Демографският проблем в световен мащаб

[Хана]

Тема в последния Economist
"Falling Fertility"

http://avaxhome.ws/magazines/economics_business_finances/The_Economist_October_31st_November_6th_2009.html

[Blckbird]

Може да изглежда крайно, но от биологична и историческа гледна точка, има нужда точно от демографска криза, и то във всяка една точка на света. Планетата е съществувала почти 5 млрд. години без нас/хомо сапиенс/, в относително равновесие, а ние за 20-30 хил. години от 100 хиляди, станахме 6.7 милиарда. Освен СПИН, практически липсва какъвто и да е природен регулатор на числеността на нашия биологичен вид. Очевидно е, че с тази ни численост, не може да има равновесие в природата - планетата няма възможност да ни поеме - свършват водоизточниците на прясна вода, замърсяването на въздух, вода и почва във всяка една държава е достигнало пределни стойности. Повишаването на числеността на населението, води до ускоряване и на обезлесяването - оттам по-малко кислород в атмосферата и повече въгл. диоксид, изтъняване на озоновия слой, покачване на температурите в глобален мащаб, изчезване на хиляди видове растения и животни- оттам екологична катастрофа, недостиг на храна и т.н.
Крайно време е по цял свят да настъпи демографска криза, само така можем да отложим гибелта на планетата си :church: .
Чудя се как никоя организация по света досега не си постави за цел да се изчисли какво население може да поддържа Земята? Едва ли някой от вас си мисли, че можем да нарастваме безкрайно -

под 100 хил. души - 20 000г. пр.н.е.
2.5млрд. - 1950г.
4.4млрд. - 1980г.
6 млрд. - 2000г.
6.65млрд.- 2007г
11 млрд. - 2030г.
ХХХ млрд. през 2100г ...

Докога???

/данните за населението на Земята през годините са от wikipedia.com/

Биосферата е отворена система, чието безценно качество е, че се саморегулира.
Понастоящем на Земята има много пустеещи райони, така че дори 12+ млрд. души при определени условия няма да са проблем.
Нарастването на населението е доказана тенденция, но сигурните данни са от твърде кратък исторически период. Този период обхваща епохата на технологичен подем на Западно-европейската цивилизация. А технологиите, които улесняват човешката дейност, ако сте забелязали влияят върху раждаемостта така - първо населението нараства, а после се стабилизира в рамките на 1-3 деца, средно 2. Ако погледнете числеността на населението на България през 20-ти век и възрастовата структура на населението, ще ви стане ясно за какво говоря.

Тъй че няма основание да се вайкаме, че човешкото население на Земята в последните 50-60 години е нарастнало значително. На много места по света тепърва животът става по-лесен и дълъг като продължителност.
-------------------------------------

В този ред на мисли, авторът на темата мислил ли е по въпроса, какво ще стане с човешкото население на Земята, ако продължителността на човешкия живот стане 140 години.

[hanibal]

Биосферата е отворена система, чието безценно качество е, че се саморегулира.

Основните регулиращи числеността на популациите екологични фактори не функционират при човека(не винаги е било така).Влиянието на биотичните фактори практически е равно на нула,а въздействието на абиотичните фактори е сведено до нищожни стойности(в световен мащаб разбира се).Така като гледам основния двигател на еволюцията-естествения отбор и борбата за съществуване,също не е в действие при човешката популация (в по-голямата и част),така че кой знае какви поводи за отваряне на шампанското няма.
В тази връзка имам един въпрос-Кои саморегулаторни механизми действат в човешката популация в момента,че нещо не се сещам?

Понастоящем на Земята има много пустеещи райони, така че дори 12+ млрд. души при определени условия няма да са проблем.
Нарастването на населението е доказана тенденция, но сигурните данни са от твърде кратък исторически период. Този период обхваща епохата на технологичен подем на Западно-европейската цивилизация. А технологиите, които улесняват човешката дейност, ако сте забелязали влияят върху раждаемостта така - първо населението нараства, а после се стабилизира в рамките на 1-3 деца, средно 2. Ако погледнете числеността на населението на България през 20-ти век и възрастовата структура на населението, ще ви стане ясно за какво говоря.

Тъй че няма основание да се вайкаме, че човешкото население на Земята в последните 50-60 години е нарастнало значително. На много места по света тепърва животът става по-лесен и дълъг като продължителност.
-------------------------------------

В този ред на мисли, авторът на темата мислил ли е по въпроса, какво ще стане с човешкото население на Земята, ако продължителността на човешкия живот стане 140 години.

Не е въпроса в това за колко млрд.души има място на Земята.Няма да е проблем ако населението стане 50 и повече млрд.,място ще има.Проблема е в ресурсите и по точно в липсата на такива за изхранване на подобен брой население.И тук никакви технологии не могат да помогнат защото за да произведеш някакъв продукт (без значение хранителен или някакъв друг) е необходимо да вложиш определено количество суровина и енергия.Производството на храни не е нищо повече от трансформиране на един биологичен материал(суровина) в друг биологичен материал (продукт),който посредством термично,ензимно или някакво друго въздействие става годен за консумация.И най-усъвършенстваните и иновативни технологии работят по тази проста схема.

[gollum]

Ханибале, ще си позволя да не се съглася с теб. Предполагам (от това, което си написал), че ще се съгласиш, че за всички традиционни цивилизации регулацията от външни фактори е била достатъчно значима, а е имало и вътрешни регулаторни фактори (най-вече войни и миграции), да не говорим за ограничаващи (от технологичен или икономически характер).
Това се променя с превръщането на традиционните в индустриални ("модерни") цивилизации, при което съм съгласен, че като цяло влиянието на външните фактори на регулация става пренебрежимо малко. Дотук мненията ни съвпадат.
От този момент основни регулационни механизми стават вътрешните (културни, обществени). Т.е. разликата в мненията ни е в това, че аз смятам, че има вътрешна регулация и тя е съществена и, същевременно, не може да бъде отстранена, защото е следствие от развитието на самата цивилизация.
Регулацията се изразява в постепенна промяна на възрастовата пирамида, семейните и репродуктивни модели, което води до застаряване на населението и намаляване на естествения прираст.
Единственият "пробив" в този механизъм за регулация е неравностойното развитие на различните "цивилизационни видове" в рамките на човечеството, което означава, че към традициони по разбирания и устройство култури "преливат" индустриални и информационни технологии, което създава "зони", в които технологично модерното се съчетава с традиционните модели на възпроизводство (т.е. липсва вътрешния механизъм на регулация, а същевременно влиянието на външните е отслабено).
Обаче и тук има "изход": с индустриализацията и осъвременяването на такива общества (при всичките проблеми, които се случват покрай този ускорен и "неестествен" в повечето случаи процес) се развиват процесите, които водят до естествена регулация. А където това не става, водят до хаос и завръщане на естествените регулационни механизми.
За момента могат да се намерят и изключения от правилото, но ми се струва, че и при тях е въпрос на време да се стигне до баланс.

Що се отнася до ресурсите - и тук нещата не са толкова прости (в смисъл, Х броя ресурси могат да поддържат У население), според мен. Технологиите са способни много да променят нещата, както променяйки биосферата, така и нещата, котио потенциално се "ресурси". Т.е. по-скоро нарастването на населението ще се забавя все повече и повече и в крайна сметка ще има определен баланс, докато технологиите заедно с това ще разширяват ресурсната база, а следователно и базата за достигане на динамично равновесие.
Поне така ми изглеждат нещата на мен.

[hanibal]

………..Регулацията се изразява в постепенна промяна на възрастовата пирамида, семейните и репродуктивни модели, което води до застаряване на населението и намаляване на естествения прираст.

Gollum,промяната на възрастовата пирамида и последствията от това като застаряване на населението е действително важен естествен фактор.Неговото въздействие обаче се забелязва след един по-продължителен (понякога и над 50 години) период от време. Това говори за един цикличен по своята сила и начин на действие фактор,който в дълги времеви отрязъци отсъства или не действа.Да,неговото появяване рано или късно е сигурно,последващите ефекти от това също.Но за да се поддържа в „добра форма” така да се каже,на популацията от Homo sapiens sapiens непрекъснато трябва да действа един или повече лимитиращи числеността фактори,независимо дали вътрешни или външни,най-добре комбинация от двете.Защото каквото и да си говорим има някакъв предел до който числеността на човешкия вид е възможно да достигне. Прехвърли ли се този предел (нищо чудно и това да стане),следва хаос както и ти спомена,а аз бих добавил още и глад,болести,включване на механизмите на естествения отбор и в крайна сметка едно значително редуциране на населението до един доста намален,оптимален брой.За съжаление един такъв вариант би унищожил цивилизацията, такава каквато я познаваме.Цялата ни ценностна система, културните, научните и технически постижения или поне една съществена част от тях ще отидат по дяволите.

Що се отнася до ресурсите - и тук нещата не са толкова прости (в смисъл, Х броя ресурси могат да поддържат У население), според мен. Технологиите са способни много да променят нещата, както променяйки биосферата, така и нещата, котио потенциално се "ресурси". Т.е. по-скоро нарастването на населението ще се забавя все повече и повече и в крайна сметка ще има определен баланс, докато технологиите заедно с това ще разширяват ресурсната база, а следователно и базата за достигане на динамично равновесие.
Поне така ми изглеждат нещата на мен.

Относно ресурсната база това е вярно,но само до някъде…..Може би аз не съм бил достатъчно ясен,но никъде не твърдя че Х броя ресурси могат да поддържат У население,това действително не е толкова просто.Мисълта ми беше че много хора се предоверяват на високите технологии специално в областта на хранителните производства и остават с погрешното впечатление че имат практически неограничени възможности.А това не е така.Храните са един от най консервативните ресурси и ако се замислим малко традиционните за човека си остават същите каквито са били преди сто или дори хиляди години(месо,млечни продукти,въглехидратните храни и мн.др.).Това е така защото нуждите на човешкия организъм както преди хиляда години така и сега са едни и същи т.е.за нормалното функциониране се нуждае от прием на определено количество в определено съотношение на въглехидрати,мазнини(липиди) и протеини(белтък).Изкуственото получаване на белтък не е толкова лесна работа както всички си мислят (казвам го като дипломиран биотехнолог),а за въглехидрати и мазнини даже и опити не са правени с изключение на някои заместители на захарта с предимно медицинска насоченост.
Не така стоят нещата с производствата на витамини,аминокиселини,микро- и макро-елементи под формата на хранителни добавки - действително изкуственото им получаване може да се счита вече за едно традиционно производство.Но реализирането на изкуственото им получаване решава много малка част от проблема с хранителните ресурси ( това на практика не са храни) и голямата въпросителна остава.
Всичко това го казвам само ако става въпрос за изцяло синтетично получени хранителни продукти,които притежават идентични свойства с естественият си еквивалент.Това в крайна сметка е целта на всички изследователи в тази област,но перспективите са много мъгляви и всичко пак опира до суровинната база и по точно на липсата на икономически рентабилна такава.В хранителните технологии се работи при доста „меки” условия,а освен това използваните суровини трябва да притежават няколко специфични биологични и химични качества.И това стеснява много кръга на възможните потенциалните вещества,годни да бъдат суровина за хранителните производства.
Противно на разпространеното мнение,дървесната маса или биомасата (най-разпространения в количествени стойности биологичен материал)не е подходяща за тази цел.Най- разпространеният неорганичен материал – силикатите и минералите,под формата на скали,камъни и др. също е неизползваем като суровина за хранителната промишленост материал.Така че да се намери подходящата суровинна база която в комбинация с вече изброените,да отговаря още и на следните условия-да е масово разпространена и евтина,не е никак проста работа.И този проблем не може поне според мен в скоро време да бъде решен независимо от технологията и нивото на което се намира тя.

[gollum]

Ханибале, по повод на технологиите мисълта ми е горе-долу следната: разбира се, че те не отменят по никакъв начин ограниченията на ресурсната база във всеки един момент, но ако сравним два отделни "разреза", принадлежащи към различни периоди, ще видим, че те са променили характера на ограниченията (в количествен и, рядко, в качествен аспект). Те са, разбира се, двуостър инструмент, който както помага, така и създава проблеми в определени случаи.
Но ако на нещо може да ни научи историята на технологичната ни цивилизация до този момент, то е че за миниатюрни от историческа гледна точка периоди благодарение на технологичния прогрес коренно се е променял енергийният баланс на цивилизацията ни. В определена степен това се е случвало и с производството на храни (съгласен съм, че тук нямаме принципен еквивалент енергия=храна), т.е. нараствала е производителността, създавали са се нови сортове и прочее. Включително, има и нови способи за производство на храна.
Т.е. ако проблемът се появи, той най-вероятно ще бъде решаван в крачка, доколкото е икономически изгодно. В дадения момент недостигът на храна в определени региони не се дължи на неспособността на глобалната икономика да произведе "достатъчно", а на несъвършенствата на разпределителните механизми. С това не искам да кажа, разбира се, че колкото и да се увеличи популацията, храна за нея ще има - онези хора с мрачните прогнози, базирани на удвояване на населението на всеки 20-30 години, бяха прави, че "ресурсите няма да стигнат" (особено храната). Но се оказа, че грешат в прогнозите си за темповете на нарастване, при това, качествено. Човечеството не е механична система, в която при изгарянето на предпазителя един от параметрите може да се увеличава до безкрайност и да дестабилизира всичко. То е жива система, която във всеки един момент запазва способността си да се саморегулира, като е изработило за целта подходящи социално-политически и културни инструменти.
Така или иначе, можем ад погледнем на проблема с изхранването и съвсем грубо, избирайки друга гледна точка: количеството биомаса в рамките на биосферата. Предполагам ще се съгласиш, че принципно, от гледна точка на технологичният прогрес, превръщането на биомасата в храна е въпрос най-вече на енергия (и подходящ процес, разбира се). А количеството биомаса многократно (на порядъци) надхвърля хранителните нужди на човечеството. А тя е възобновяем продукт. Разбира се, на микро-ниво (наричам го така само защото го гледам от подобна гледна точка ), не щата са много по-сложни и неконтролируемото потребление нарушава баланса, което може да разруши не една и две микро-системи (които впоследствие ще бъдат заменени от други).

Що се отнася до демографския регулиращ фактор, за който споменах, не съм съгласен с теб. Промяната в демографската структура е следствие от промените в самото общество, в икономиката и културата му. Доколкото можем да съдим от досегашните исторически примери, тази промяна е пряко свързана със сачмата индустриална цивилизация и промяната й в постиндустриална, т.е. можем да допуснем с голяма доза сигурност, че тя ще се възпроизвежда във всяко едно общество, което минава през тези промени, с известни поправки, заради културните различия (но не мисля, че те ще са съществени).
Т.е. докато производствените възможности на цивилизацията многократно нарастват, т.е. тя добива качеството да е в състояние от същата обща ресурсна база да поддържа много по-голямо население, заедно с това способността на обществото да нараства намалява драстично. Това е интересна закономерност.
Разбира се, самият процес изисква десетилетия за да се задейства, но не съм съгласен, че е цикличен - поне засега не показва подобна тенденция (а и няма как да стане, макар че за това ще трябва да направя някоя и друга проверка върху модел, за да съм сигурен). Т.е. промените в демографската структура започват десетилетия след промяната в характера на цивилизацията към индустриална. В началния период нарастването на възможностите се съчетава със запазване на старите възпроизводителни практики, което води до "бум" на населението. Тези практики бързо започват да се променят, но намалената смъртност и увеличаващите се възможности за осигуряване на прехрана, продължават тази тенденция към наглед "неконтролируемо" нарастване на населението (от нея се раждат и въпросните нереалистични прогнози, които просто екстраполират моментни тенденции, без да се замислят за тяхната мимолетност и за реалните процеси, стоящи под тях).
Горе-долу в този момент започва все повече да се случва промяната: положителната промяна в качеството на живот, съчетана с урбанизация и нов тип професии, води до много бърза промяна на възпроизводствените навици и това се кодифицира културно и социално, т..е. става част от модела. Така че колкото по-зряло индустриално става обществото, толкова повече се променя демографската му структура, като за постиндустриалния период е характерно определено "пречупване", при което обществата все повече се приближават до границата, след която ще започнат да намаляват числено. Този процес донякъде се задържа благодарение на увеличената продължителност на живота, която поддържа висока численост при новата структура (в друго време подобна структура би довела до бързо намаляване).
Тук има още един интересен аспект на саморегулация. С промяната на обществото се променят и изискванията към количеството необходима работна човешка сила. Те постоянно намаляват. Това се съчетава с реално намаляване на наличната работна ръка.
Т.е. имаме някакви закономерности, които "автоматично" регулират числеността на населението. Веднъж навлязло в този път, то трудно, според мен, може да излезе от него, като единствено промените в качеството на живот и продължителността му, ще запазват привидно нещата като обща численост на населението на някакво приемливо ниво. Но подобно състояние няма как да е трайно, така че неизбежно би се променило.
Тук достигаме до въпросът, който вероятно трябваше да ми зададеш, Ханибале - защо при съществуването на този регулационен механизъм, световното население все пак нараства, а и не малко развити и вече постиндустриални страни имат положителен прираст. Това се дължи на факторът, който противодейства на този балансиращ механизъм: небалансираното развитие на отделните общества. От една страна, наред с постиндустриалните, имаме и прединдустриални традиционни общества, които имат съвсем различни репродуктивни навици, култура и прочее. Те се "облагодетелстват", ако ми позволите така да се изразя, от индустриалните възможности, т.е. не само че смъртността при тях е различна от нормалната за традиционното ниво на развитие, но и възможностите за поддръжка на населението се променят. Заедно с това, те се възползват и от свободата на движение, т.е. от възможността да мигрират и да се "внедрят" сред индустриалните общества, където създават отделни огнища" на нарастване, защото най-често пир това запазват културата и репродуктивните си навици непроменени поне за едно-две поколения (понякога и по-дълго). Този механизъм поддържа нарастването, но той също няма как да е "вечен", защото постепенно поне част от тези страни също се променят и тръгват по индустриалния път, за когото знаем към какво и накъде води.
Ако за нещо съм съгласен напълно с теб, Ханибале, то е, че поетия от нашата цивилизация път не предполага реален, а само динамичен баланс, който най-вероятно ще бъде нарушаван. Въпросът е, че до момента нито един от контролните фактори (войни, епидемии и прочее), действали относително "добре" в рамките на традиционния прединдустриален модел, вече не са действени. Разбира се, можем да предположим, че при създаване на реален "световен хаос", това няма да е така. И ще се съглася, че ако се стигне до подобно нещо (същото писах и в една друга тема наскоро), реално това и ще се случи. Но засега подобно нещо не е ставало и не можем нищо да кажем за него като за регулиационен фактор. Остават само вътрешните, за които споменах. Колкото повече държави поемат по индустриалния път (това, впрочем, създава друг род чисто енергийни проблеми), толкова по-"добре" ще действа този механизъм. Лошото е, че той води до друг род проблеми, които само ще се задълбочават. Т.е. за момента миграциите регулират промяната на демографската структура, но в перспектива тази им способност ще намалява, което след време ще доведе до задълбочаване на промените. Освен ако нес е окаже, че следващи промени в развитата цивилизация не водят до нова промяна в друга посока на културата и обществото, а покрай тях и на демографските процеси.

[SRH]

Голум, напоследък така се случи, че прехвърлих сума материал по тая тема. Писали, та се разпасали разни мастити икономисти, демографи, социолози, статистици и т.н. В общи линии проумявам нещата така, както ти си го маркирал в последния си постинг. Сблъсква се две тези, които взаимно се допълват, само дето поставят различен акцент: едната е, че повишаването на стандарта на живот променя репродуктивното поведение; втората - че промяната на нагласите (провеждане на политики) води до промяна на фертилността, а оттам на благосъстоянието на микрониво и после на макро.

От гледна точка на икономистите въпросите за свърхнаселеността минават през няколко етапа: първият опира до това, че се намира въпросът със свръхнаселението като препятствие за икономически растеж. Това се отнася за годините след ВСВ, когато имаме високи нива на фертилност в Югоизточна Азия и после в Южна Америка (ама сега няма да ти цитирам изследвания от периода ). Тая драма като цяло се случва, защото достъпът до качествено медицинско обслужване се увеличава и по-конкретно става дума за пеницилина, пък в същото време фертилността е същата като преди. Вторият етап се занимава с националните демографски процеси, които водят до диспропорция между населението в трудоспособна възраст и тия в пенсия. В тоя период глобалното нарастване на населението не е кой знае каква драма и например Рейгън има много яко изказване по тоя въпрос в Мексико от 1984 г. Третият етап е малко по-сложен и отчасти се връща към периода до началото на 80-те що се отнася до страните в Субсахарска Африка, някои региони на Азия и Америките. За други групи държави се взират във възрастовите динамики. Важна част тук е и проследяването на влиянието при намалени популации върху икономическата ефективност.

Това е най-наедро фокусирането. Можеш да си представиш какви политики са били в обръщение. Много е интересно да се проследи как върви намаляването на броя деца на жена за период от 30 години и увеличението на БВП на калпак. Направих това сравнение според групи държави на ОИСР (най-бедни държави, средно развити и рразвиващи се), като при първата и третата групи фертилността пада с близо 2 деца на жена, а при вторите с близо 3. Разбира се и базата е различна, но така или иначе по тоя показател (данни на ООН) имаме намаление.

Остава въпросът дали приетите политики, свързани с намаляването на раждаемостта са водещи и дали пък влиянието на икономическите фактори не е по-важно, т.е. дилемата откъдето се тръгна. Честно казано взех да мисля, че политиките са с по-голяма тежест, защото работят дори и там, където няма почти никакво развитие на икономиката (показател в случая е БВП през долара за 2005 г.). В държави като Ботсвана обаче се вижда, че комбинацията е направо убийствена (заради диамантите) и там много бързо се доближават до европейските модели за репродукция. Тая държава е интересен казус, защото само за няколко години нещата излизат извън контрол, заради ХИВ. Така се получава, че политиките за ограничаване на раждаемостта и високата смъртност направо поставят под въпрос съществувавнето на населението в държавата. Между другото ХИВ разпространението направо смазва икономиката им...

[hanibal]

....Но ако на нещо може да ни научи историята на технологичната ни цивилизация до този момент, то е че за миниатюрни от историческа гледна точка периоди благодарение на технологичния прогрес коренно се е променял енергийният баланс на цивилизацията ни. В определена степен това се е случвало и с производството на храни (съгласен съм, че тук нямаме принципен еквивалент енергия=храна), т.е. нараствала е производителността, създавали са се нови сортове и прочее. Включително, има и нови способи за производство на храна.
Т.е. ако проблемът се появи, той най-вероятно ще бъде решаван в крачка, доколкото е икономически изгодно. В дадения момент недостигът на храна в определени региони не се дължи на неспособността на глобалната икономика да произведе "достатъчно", а на несъвършенствата на разпределителните механизми. С това не искам да кажа, разбира се, че колкото и да се увеличи популацията, храна за нея ще има - онези хора с мрачните прогнози, базирани на удвояване на населението на всеки 20-30 години, бяха прави, че "ресурсите няма да стигнат" (особено храната). Но се оказа, че грешат в прогнозите си за темповете на нарастване, при това, качествено. Човечеството не е механична система, в която при изгарянето на предпазителя един от параметрите може да се увеличава до безкрайност и да дестабилизира всичко. То е жива система, която във всеки един момент запазва способността си да се саморегулира, като е изработило за целта подходящи социално-политически и културни инструменти.

Горе долу на мен ми беше точно такава мисълта,а именно вместо да фантазираме и въздишаме по някакви невероятни,вълшебни технологии просто да усъвършенстваме разпределителните механизми с което проблема за недостига на ресурси в голяма степен ще бъде решен.Искам предварително да кажа че аз не съм оптимист в това отношение,защото принципите на които е изградена съвременната финансово-икономическа система не биха позволили това.Имам предвид монетаризма и пазарната икономика.Механизма им на действие е изграден на правилото за постоянния недостиг,за да има търсене и от там поддържане на цените на едно постоянно (често спекулативно високо) ниво,без да се подбират много много средствата за постигане на това.В подобни условия системата не допуска излишъци и свръхпроизводство.И ако това все пак се случи,следва засилен трафик на кораби натоварени с продукция към Пасифика и Антлантика,където дънните обитатели се запознават отблизо с резултата от постиженията на науката и технологиите.Или просто в най-близкия крематориум по бързата процедура се извършва този в основата си антихуманен и противоестествен акт.Без да съм кой знае какъв специалист по темата знам,че всяка година по този начин на вятъра отива продукция на стойност от порядъка между няколко стотици млрд. долара и няколко трилиона от същата валута.Не казвам че това е единствената причина за дисбаланса при разпределението на ресурсите,но най-малкото е една от основните.
Другата причина е петрола и изключително неравномерния (според мен направо несправедливия) достъп заради монетаризма и пазарната икономика на различните народи и държави до него.А всеизвестно е че той стои в основата на почти всяко производство и индиректно влиза така да се каже в състава на почти всяка произведена стока или продукция.До такава степен е стигнала симбиозата между съвременното индустриално общество и петрола или по-точно зависимостта на първото от второто,че ако попитаме някой икономист,банкер,учен,инжинер или която и да е умна глава „Какво правим когато свърши петрола?” мога да гарантирам че няма да има адекватен отговор на този въпрос.И какво правят в крайна сметка облагодетелстваните с него?Ами просто милиони тонове ежегодно от него запращат ей така на дъното на океана под формата на продукция и суровини за да не нарушат фината настройка на системата.Какво толкова,нали петрола им излиза почти без пари и сигурно могат да си го позволят.
Обаче да не забравят че проблема с изчерпването на петрола ще доведе до изгърмяването на доста бушони,както и до сериозно разместване в световното разпределение на ресурсите.Лично за мен това ще е един по-скоро положителен процес,стига да не доведе до световен хаос и загиване на цивилизацията.

[gollum]

Ханибале, не знам дали има смисъл да забиваме в тази, леко понамирисваща на политика, посока. За съжаление, други варианти на тази "социална" технология, които да работят, засега няма и науката тук не може да помогне особено.
Между другото, както споменах и по-рано, ако чрез някаква "магия" се осъществи подобно справедливо разпределение на ресурсите, това би било хубаво от морална гледна точка, но вероятно доста пагубно от практическа. Лошото е, както споменах, че за да е приспособено обществото към определено явление, то трябва да е "естествено" за него, т.е. да не достигнато повече или по-малко чрез собствени усилия или поне чрез някаква еволюция. Всяко "даване наготово" на някакво "благо" има този фатален недостатък, че сериозно дебалансира социалната и културна системи (и двете са тясно свързани) с много неприятни последици за обществото.
Същото ще стане и ако внезапно множество общности получат потребителски възможности, влизащи в директен разрез с традициите им и структурата на обществото им. Образно казано, ако в обкществата, за които е характерна висока раждаемост и традиционен патриархален модел внезапно амалим рязко детската и общата смъртност и им дадем достъп до достатъчно за всекиго храни и битови стоки, ще получим един много неприятен и неуправляем демографски "бум", за който те няма да са подготвени нито като инфраструктура, нито като икономика и възможност да осигурят поминък, нито като образователна система (промяна на културния модел, така че да се модернизира и вестернизира).
"естественият" подход предполага определена дисциплинираност и самоорганизация на общността.

[hanibal]

Честно казано Голъм хич и не искам да намесваме политиката ,но ще се съгласиш че това е неминуемо,стане ли дума за демографски въпроси,ресурси и население.И все пак ако наченем темата,не е нужно да навлизаме много в строго политическа полемика,а само до толкова до колкото влияе пряко и значимо върху дискутираните проблеми (демографски,ресурсни и др.).
Прочее не съм съгласен с извода ти че „даването на готово” на някое „благо” води до сериозен дисбаланс в социалната и културна системи с много неприятни последици за обществото.Теоретично би трябвало да е така,но на практика процес с такива сериозни последици не се наблюдава.Или поне моите впечатления са такива.Визирам племената от поречието на Амазонка и Папуа – Нова Гвинея.Наистина хабитатът им търпи сериозни промени като в болшинството случаи тоталната им връзка и зависимост от заобикалящата ги среда също изчезва.Обаче това не води непременно до последствията за които ти говориш (или най-малкото силата им на въздействие не е толкова голяма).Вярно навсякъде се наблюдава в началото един културен „стрес” от навлизане на модерното,новото,непознатото,индустриалното,но това в повечето случаи бързо се „преболедува”.
От друга страна пък,относно втория аспект на въпроса,наистина не е полезно рязкото повишаване на ресурсните или потребителски възможности на няколко общества.Като за разлика от теб аз смятам че в случая няма значение дали влизат в разрез с традиционната структура на обществото или не.Тъй като при всички случаи се получава един противоестествен процес на изкуствено повишаване на жизнения стандарт,който винаги води до неблагоприятни последици в по-краткосрочен или по-дългосрочен план.