pnp5q, не знам защо е болднато, но е вярно. ERP по същество е контролинг система, защото на структурно равнище има за цел да осигури планирането, контролирането и информационното обслужване на дейностите. Така ИТ софтуерите (ERP, създадени като информационни системи) позволяват оперативна намеса при някакви отклонения от планираното, финансовото управление чрез електронната обработка на подадената информация. Това е системата от гледна точка на процеса.
Цялата тая информация обаче не е самоцел. Тя трябва по-възможно най-сдъвкан начин да предостави на управленските кадри възможност да взимат решения, известно в менджмънта като управленски цикъл. ERP системата позволява на различните нива в йерархията да бъдат взимани различни по тежест решения - стратегически или на функционално равнище. Но тъй като управлението е непрекъснат и конкретен процес, той се характеризира с цикличност по отношение на целите и задачите - предвид на целеполагането, планирането, организирането, контролирането и регулирането. В този цикъл информационното осигуряване се извършва от контролинг системата (ERP).
Така става ясно защо информацията е предавана по веригата по възможно най-сдъвкан начин. Тази информация обаче е целева, т.е. да се подобри представата за процесите (които поради обема си не могат да бъдат обхванати от един човек) и оттам да бъдат направени съответните корекции.
Но това е организационен проблем, породен от целеполагането (което естествено рефлектира и върхо индикаторите - насочени към процеса или резултата, върху количеството или качеството, ама това евече съвсем друга тема). Това целеполагане моделира настройките, а настройките естествено означават цензура. В бизнес организация не ме интересува особено дали Пешо има влечение към Пена, стига перформънса да е какъвто съм го задал. И изобщо дали контролинг системата ми замерва тоя иначе вълнуващ фактор
Относно блоговете. В живия живот всяка информация минава през някаква форма на цензура. Значи потока от сведения все пак минава през някаква призма (на предоставящия първо и после на приемащия). Излиза, че ако Кременски ми казва, че 22% са май (пра)българи, той ми цензурира информацията първо, защото не ми дава цялата информация, а само каквото е подбрал и второ аз разбирам, че 78% са славяни. Тоя пример с жителя на Багдад просто ни дава друга гледна точка, което не значи, че е съвсем достоверна. Значи в крайна сметка отново имаме целеполагане, но в по-общ план.
Цялата тая информация обаче не е самоцел. Тя трябва по-възможно най-сдъвкан начин да предостави на управленските кадри възможност да взимат решения, известно в менджмънта като управленски цикъл. ERP системата позволява на различните нива в йерархията да бъдат взимани различни по тежест решения - стратегически или на функционално равнище. Но тъй като управлението е непрекъснат и конкретен процес, той се характеризира с цикличност по отношение на целите и задачите - предвид на целеполагането, планирането, организирането, контролирането и регулирането. В този цикъл информационното осигуряване се извършва от контролинг системата (ERP).
Така става ясно защо информацията е предавана по веригата по възможно най-сдъвкан начин. Тази информация обаче е целева, т.е. да се подобри представата за процесите (които поради обема си не могат да бъдат обхванати от един човек) и оттам да бъдат направени съответните корекции.
Но това е организационен проблем, породен от целеполагането (което естествено рефлектира и върхо индикаторите - насочени към процеса или резултата, върху количеството или качеството, ама това евече съвсем друга тема). Това целеполагане моделира настройките, а настройките естествено означават цензура. В бизнес организация не ме интересува особено дали Пешо има влечение към Пена, стига перформънса да е какъвто съм го задал. И изобщо дали контролинг системата ми замерва тоя иначе вълнуващ фактор
Относно блоговете. В живия живот всяка информация минава през някаква форма на цензура. Значи потока от сведения все пак минава през някаква призма (на предоставящия първо и после на приемащия). Излиза, че ако Кременски ми казва, че 22% са май (пра)българи, той ми цензурира информацията първо, защото не ми дава цялата информация, а само каквото е подбрал и второ аз разбирам, че 78% са славяни. Тоя пример с жителя на Багдад просто ни дава друга гледна точка, което не значи, че е съвсем достоверна. Значи в крайна сметка отново имаме целеполагане, но в по-общ план.
Comment