Тенденции за бъдещето: световна държава или нещо друго?

[Amazon]

Света стана по-малък и междудържавната конкуренция може да има разрушителни последствия. Докато някога е била полезен инструмент на еволюцията, в момента е просто бреме останало от миналото. Същата работа и с религиозният фанатизъм. Изиграл е своята роля и вече е излишен. В момента единствената полезна конкуренция е на личностно и етническо/културно равнище.
Аз чесно казано съм за световно правителство в северното полукълбо.
Дори може би и на планетарно ниво, стига да не включва индийските държави

--------------
Този пост на Amazon стана причина за отклонение от тема "Любопитно" в "Общи приказки", та поради тази причина настоящото пояснение (тъй-като този пост се явява "начален" за новата тема). Идеята е в тази тема да се обсъждат (на високо ниво като мащаб - виж темата) тенденциите за развитие в сравнително далечно бъдеще (десетилетия-столетия) в глобален план от гледна точка на уважаваната дама - Историята, на която сме посветили целия форум, - какви ще са "формите" или вида на основните "играчи" (исторически субекти) в близка и далечна перспектива и какви ще са методите им или нещата, които "задвижват" нещата (отдолу).
Като подтекст на разговора са въпроси като отношения или връзки между технологии и общество/култура; адекватност на традиционните културни "технологии" (системи) като религия, род и прочее.

gollum

[gollum]

Амазоне - утопии, да не говорим, че нищо от това не си е "изиграло ролята" - играят я и още как. Дълга тема, но някак не мога да се въздържа. Историята не се е променила толкова, още по-малко пък е свършила, хората, пък и обществата, също не са се променили много, т.е. нещата, котио ги движат, са си същите. Работата им се променя с малко, но това е.

[Кухулин]

Историята не е свършила, но действително навлиза в нов етап. Света вече е малък, информационното поле е интегрирано на макс и наистина, най-ефективната форма би била глобално управление със съответната стратификация по културен признак. Друг е въпроса как може да се стигне до такава форма на управление. Според мен не е утопия, но процеса ще е много болезнен.

[gollum]

Няма как да стане това, особено пък - скоро. Една-две световни войни и век-два по-нататък - кой го знае, трудно е да се говори в далечен план. Но в "близкото" столетие - не виждам начин да се стигне до обединение на цялата планета (дори формално, да не говорим за реално политическо).
Що се отнася до ефективността - да, глобално погледнато ще е по-ефективно. Но именно "глобално" и то "по идея". Реалният опит до момента сочи, че нещата се влошават по-скоро, а нивото на бюрокрация се повишава в пъти, за сметка на значително падане на решителност и способност за реално въздействие. Виж опита на ЕС - показателен е. Да не говорим колко прекрасни ще са отношенията между световно/регионално/локално ниво. Работата не опира (само) до технологии (комуникационни или информационни), а до култура, общества и хора.
Темата е огромна.

Що се отнася до втората част от моментния разговор, който се завърза покрай коментара на Амазон ("отживелиците" като религия, държави, нации и прочее), то независимо дали ни харесва или не, всички тези системи си работят ефективно и все още социума се изгражда върху тях. Да, има динамика и промени, но това съвсем не отменя възможностите на "остарелите" системи, нито пък ефективността им, когато се "събудят" (а го правят често). Впрочем, и алтернатива на националните държави още не се забелязва (макар и да могат да се набележат определени "конкуренти"). Това едва ли е нещо, което ще се промени бързо или лесно, а дори и да го стори, досегашния опит по-скоро предполага не замяна, а промяна, т.е. старите системи може и да се видоизменят, но ще продължат да съ-съществуват и да действат (както става с повечето такива, когато говорим за култура/общество).

Някъде (вероятно дълбоко заровени в архивите или в дебрите на "общи дискусии") имахме поне 2-3 теми около тези въпроси. Промените в комуникационните и информационните технологии несъмнено формират нови пътища и променят структурата, но всичко това не се случва във вакуум, а съпротивата на културата е значителна, т.е. по-скоро имаме множество по-малки "промени" и добавки - нищо революционно. Ще трябва време (много повече от няколко десетилетия), може би сериозни промени както на психологическо, така и на социо-културно ниво, вероятно и на физиологическо, за да стигнем до въпросната утопия (и най-вероятно никак няма да ни хареса от нашия днешен поглед).
Впрочем, това се вижда и ако огледаме нещата откъм военната страна на проблема - по-вероятно е регионалните и националните обединения да продължат да съществува и дори да имаме не една нова "ера" на накъсване и последващо локално обединяване. Поне на мен така ми изглеждат нещата, затова и пиша за "утопии".

Що се отнася до нейно "величество" Историята - обектите, с които коварната дама работи, се променят откакто я има и нея, но за сметка на това основните функции и методи не се променят особено (еволюция има, но можем да вземем като метафора биологичната: редом с новото продължава да съществува и "работи" ефективното старо). А светът колкото намалява (донякъде привидно), толкова се и увеличава, в дълбочина. Процесите са циклични.
Ако щеш, като пример: нарастването на усвоените територии, на дълбочината и типа на усвояване, на самото население и броя отделни култури и суб-култури като един вектор на "задълбочаване" спрямо вектора на намаляване за сметка на увеличаване на информационната свързаност. Нарастването на броя на информационните единици може напълно да компенсира увеличаването на скоростта на обмен и обработка на информация.

[Кухулин]

Няма как да стане това, особено пък - скоро. Една-две световни войни и век-два по-нататък - кой го знае, трудно е да се говори в далечен план. Но в "близкото" столетие - не виждам начин да се стигне до обединение на цялата планета (дори формално, да не говорим за реално политическо).

По-вероятно да отнеме десетки години и една световна война, отколкото стотици години и две войни. Предизвикателствата пред човечеството след тази война ще консолидират централната власт.

А светът колкото намалява (донякъде привидно), толкова се и увеличава, в дълбочина. Процесите са циклични.
Ако щеш, като пример: нарастването на усвоените територии, на дълбочината и типа на усвояване, на самото население и броя отделни култури и суб-култури като един вектор на "задълбочаване" спрямо вектора на намаляване за сметка на увеличаване на информационната свързаност. Нарастването на броя на информационните единици може напълно да компенсира увеличаването на скоростта на обмен и обработка на информация.

Въпрос на математика. Информационния обмен се вдига много по-бързо, отколкото броя на информационните единици.

[messire Woland]

Като изключим ЕС (който не е сигурно че ще оцелее в настоящия си вид достатъчно дълго), световната тенденция съвсем ясно е по-скоро към разцепване на по-големите държави, в които има повече от една народност, отколкото към някаква обединения. Нека погледнем последния четвърт век - какво виждаме? Няколко големи държави се разпаднаха, няколко малки - също. Какво виждаме в момента - Украйна е пред тотално разпадане, в няколко държави (Испания, Италия и Англия например) има движения за независимост на някакви групи - може и да не са сериозни, но ги има, в други държави из арабския свят вървят войни (Сирия, Ирак), в други, като Египет - има неразрешими вътрешни проблеми. И т.н. В световен план тъкмо приключва ерата на еднополюсността ... така че надали може да се говори за световно правителство, по-скоро ми се струва, че в точно обратната посока вървят нещата. С уговорката - в момента, тия тенденции май се обръщат понякога бързо ... макар че - кой знае, вижда се, че национализмът не само не е умрял, ами изживява ренесанс заради всички тия миграционни процеси.

[Кухулин]

световната тенденция съвсем ясно е по-скоро към разцепване

Не е разумно да се съди за тенденциите по моментния вектор на развитие. Трябва анализ.

С уговорката - в момента, тия тенденции май се обръщат понякога бързо ...

По друг начин казано, тези тенденции може всъщност да не са тенденции

[benjamin]

Струва ми се, че в историята различни етноси са се обединявали само при наличието на външна заплаха. Дори и това да не е причина, а повод, аз не се сещам за някакво обединение на две държави или два народа, което да се е случило без да се водят много войни с други страни. Например древните германски племена се обединяват във все по-големи и все по-устойчиви съюзи колкото повече воюват с Рим. По-късно когато франкската държава побеждава всичките си по-сериозни съперници тя се разпада. Друг пример е Жечпосполита. Та в този ред на мисли, в днешната обстановка, без да има сериозни заплахи за съществуването на повечето държави, логично е тенденциите към политическо разпадане да надделяват, ако не винаги и навсякъде, то поне в повечето случаи.

[Кухулин]

Централизация може да се развие под въздействието на различни предизвикателства. Войни могат да се водят срещу природата, срещу външни врагове, срещу вътрешни... Има една хубава книга, "Изследване на историята" от А. Тойнби, там нещата са описани добре.

[messire Woland]

Не е разумно да се съди за тенденциите по моментния вектор на развитие. Трябва анализ.
По друг начин казано, тези тенденции може всъщност да не са тенденции

По-скоро се застраховам - "епохите" сега са бързи, тоест - може Студената война да е половин век, периодът между Виенския конгрес от 1815та и ПСВ от 1915та да е цял век, но пък "ерата" на еднополюсния свят, изглеждаща все едно ще бъде дълга, приключи за има-няма двайсетина години, айде, нека е четвърт век. Тоест - навлезли сме в период на бързи промени, за което в немалка степен спомага и технологичният прогрес, който е също твърде бърз и хаотичен, в твърде голяма степен, за да бъде следван от социалните промени или от политическите такива. Но за това сме говорили много из форума.

[Кухулин]

Да, това имам предвид и аз. Ерата на многополюсния свят може да приключи също доста бързо.

[gollum]

По-вероятно да отнеме десетки години и една световна война, отколкото стотици години и две войни. Предизвикателствата пред човечеството след тази война ще консолидират централната власт.

Не знам, сложно е да се говори за "вероятности" без да имаме как да ги изчислим (т.е. засега гадаем по каквото там всеки от нас предпочита - било то утайката от сутрешното кафе, било то нещо друго подходящо), та затова нека да говорим (засега) за сценарии, пътища и тенденции. Как си представяш въпросния световен конфликт и изхода от него, съответно - сценария на "ставане" на световната държава? Аз ще опиша своите варианти и така ще има върху какво да разсъждаваме като възможност или вероятност (с цялата условност на тези понятия, когато няма как (от какво) да ги изчислим).
Засега ще уточня само че не мисля, че следващата световна война ще доведе до обединение или пък до изчезване/отслабване на отделните държави (или сближаване на културите), нито до формиране на действено (влиятелно) над-национално общество. Чисто финнасово-икономическия път на организиране (над-национални и глобални корпорации) все още не ми се вижда като подходящ кандидат за подобна политическа роля, същото е мнението ми за възможното развитие на международните организации. Затова и пиша за "поне две световни войни" и разполагам въпросната "епоха" на глобална държава по-далеч в бъдещето. Като си мисля, че това не е задължително събитие, а само едно от възможните (въпросите за предизвикателствата и възможните неуспехи е регрес не отпадат).

Въпрос на математика. Информационния обмен се вдига много по-бързо, отколкото броя на информационните единици.

Нещо тук не се разбираме, може би аз съм виновен, че пишех твърде синтетично (нямам предвид решаването на технически или технологичен проблем от типа на технология за анализ и пренос на данни спрямо количество потребители или нещо подобно)). Аз не говоря за адекватност на технологията сама към себе си (или дори към конкретно съдържание), а за това, че имаме следната картина:

а) комуникационните и информационните технологии, както и общия прогрес в транспорта и изследванията формират тенденция, която "намалява" размерите на света (географските);

б) пак те, увеличавайки свързаността на локалните територии, както и възможността за хоризонтално общуване (при известно игнориране на бариерите, създавани както от географията (цивилизационен прогрес срещу физически и физиологични ограничения), така и от културата) културните различия, създават още една тенденция към "уеднаквяване" (поне хоризонтално) в сферата на културата, така нареченото и доста обсъждано явление "глобализация".

от друга страна, обаче, пак същите тези фактори работят и в друга посока и формират още тенденции:

в) усвояването на света и улесняването на разпространението на вида води до количествено увеличаване на локалните общности, както и на броя на отделните индивиди, които влизат в тях. Това на свой ред означава, че покрай намаляването на "големите" разстояния се увеличават малките (едновременно хоризонтално и вертикално, затова и пиша за "дълбочина"). Ако използвам метафора (съжалявам, хуманитарното си казва думата у мен), то това е като сравнението между наследствената библиотека вкъщи спрямо градската библиотека, грубо казано.

г) нарастването на свързаността, скоростта и сложността на културната мрежа (повече отделни елементи, повече създаващи (активни) елементи) същевременно означава и по-голяма фрагментация, т.е. много повече отделни повече или по-малко затворени и капсулирани общности (които не са и толкова малки - виж нарастването на броя елементи).

Т.е. ако по а) и б) се движим към намаляване на пространството и обединение, заедно с това по в) и г) нещата се движат в обратна посока (а) и в) съставят опозиция по отношение на географията (така да се каже)ы а б) и г) по отношение на културата (обществото)). Според мен, тенденциите съставят някакво динамично равновесие (погледнато в перспектива), затова и не смятам, че се движим в посока към глобална култура, която поглъща всичко локално (т.е. свързаността е по-голяма от стремежа към разделение).
Към това следва да се добави липсата на особен прогрес по отношение на основните методи за умишлено въздействие и контрол, т.е. бюрокрацията и управлението (особено това важи за политическата структура!) не са се променили особено от началото на индустриалната революция насам, т.е. обществата се управляват и организират с методи, които далеч изостават зад въпросните тенденции. Същото важи и за устройството на обществото в не малка степен (а следователно както за идентификационните механизми, така и по-общо за това, което управлява обмена и действията вътре в самото общество).
Затова и пиша, че прогреса в технологиите не дава какъвто и да е задължителен (автоматичен) прираст, прогрес или съществена промяна в останалите системи.
Естествено, всичко това е много наедро, а съществените неща се разбират и забелязват при много по-близко вглеждане.

Не е разумно да се съди за тенденциите по моментния вектор на развитие. Трябва анализ.

Съгласен съм. Не бива да се увличаме по моментните настроения и тенденции (ей, един уж голям философ преди време точно по тая линия обяви, че историята била свършила). Това важи и за възходящата тенденция в технологичното развитие.

Централизация може да се развие под въздействието на различни предизвикателства. Войни могат да се водят срещу природата, срещу външни врагове, срещу вътрешни... Има една хубава книга, "Изследване на историята" от А. Тойнби, там нещата са описани добре.

Историософията е хубаво нещо, още повече, за такъв род разговори. Но не е без своите (понякога големи!) проблеми. Особено когато опре до примерите и доказателствата, където, уви, нещата се променят много бързо (в хуманитарното познание).
Но мисля, че като основа за подобен, относително лековат разговор, става. Т.е. засега можем да мислим в посока на глобално предизвикателство (външно или вътрешно) и какви са шансовете пред него и пред историческите субекти, които ще го "решават".

Та, предлагам за да врви разговора (и ако се съгласите, разбира се), да проговорим първо за две неща:

1) как би изглеждала "световната държава"? Какви ще са основните политически субекти, как ще се осъществява контрол, разпределение, управление?

2) как си представяме пътя до подобно обединение (тук ще влязат историите с предизвикателствата и решенията)?

ПП Не съм убеден, че ролята на технологичния прогрес в историческите промени, които споменахте (две супер-сили, опиращи се на два супер-блока; след това една супер-сила; след това многополюсен свят (няколко супер-сили, евентуално (може би?) оспорващи си доминиращото положение; след това нещо друго), е голяма. От друга страна, подобни "промени в парадигмата" са се случвали сравнително бързо и по-рано. Просто от дистанцията и при известна оскъдица на материал за историята (този път говорим за госпожицата с очилата, сиреч науката, а не за другата, реалната действаща дама) нещата изглежда да се променят нарядко и в по-големи периоди, колкото по-отдалечена е от нас фокусната точка. Е, и по-локални, т.е. световете някога са били повече, но по-малки (обаче също са били доста динамични). Сега вече е един, т.е. свързаността нараства (тенденцията, за която говорихме), обаче сложността - също (като брой субекти най-малкото).

[Кухулин]

Как си представяш въпросния световен конфликт и изхода от него, съответно - сценария на "ставане" на световната държава?

Представям си го като тотална ядрена война. Може да се развие бързо, може да се развие и по-бавно - постепенно ескалиране от ТЯО в СЯО. Би било хубаво нещата да приключат преди етапа СЯО, обаче вероятността не е кой знае колко голяма. Но съществува в политически и технологичен план.

След войната най-силния ще поеме кормилото, а останалите няма да имат нито сили, нито интерес да се съпротивляват.

Ако трябва да давам пример за конкретен сценарий, днешните вестници го правят вместо мен

пак те, увеличавайки свързаността на локалните територии, както и възможността за хоризонтално общуване (при известно игнориране на бариерите, създавани както от географията (цивилизационен прогрес срещу физически и физиологични ограничения), така и от културата) културните различия, създават още една тенденция към "уеднаквяване" (поне хоризонтално) в сферата на културата, така нареченото и доста обсъждано явление "глобализация"

Аз нямам предвид "уеднаквяване на културите" или "глобализация" в този смисъл, пази Боже. Имам предвид доминация на едни култури над други. Информационните технологии играят ролята на катализатор в този процес, а са също и един от мощните инструменти за такава доминация.

Към това следва да се добави липсата на особен прогрес по отношение на основните методи за умишлено въздействие и контрол, т.е. бюрокрацията и управлението (особено това важи за политическата структура!) не са се променили особено от началото на индустриалната революция насам, т.е. обществата се управляват и организират с методи, които далеч изостават зад въпросните тенденции.

Методиката се развива, при това големите социални сътресения я оптимизират. Не се съмнявам, че след атомния армагедон ще се родят ефективни институции. Човечеството е показало, че може.

[gollum]

Хъм, т.е. ти си оптимист, грубо казано. Аз съм песимист. Това може лесно да обясни разликите в прогнозите ни, ако на човек не му се задълбава. Но пък тогава за какво ни е форума .

Представям си го като тотална ядрена война. Може да се развие бързо, може да се развие и по-бавно - постепенно ескалиране от ТЯО в СЯО. Би било хубаво нещата да приключат преди етапа СЯО, обаче вероятността не е кой знае колко голяма. Но съществува в политически и технологичен план.

След войната най-силния ще поеме кормилото, а останалите няма да имат нито сили, нито интерес да се съпротивляват.

Добре. За роман със сигурност става, а ако се напише добре, може дори да е увлекателно. аз, да си призная, не намирам подобен сценарий за особено вероятен, но се съгласявам с възможната забележка, че това са лични предпочитания. Ако изляза от тях (поне донякъде), то:

а) Не мисля, че следващата световна война ще е непременно атомна. Ако въобще има гореща световна война по подобие на предходните две, нещо в което също не съм уверен. По-скоро провлачено, чрез проксита и далеч от прекия военен сблъсък. Обаче тези разлики в разбиранията ни (твоите и моите) мисля че сме ги разисквали вече в една тема върху ядреното оръжие и възможностите за реална употреба, та едва ли има смисъл да се повтаряме, нали (смисъл, че едва ли някой от двама ни ще научи нещо ново по този път).

б) Дори и да се стигне до такава, склонен съм да мисля, че това отдалечава вероятността за каквато и да е световна държава. Че ще оцелее нещо - това е ясно, но оцеляването ще е връщане назад с век, век и нещо (като минимум), съответно, по-скоро връщане към национални държави, с постепенно разширяване към империи. Впрочем, дори първото няма да е лесно, защото повечето ще трябва да се гради от нулата. А за "световност" при този сценарий просто няма да достига нито технология, нито енергия, нито "свързаност" (или дори смисъл).
Т.е. скланям се към мнението, че след войната най-силен няма да има и каквото остане, ще бъде изправено към по-належащи проблеми, като справяне с хаоса у дома и съграждане наново първо там. А докато се стигне до нещо по-голямо и поглеждане, хайде не към съседа, но към съседа на съседа, ще минат век-два. Т.е. по този път ми се вижда дори по-далечно от моите предположения.
Обаче това е само началото на проблемите, защото дори и да се стигне до подобна "глобална империя", не е ясно колко време ще е в състояние да се задържи, преди да изгуби контрол и да се разпадне, т.е. да стигнем до нов цикъл на фрагментиране.


Аз по-скоро бих се ориентирал към сериозна вътрешна глобална опасност (резки климатични промени, общи енергийни проблеми (изчерпване) и прочее) или сериозна външна такава (пак апокалиптични сценарий, но с космическа заплаха), които едновременно да са достатъчно очевидни и недостатъчно краткосрочни, за да могат евентуално да доведат до повишаване на свързаността и ефективността. Т.е. да бъдат своеобразен катализатор на нов тип политически организъм. Естествено, каквато и да е опасността, тя трябва да е сериозна (да иска ресурси далеч надхвърлящи възможностите и на най-силната държава) и всеобща, за да има ефект. Самите процеси на реорганизация и справяне (цивилизационния отговор) следва да се развиват достатъчно бавно. Затова и си мисля за столетия, а не за десетилетия.
Ако погледнем отвъд наложените отвън предизвикателства (независимо вътрешни или външни за планетата), то добре би дошла космическата експанзия като вариант: определено иска планетарни ресурси (т.е. задължително е всеобщото действие) и би могла да доведе до обединение под някаква форма. Но пък лесно може да се разглежда и в светлината на предходните експанзии (друг е въпросът дали на практика това е възможно). Може да се окаже, че просто нямаме ресурси и решителност за този път. Последното автоматично означава (според мен), затваряне на и на пътя към световна държава.
Или пък съчетание от повече от един фактор (най-добре!) с неизбежните политически перипетии (т.е. твоя сценарий, но в значително по-мека форма, без атомно оръжие). Лошото е, че за който и да е сценарий да става въпрос, поне на мен ми изглежда, че положителния отговор в посока световно обединение е само един от възможните завършеци и то - малко вероятен. Вероятно пак говори песимистът в мен.

------------------------------------
Сега, моя коментар по страничните (не съвсем, но донякъде), въпроси:

Аз нямам предвид "уеднаквяване на културите" или "глобализация" в този смисъл, пази Боже. Имам предвид доминация на едни култури над други. Информационните технологии играят ролята на катализатор в този процес, а са също и един от мощните инструменти за такава доминация.

Добре, нормално е да не се разбираме добре при този синтетичен изказ, а и начално подхващане на темата. Съгласен съм, че развитието на технологиите улеснява "културната доминация" на пръв поглед. Въпросът е, че това е само донякъде, т.е. процесът съвсем не върви само в една посока (или има трайни последици), а и е достатъчно повърхностен: покрай доминацията има също толкова мощна фрагментация, а и отслабването никъде не е изчезнало ("изтъняване", ако щеш). Т.е. моето разбиране за тези процеси е, че културата, която изглежда да доминира в даден момент се оказва твърде изтънена и отслабнала, което я запраща в в процес на фрагментиране и търсене навън. В резултат на това е възможна както загуба на място (друга култура започва да се разпространява бързо), така и загуба на сила (разделяне на множество слаби, регресиращи и стремящи се към съхранение, а не развитие) отделни суб-култури. Отделно, доминацията й може да се окаже твърде повърхностна като ефект (и проникване).
Т.е. "доминиращата" култура няма да има особен реален ефект без да наложи една доминантна световна култура, т.е. да се окаже значително по-силна от всички локални вариации, както и от споменатите контра-процеси (отслабване, фрагментиране). Трябва да запази позицията си достатъчно дълго. Всичко това, за да има някакъв осезаем ефект върху политическите реалности.
Първото ниво ще е налагането на един общ ("вавилонски") език. Второто - горе-долу еднакво ниво на "покритие", т.е. на иформационно-комуникационна "гъстота". И след това - съответните структури, които хем да обединяват, хем да са достатъчно разединени, та да могат да реагират адекватно на локалните предизвикателства и проблеми.
Т.е. в моето разбиране нещата не стоят прогресистки ("неизбежно прогреса в технологиите ще инициира съответното развитие (отговор) в културата и обществената структура, което рано или късно ще доведе до достатъчно ниво на уеднаквяване и свързаност, за да се стигне до глобална империя не само като влияние, но и реално политически"), а циклично - става въпрос за различни тенденции, като въпрос на вероятност е дали обединяващата ще се окаже достатъчно силна (и колко време ще продължи?), за да има реален ефект, преди да се разпадне в нова фрагментарна фаза. Разбира се, прогреситския вариант е по-добър от идеалистична гледна точка. Затова и споменах за "утопии".
Между другото, вариантът на братя Стругацки донякъде напомня на това (онзи, от "пладне ХХ²² век"). Не че предлагам да залитнем в посока НФ, но някак ще е неизбежно да се стигне и дотам.

Методиката се развива, при това големите социални сътресения я оптимизират. Не се съмнявам, че след атомния армагедон ще се родят ефективни институции. Човечеството е показало, че може.

Чиста проба оптимизъм . Не знам, теоретично сигурно е възможно. аз засега реални примери не съм видял. Би било хубаво, де, не ме разбирай погрешно, просто песимистът у мен се съмнява (дори отива по-далеч). По-вероятно ми изглежда не толкова човечеството, колкото отделните хора, организации и културни "организми" да възпроизвеждат всички онези практики, които са ефективни от столетия и хилядолетия, вместо да се окажат внезапно оптимизирани от катастрофата.
Да не говорим, че имам известен проблем дори да си представя за каква политическа организация можем да говорим, която да е ефективна на това ниво (глобално), запазвайки достатъчна гъвкавост и запас от устойчивост и иновативност на регионално и локално ниво. С последните (политическите организационни форми) човечеството изпитва определени проблеми. Вековни проблеми.

[Кухулин]

Добре. За роман със сигурност става, а ако се напише добре, може дори да е увлекателно.

Напоследък имам доста свободно време, може да се пробвам Иначе, утре ще ти отговоря, че сега малко ми се губят буквите.