дори Марк Блок или Бродел, безпорно мисля, не е необходимо да ви убеждавам в това, работливи, системни хора, най-доброто от университетския елит на Запада, съчетание между безрезервна дарба и трудолюбие, откриват в уважението, спокойствието на най-древните хронисти. Почти по "Колингуудски" Блок пише в едно парижко мазе, търсен от гестапо : Херодот е казал: "да се разказва това, което е било - ton eonta". С други думи от учения, от историка се иска да се преклони пред фактите.

И както днес блогърите "взимат властта" образно казано от журналиста-професионал, така безкрайно интересуващите, почти напълно завземащи трона на Клио от парализираните от процедури и задължения към факултетите и научните им звена учени, ще трябва да търсят, споделят и забелязват само факти.

Регистрацията им без осмисляне, което е и "причинност" не е празна занимание, без съпреживяване, което е "ценност", всъщност е най-интересната част от заниманието с историята. Не го казвам аз, най-опитните професори и историци са оставали едни интелигенттни събирачи, изпълнени с безкрайно уважение към миналото и сголеми надежди за бъдещето, когато всичко ще потрябва.

[albireo]

Мисля, че така е и в историята, чиято живост, или спонтанност, както и разбирането за нея все повече загубваме.

"Живостта и спонтаността" на историята! Господ да брани... :church: но това е романтика. Самият факт, че наричаш това история вече е показателен.

[кало]

ИМХО, Иван Кънчев, смятам, че тотално омесваш в едно съвсем различните неща, които стоят зад "история" - като се почне от 1. разказ за нещо случило се, конкретна случка 2.съвкупност от минали събития, миналото 3. наука, занимаваща се с изследване и установяване чрез научния метод на миналото 4. миналото, предмет на изследване на науката история, след появата на писмени източници (периодът, преди появата на писмени източници, в повечето изследвания се нарича "предистория"). Всъщност, смятам, че Иван Кънчев НЕ говори за онова значение на историята, което се предполага от темата - а именно - 3.

[ivan_kunchev]

Е, мисля, че малко късно се включвате. Темата, според мен си заслужаваше да се затвори след поста на Данитц, който доста ми хареса като подходящ завършек.
Смисълът, който влагам изобщо не е в тази класация, а е отдавна постнат още в първия цитат. „Историята е повествование за забележителни събития, забележителни вече с това, че хората са ги забелязали”.
Близко съм и до упоменатото от Данитц Херодотово „Да се разказва това, което е било”. А то при всички случаи е по-скоро живо и спонтанно, отколкото мъртво и изкуствено (съчинено). Съжалявам, ако очакванията на някого не са се оправдали и темата започва с Болотов, а завършва с Херодот, а не с някой западен автор, но лично на мен така ми харесва, а и никога не е късно да се отвори нова тема, където желаните автори и техните определения да бъдат дискутирани.

[albireo]

О да, само че ти си противоречиш с Даницовото "регистрация без осмисляне", именно с "живостта и спонтанността". Пък да не ти казвам колко си далече от споменатия от Даниц Бродел. Офтопик - Хех според разбиранията на един друг потребител с излишно дълго име и излишно много шрифтове май Бродел ще излезе не историк, а нещо друго - Край на ОТ.
Нищо против заниманията ти с философия на историята, нищо против и факта, че ни занимаваш със заниманията си, но ми се струва, че със "живостта и спонтанността" се откъсваш и от философията на историята. Голъм използва определението "активна", аз по-скоро бих казал "утилитарна". При това толкова видимо утилитарна, че чак ме напушва смях...
(По самата тема нямам интерес да говоря, повече от това, което съм казал. Направих на едно друго място един метатематичен коментар. Важи и за тук...Ще направя обаче една забележка и няма да те занимавам повече.)
Не смях, а раздразнение предизвиква начинът, по беше въведена темата. Опозицията класицизъм - модерност, "научност" - "ненаучност", епитети като "благодатна глобализация" и т.н. ясно на какво противопоставени. Подобни дихотомии се предпоставят само от тези, които заемат позиции на крайно отрицание и обикновенно се възприемат като пострадавши от въвеждането на контекст различен от този на романтичния историцизъм, който традиционно властва в нашата обществена среда и като правило е задължителен, за което и да е друго историческо "място" в интернет.
За около трите години, в които чета този форум и двете през които участвам подобен различен контекст винаги е бил ежедневие, подобно "бягство" от романтичния историцизъм винаги е било налично и тези противостояния, които ти си посочил в началото на темата, нито веднъж не са били имплицирани от хората въвеждащи това "нетрадиционно" според теб разбиране за историята. Винаги е било обратното, защо ли?

А че това разбиране е също толкова традиционно, че тези възгледи не започват от днес, нито са плод на глобализацията, нито са "криворазбрана цивилизация", каквото е любимото схващане на мнозина "традиционалисти", би трябвало да го знаеш. Най-малкото благодарение на образованието и ерудцията ти, дори и да не го приемаш и да не си съгласен с него. Ако не го знаеш, то това определено не ти прави комплимент. Ако пък го знаеш и въпреки това си въвел темата по подобен начин, то вероятно си го направил да "натегнеш атмосферата", както и друг път. Ако случаят е такъв и при положение че ти си титуляра на темата, то подобен език определено не ти прави чест.
Приятен ден

[ivan_kunchev]

Добре де, явно темата трябва да завърши не в конструктивния дух на поста на Данитц, а в някакво ново конфронтиране, което можеше да се получи и по-рано, щом се критикуват неща още от въвеждането.
Какво толкова сте се захванали с примера за живото и спонтанното не мога да разбера. Той беше даден, за да се отличава от прекаленото, според мен интерпретативно усилие, което Голъм искаше да въведе. Мисля, че от начало до край съм поддържал написаното и в последния и в първия пост определение за история, поради което и изобщо съм въвел темата. Като казах, че Даниц ми харесва като завършек, нямах предвид, че съм съгласен с всичко написано от него. Не съм съгласен, че възприемам историята като преживяване, но реших да спестя такива подробности, по причина, която вече споменах.
Не съм сигурен, че разбираме едно и също под „утилитарна”, но с интерес очаквам да ми обясниш как точно позицията ми е утилитарна. Впрочем, обясни го първо за Болотов и неговата позиция.
Нито се занимавам с философия на историята, иначе щях да започна с цитат от Вико, например, нито ми се щеше да занимавам когото и да било със собствените си занимания, а сметнах, че ще е интересно да се напомнят интересните редове на професора, защото определено могат да послужат за сверяване с разбирането за история не само на нашето време, а и – според мен – на всяка една епоха.
Тaка наречените от теб дихотомии се налагат, според мен, защото мнозина са изпуснали смисъла на самото понятие история и се занимават – именно те! – с философия на историята, но не твърде древна, нито твърде благородна, каквото би съответствало на потеклото на философията. Все пак тя съществува от две-три хилядолетия, а не от два-три века. Разклоненията, които са се „отчеснали” от нея във вид на културология, или социология, или философии на историята, или каквото и да е друго не ме впечатляват особено. Затова и няма да отговарям на въпросите за „историческия романтизъм”, или традиционните и нетрадиционните разбирания, които се опитват да обхващат и определят философски, според тях, позиции.
Както казах, опитвам се да бъда максимално конструктивен, което по мое мнение срещна същото от страна на Голъм и Данитц. А що се отнася до теб и Кало, все още не съм чул всъщност поне едно мнение по текста, с който започна темата, т.е анализа на Болотов, както и по традиционното, или не – очаквам мисълта ви – негово виждане за историята.

[кало]

А що се отнася до теб и Кало, все още не съм чул всъщност поне едно мнение по текста, с който започна темата,

Ако не се видим на по бира скоро, няма и да чуеш, но иначе можеш да прочетеш в моя пост номер 18.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

.

Хех според разбиранията на един друг потребител с излишно дълго име и излишно много шрифтове май Бродел ще излезе не историк, а нещо друго - Край на ОТ.

А според разбиранията на един друг потребител ще излезе, че през възраждането българите са измислили футбола.

[gollum]

Иване, на мен поста на Даниц също ми допадна - даде друга перспектива към темата, а това винаги е хубаво, особено когато ни позволи да си хвърлим по един поглед отстрани. Да уточня нещо - първо, всички ние сме непрофесионалисти, т.е. любители когато става въпрос за история и е съвсем нормално вески от нас да има общо взето различна представа (несъмнено външна) за това що е история или каква трябва да бъде. Няма и смисъл да се опитваме да ги обединяваме или примиряваме.
След това - имам чувството, че нещо дребно все пак убягва в диалога ни - аз не смятам, това което излагам за по-"мъртво" от твоя вариант. Вероятно най-живият вариант на историята (включителон това, за което ти пишеш) е добре написаната и четяща се леко (извикваща в душата съответното впечателние за живост) историческа хроника или исторически роман. Това важи и за алтенративната история - я виж доколко жизнени и влияещи се оказват някои алтернативни литературни опити - например този на Резун или пък на Фоменко. ЗА много хора именно това е истината за миналото и никой не би могъл да ги убеди в противното. Въпреки че става въпрос по същество за исторически (или фантастични) романи.
В "моята" концепция историята на първо място се занимава с фактите, т.е. със следите от миналото, които могат да бъдат намерени - тя на първо място ги събира и изследва. В това отношение съм съгласен с Даниц - историята на първо място е това. За съжаление за по-отдалечените от нас периоди от миналото има значителна непълнота в информацията, която не може в достатъчна степен да бъде запълнена чрез търсене на артефакти (дело на археологията) и се налага по неизбежност да се разчита на оставените писмени свидетелства, комбинирани с намерените оскъдни материални такива. Т.е. за тези периоди Болотов е съвсем прав, че ние съставяме мнението си за тях въз основа на това, което отделни личности, живели тогава са сметнали за занчително и описали от своята гледан точка. За сметка на това, колкото по-близо сме до нашето настояще (и въобще до времето на бюрокрацията, хартията и индустиралната цивилизация), с толкова по-голям обем от материални свидетелства разполагаме, включителон и докуменатлни такива, далеч надхвърлящи "значимите събития записани като такива от хората, живели тогава и сметнали ги за такива". Т.е. информационната база е по-голяма и историкът прекарва много по-голяма част от събираческата си дейност в архивите, т.е. сред хартия, прах и документи, събирайки и анализирайки намереното. Разбира се, това изобилие създава своя сфхера от проблеми.
Да се върна към мисълта си, която ме води в темата - въпорсът е, че това, което излагам в тази тема е много далеч от "философия на историята" или някакво търсене на "обективност" или пък на "закономерности" в миналото. Аз не мисля, че подобни неща могат да бъдат открити в нималото, най-много могат да се установят някакви схематични сюжети, които понякога се повтарят (или до които човешката култура прибягва често, защото са в осонвата й), но основното в историята е контекстът и уникалното и повторяемостат е повече привидна, отколкото реална. Ако щеш живостта, за която пишеш е точно в тази уникална атмосфера, присъща на всеки един момент от историята, която, разибра се, се губи във всеки опит да се създаде философия на историята.
Аз пиша зе нещо различно - и това го спомена и Даниц, тук отново съм съгалсен с него, - става въпрос за опитите като този на Бродел или Гоф (и много други, невежеството не ми позволява да съставя що-годе изчерпателен списък), т.е. хора, които събират и анализират и на оснвата на събраното и анализираното се опитват да възстановят и тази част от миналото, която когато то е било настояще не е изглеждала значима, защото е била част от въздуха и атмосферата, от всекидневното. И тези опити създават едно много живо минало, което се раздвижва, оживява и си поема дъх, надигайки се от бюрото на историка.

[ivan_kunchev]

С нищо от гореказаното не съм несъгласен, Голъме. Единствено може да се прецизира какво означава „факт”. Защото „ton eonta” (не съм гледал тука има ли опция за старогръцката азбука) е на старогръцки миналото време на “to on”, т.е съществуващото, битието. Не мога да разбера „приоритета” на фактите пред последното.
И така, докато се движим с теб към едно финално съгласие и вариант за среща на по бира, предложен от Кало (за съжаление не и тази седмица, защото съм доста зает) можем да поприключваме темата, освен ако не ни споходи някоя късна намеса.

[Хана]

... освен ако не ни споходи някоя късна намеса.

Спохожда ви
Намесвам се, защото искам все пак да прозвучи, че не смятам, че пуснатата тема предизвиква раздразнение, още повече пък смях. А и както се вижда от нея, тя доведе до написването на няколко смислени постинга, плюс насочването към няколко смислени текста (линка). Освен това в темата липсват всякакви неприлични думи и полупиянски подмятания, което я отличава положително от други пуснати напоследък теми

[gollum]

За мен "факт" е в конкретния контекст (за науката история) означава достатъчно елементарна информационна същност, която е съчетание задължително на "артефакт" от миналото (т.е. намерена следа, било то материална, част от текст, споменаване на събитие в хроника и така нататък) с неговия превод (оттук и "информационно") като "превод" в случая е елементарно тълкуване. Т.е. това е нещо като базова "тухличка" (или с оглед на метафората, котяо използвам - парченце мозайка), от която се изгражда нашето възпирятие за миналото. Можем да кажем, че основната функция на историята е в търсенето и систематизирането чв смисъл на подредено описване) на факти. Втората функция е в използването на тези факти за да се възстанови случилото се възможно най-пълно. Най-често двете функции се съчетават в рамките на една и съща личност.