Покрай историята с тримата загубили с в Ст. планина... (изпускам определението), се замислям колко е полезно скаутизма да е по-разпространен у нас.
В бушкрафт-форума тъкмо обсъждаме случката, но е ясно че повечето от съвременните младежи са напълно безпомощни, когато станат от компютъра и излязат извън града.
Преди 9 септември в България е имало скаутска организация, която не е била кой знае колко развита, далеч от мащабите на скаутизма в Англия, САЩ и други страни, но все пак са вършели работа.
След 10 ноември се възстанови скаутската идея, даже има (типично по български) няколко организации, които не си сътрудничат май
, но нещата кретат. Въпреки ентусиазма на част от ръководителите, интереса на децата и юношите е минимален. Няма много желаещи за такава активност...
Ако си минал през скаутското обучение, ще имаш поне някакви базови навици за справяне с такава ситуация в планината, а ако си изкарал няколко годи стаж като скаут, ще се справиш и сам.
Ще ми е интересно какво мислят форумците, мисля че темата е важна.
Въобще въпроса за съвременните деца и природата е важна, но ако темата се развие, ще добавя нещо.
В бушкрафт-форума тъкмо обсъждаме случката, но е ясно че повечето от съвременните младежи са напълно безпомощни, когато станат от компютъра и излязат извън града.
Преди 9 септември в България е имало скаутска организация, която не е била кой знае колко развита, далеч от мащабите на скаутизма в Англия, САЩ и други страни, но все пак са вършели работа.
След 10 ноември се възстанови скаутската идея, даже има (типично по български) няколко организации, които не си сътрудничат май
, но нещата кретат. Въпреки ентусиазма на част от ръководителите, интереса на децата и юношите е минимален. Няма много желаещи за такава активност...Ако си минал през скаутското обучение, ще имаш поне някакви базови навици за справяне с такава ситуация в планината, а ако си изкарал няколко годи стаж като скаут, ще се справиш и сам.
Ще ми е интересно какво мислят форумците, мисля че темата е важна.
Въобще въпроса за съвременните деца и природата е важна, но ако темата се развие, ще добавя нещо.
Не друго, а именно "скаутските трикове" от индианските романчета много ми помогнаха и в крайна сметка "спасих" ситуацията, но след много екстремни моменти, включително мигове на пълно отчаяние и обезверяване, подхранвани от (бившо)милото, което стовари цялата вина върху мене и като буреносен облак ми сипеше светкавици и гръмотевици във вид на неспирно мрънкане, "унищожителни" погледи и др.
Comment