Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тенденции за бъдещето: световна държава или нещо друго?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Пилот написа Виж мнение
    ИМХО най-големият риск за човечеството е малко по-различен
    Според мен не улавяш смисъла на темата.

    Човечеството е достигнало етап, когато прогреса има нужда от много големи ресурси. Естествения път на развитие е в централното командване и разпределяне на ресурсите. Иначе не може да има прогрес, а той е иманентен за цивилизацията.

    Тук обсъждаме какви са пътищата към тази централизация. Според мен пътя минава през глобален конфликт. Това не е риск, а спасение - необходимо условие за развитието на човечеството.

    Ако минем в полето на историческата терминология, цивилизацията като цяло е достигнала етапа на универсална държава.

    Comment


      #32
      По принцип близка научна и икономическа интеграция се развива и в настоящия момент - много добър пример е CERN. ИМХО проблемът съвсем не е в ресурсите, а в желанието да бъдат ползвани. Ако може дай конкретен пример за някъв научен проект, който не може да се осъществи поради липса на ресурс (и говоря за липса, не за нежелание да се отдели ресурса).
      „Аз, Драгомир, писах.
      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

      Модератор на раздел "Военна Авиация"

      Comment


        #33
        Пилот написа Виж мнение
        говоря за липса, не за нежелание да се отдели ресурса
        Именно в нежеланието в проблема. Маса проекти се влачат непростимо дълго. Космоса не се усвоява, синтеза не се усвоява и т.н.

        Comment


          #34
          Интересно, дали обединена Южна Америка няма да изплува доста нагоре, вследтвие от такъв конфликт.
          Богати ресурси, почти общ език,религия и култура, едва ли ще са засегнати от разрушенията...само ще им трябва воля и организация, за да изплуват нагоре...което май и ще е основния проблем пред тях, в противен случай ще се самоизядат в глупави войни.
          Може би нещата след тази световна война, ще се развият като за след военна Германия, 1 година разруха и контролиран хаос и после...

          Comment


            #35
            Поне според мен откъм ресурси светът съвсем не се е изчерпал и непрекъснато се намират нови и нови начини да се произведе нещо - дали ще е генно модифицирани храни или нови методи за добив на петрол (погледнете някоя енциклопедия от 1970-80-та кога предсказва да свърши петрола и сравнете със сегашното положение).
            ........................
            ИМХО най-големият риск за човечеството е малко по-различен - то цивилизационно да се обърне навътре в себе си - тоест да престане да се интересува от космоса, наука, нови открития, а тръгне по пътя на това да строи стени, феодализъм и да задълбава в собствената си история (ала какво попречи на Китай да вземе света). Класически пример е оплакването на мой приятел, че напоследък сме зарити с хубаво фентъзи, но тотално липсва качествено сай-фай за откриване на нови светове Или ако трябва да бъдем по-сериозни - например база на луната или марс спокойно може да създадем със сегашните технологии и 1/4 от годишния бюджет на Пентагона, който така или иначе отива за създаване на заетост и работа на "наши си" за политиците компании.
            Напълно споделям горното. Най-голямата заплаха за човечеството е спиране на експанзията и затварянето му в рамката на Земята.

            Човечеството е достигнало етап, когато прогреса има нужда от много големи ресурси. Естествения път на развитие е в централното командване и разпределяне на ресурсите. Иначе не може да има прогрес, а той е иманентен за цивилизацията.
            Да. Второто не изключва първото.

            1. Този ресурс трябва да се освободи защото сега немалка част от него е "зает" в редица ретроградни политико-социални практики. За освобождаването му една ядрена война би била възможен и може би най-безболезнен сценарии.

            2. Вторият момент е, създаването на централно командване, световно правителство, което да запази някаква форма на демокрацията на хоризонтално ниво, но по вертикала да бъде наложен авторитарно-експертен принцип на управление.

            3. Веднъж наложена, тази структура трябва да насочи освободения ресурса в правилното направление - експанзия в Космоса.
            С уважение контрол_alt.

            Comment


              #36
              Абсолютно съм съгласен, възможността човечеството да се обърне към себе си и историята си, да се затвори и да спре да се интересува от космоса според мен обаче, ще доведе точно до момента с ядрената война, акот ой не дойде по-рано.

              Comment


                #37
                Ако някой влезне да прочете темата ще си каже сборище на пиромани дето само за ядрена война мечтаят

                Иначе и аз си мисля, че такова явление е неизбежно и вероятно даже ще е полезно (за човечеството, не за индивидите в момента) освен ако не прекалят разбира се, но не е назряло още според мен. Ще минат още поне 40-50 години докато се появи реална опасност, а там вече много зависи накъде ще тръгнат нещата.

                Comment


                  #38
                  Добре че имаме на Голъм да отвори темата. Аз просто нямах време последните дни(пък и съм мързелив), за това ще се опитам накратко да споделя как си ги представях нещата, като написах оригиналният пост.

                  За вариантите как би се стигнало до глобална държава, сега няма много да расъждавам, но сценариите и на Кухулин и на Динайн ми се виждат напълно реални. По скоро ме вълнува устройството на такова животно и ползите за човечеството/индивида.

                  ИМО огромна част от хората вече са узрели за такова нещо. И то не само заради глобалната информационна среда. Процесът е от по-рано, с развитието на образование, литература и т.н., като засилването е след края на студената война. Причината е отпадането на идеологическото противопоставяне(най-лошото нещо) и стигане до нормалното състояние(някакви разнообразни форми на демокрация). От състоянието на политическа олигархия в Русия, през реално двупартийната система в САЩ и Англия, та до малко хаотичната демокрация в Източна Европа. Дори Китай с неговият тоталитарен модел, има някакво движение в тази посока. Да има лагери, но и общественото мнение има влияние и ще има все по-голямо. Малко неща са забранени. Има смяна на властта всеки 10 години. То реално си има избори, просто се провеждат от много малка част от населението

                  Не само че няма идеологическо противопоставяне, но и ценностните системи на хората в повечето от държавите в Северна Америка, Европа, голяма част от Азия, Япония, Част от Южна Америка, като Чили, Бразилия и дори Аржентина са много близки. Да има разлики, но те не са фундаментални. И не касаят най-важните компоненти на ценностната система. Същото каквото иска един интелигентен румънец, го иска и чилиеца от другият край на земята. Спокойствие, сигурност, работа, развитие на технологиите, медицината, забавленията, мечтае за космоса и т.н.

                  Цялата ми идея има две опорни точки: Език и Местно Самоуправление, или старият български постулат "Кмета, попа и даскала". Идеалната формула. Няма нужда да се опитваме да подобрим съвършенството. Та ще започна от съставното към цялото:

                  Във всички държави независимо дали богати и уредени, като скандинавските и САЩ, или не чак толкова е национален спорт да се мразят политиците. Понякога с основание. Нещата не седят точно така с местните органи на властта. Още от ранното средновековие това е най-полезната форма на власт. Дали ще е Манора в западна европа, или селото/околията в България няма значение.
                  Всеки който се е занимавал със собствен бизнес знае че общината и за добро и за лошо е най-важното нещо. Процеса е напълно естествен. Където има сигурност, започва да избива на повърхността. Дали ще е в Каталуния, Венеция, Шотландия, Уелс, Бавария няма значение. Това е жизнеспособната клетка.

                  Едва ли има нужда надълго и на широко точно тук да обяснявам защо е така. Малкото общество се грижи по-добре за себе си. Много добър пример е САЩ. Дмек Кмета, Шерифа и градската полиция. Те си взимат заплатите от съседите си. Познават ги. И се грижат за тях. Щатски полицай ако види в неделя десетгодишни момиченца да си играят сами в празен училищен двор, може дори да арестува родителите. Градският полицай, спира колата, седи спокойно вътре и чака дацата да си свършат играта. Или спира коли който не са от района. Ей така, да е спокоен.
                  Същото е и с градският съд. В България от шефа на общината по бизнес въпросите зависят всички малки бизнеси. И поне в моят случай, вместо да ги тормози(е и това се случва) се опитва да им помогне. И се поздравяваме по улиците. И това в софийска община със 100-тина хиляди население. Същото е с данъчните, същото с кмета.

                  Имах по едно време компютърен клуб. Конкуренцията пуснали донос че в клуба има проститутки и наркотици Централната власт за такова нещо, ще ти съсипе бизнеса. Обаче местната? Доноса стигнал до следователя на районното, който знае как седят нещата и редовно подчинените му проверяват обектите. Занесъл го на кмета. Двамата се посмели от сърце. Кмета ме извика в кабинета си, показа ми доноса, каза че съзнава че това са глупости, подозира кой го е написал и го хвърли в кошчето. Реално обаче пое голям риск. Защото няма власт да прави такива работи.

                  Това е проблема на общините, нямат пари, нямат достатъчно власт, нямат ресурси. Идеята ми е да има конкуренция на ниво общини. Както сега в САЩ всички щати и каунтита(околии) ухажват Илон Мъск, къде да си построи завода за батерии(10 милиарда инвестиция, 5000 работни места). Общините ще разтоварят глобалната държава от всички несвойствени за нея дейности. Събиране на данъци, сигурност на местно ниво, инвестиции в местна инфраструктура и т.н. Така етническите и културни ценности и особености ще се капсулират в клетки, от 100-тина хиляди, или по-малко до милион и повече жители, които клетки ще се конкурират...жестоко. Или ще си сътрудничат.
                  Примерно Кмета на София и кмета на Скопие, решили на три ракии, че една магистрала между двата града е добра идея за бизнеса. Прави се допитване до хората, включват се общините през който ще минава магистралата и се решава дали има пари и желание. Ако няма, няма. Ще чакат на държавата(и ще има да почакат).
                  Конкуренцията за инвестиции, добри учители и лекари, добри полицаи, добри договори, специалисти...абе конкуренция на всички нива между хиляди субекти.

                  Сега, какво остава като работа за Глобалната Държава. На първо място сигурност. Ако в държавата влизат всички по-развити сегашни държави, с малка част от военните им бюджети, ще се направи малка(примерно 3 милиона човека) но изключително професионална и технически обезпечена армия. Която ще отговаря от национална сигурност до реакция на природни бедствия. Примерно някъде станало наводнение. Голяма работа. Ето тука ще отделим 4000 хеликоптера да евакуират хората. Колко му е? Полиестерното Прасе направило нов ядрен опит? Я бързо окупация и разбомбване в рамките на 24 часова операция. Санкции от ООН? Мех

                  Език. Може би най-важното. Налагане ако трябва с глоби и мек тоталитаризъм. Английският си идва естествено. Просто се ускорява процеса. В училищата и университетите се преподава на английски. Това е положението. Ако някой държи да си развива местният език, да си спонсорира съботно-неделни училища от бюджета на общината, неправителствени организации и т.н.
                  Нито българският, нито френският ще изчезнат като езици, поне не веднага, но ще минат на втори план. Пък и да изчезнат, голяма работа. Има толкова изчезнали езици, от богати като келтският, да до разни пигмейски племена с по 300 думи в езика, 100 от които реферират различни начини за правене на секс. Света да е загубил от тая работа? Не.
                  Да не говорим че общият език, докато процеса завърши, той вече няма много да прилича на английски, ще се обогати още повече. От там нататък: всички издания на английски, телевизиите само на английски(даа, знам, тоталитаризъм, оплачи се в ООН, или на попа), интернета само на английски. То няма да е толкова далеч от сегашното положение.
                  Само след две поколения румънеца и чилиеца от по-горе, ще могат да си говорят по телефона и да въртят бизнес.

                  Малко пауза и продължавам...
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    #39
                    Икономика: Тука са само плюсове. Ако италиански авиационен инженер, леко гениален и с 20 години опит му фалира фирмата какво прави? Отива в друга фирма? Не, щото няма други Във Франция не може да отиде със семейството си, щото не говори бъкел френски и е късно да го учи, в САЩ няма да го пуснат, в Русия пак езика, Китай, Япония нъц.
                    В крайна сметка от невероятно ценен човешки ресурс получаваме изнервен и съсипан таксиметров шофьор.

                    Ще кажте че икономическата имиграция ще съсипе по-богатите райони. Няма такъв филм. Виждаме го и в ЕС и в САЩ. Между държавите в ЕС, или щатите в САЩ, понякога има разлика в доходите 3-4 пъти. Никой обаче никъде не се е юрнал, освен в главите на английските сноби. Има естествени механизми за регулация, работят, никой не ги е отменял и няма да ги отменя. С принципа на местно самоуправление, тези механизми даже ще се засилят многократно. С изключение на разни индийци, мексиканци, араби и т.н., много рядко хората емигрират за постоянно, като самоцел. Но тях на първо време ще се наложи да ги оставим извън границите на глобалната държава. Не пасват, като ценностна система. Иначе Латинска Америка постепенно ще се приобщи, може би няколко десетилетия. Арабите също, особено тези с по-близка ценностна система като Египет, Йордания и т.н. Индийците никога, поне не в близко бъдеще. Повечето от Африка също.

                    Естествения прираст във всички държави кандидати за Глобална Държава се върти от малко под нулата до малко над нулата. Независимо дали иде реч за Германия, или Китай. Така че това няма да е проблем.

                    Какво ще прави Глобалната Държава с огромните средства с които ще разполага? Защото колкото и да се намалят данъците и повечето от тях да отиват в общината, все пак говорим за близо половината от населението на планетата, 80 процента от прмошленото и селскостопанско производство, 2/3 ти от територията и ресурсите.

                    Ами много неща. Контрол на корпорациите. Огромни средства за научни изследвания, солидарно с големите корпорации. Медицински изследвание. Източници на енергия, космос и т.н. Подпомагане на много закъсали райони(в определени разумни граници), глобална инфраструктура, военни поръчки и т.н. Ще е интересно да видм как Боинг, Локхийд, Сухой и Дасаут се комкурират, правят съюзи и се борят за военни поръчки. Или пък НАСА(вече приватизирана), Роскосмос(също) и Спейс-Х се конкурират за огромен проект.

                    Също глобална агенция за сигурност. Какъв тероризъм, каква организирана престъпност, какви пет лева, когато имаш насреща си агенция за сигурност със стотици хиляди служители и чудовщни ресурси разпростяла се из цялата планета. Трафик на хора? Големи корупционни сделки? Хехехе - къде ще се скриеш? Как ще си изпереш парите? Кой ще подкупиш, като държавните служители са малко, недосегаеми и добре платени. Ама за това след малко...
                    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                    Comment


                      #40
                      По повод нежеланието и промяната на направлението на ресурса - съвсем не трябва война, просто трябват хора с идеи които да са на власт. На Локхийд им е все тая дали правят ракети за ядрени бомби или за Луната, стига да им се плаща. Просто различно направление, може да се постигне като САЩ останат сила, но просто сменят умерено много фокуса си.

                      Амазон, това което го обясняваш поне в първия пост (ако случайно постнеш докато аз пиша) имхо е точно целта на ЕС - локално самоуправление като само външната политика и стратегическата посока се определят централизирано.
                      „Аз, Драгомир, писах.
                      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                      Модератор на раздел "Военна Авиация"

                      Comment


                        #41
                        Сега, за да жизнеспособен такъв организъм трябва читаво и опростено политическо устройство. Няма нужда от отделни представители/ конгресмени. Нали вече веднъж сме гласували доверие на местните власти. Защо са ни припокриващи се функции. Това ще са няколко хиляди човека с опит и познаване на местните особености. От тях могат да се изградят две камари, комисии и т.н. Кворуми за приемане на нови закони(няма смисъл да се занимават само със "законодателство" не е продуктивно).

                        Правителството ще е от президент, който има цялата власт(за да реагира по-бързо) и той ще назначава правителство. Както казах, огромната част от нещата с които в момента се занимават правителствата, ще станат преоритет на местната власт. Така че тия ще са по "голямата картина". Хубаво е президента да е с по-дълъг мандат, за да изпълнява по-дългосрочни проекти. Примерно 8 години. Но се една особеност...

                        Президента не се избира пряко. Избира се от "кметовете". Така няма опасност някой сладкодумник с психични отклонения да застане на кормилото. Повечето хора не са...как да кажа, нито много информирани, нито прекалено интелигентни. Те да си гласуват там за своите хора - кмета, шерифа, местни референдуми. Въобще за нещата които познават от първа ръка.

                        Във всеки един момент президента може да бъде изхвърлен от долната камара на кметовете с подходящ кворум. Безусловно. Ако примерно 60% от кметовете(съответно хората от техните раьони) мислят че тоя прави глупости, президента изхвръква. На секундата, последните му решения се анулират.

                        Всички други атрибути на разделението на властите си остават. Конституционен съд със задължителност на решенията. Напълно независим съд и недосегаем главен прокурор. Главен прокурор с "чудовищна" власт, избиран отново непряко от шерифите на областите.

                        Сложна система от неправителствени надобщински организации, примерно браншови. Със своя квота при гласуванията, но само в горната камара на парламента/кметското събрание. Един вид прозрачен лобизъм. Едър бизнес, гилдии и т.н. Ще могат и да сезират Агенцията за Сигурност.

                        Агенцията за Сигурност да е полу-незвисима. В смисъл да се самосезира при сериозни неща, като нарушение на конституцията. Агенцията ще се отчита пред главният шериф(прокурора), но шефа на агенцията ще се назначава от президента. Ще изпълнява и нареждания на Президента и Събранието, стига да не противоречат на конституцията. Кметовете също ще могат да изискват помощ от Агенцията за Сигурност и/или армията, когато се наложи.

                        Армията ще има собствена служба за сигурност в конкуренция с Агенцията за Сигурност.
                        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                        Comment


                          #42
                          Пилот написа Виж мнение
                          Амазон, това което го обясняваш поне в първия пост (ако случайно постнеш докато аз пиша) имхо е точно целта на ЕС - локално самоуправление като само външната политика и стратегическата посока се определят централизирано.
                          Да но не успяват по най-важните направления. Силна централна власт с ограничени правомощия няма(ЕК и ЕП са леко смешни). Позовляват си да разпределят пари по неадекватен начин. Не работят в посока към общ език и обща сигурност. Всеки дърпа чергата. Като идея става, като изпълнение има много още какво да се желае.
                          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                          Comment


                            #43
                            По повод нежеланието и промяната на направлението на ресурса - съвсем не трябва война, просто трябват хора с идеи които да са на власт. На Локхийд им е все тая дали правят ракети за ядрени бомби или за Луната, стига да им се плаща. Просто различно направление, може да се постигне като САЩ останат сила, но просто сменят умерено много фокуса си.
                            Войната е само една от опциите за налагане на глобална държава. Най-бързата. Не отричам ролята на личността, но ми е трудно да дам пример за личност променила разпределението на ресурсите без идеология или без война-революция.

                            Всяко кардинално преразпределение е начинът, по който системата общество достига ниво на равновесие(по-високо или по-ниско). Това ново ниво на равновесие е с нови правила и нови връзки между елементите си. Старите връзки и старото равновесие се съпротивляват и теглят системата към природното и състояние на хаос. Обратно на тях, новите връзки я спояват и стабилизират. Колкото по-бързо старите връзки са разрушени, толкова по-безболезнен е преходът.
                            С уважение контрол_alt.

                            Comment


                              #44
                              Стабилна световна държава = една нация, един език, една култура, една раса, един народ, един етнос, еднакъв външен вид, БЕЗ РАЗЛИЧНИ, БЕЗ МАЛЦИНСТВА!

                              И така, кой ще се жертва в името на арийското благо?

                              Е другият вариант за стабилна световна държава, без да се преминава през стандартизацията на населението е да има непосредствена извънземна заплаха.

                              Comment


                                #45
                                Пилот написа
                                Поне според мен откъм ресурси светът съвсем не се е изчерпал и непрекъснато се намират нови и нови начини да се произведе нещо - дали ще е генно модифицирани храни или нови методи за добив на петрол (погледнете някоя енциклопедия от 1970-80-та кога предсказва да свърши петрола и сравнете със сегашното положение). Отделно има феномена, че колкото повече са доходите на едно население и то има по-добър начин на живот, то раждаемостта пада.
                                Ресурсите в света не са се изчерпали, разбира се, и няма да се изчерпят скоро. Не става дума за изчерпване, а за разпределението им, нещо, което според мен пропускаш.
                                В момента имаме една ситуация, която е "несправедлива", ако мога да използвам тази вълшебна дума.
                                Aко разделим света на две категории - "бедни" и "богати" - то богатите раждат по-малко и прирастът им е около нулата, така е. Същевременно от над век вече в тези страни се е установила нагласата за покачване на жизнения стандарт; т.е. у населението има очаквания всяко следващо поколение да живее поне малко по-добре от предишното. За да се отговори на тези очаквания, потреблението на ресурси постоянно расте, ако ще и населението да не нараства особено или никак.
                                Аритметично това може да се илюстрира с човек с 1000 евро доход и едно дете, което очаква да има доход 1200 евро някой ден - имаш 200 евро допълнителни изразходени ресурси за следващото поколение.
                                Бедните, от друга страна, раждат повече и дори да приемем, че нямат очаквания за подобряване на стандарта, горната илюстрация би била един човек с доход 200 евро и три деца, които ще очакват да имат доход 3*200 = 600 евро някой ден - имаш 400 евро допълнителни изразходени ресурси за следващото поколение.
                                А ако имат и те очаквания за ръст на жизнения стандарт? И то много по-бърз, защото "имат да настигат богатите", примерно 50% за едно поколение? Тогава ще има 3*(200*1.5) = 900 евро някой ден - имаш 700 евро допълнителни изразходени ресурси за следващото поколение.

                                Какво става, ако реалността се разминава с очакванията? Бунтове, войни, разпадане на държави. Говоря за процеси, траещи десетилетия, разбира се.

                                За да се разминат реалността с очакванията, далеч не е нужно ресурсите да свършат, нито дори да намалеят, а само ръстът на добиването им да изостане осезаемо от ръста на потреблението, което пък е функция на прираста на населението и очакванията му. Което вече се случва и днес. Това просто е неизбежно да се случи следвайки днешните тенденции, така както изпразването на един басейн с входящ поток от 3 л/с и изходящ поток от 3.5 л/с е неминуемо да се случи - ако ще и басейнът да побира трилиони литри вода.

                                Пилот написа
                                Съвременния свят с по-малко търговски ограничения и по-лесно движение на хора (независимо какво се говори по медиите в момента движението на хора и капитали по света е повече от когато и да било в историята) сравнително бързо ще качи жизнения стандарт на достатъчно народ за да се справим с нарастването на населението (това в перспектива от примерно 50-100 години).
                                Това е така на теория, ако напълно се абстрахираме от човешкия фактор, който споменавам по-горе.
                                Да вземем "по-малко търговски ограничения и по-лесно движение на хора" - това примерно ще означава ЕС (или САЩ) да свалят или напълно премахнат минималната си заплата и да отворят границите си за граждани на Бангладеш, Индонезия, Бразилия, Пакистан, Индия и Нигерия. Тези 6 държави имат сумарно население от 2.2 млрд. души и същевременно нито една от тях не влиза дори в Топ 50 на държавите в света, класирани по среден доход на глава от населението. (между тях водеща е Бразилия, на 51-во място; Индия е на 69-то място и там има 1.2 млрд. души).
                                Та ако богатите държави отворят трудовите си пазари за тези хора, да, в дългосрочен план (50-100 години, както казваш) стандартът на живот на 2.2 млрд. души ще се повиши значително, макар и да няма как да достигне този на САЩ и ЕС в момента, където сумарното население е 0.8 млрд. души. Просто няма толкова ресурси на планетата.
                                Но в краткосрочен план, ефектът ще е опустошителен за населението на богатите държави. Техният стандарт на живот ще се срине, (ако минималната заплата се махне) техните доходи ще се сринат до тези на бангладешците, защото ще са принудени да се съревновават с тях на един общ пазар на труда. Нали това означава "по-малко търговски ограничения и по-лесно движение на хора"?
                                Това политиците на богатите страни много добре го разбират и затова няма да го допуснат, освен ако не решат да практикуват някаква особена форма на политическо, държавно и идеологическо самоубийство. Населението им ще ги подкрепи, защото макар и да се намират алтруисти тук и там, мнозинството "богати" няма по никакъв начин да се съгласят доходът им/потребяваните от тях ресурси, да се отрежат наполовина, за да се вдигнат доходите/потребяваните ресурси от "бедните".

                                Затова смятам, че в близките десетилетия вместо по-нататъшна либерализация и отваряне на граници и пазари, ще последва обратния процес на затваряне на граници и пазари от "богатите" в опит да се опази съществуващото положение. След като на "бедните" бъде отказан достъп до "благата", те ще се опитат да ги вземат със сила, понеже трите деца трябва да ядат, нямат избор. И ще загубят, защото са бедни и по-зле въоръжени. "Богатите" ще се затворят и изолират в своите свръх-съюзи и ще оставят "бедните" да се оправят както могат. Първото от трите деца ще умре от глад. Второто ще умре от болести. Когато остане само третото, територията му ще бъде завладяна от "богатите" и то ще се превърне в един от тях.

                                Просто това са тенденциите така както ги виждам, според това което се случва в момента. Освен ако не бъде открит някакъв магически източник на неизчерпаема енергия или не се появят извънземни, не виждам как това ще бъде избегнато. А поговорката гласи, че "безплатен обяд няма", така че съм скептичен за първото.
                                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                                "But I know none, and therefore am no beast."

                                (Richard III - William Shakespeare)

                                Comment

                                Working...
                                X