Демографският проблем в световен мащаб

[Гост]

gollum,според мене тренда е точно обратен и извора на песимизма ми е най-вече социалния контекст на това явление.Разбира се и аз бих желал да съм в грешка.
Целия проблем идва от това че индивида сам по себе си не се ражда и живее самосиндикален,а както е казал Хегел се ражда в общество.
И тренда по-който се развиват тези общества е да стават все по-колективистични.Погледни обществото от 19ти век в развитите държави.
Погледни това от 20ти век.Изминалия 20ти век показа нагледно тази тенденция към колективизъм.Показа и до какво води.
Вероятно през 21ви век обществата ще станат още по-колективистични и още по-малко индивидуалистични,отколкото през миналия век.
Според мене ако не беше комунизма,който играеше роля на контрапункт и на плашило за сочене-вероятно западното общество щеше още доста по-отдавна да стане доста по-колективистично отколкото е сега.
А както знаем колективизма е отрова за тази прослойка за която говориш.Мислещия разум не може да бъде слаган в никакви окови,да бъде принуждаван да твори в името на някакво общество,догми,идеи или квото се сетиш.Той си е просто мислещ разум и твори за себе си.
Да вземем един съвсем примерен и груб вариант-
-общество от 1000 души-в него имаме 900 глупци и 100 от тоя елит за който говориш.То няма идеално черно и бяло ама айде-съвсем символизирно.
-общество от милион души-в него имаме 900 хиляди глупци и 100 хиляди-елит.Съотношението реално погледнато е същото,но абсолютната бройка глупци с която трябва да се пребори интелектуалния елит за да реализира идеите си е доста по-страшна,като количество.И доста по-трудно преодолима.
Съчетано със тенденциите във съвременното общество да има по-голяма мобилност на индивидите-това още повече би ги затруднило.
И не на последно място-говориш за свободния достъп до информация и изобилието от информация.Това е хубаво нещо,но донякъде.
Както е казал Блез Паскал-"На света има достатъчно много светлина за този който иска да вижда и достатъчно много тъмнина за този,който иска да живее в мрак".Безспорно за интелектуалния елит този достъп е добро нещо,много добро.
Но за останалите не е-глупавите и лесно манипулируеми хора,лумпени,малгинализирани прослойки и т.н. благодарение на свободния достъп до информация и масмедиите лесно могат да бъдат манипулирани,зомбирани насочвани в борба за всякакви каузи от разни идеолози със съмнителни намерения (да не кажа и съмнително психично здраве).Изминалия 20ти век показа нагледно и тази тенденция.Показа и тя до какво води-и на нея и сърбахме попарата.
От друга страна ограничаването на достъпа до информацията само до конкретни индивиди също си има своите минуси и то немалко.
А ако оставим нещата на самотек и саморегулация-и по отношение на това доколко колективистично и доколко индивидуалистично да е обществото и по отношение на това доколко да има свободен достъп до информация и доколко да няма-то рано или късно тази самотек ще доведе да катастрофални резултати за тази интелектуална прослойка.А малко след това и до катастрофа за цялото човечество.
Че трябва да има някаква намеса в тези отношения и регулиране е ясно.Проблема е как и доколко...

[Zalmoxis]

Има най-различни лостове, чрез които масите да бъдат манипулирани и държани в неведение - и с развитието на глобализацията броят им се увеличава неимоверно. Наистина същевременно с това човек получава и свободен достъп до информация, но е важен и начинът по който тя е представена. Цитатът, даден от Божилов, също важи в пълна степен за днешната ситуация.

[gollum]

Виж, Bojilov, зависи за какво говорим. Тук lzl отвори дума за "интелектуалния ресурс" като основа на цивилизацията, което аз интерпретирам (той ще ме поправи, ако това е погрешно) като възможност да се създават изцяло нови същности в рамките на цивилизацията, като тук специално говорим за такива с икономическо значение. И това в контекста на изчерпаемостта на естествените ресурси, т.е. това означава, че с изчерпването на едни ресурси, се появяват други, на които цивилизацията разчита, т.е. така излизаме от контекста на затворения хоризонт.
Та, в тази връзка, ние разглеждаме не общото интелектуално ниво, а единствено каква способност имат отделните идеи (и носещите ги индивиди) да се реализират и да създадат подобно "цивилизационно разрешение". С оглед на това:

-общество от 1000 души-в него имаме 900 глупци и 100 от тоя елит за който говориш.То няма идеално черно и бяло ама айде-съвсем символизирно.
-общество от милион души-в него имаме 900 хиляди глупци и 100 хиляди-елит.Съотношението реално погледнато е същото,но абсолютната бройка глупци с която трябва да се пребори интелектуалния елит за да реализира идеите си е доста по-страшна,като количество.И доста по-трудно преодолима.

означава нещо съвсем просто: ако 100 души елит могат да реализират, примерно 10 големи идеи, то 100 000 души елит ще могат да реализират, примерно, 10 000 големи идеи. Нали разбираш, че въздействието на 10 и на 10 000 иновации е съвсем различно, особено ако разглеждаме два различни свята: такъв с ниска информационна динамика (иновациите се осъществяват бавно) и такъв с много висока степен на динамика (идеите се осъществяват бързо и още по-бързо се разпространяват и на свой ред пораждат нови идеи). Така че не става въпрос за просто "запазване на съотношението", а за съвсем различна производителност и то осъществявана в рамките на по-възприемчива среда. Скоростта на промяна не е въпрос на съотношение на елита спрямо останалото общество, а на чисто количество/качество.
Впрочем, достатъчно е да погледнем иновациите преди един век и сега - както и цялостната динамика на промените, - за да видим, че сега всичко това не само се осъществява в много по-голям обем, но и много по-бързо и засега тази тенденция не намалява.
И, както посочих, причината за това е проста: по-голямата популация дава по-голям избор и повече възможности, а по-добрата среда дава по-голяма вероятност за реализация.

Съчетано със тенденциите във съвременното общество да има по-голяма мобилност на индивидите-това още повече би ги затруднило.

Не бих се съгласил с това - по-високата мобилност спомага за разпространението на идеите, а не ги затруднява. Това означава, че гений, зародил се в рамките на "лоша среда" може по-лесно да я напусне и да си намери "добра" такава, както и че носителите на едни идеи по-лесно могат да достигнат до места, където да ги осъществят.

За негативните страни на масовата култура, световната мрежа, въобще на нарастването на информационната свобода, пропускливост и скорост на обмен, може много да се говори. Но не виждам как те се отразяват на това, за което писа lzl и върху което писах аз в предходния си пост.
Факт е, поне според мен, че средата за развитие на идеи е многократно по-добра и по-свободна, като същевременно сам човек може да постигне повече, отколкото е била преди 50, 100 или 200 години.

Целия проблем идва от това че индивида сам по себе си не се ражда и живее самосиндикален,а както е казал Хегел се ражда в общество.
И тренда по-който се развиват тези общества е да стават все по-колективистични.

Хъм, въобще не съм убеден, че тенденцията е точно такава ("масовост" съвсем не е равнозначно на "колективизъм", общество, в което множество отделни индивиди мислят едни и същи културни продукти, не е равнозначно по никакъв начин на колективистично такова, т.е. на общност, в която общите интереси се поставят над индивидуалните и основата на етоса е жертване на личното спрямо общото; в съвременните общества, според мен, има тенденция точно този елемент да се губи). Но това е тема за самостоятелен разговор.
Така или иначе, тази тенденция би имало смисъл да се обсъжда само ако има някаква връзка с разисквания въпрос. Според мен, тази тенденция по никакъв начин не се изразява в намаляване на възможността дадена индивидуалност да се развие, т.е. нямаме "колективизъм" в този смисъл. А следователно и това няма никаква връзка с темата.
Още повече, че с оглед на съвременното развито общество - в разисквания аспект бих го определил като "консуматорско", съзнавайки цялата условност на подобно определение, - е важно постоянно да се предлага "нещо ново" за консумиране, т.е. дейността на елита е от все по-голямо значение и тя всячески се поощрява, защото генерира нови стойности (включително и финансови).

ПП Да подчертая още веднъж дебело: не бива да се бърка масовост с колективност. Един милион отделни индивида, независимо дали има и капчица индивидуалност у някой от тях (т.е. нещо уникално и свое) не правят колектив.

ППП Едва ли има съмнение, че развитието на комуникационните технологии позволява по-голямо уеднаквяване и контрол. НО това няма особено значение с оглед на частния въпрос, който се разисква.

[Гост]

В този контекст според мене е нужно да си отговорим на много въпроси-един по един по реда си-
-върви ли съвременния свят към създаване на все по-колективистично общество?Според мене това е видно и към настоящия момент.Кои са предпоставките за това-наличието на огромни маси хора,възможността да са мобилни и възможността лесно да се облъчват и манипулират/зомбират.
-Ако върви-ще се изгради ли то или няма?
-->в униполярен свят.
-->в би и многополярен свят.
(щото и това има значение)
-Колективистичното общество по-способно ли е да усвоява ресурсите(при това по по-добър начин) и създава повече иновации или не?
Това донякъде сме го дебатирали в една тема за СССР и доколко е имало интелектуален елит там и иновации.Както и доколко те са били конкурентни и на нивото на т.нар. "свободен свят".
Въобще по темата има за писане много.Стига да имаше и време за това.
А определено интелектуалния ресурс е най-важен за бъдещото развитие на човечеството и за усвояването на всички останали ресурси.Което съответно ще доведе до решаване на проблема със все по-нарастващата бройка население.Друг път според мене няма ако вземем в идеализиран вид обществото на Пол Пот-тоест всички копаят на нивата-без значение от даденостите им,дали прост селянин или академик и изкуствено им се ограничават възможностите за интелектуално развитие и творчество то това общество рано или късно ще опре до своята гибел от самозадушаване.
Тук трябва да си зададем и друг въпрос-може ли интелектуалния елит да твори без наличието на свобода или не може?
Доста спорен въпрос,по който също могат да се изпишат доста страници.Но според мене-не или ако твори то ще бъде с доста по-слаби темпове от нормалното.

ако 100 души елит могат да реализират, примерно 10 големи идеи, то 100 000 души елит ще могат да реализират, примерно, 10 000 големи идеи.

Тук ще контрирам със следния прост пример макар и груб-на една маса имаме един умен човек и трима глупаци.Ако тръгнат да се карат/спорят има някакъв шанс умния да ги надвика и да защити тезата си.Ако на същата маса седят 10 умни и 30 глупци това нещо ще е доста по-трудно.
Тук опираме до идеите на Маркс за количествените проени,но в обратен контекст на този който е казал Маркс.
Защитаваш някаква теза-по презумпция приемаме-правилна.Къде ще ти е най-лесно да я защитиш-
-сред още 3ма души
-сам сред някакъв малък интернет форум на глупци?
-айде сега избираме 10 души умни като тебе тука от форума(тук нивото на знания на някои хора е наистина завидно-абе избираме 10те най-акъллии) и ги пускаме да защитават същата теза във някой огромен форум-примерно форума на Атака или на някои други лумпени/маргинали-без значение ясновидци ли ще са,вЕрващи в нещо си друго ли.Абе маса паплач.Според мене последната кауза ще е най-плачевна.
Неслучайно най-големите държави са или силно колективистични по своя дух общества или клонят към разпад.Всеки от тези индивиди има определена енергия,когато те станат много натрупаната енергия става много-тя или трябва да бъде максимално силно контролирана,така че отделните индивиди да действат синхроннно (а за тази цел трябва да бъдат приучении да мислят синхронно) или просто това общество ще се разпадне,ако енергията която цели да контролира е недостатъчна за целта.Нещо подобно се случва и в атомите на тежките елементи.
А те както вече говорим от доста време-чисто демографски хората стават все по-много.
Тоест ще го кажа най-просто-900 души могат да направят много по-малко зулум на интелектуалния елит в едно общество,отколкото могат да направят 900 хиляди.Справка-"Културната революция" в Китай примерно.

Не бих се съгласил с това - по-високата мобилност спомага за разпространението на идеите, а не ги затруднява.

И тук пак зависи как ще погледнем чашата-дали е наполовина пълна или наполовина празна.Ако преди е можело разни глупави идеи да стоят поне ограничени на едно място в дадена географска област,то сега могат да се разпространяват по целия свят,като зараза и да върлуват навсякъде заради мобилността на хората и свободния достъп до информация.

в разисквания аспект бих го определил като "консуматорско"

Това нещо с възникване на консуматорски тип общество е следствие на процеса на все по-сериозната колективизация на обществото.
това между другото е друг феномен,който наред с все по-сериозната колективизация ще си е съвсем отделен пирон в ковчега на съвременния свят.

И между другото-никъде не бъркам "колективност" с "масовост"-просто защитавам тезата че натрупването на повече хора на едно място,води до по-колективистично общество.И ко иска човечеството да оцелее е хубаво да вземе мерки по този въпрос.Които мерки хич не са по-маловажни от това ще има ли тази бройка какво да яде или какво да диша.

[lzl]

Божилов, предложи как да се измери тоя "тренд" и покажи данни, които да подкрепят твоята хипотеза. Казваш, че е от доста време, значи вече трябва да се е отразил значително и да го забележим. Къде?

[SRH]

Песимизъм и оптимизъм по отношение на това дали човечеството ще може да се издържа (въобще дали ще има ресурси) има от твърде много време. В тая тема вече стана дума за това. В периоди на криза, когато общественото доверие е намаляло към управляващите (белите хора със сини очи - според президентът на Бразилия), песимизмът взима връх, започват да се вадят стари теории - включително и аз го правя, обикновено като противовес на неоправдан оптимизъм. От друга страна винаги стои предизвикателството, че някакъв неосъзнат за хората ресурс е наличен и е въпрос на време да бъде овладян в достатъчна степен, че да отговори на желанието за мирно съжителстване.

(Изобщо войната или насилственото отнемане на ресурси в полза на други общества е една постоянна алтернатива.)

Но тъй като минава време до овладяването на тия нови ресурси, започват процеси на саморегулиране. Саморегулацията може да ползва достижения на науката, но те са средство за постигане на по-крайни цели. ВСВ е пример в тоя ред на мисли, а непосредствените резултати от нея по отношение на демографията, са ползвани като доказателство от песимистите. Самата война обаче допринася за развитие на редица научни достижения, така че тия неща са свързани и на пръв, най-повърхностен, поглед.

Понастоящем планетата не е изстискана до крайност, демек консуматорското общество не е достигнало до своя връх. Това значи, че има още ресурс за доизяждане. В сферата на прогнозите е колко време ще продължи това, но времето е достатъчно близо и достатъчно далеч, че да е предупреждение както за търсещите решение в научно-техническия прогрес, така и за апокалиптични картини.

Новаторството може да е насочено към заместители на ресурси, които да осигуряват подобен начин на живот или пък да е насочено към промяна му. Стилът, модата са основни фактори за консумацията... Така че и в тая насока има какво да се прави. Въобще могат да се направи списък от неща, които биха отложили момента на ресурсна ограниченост, докато се намери оня чудодеен заместител. А дори и тогава (кой знае кога?) не бива отново да се изпада в разточителството на човека-еднодневка.

Някой може да каже, че това е сърцето на икономиката - купувай, купувай, ползвай, хвърляй бързо и отново! Животът има смисъл само в придобиването на материални блага, слуги на тленното. Това е бунтът на масите. Работата е там, че ще е трудно масите да се ограничат сами.

[SRH]

Ето тук едно съвсем прясно четиво. В него се обяснява връзката между броя на населението, климатичните промени, ефектът върху регионалното икономическо развитие и световната икономика. Основният акцент е върху влиянието на демографските промени върху световното развитие.

[lzl]

Bojilov, намери ли данните или тезата ти ще остане мозъчно упражнение?

[Гост]

Какви данни да намеря?Това е все едно да тръгна да защитавам теза дали човечеството е станало по-добро или по-лошо през последната година,като за целта предложа математически факти за целта че броя на добрите хора се е увеличил с едиколко си процента.Не става (както и ти сам много добре го знаеш)-просто въпросния дебат влиза в сверата на няколко науки,при това всички от тях не се славят да са към точните науки.Даже напротив.
Веднага ще се явят хора,които ще кажат-това не е "добро","този човек,който ти казваш че е добър,всъщност не е добър,а е лош"-а и в крайна сметка отговора на тези въпроси не е нито само черен,нито само бял,въпрос на лична преценка и прочие.Сиреч доста субективен.
Ако ти можеш да направиш обратното-сиреч да докажеш че човешкото общество през последния век е станало по-малко колективистично-лошо няма.Давай.Определено ще ми бъде интересно.Със съответните критерии,които предоставям на теб възможността да избереш и да напаснеш по тях процентчетата сочейки-"ето виж това се е понижило,а това повишило".
Аз не виждам как нито ти нито аз можем да си защитим тезите по този начин.Затова съм го защитил с чисто философски аргументи и наблюдения,които от моята гледна точка са си съвсем обективни.

Целия път на човечеството от праисторията досега е все насочен към създаване на все по-колективистично общество.Ще го отречеш ли?А това е така заради постоянно нарастващата бройка индивиди.
Първото сериозно нарастване в по-нови времена води до по-примитивната форма на съвременните колективистични общества-национализма и епохата на националните революции.Които макар и колективистични са затворени в някакви етнически,географски и т.н. рамки.
Последвалото нарастване бройката води и до оформянето на колективистични общества от глобален тип-пример за това са идеологиите на 20ти век-комунизма и сходните му.
За това колко е опасно само по-себе си и вредно едно колективистично общество-мисля че няма нужда да ти обяснявам...
Някои хора го харесват-въпрос на вкус.

Работата е там, че ще е трудно масите да се ограничат сами.

Това е така,но има и друго което говори в точно обратната посока.Ограничаването на каквото и да било и ограничаването на каквато и да било свобода води до поставяне под въпрос на свободата изобщо (не че съм марксист но тук брадатия е прав).
А самото ограничаване довежда до това че определени хора имат повече права и упражняват повече власт от останалите.Което само по себе си води до все по-сериозно ограничаване на правата на останалите.И тук единствения защитник на обикновения човек е конституцията.Защо става така-ами поради спецификата на човешката природа.А от нея трудно може да се избяга.
По тази и причина всички силно-колективистични обещества в които има сериозна държавна намеса на определени нива са като цяло по-милтаристични,по-корумпирани и по-слабо производителни в икономическо отношение в сравнение с по-свободните общества.И рано или късно грохват оставени на свободната конкуренция.Поне засега и в съвременния свят.

Тук между другото като цяло имаме един омагьосан крег от който излизането е доста трудно.Колективистичното общество поради голямата натрупана критична маса глупци увлича обществото към консуматорство.Нека не забравяме че човек е манипулируем и достатъчно голямо количество хора могат да увлекат като вълна със себе си и индивиди,които иначе не биха били настроени толкоз консуматорски.В крайна сметка не можем да отречем че хората в обществото не са само черни и бели-сиреч умни и глупави-има и доста "скали на сивото" измежду тях,които при по-сериозно влияние биха се насочили в определена посока,като ориентация.А при повече налични като бройка глупци наоколо мисля че не е проблем да ги насочат лесно и бързо в "правилния път".
От там нанасетне единични индивиди/върхушка използват консуматорството като механизъм чрез който да контролират все повече това общество отнемайки от свободите на това общество,като в замяна му дават консуматорство.Неслучайно всички политически популисти през изминалия век наблягат на консуматорството-без значение дали Сталин,Хитлер,китайците ли,тия зад океана ли-всички обещават едно и също нещо-
-арбайт унд брот,собствена къща и фолксваген.
-да взривим тази църква и да построим на нейно място басейн.
-не е престъпление да си богат,да имаш плазмен телевизор и компютър.
Интересно че никой не предлага на пазара на полит-обещанията "свобода".Просто защото свободата чиния не пълни.Преди 100 години,когато не е имало толкоз голяма критична маса глупци и обществото не е било толкоз колективистично,въпросната "свобода" доста се е тачела и е вървяла на пазара.А сега-нищо.Или ако се приказва за нея е в доста страннни форми и тълкувания.
Консуматорството само по себе си пък още повече увеличава броя на глупците.Отделно и лесното разпространение на информацията позволява по-лесното им зомбиране.
LZL и понеже гледам че си писал че си либертарианец-а това е все пак едно кажи речи окупирано от сащианците политическо течение.А те политическите течения там нещо напоследък много взеха да не познават във врачуванията си.Та в тоя ред на мисли мисля че и сам можеш да си изведеш от тук причината защо в едно общество което има огромен чисто човешки потенциал,като бройка съчетано с ресурси премахването на диктатора (който пречел уж) или допускането на частна собственост и предприемачество не води автоматично до възникването на либерална демокрация.Справка-Китай,Русия или странната "демократична" система в Индия.

P.S.Чакай да ти нахвърлям още малко критики докато си чакам закуската-
-относно силиция-силиция е точно толкоз ресурс,колкото е била ресурс желязната руда,която се е топяла в двора на всеки китаец при Мао.Сам по себе си без необходимите технологии за обработка (а те са доволно сложни,повярвай ми) и без необходимите знания (ама доста знания) е нищо повече от пясък.А технологиите и знанията за това как от пясъка да направим един чип идват от едно единствено място-т.нар. "свободен свят".Китай изпълнява ролята само на производител.В най-добрия случай прави т.нар. "реплики" на чипове,но нещо собствено измислено-може да се каже че НЕ.
И не на последно място-тази технология със силиция е ограничена до определени възможности.Нека не си мислим че като 98ма година сме имали 500Мхц процесор връх на технологията,2008ма сме имали 5000МХц,то съответно след 20 години ще имаме 500 000МХц.Ограничена е и като възможности за микроминиатюризация.А тя е нещо много важно.Особено за биороботиката (особено пък на молекулно ниво),която несъмнено ще присъства във бъдещите опити на човечеството за пилотирани от човек полети до други планети примерно...
А пред човечеството има 2 пътя-
-саморегулация,която според мене първо ще доведе до доста проблеми за обикновените хора-узурпиране на власт от тиранични режими,войни и т.н.Тук не казвам че непременно ще се явят нови хитлеровци-и "тиранията" като всичко останало търпи еволюция,но това едва ли я прави "по-малко" тирания.По-скоро имам впредвид че света ще става все по-оруелов.Тоя метод също не е напълно приложим и сигурен че ще даде резултати.Но поне е по-приложим от другия.
-пространствена експанзия-за целта обаче нямаме нужните технологии.Не виждам и как ще ги проимаме скоро.А и дали въобще ще ги проимаме някога.
Остава ни да чакаме чудо-да се надяваме да се натрупа необходимото достатъчно количество интелектуален ресурс у човечеството,като същевременно преди това не ни е свършил най-важния ресурс-времето.

[gollum]

Целия път на човечеството от праисторията досега е все насочен към създаване на все по-колективистично общество.Ще го отречеш ли?

Да, при това - категорично. Както отбелязах, всичко се свежда до това как ще определиш "колективистичен", отнесено към "общество". Ако смяташ, че съвместното съществуване на "много" хора прави общността им колективистична, то ти използваш съвсем различно думата от начина, по който тя се използва, примерно в социологията или културната антропология.
Мотео наблюдение е, че по никакъв начин не се забелязва подобна историческа тенденция. Напротив, повечето първобитни общества са значително по-колективистични от по-късните, исторически. И тенденцията е по-скоро към еманципация на индивида от общността, т.е. към намаляване на колективистичността на обществата. Като трябва да се отбележи, че "нивото на колективистичност" е различно според региона - примерно за обществата от югоизточна Азия е характерно много по-високо ниво на колективистичност, отколкото за обществата, примерно, в Европа. И това се наблюдава в различни исторически периоди, т.е. става въпрос за някаква що-годе устойчива тенденция.
Ако може да се отбележи сериозно някаква тенденция то е към нарастването на организираността на държавите. Но тя е съчетана с увеличаване на степените на свобода на индивида в обществото.
Но, както отбелязах по-рано, това няма никакво отношение към страничния въпрос, който излезе, т.е. за нарастването на интелектуалния ресурс, следствие на чисто количествени фактори, както отбелязах (и не видях нищо, което да разколебава логиката ми). И това нарастване се съчетава с увеличение на степените на свобода на индивида - особено в информационно отношение. А това означава, че повече интелектуален ресурс би имал възможност да се реализира, т.е. до тезата на lzl, която бе подложена на коментар.
А, според мен, основната причина за спора по отношение на "колективистичните" общества, е в това, че влагаме съвсем различен смисъл в понятието "колективизъм". За теб, Божилов, както отбелязах (и написаното от теб само ме убеждава в правотата на преценката ми) "колективен" е синоним на "масов". За мен, както вече отеблазях, смисълът е съвсем различен и двете понятия имат самостоятелно място. Едно общество (и това важи за съвременните развити обещства повече или по-малко (както отбелязах, има сериозна културна или традиционна специфика)) може да е масово и много слабо колективистично, както и обратното - да не е масово, но да е напълно колективистично.Примерно, ако вземе САЩ, или да речем, Франция, имаме масово общество с много слаби колективистични характеристики. Ако вземе, да речем, Южна Корея или Япония, имаме масово общество, с доста силно изразени колективистични характеристики. Ако вземе, да речем, дадено амазонско или бушменско племе, имаме примитивно, не-масово, напълно колективистично общество. Т.е. дали едно общество ще е колективистично или не, а зависи основно от културата и традициите му, от начина на живот.
Японското или Южно Корейското общества не са станали "колективистични", защото са станали съвременни - озападнили са се и са възприели своя версия на европейското явление национализъм. Такива са, защото от край време са колективистични, т.е. притежавали са тази черта преди да се осъвременят, в исторически план и тя се е запазила и развила в съвременните им форми.
Обратно, при западно-европейските общества исторически (поне от Средните векове насам) колективизма е много по-слаб (в сравнение с обсъжданите в предния абзац азиатски) и тази тенденция се е запазила, макар и да е еволюирала (в посока към увеличаване).
От друга страна, при предисторическите общества (такива съществуват и днес) колективизма е почти неизменна характеристика, поне доколкото може да се съди. А това означава, че по-скоро тенденцията е обратна: с времето, ако самото общество се развива и променя, колективизма като цяло намалява и индивидуализма нараства.
Което ме връща към понятието "колективизъм". По същество имаме двойка понятия: колективизъм/индивидуализъм, които се отнасят към ролята на отделния индивид в обществата, степените му на свобода като индивид и това как той сам гледа на всичко това, т.е. към вътрешното му възпиретие, определено от социотипа. Въпреки че с развитието на индустриализма обществата придобиват тенденцията да стават все по-масови, заедно с това нараства и индивидуализма в тях, а съответно колективизма намалява. Това се наблюдава и при исторически по-колективните общества.
Колективно общество, в моето разбиране, не е такова, в което хората имат сходни ценности или дори споделят еднакви възторзи и огорчения, а такова, в което хората схващат себе си естествено, т.е. не по силата на директна принуда или насилие, но според възпитанието и вътрешния си мироглед, като подчинени на общото. Те, образно казано, се отказват от това да гледат на себе си ка то на ндивиди в полза на разбирането за членове на общност - личните им емоции, цели и стремежи винаги се подчиняват и имат по-малко значение от общите, т.е. от мястото и ролята им в общността. При конфликт между двете нива в такова общество неизменно правилният избор е жертването на личното в полза на общото. Съвременната масова култура както и модерните общества проповядват точно обратния възглед, а и го претворяват в практика. Тълпата е явление, котео може да се наблюдава както в колективистични, така ив индивидуалистични общества. Пропагандата - също.
В този ред на мисли, тези характеристики имат определен динамизъм и може да се изменят според конкретното състояние на обществото. Впрочем, и в кризисни или гранични сиутации доста ясно се проявява базовия социо-културен рисунък на конкретното общество.
Това е моето мнение по този въпрос.

[lzl]

//offtopic

За съжаление като гледам последните години от развитието на човешката цивилизация-то май ще излезе че тоя ресурс се стопява доста по-бърже отколкото скоростта със която се топят запасите от петрол,природен газ,руди,храна,чист въздух,вода и прочие взети заедно.

Доколкото разбрах, според теб стопяването на ресурса "акъл" е започнало и ще продължава. Това има отражение върху развитието на човечеството. Къде са данните, които показват, че има проблем/забавяне с развитието на човечеството?
Дали обществата стават по-колективистични/"консуматорски" и полети в Космоса няма общо с темата. Ако имат - правиш хипотеза и проверяваш. Това е наука, независимо дали "точна" или не.

[SRH]

Ето тук едно съвсем прясно четиво. В него се обяснява връзката между броя на населението, климатичните промени, ефектът върху регионалното икономическо развитие и световната икономика. Основният акцент е върху влиянието на демографските промени върху световното развитие.

Във връзка с това горното, още едно новичко отчетче за климатичните промени и миграцията.

[Zalmoxis]

Браво бе! Значи ние сме някакви бактерии, така ли? Няма никакво изчерпване на енергията. Енергията не се губи, а преминава от едно състояние в друго. Слънчевата енергия и други подобни такива наистина са неизчерпаеми. Същата простотия се говори и за водата - че планетата се превръщала в пустиня. А какво става с водата - да не би да се разгражда? Проблеми имат страните, които не я използват добре. Същото се отнася и за световния глад. Докато има такива мизерни държави като Конго и Зимбабве, хората там ще гладуват. Нито някога са били добре, нито ще бъдат. Никой не им е виновен за това. Защо американците, които консумират несравнимо повече, не са усетили "изчерпване"? Населението на Земята няма да се удвои до 2050г. Естественият му прераст всъщност е намалял двойно през последните десетилетия.

[messire Woland]

С водата, както и с климата, ситуацията не е толкова проста. По телевизията и радиото можете да чуете и видите какви ли не мнения, но в повечето случаи изказващите ги или преследват определени политически цели, или излагат силно съкратен материал (времето е пари, нали), който заради съкращенията оставя съвършено невярни представи у слушателя/зрителя.
По начало засушаването не е вечен процес, напротив, редуват се различни цикли, в едни има засушаване, в други - точно обратното. Някъде тук из форума има една тема за римския град Тимгад, който е в пустинни земи (сега), но по времето на Римската империя е бил в средата на зърнопроизводителна провинция. Тоест, тогава земята там не е била пустиня, като сега.
Човешката популация разбира се се увеличава, но въобще не е с тия темпове, който се прогнозираха през ХХ век. Освен това увеличението не е навсякъде. Тенденцията в развитите страни е съвсем различна, а Китай, с огромното си население също се присъедини към тази тенденция, макар и още да не е "член на клуба" на развитите. Вярно, в Африка и някои страни в Азия населението продължава да се увеличава, но с различни темпове.

P.S. Впрочем, ето една графика по въпроса, за раждаемостта:

Източникът е Уикипедия (http://en.wikipedia.org/wiki/World_population).
Както може да се види по нея, в по-голямата част от света имаме раждаемост от 2 деца, което значи запазване на текущата популация (вкл. Китай), в отделни райони (най-вече - развитият свят) имаме само по 1 дете, което значи отрицателен растеж на популацията и само в Африка, Индия и Афганистан имаме увеличение. Като в Индия то е не чак толкова голямо, колкото в Африка и се дължи на правителствена подкрепа за раждаемостта.
Не мога да не отбележа, че най-високата раждаемост е съсредоточена в райони, които са нестабилни - войни, болести, глад и хаос. Това са все фактори, ограничаващи както растежа на популацията, така и ограничаващи образованието (а това е фактор доста пряко свързан с увеличаването на популацията). Този бум на раждаемостта се дължи изцяло на съвременната медицина и лесно досъпни лекарства, без които тези райони биха се върнали към една по-предишна ера, в която високата смъртност е ограничавала увеличението на популацията. Отдруга страна, ако консуматорското общество и цивилизацията, "западен модел" стигне до тези по-изостанали и намиращи се в хаос държави, то там също ще се усети тенденцията за намаление на популацията.
Примерът с лосовете не върши работа при хората - тук такива остри тенденции не могат да се проявят поради ред причини - наличието на цивилизация, социална организация, селско стопанство и т.н., мисля, идеята е ясна.

[SRH]

Едно интересно сайтче с базови статистики: http://www.gapminder.org/