Демографският проблем в световен мащаб

[Дон Реба]

не всичко което причинява смърт е ограничаващ популацията фактор. или ако направим аналогия с ходенето - нанагорнището забавя скоростта на ходене, но не е ограничаващ преместването фактор. за да бъде нещо ограничаващ фактор, трябва да отнема толкова повече жертви, колкото по-голямо е населението, и то жертви в млада възраст. тогава ръста в населението започва да причинява нарастваща смъртност, докато се стигне до конвергенция, където смъртността и раждаемостта се уравновесят.

[gollum]

Дон Реба, това е очевидно. Въпросът е, че ако приемем детската смъртност за основен фактор, то тогава сред причинителите на първо място ще са лошите медицински и социални грижи, след това болестите, след това глада. Поне в момента. Поне според мен е така (защото всички тези фактори са свързани с динамиката на популацията и богатството, като и с разпределението, а не само с равнищата на производство на храна - както посочих, разпределението е много по-съществен фактор). Макар че трябват статистически данни, защото става въпрос за факти, не за мнение. Затова и посочих, че такива твърдения трябва да се доказват със статистика. Сега обаче нямам възможност да се ровя за данни.

[Коцето]

Коце, подобен извод аз направих далеч назад в темата - връзката между демографската структура, нарастването на населението и индекса на икономическо развитие и благополучие (потребление).

Бре, това значило "независимо един от друг". Това значи ли, че "икономическите" решения са не само изчерпани, но е дълбоко погрешно да се сматат като алтернатива? С няколкото си поста се опитах да прокарам това предположение, пък дали се е получило мога само да гадая. Възниква обаче проблем- ако признаем,че трябва да се спре процесът на иком. развитие ( който е основополагащ за модерното време и именно той ще ознаменува неговия край), то тогава няма ли да настъпи своего рода катаклизъм на всички нива на обществената организация?
Възможно ли е такова развитие?

ПП В последно време въпросите стават нещо като основна част от писанията ми. Ако са неуместни или непродуктивни за развитието на дискусията, то добре ще е да като модератор кажеш, да взема мерки.

[SRH]

Ами да кажа, че между недохранването и смъртността има доста яка връзка. Например 1/3 от смъртните случаи при деца са поради недохранване. Друго следствие е туберкулозата. И това всичкото иде, заради ужасно мизерните доходи. Световната банка е определила през 1990 г. праг на бедността от 1 щатски долар на ден за развиващите се страни (у нас са 2). Един вид, ако си под долар значи си беден. А хората нямат нищо. Това означава неравномерно разпределение на богатствата. А по тоя повод и малко извън темата да ви кажа, че от миналата година си имаме стратегия за подпомагане на крайно бедни страни :o

Както и да е. Независимо от високата смъртност в държавите в крайна бедност, там прираста на население си е традиционно висок. И това не е обикновен компенсаторен механизъм (макар и така да може да се тълкува) - просто става дума за липса на образование. Понеже най-важното следствие от крайната бедност (в случай, че все пак си жив) е липсата на каквото и да е образование. Оттук значи хората нямат грижа да правят кариера, няма какво да се контролират кога и колко деца да имат, понеже хал хабер си нямат колко вида контрацепция има.

Та, Голъм, седя и си мисля - това е голямата иновация - инвестиция в образование! И е съвсем просто: при образовани хора хем имаме увеличена производителност, хем намалено възпроизводство на човешки материал. Ама звучи като в лаборатория за расови изследвания... И сега остава да се намери механизъм за това. По-горе дадох линк как може да стане. Един вид, уважаеми, вие също участвате в решаването на демографския проблем по света

[gollum]

Ами да кажа, че между недохранването и смъртността има доста яка връзка.

С това определено съм съгласен. Но причината не е в недостатъчноото производство на храна (нещо, за което говореше дон Реба, т.е. за съотношението между количество хора и произвеждана храна - в бъдещето и това може да е проблем, но сега все още не е), а в диспропорцията при разпределението на произведеното. В основата на проблема е бедността. Но и ти самият отбелязваш, че това не пречи високия прираст да идва и за сметка на такива държави (макар и не само на тях, струва ми се, че основният прираст идва от средното ниво държави, които вече се движат уверено нагоре, но все още са запазили традиционното за предходния период семейство и отношение към броя деца и раждаемостта, а все още не изпитват напълно ефекта на богатите държави).

Та, Голъм, седя и си мисля - това е голямата иновация - инвестиция в образование!

Този момент бе интересен, но недоразвит в лекцията, към която Nick пусна връзка. Образованието , което не бе ясно в коя категория отива (макар накрая да го причислиха към неправилната, според мен ).
Лошото е, че без коренно преустройство на цялата икономика, включително и на пазарните механизми, не виждам как ще се осъществи правилното разпределение, което да направи възможно постигането на едно задоволително средно ниво навсякъде, а без него образованието не е изход.
А и остава проблемът, който ще се прояви с пълна сила, когато популацията започне да намалява и застарява.

Това значи ли, че "икономическите" решения са не само изчерпани, но е дълбоко погрешно да се сматат като алтернатива?

Не, не мисля, Коце. Означава, че за да стане нещо, трябва да се променят механизмите за преразпределение, а те са здраво вкоренени в третичната система. Обаче... не виждам как ще стане това. И означава, че ако популацията продължи да се увеличава, ще трябват все нови и по-добри решения за технологии, енергия, производство и преразпределение. Но те не могат да разрешат самия проблем, а само да отлагат това, което изглежда неизбежно.
Разбира се, може да се търси и решение в отношението към семейството и раждането на деца, но то ще трябва да е също толкова чудодейно (в смисъл, че може да се появи само от нищото и да се осъществи по неведоми пътища). А не виждам как ще стане това чудо.

[градско чедо]

Характерно за така наречената индустриална революция (и съответно "приемането в семейството на развитите нации") и един от най-типичните за нея социални индикатори е намаляването на раждаемостта - прикачената картинка номер едно (развитие на раждаемостта в 11 европейски страни; Knut Borchardt: Wachstum, Krisen und Handlungsspielräume in der Wirtschaftspolitik). Отклоненията от тенденцията са 30-те години в Германия (времето на национал-социализма и очеизвадно успешната му политика за повишаване на раждаемостта) и 50-те във Франция, Холандия и Швейцария (дължащи се на имиграцията и следвоенният бум - което всъщност е и показателно за не особено силното влияние на войните за невременното намаляване на населението на дадена страна; тук би било интересно, ако някой има статистика на раждаемостта в Съветския съюз след втората световна война - подозирам, че доста бързо бейби-бумът е спомогнал трендът отпреди войната да бъде достигнат). Според доста прогнози (в момента не ми се рови) прирастът на население в световен мащаб около средата на 21. век ще се стабилизира, основно поради повишаването на жизнения стандарт на страни като Индия и Китай (които по това време ще имат някъде около 1/3 от населението на света). Разбира се, както Голъм е отбелязал, не може да се изведе някаква пряка причинно-следствена зависимост между нивото на БВП на дадена страна и раждаемостта, но досегашният емпиричен опит не бих казал, че оставя място за съмнение, какво ще се случи в развиващите се страни. Както се и казва в цитата от Античността - просто хората искат повече за себе си и не се налага да инвестират в деца, за да могат да разчитат на доходи на старини (тук роля играе и изграждането на социално-осигурителната система, което си върви заедно с икономическия развитие). Въпреки "разтварящата се ножица между богати и бедни" мисля, че конвергенцията е доминиращият процес в икономическото развитие на света (има разбира се африкански страни, в които БВП на глава от населението дори намалява, но там малтусианските спирачки(?) (malthusian checks) се грижат населението да не нараства "прекалено много"). Малко отклонение за конвергенцията, която е спорен въпрос: в съвременните теории на растежа човешкият капитал и материалните инвестиции го създават, а при налична в света по-висока технология (тук се обхваща не само чисто техническата страна на въпроса, но и например организационната) и сравнително нисък начален старт, единствено действително некадърна политика е в състояние да попречи на това, изостаналата страна да достигне приблизително напредналите.
Т.е. ако мога да обобщя, в развитите страни (а такива най-вероятно не много далеч в бъдещето ще бъдат и гигантите Индия и Китай) растежът на населението се ограничава от, по вече използваната в темата терминология, вторичната и третична среда, а в изостанали страни (при положение, че не успеят да се откъснат от дъното) "вършат работа" и примитивните пречки пред нарастването на населението като войни, болести и глад. Що се отнася до ресурсите: най-проблемни за простото оцеляване са водата и храната. Технологията засега обаче позволява безпроблемното поддържане на доста по-голямо население на Земята (за пример: в пиковите периоди през Средновековието в Германия са били селскостопански разработени доста големи площи в средновисоките планини - Mittelgebirge, - които в момента са отново диви гори без човешко присъствие, всъщност и в България, уви, изобилстват земите, където може да се гледа нещо, а виреят само тръни; освен това съществува възможността в краен случай с помощта на бактерии да се произвежда синтетична храна), проблемът е в разпределението и (което е проблем на различната степен на икономическо развитие, а това, що се отнася до болшинството от хората е на път да се разреши). По-големият евентуален проблем би било рухването на индустрията поради недостиг на суровини. Ресурсите обаче (тук не съм съвсем съгласен с Медоус) не са някакво крайно количество - най-сетне космосът е пълен с тях, - пречката е единствено цената на добиването им. Тя може да се окаже препъни-камък за изравняването на страните по света, но дали ще стане така е спекулативен въпрос. Енергията все пак, при изчерпване на (примерно) радиоактивните вещества, петрола и въглищата, може да се добива от възобновяеми източници - въпросът е отново единствено в цената / ефективността на вложените средства. При липса на друг изход обаче, ако искаме да запазим индустрията, ще се наложи да се плати необходимата цена. Това разбира се ще промени относителната цена на различните продукти, но поне по мое мнение едва ли промяната ще стане толкова рязко, че да причини колапса на световната икономика. Да кажем в момента в Германия (която е в челото на внедряващите "екологични" технологии държави) понастоящем бензинът съдържа 1,2 % биосъставки (т.е. масло добивано от растения като рапицата), а дизелът - 4,4 %, като по план до 2020 съдържанието трябва да стигне 10 %. Естествено ефективността спада с покачване на "био-процента", но ако петролът съвсем свърши. не се налага да се разчита само на слънчева, вятърна и водна енергия
Третият аспект е околната среда. За изследванията относно нейния капацитет да поеме страничните продукти на човечеството обаче в пълна степен важи поговорката "който плаща, поръчва музиката" :vsad:
Така че, макар и да съм отрицателно настроен към крайните грийнпийски вопли, струва ми се, че в крайна сметка единствено "самонатравянето" ни е в състояние да има някакви катастрофални последствия. Застаряването на населението е проблем в един определен период (отново давам за пример Германия, тъй като за нея съм запонзат с конкретни изследвания и числа ) - до около 2060/70. То се дължи на навлизането на многобройни кохорти в непродуктивна възраст, противопоставено на "съзряването" на сравнително твърде малобройна млада смяна. Това е лошо при сега съществуващите пенсионно- и здравно-осигуритени системи в развитите страни: в момента работещите плащат за болните / неработещите в същия период (създаването на pool от средства, които се разпределят към нуждаещите се). Обаче преобразуването на системата в такава, в която всеки плаща за себе си (така да се каже принудително спестява "за всеки случай") на практика автоматично разрешава проблема. Населението на развитите държави (малко спекулацийка ) няма вечно да намалява, все някога нивото от 2,3 раждания на жена, осигуряващо постоянен брой жители, ще бъде достигнато; ако не по естествен път, то чрез миграция.
Ако не, то да спускаме кепенците и comedia finita est, край на човечеството :twisted:
П.П. При всяко положение препоръчвам на всеки, който се вълнува от темата книгата The Limits to Growth. Конкретната обосновка на използваните там модели идва няколко години след основната публикация, ще се поразровя къде и кога, ако някой е несъгласен с методиката на Медоус, Милинг и Цан

[Дон Реба]

Бре, това значило "независимо един от друг". Това значи ли, че "икономическите" решения са не само изчерпани, но е дълбоко погрешно да се сматат като алтернатива? С няколкото си поста се опитах да прокарам това предположение, пък дали се е получило мога само да гадая. Възниква обаче проблем- ако признаем,че трябва да се спре процесът на иком. развитие ( който е основополагащ за модерното време и именно той ще ознаменува неговия край), то тогава няма ли да настъпи своего рода катаклизъм на всички нива на обществената организация?
Възможно ли е такова развитие?

е чак спиране на икономическото развитие едва ли е необходимо, икономическо развитие винаги си е имало, просто е било просто средство за препитание. впрочем за да се отговори на въпроса ти първо трябва да се знае кое за тебе е "решение" на демографския проблем. за голяма част от хората (може би около 50%) икономиката е върховна цел, очевидно е че те биха ти отговорили твърдо не.

Но причината не е в недостатъчноото производство на храна (нещо, за което говореше дон Реба, т.е. за съотношението между количество хора и произвеждана храна - в бъдещето и това може да е проблем, но сега все още не е), а в диспропорцията при разпределението на произведеното.

разбира се че диспропорция има, и така трябва да бъде. аз ям доста повече от това което ми е необходимо за да оцелея физически, и съзнавам че с храната която ям просто за удоволствие, мога да спася от гладна смърт поне 3 негърчета. да обаче не го правя, и убеден съм това важи и за тебе голъме
неравномерното разпределение играе изключително фундаментална роля в цялата природа. да вземем за пример небесните тела: основната им маса е съсредоточена в малко като брой, но много големи тела, а дребните планетки и метеорити съставляват милиарди пъти повече като бройка, но милиарди пъти по-малко като маса. както виждаме "несправедливостите" почват още от неживия свят. следва живия свят, където миниатюрните комари само в едно блато са повече на брой от всички хора, но заедно тежат едва колкото няколко души.
вече имаше един много сериозен опит да се наруши това правило, който се провали с гръм и трясък. ние участвахме и го видяхме на живо
аз лично въобще не харесвам думата "справедливост", но стараейки се да говоря на езика на опонента ще кажа - справедливо е не да се разпределя всичко по равно, а да всеки да ползва това което си произведе. за позицията на даден човек по този въпрос може да се съди по това как пита - някои питат "колко ти дават", другите питат "колко изкарваш". мисля че е излишно да уточнявам кой отговор на кой мироглед съответства

[SRH]

Градско чедо, първо има голяма зависимост между броя на населението и БВП. Както се опитвам да покажа, в периоди на мир броя на населението се удвоява в много по-кратки срокове и с много по-високи темпове. Периодите на мир способстват за внедряването и ефективното използване на множество технологии, които оптимизират производствените процеси. Това е въпрос - дали това развитие е в състояние да компенсира нуждите на населението. А всички данни дотук сочат, че населението може да забавя темпа си на увеличение, но тенденцията е възходяща. Ето защо стигаме до нуждата от ресурси.

Сигурно сте гледали филма на Тома Томов "Върнете Козлодуй"? На 14,21 мин. говори д-р Абел Гонсалес, директор отдел радиацонна безопсаностт, МААЕ. Ето какво казва: "Ние се неждаем от енергия. А откъде ще дойде тази енергия? Ще продължим ли да изгаряме 4 кубически километра петрол годишно? А догодина 5 кубически километра, по-нататък 8 кубически километра? А слънцето? Мога да направя една много проста сметка. Кажете ми, коя е най-слънчевата страна в Европа? Италия, разбира се. Имам една карта на Италия, ще ви я покажа. Колко енергия може да получи тя от слънцето? Лесно може да се сметне, нали? Да направим една хипотеза - изгонваме всички италианци от Италия и я покриваме със слънчеви батерии. Те ще произведат толкова и толкова ватове на квадратен метър и ще се получи една цифра, която е по-малка от енергията, която италианците консумират сега."

Сигурно схващаш идеята - алтернативните енергийни източници не са достатъчни да покриват настоящите нужди на населението, камо ли на едно увеличено човечество. Това именно поставя въпроса за енергийната ограниченост. Нали е ясно - необходимо е повече производство за повече хора. Ако ти казваш, че Индия и Китай стават индустриални държави, това значи ли, че те ще променят технологията на производството си? Ами в момента Китай е втория по големина вносител на петрол. Принципно няма нищо различно, а копиране на европейската технология. И разбира се китайците смятат да увеличат производството си на атомна енергия 5 пъти до 2020 г., а индийците 8 пъти до 2022 г. В предложената от теб система има дефект - в крайна сметка ние съществуваме в ограничена енергийна среда.

Предлагаш да използваме енергия от космоса. Добре, но например руснаците смятат да довлекат от луната изотопи на нещо си, което да служи за производство на ядрена енергия, едва след 2020 г. Наистина, това е път на развитие, това е иновация и в някакви такива подходи може да бъде решен проблема. Междувременно обаче се налага образование - от една страна то ще стимулира генерирането на идеи, от друга ще намалява темповете на човешкото възпроизводство. Впрочем, Голъм, в оная лекция наистина имаше нещо не на място с образованието...

[градско чедо]

Да, броят на населението по време на мир безспорно нараства по-бързо. Но колебанията спрямо развитието по време на война през 20. век имат по-скоро конюнктурен характер, временни ускорявания и забавяния на темпа от малък мащаб (съотнесено към голямата картина на тренда). Или поне при една "нормална" война е така, война с цел изтребление се надявам никое развито общество не би започнало.
Не бях гледал филма , но що се отнася до твърдението на д-р Абел Гонсалес, то взето само по себе си е вярно. Само че Италия е доста гъсто населена и не е точно идеалният пример за добив на слънчева енергия (впрочем близо четвърт от електричество там се добива по негоривен път - връзка). 86 % от територията на Алжир е заета от пустиня, където слънчевото лъчение е доста интензивно. В момента строят 150-мегаватови комбинирани газо-слънчеви ЕЦ (25-мегаватова мощност от слънчевите батерии) с идеята да изнасят ток за Европа. Площта, на която са разположени колекторите, е 0.2178 км2; върху пустинната територия на Алжир има значи място (съвсем хипотетично и докарано до крайност) за СЕЦ с капацитета на 50-на хиляди централи като Козлодуй (чак се чудя да не съм допуснал някоя грешка с десетичните знаци ).
Ветрогенераторите (намерих една стара тема, явно Gaden Gogi има какво да каже за тях и за гео-термални ЕЦ) също имат потенциал за развитие - http://www.ewea.org/index.php?id=31.
Отделно съвсем не е необходимо всичко да се сложи на един кон (а този кон във филма, озаглавен "Върнете Козлодуй", са естествено АЕЦ ), а по-скоро да се използва всичко, което може, по възможно най-добрия начин. Както и в самия филм се казва на друго място, има доста потенциал и за действие в друга посока, освен изграждането на капацитети: пестенето на енергия, не само чрез отказа от употребата и, но и чрез внедряването на нови технологии. В развитието им се инвестира доста масирано, неслучайно някои предвиждат бум в екологичния сектор (той вече си е почнал, де).
Иновациите съвсем не е задължително да бъдат качествено нови и нарастващи експоненциално, за да разрешат експоненциално изострящ се проблем като енергийния. Напълно достатъчно може да се окаже и оптимизираното използване на сегашните, пожив¸м - увидим.
За образованието (и по-общо инвестирането в човешки капитал) съм напълно съгласен.

Прикачената картинка е производството на "зелена" енергия в Европа от 80-те години насам, данните са оттук. Числата са в 10 на 15-та бту, 1 бту = 1055,056 джаула. Страни като Китай поставят засега на първо място икономическото си израстване, но рано или късно ще им се наложи да тръгнат по "западния път".

[Коцето]

За да продължи тази дискусия развитието си, предлагам участниците да се съсредоточат върху изготвяне на няколко основни проблеми. Може да се систематизират по някакъв начин, иначе става разпиляване и трудно се извеждат изводите, към които в крайна сметка би трябвало да се стремим.

[SRH]

@ Градско чедо: не съм много наясно с тая графика. Обаче отворих сайта, откъдeто си взел данните. Излиза, че т.нар. "зелена енергия" (вятър и мъгла , слънце и т.н) е дала 2,13% от общата енергия на света. По тоя повод виж това. В тая питка има две еко неща: едното представлява дава 10% и включва биоматериали и отпадъци от други производства, другото дава 0,5% и е баш слънце и геотерми. Ако се разходиш из сайта и разгледаш ще видиш как върви тренда за увеличаване на енергията. Това просто доказва повишена консумация и това е пряко свързано с увеличаването на населението и неговото потребление.

На едно от местата попаднах на интересна информация. Както се види най-долу, хората взели че сметнали къде отива тая енергия. И тъй като цяло тя се разпределя процентно така:
Индустрия - 25%
Транспорт - 26%
Жилищни - 23%
Търговия - 8%
Земеделие - 2%
Риболов (?) - 0,07%
Неясно за какво (други) - 2%
Неизползвани - 8%, от които 67% са резерв.

В същото време еко продукцията отива така (първото е геотерми и слънце, след това е за отпадъци):
Индустрия - 6%; 18%
Транспорт - 0%; 2%
Жилищни - 76%; 76%
Търговия - 12%; 1%
Земеделие - 3%; 1%
Риболов (?) - 0%; 0%
Неясно за какво (други) - 4%; 2%
Неизползвани - 0%; 0,04 (от които 100% резерв)

Значи първото нещо, дето виждам е, че екоенергията (особено от слънце и геотерми) е почти невъзможно да бъде съхраняване като някакъв резерв. Второто нещо е, че в производството тая енергия рядко се ползва (малко повече от 8,5% от общата енергия за индустрията). Затова пък един немалък процент (40) от тоя тип енергия влиза за битови нужди. Това означава, че продуктивността от тоя тип енергия не е висока. Именно заради това и не се набляга на нея. А от цялата картина става ясно, че има диверсификация на ресурсите. Да, може би не е достатъчно. В крайна сметка това ме кара да мисля, че са необходими други източници на енергия, при положение, че населението на планетата расте => консумацията се вдига.

[Nick]

Един коментар на вниманието на тези, които се увличат по "екологично чисти" енергийни източници (кавичките не са напразно сложени). Един от основните принципи е, че обикновено това, което струва по-скъпо за производство е и по-замърсяващо, с редки изключения. Не директно замърсяващо, а в аспект на използване на повече ресурси. Сега погледнете стойността на един киловатчас еко-енергия и ще видите, че тя струва многократно повече от тази, произвеждана конвенциално. Очевидно, нито слънчевата енергия е безплатна, нито ветрената. Една такава установка струва много пари, защото консумира много ресурси. Тези ресурси са произведени по конвенциален начин; следователно, тези еко-установки са на практика по-замърсяващи, отколкото конвенционалните. Парадокс? Не, просто трябва да се погледне по-далеч от подухващия бриз и лъчезарното слънце и да се види какви ресурси са използвани в производството на една такава "чиста" генераторна група и каква е нейната крайна ефективност (к.п.д.) в рамките на цялата енергийна система.

За тези, които са учили електроенергетика и икономика на производството (като мен, например) оставям да разгледат проблема с генерирането на енергията тогава, когато е необходима и посрещането на върховото потребление. Както е известно, засега няма ефективни начини на складиране на електроенергия.

Казано на прост език, ако енергията, произвеждана от една "екологична" енергийна установка е по-скъпа от конвенционално произвежданата, то тя е и по-замърсяваща от "не-екологичните", конвенционални енергийни източници. Засега не ми е известна "зелена" енергийна система, която да не е значително по-скъпа от конвенционалните като относителна мощност.

[градско чедо]

Съжалявам, малко набързо направих графиката: вижда се, че 2005 година в Европа са били произведени над 1.5*10 на 21-ва джаула "зелена" енергия, като за период от само 10 години количеството почти се е учетворило без да се забелязва промяна в темпа. Нарочно избрах за рисунката Европа по две причини: първо, бидейки е в голямата си част вече развита, няма някакъв бурен растеж на потреблението, така че почти цялото увеличение се дължи на качествена промяна в структурата на производството. Второ, тя е първопроходец в индустриалното приложение на еко-технологии (което има много силно лоби в сравнение с други части на света) и в този смисъл в структурно отношение е бъдещето. По тази причина не мисля, че е много правилно да се ползват усреднени за целия свят стойности, когато се правят прогнози
Не е изненадващо, че делът на "чистото" производство е толкова пренебрежимо малък - все пак засега то е по-скъпо и неефективно от "традиционното" - и, докато има изкопаеми горива и уран на достъпни цени и докато стратегическият хоризонт на планиране за фирмите остава от порядъка на максимум няколко години, без политическа принуда никой не би се хванал да произвежда нерантабилно.
За резерва: какво всъщност означава резерв, когато говорим за ток? Вероятно акумулатори, а не мога да си представя, че те е невъзможно да бъдат свързани със слънчева или геотермална станция, а възможно с ТЕЦ или АЕЦ. Не съм твърде наясно, но имам спомен, че поне що се отнася до превозните средства, акумулаторите, способни да осигурят същото време на работа за електродвигателя като сравним двигател с вътрешно горене, са прекалено обемисти и тежки, затова и електромобилите имат много по-малък пробег от нормалните коли. Но едно време същите трудности са правели производството на мобилни телефони да изглежда невъзможно, а сега имаме телефони, тънки като лист хартия. И за компютрите даже хора от IBM са мислели, че никога няма да станат достатъчно евтини и с поносими размери за масова употреба.
В крайна сметка големият въпрос е: са ли стигнали възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници предела си, или не?
@Дон Реба: то така или иначе абсолютно всичката енергия на Земята идва по един или друг начин от Слънцето, просто до момента сме се научили ефективно да използваме само концентрираните, натрупани за милиони години запаси-сухари, сега тепърва ще се наложи да се оправяме с жито, образно казано.

[Nick]

.. какво всъщност означава резерв, когато говорим за ток? Вероятно акумулатори, а не мога да си представя, че те е невъзможно да бъдат свързани със слънчева или геотермална станция, а възможно с ТЕЦ или АЕЦ. ....

Предлагам да проучиш поне повърхностно следните аспекти на електрохимичните акумулатори:

1. к.п.д.
2. приведена стойност на доставена единица енергия
3. специфика на рециклирането на компонентите им

Ще видиш, че съществуващите електрохимични акумулатори имат много нисък к.п.д. (в повечето случаи сравним с този на парната машина), а преработката на отпадъците им е много скъпа.

[градско чедо]

Т.е. смяташ, че е на практика невъзможно създаването на по-добри акумулатори?
Не се заяждам, пишеш, че си завършил електроенергетика и сигурно можеш да направиш по-точна преценка от мене, даже ако се опитам да проуча повече от повърхностно темата.