Според мен въпросът е до самоопределянето и в този смисъл мисля че нациите и народите почват да се формерат едва в ренесанса. Дотогава хората мисля че не са се определяли като французи, германци, ромеи или българи, а или като принадлежащи к определено племе/общност или конкретното населено място. Не мисля, че някой някога е заявявал сам за себе си "Аз съм ромей!" например.
Тоест категории като ромеи, българи, готи, и т.н. са били приписвани на хората от външни лица, с една единствена цела - да маркират принадлежност на определено лице или група лъци към външна етническа група или просто за да обозначи населението на друга държава. Тоест не става дума за самоопределение, а за външно определение.
Що се касае до присягата пред монарх или феодал - връзката не е толкова стабилна както я показва Фружин. Феодалите обикновенно са напълно самостоятелни по отношение на собствените владения и единственото им задължение е да предоставят определено количество войска или ресурс на суверена си. Известни са например и случаи на васални отношения обхващащи повече от един етнос - което показва, че ако приемем, че категорията "народ" е съществувала в Средновековието, то тя не се е покривала с категорията "етнос". също така различните феоди са имали пълна автономия и по отношение на законодателство и малко от държавите в средновековието са имали единно и прилагано навсякъде по един и същ начин законодателство.
В този смисъл, ако приемем че "нация" наистина е категория чисто емоцианална и отбелязва самоосъзнаване на един народ като такъв, и дава основание на представителя на този народ да се самоопределя като такъв дори извън границите на ариала на този народ. Тава прави възможно такива категории като "чужденец постоянно пребиваващ в друга държава", което в средновековието е просто невъзможно.
Така от цялото ми объркано изложение мога да заключа следното. Докато в средновековието човека е обвързан с теротироята в която живее, в днешни времена той е обект на самоопределение. Прост пример за това е един булгар/прабългарин/българин, който живее в Константинопол: докато през средновековието той ще бъде смятан за ромей, в съвремието той може да е българин със статут "постоянно пребиваващ чужденец".
такъв например е мойт случай, аз съм руснак по националност, но като постоянно пребиваващ в българия, плащаш данъците на българия, работещ в България, осигуряващ се в българските институции, ъз съм пълноправна част от народонаселението на тази държава.
Тоест категории като ромеи, българи, готи, и т.н. са били приписвани на хората от външни лица, с една единствена цела - да маркират принадлежност на определено лице или група лъци към външна етническа група или просто за да обозначи населението на друга държава. Тоест не става дума за самоопределение, а за външно определение.
Що се касае до присягата пред монарх или феодал - връзката не е толкова стабилна както я показва Фружин. Феодалите обикновенно са напълно самостоятелни по отношение на собствените владения и единственото им задължение е да предоставят определено количество войска или ресурс на суверена си. Известни са например и случаи на васални отношения обхващащи повече от един етнос - което показва, че ако приемем, че категорията "народ" е съществувала в Средновековието, то тя не се е покривала с категорията "етнос". също така различните феоди са имали пълна автономия и по отношение на законодателство и малко от държавите в средновековието са имали единно и прилагано навсякъде по един и същ начин законодателство.
В този смисъл, ако приемем че "нация" наистина е категория чисто емоцианална и отбелязва самоосъзнаване на един народ като такъв, и дава основание на представителя на този народ да се самоопределя като такъв дори извън границите на ариала на този народ. Тава прави възможно такива категории като "чужденец постоянно пребиваващ в друга държава", което в средновековието е просто невъзможно.
Така от цялото ми объркано изложение мога да заключа следното. Докато в средновековието човека е обвързан с теротироята в която живее, в днешни времена той е обект на самоопределение. Прост пример за това е един булгар/прабългарин/българин, който живее в Константинопол: докато през средновековието той ще бъде смятан за ромей, в съвремието той може да е българин със статут "постоянно пребиваващ чужденец".
такъв например е мойт случай, аз съм руснак по националност, но като постоянно пребиваващ в българия, плащаш данъците на българия, работещ в България, осигуряващ се в българските институции, ъз съм пълноправна част от народонаселението на тази държава.
Comment