Войната в Сирия

[iasen ianakiev]

http://www.newsru.com/world/03nov2012/sirya.html - ССА са започнали офанзива за превземане на военното летище в гр.Тафтаназ.

[Kramer]

Според мен това не са бунтовници, както е прието да ги наричат, това са по-скоро вахабити, Ал Кайда и талибани, взети заедно, в един кюп..

http://www.newsru.com/religy/01nov2012/homs.html

[Henry Sinclair]

Defected woman general trains Syria's rebels

Zubaida al-Meeki was the first female officer to quit President Bashar al-Assad's forces to join the Free Syrian Army.

[iasen ianakiev]

http://www.vesti.ru/doc.html?id=949799&tid=95994 -отрядите на ССА атакуващи военното летище в гр.Тафтаназ са били отблъснати от правителствената армия на Асад споменава се за десетки ликвидирани терористи.

[ndragostinov]

Първата битка между танкове:

http://www.liveleak.com/view?i=e05_1352151113

[Dinain]

Syria rebels attack Assad strongholds in Damascus

[iasen ianakiev]

http://ru.euronews.com/2012/11/07/syria-rebels-narrowly-miss-assad-palace/

[feersum]

Нови снимки. Предупреждавам - има бая кървави неща.

http://www.theatlantic.com/infocus/2012/11/syria-in-ruins/100402/

[iasen ianakiev]

http://ru.euronews.com/2012/11/09/ku...rest-of-syria/ - Кюрдите в Сирия вземат нещата в свои ръце в тези райони където са мнозинство.

[iasen ianakiev]

http://www.newsru.com/world/09nov2012/asad.html

[Кухулин]

«Ставка на развал соседа»

Микроскопическая территория Эмирата делает крайне заманчивой идею решить катарскую проблему в таком случае одним удачным запуском упавшей с опор ракеты. Ну, или сотни ракет – солдатики везде такие криворукие... Потом, конечно, придется извиниться, но проблема-то решится.

Ел-Мюрид пак е изригнал мощно

[Георги]

Мисля че въпросът със Сирия и със целия Близък Изток е чисто идеологически,човешки. До Арабската пролет почти всички арабски страни се управляваха от мощни теократи,тип Южна Корея в началото на съществуването си,които слугуваха на Запада и на първо място предпазваха Израел,Мубарак беше най-големият съюзник на еврейската държава в региона,същевременно в замяна на това получаваха абсолютната власт и солидни парични средства от развитите страни.Смятам че ние всячески се опитвахме да продължим линията на колониалната политика и "демократизирането" на тези държави,да ги направим като нас, за целта поставихме високообразовани по западен образец политици,като Асад,знаещи по няколко езика или военни,възпитани в секуларизма като Мубарак,които презират религията.Въпросите по Близкия Изток се решаваха от политици,а не от необходимите специалисти-арабисти и ислямски учени. Това доведе до своя логичен край,тъй като в сърцето на Корана (а Корана е сърцето на арабския и мюсюлманския свят) секуларизмът е отречен напълно,а политическата върхушка се беше затворила горе и правеше своите фантасмагорични планове,радикални елементи започнаха да бунтуват хората,които виждаха несправедливостите от експлоатирането на тяхната земя (от къде на къде Русия или САЩ ще имат бази на територията на страната ми) и дори да е било хубаво,както в Иран ,те си искаха ТЕХНИЯ живот,те си искат и в момента тяхната религиозна реалност,тяхната шария (закон Божи),по който искат да живеят,те си искат техния Рай,както американците искат американска мечта,така арабите си имат "арабска" мечта-халифата,който да се управлява по законите на Бог и това е желанието на обикновения човек,който е зад Арабската пролет,тя тръгна не от политиците,а от едно момче в Тунис,което продаваше зеленчуци. Западът обаче изпитва непреодолим страх от обединение на арабските държави поради простия факт,че това много вероятно би довело до една претенция за световна доминация. Това трябва да разберете за хората от другата страна на барикадата,срещу Асад,те не подкрепят Америка нито Европа,нито в Египет я подкрепяха,те не знаят какво е социалдемокрация или нашите политически понятия,те си искат идилията на Корана и няма да се спрат докато не я постигнат,защото смятат,че това ще реши всичките им проблеми,всичко останало е безмислено,нито Русия,нито САЩ ще се намесят,нито имат пари,нито имат обществена подкрепа,но никой не може да спре т.нар. муджахидуна ( от арабски, тези,които правят джихад) да се струпват по границите на Сирия.МОРАЛНИЯТ въпрос е имаме ли право,НИЕ,Запада,развитите страни да ПРЕЧИМ на осъществяването на тази мечта на арабите след като сме защитници на либерални и демократични ценности? Мисля че това е дискусионен въпрос :}

[Todor Pavlov]

Под "НИЕ" България ли имаш предвид ?

[Георги]

Под "НИЕ" България ли имаш предвид ?

След влизането в ЕС и договора от Лисабон България делигира определена част от суверенитета си на ЕС,особено свързаните с външните работи решения,така че под ние имам предвид ЕС и САЩ,тъй като България е ангажирана и в НАТО като пълноправен член.

[gollum]

Това трябва да разберете за хората от другата страна на барикадата,срещу Асад,те не подкрепят Америка нито Европа,нито в Египет я подкрепяха,те не знаят какво е социалдемокрация или нашите политически понятия,те си искат идилията на Корана и няма да се спрат докато не я постигнат,защото смятат,че това ще реши всичките им проблеми,всичко останало е безмислено,нито Русия,нито САЩ ще се намесят,нито имат пари,нито имат обществена подкрепа,но никой не може да спре т.нар. муджахидуна ( от арабски, тези,които правят джихад) да се струпват по границите на Сирия.

Съгласен съм с това - аз общо взето в тази посока пиша в темата, когато става въпрос за мотивацията зад тези движения (поне тази на ниско ниво). Но съм съгласен и с Кухулин (в тази част), че тази история съвсем не се изчерпва с "движенията отдолу", защото има и политически сили, които я използват за свои цели (естествено).
Проблемът с този стремеж е, че е идеалистичен и е обречен на неуспех. Първо, няма как съвременна (в икономическо, технологично, че и в социално отношение) да работи на тези принципи, т.е. основният мотив ("ние сме много слаби, а трябва да станем толкова силни, че и по-силни от неверниците - за целта трябва да се върнем към корените си") зад движението ще се окаже погрешен и това рано или късно ще се осъзнае дори от тълпите (или поне от лидерите им). Цялата работа малко ми напомня боксерските вълнения в Китай - мотивацията там е сходна.
Второ, дори и да успеят да изградят "нещо като" халифат (за повече няма да стане), тогава ще ги застигнат с пълна сила "болестите" на индустриалното общество (без тях няма как), т.е. ще ги удари национализма.
Затова си мисля, че оставени сами на себе си ще достигнат до собствена форма на секуларизация, която вероятно ще е различна от европейския път (може би по-скоро - пътища). естествено, това са си общи предположения, не повече. Но че тези мечти няма да се осъществят и ще "гръмнат" едва ли може да има съмнение.

МОРАЛНИЯТ въпрос е имаме ли право,НИЕ,Запада,развитите страни да ПРЕЧИМ на осъществяването на тази мечта на арабите след като сме защитници на либерални и демократични ценности?

Не мисля, че въпросът опира до морал. Т.е. ако се гледа на политическите въпроси от етична гледна точка, то има два напълно равностойни отговора: "всеки си решава за себе си", т.е. демократичните ценности не са универсални ("да правят каквото си искат", "да живеят както намерят за добре") и "имаме цивилизационна мисия" (т.е. "демократичните ценности са най-доброто възможно нещо, затова трябва да се работи за налагането им навсякъде по света", "защото вече не са онези времена това се прави с мирни средства"). Проблемът с първата гледан точка е, че самите любители-на-халифата нито имат намерение да си остават при себе си със своя начин на живот, нито пък са отделени - напротив, те живеят и сред западния свят и имат желанието да налагат своето виждане на останалите (насилствено). Т.е. идеята за цивилизационно разделение (всеки си живее както иска) не може да сработи (да не говорим, че на икономическо ниво няма и как да стане това (може би ако нямаше нефт там...)). Така че конфликтите са неизбежни: поне докато двете групи живеят в различни епохи в културно отношение.
Обаче работата е там, че политиката не се прави с морални съображения, а повече или по-малко с реализъм, т.е. интереси, сила, възможности. Не казвам, че няма политици, които да се водят и от морални съображения (както ги разбират), но традиционно тази сфера е запазена за оправдания и пропаганда, а не за реален двигател на нещата (макар че, от друга страна, подмолно може да се явява такъв, може би освен за най-крайните реал-политици).