Либия след Кадафи

[Spellbreaker]

Виждайки в рамките на секунди какво представлява сайта от линка се разубедих да чета статията. Дори и да мисля, че би ми ми доставило удоволствие такъв поглед върху обстановката, няма как да се излъжа, че този сайт е обективен източник на информация или че не би извъртал фактите твърде много. Направо е обидно такива медии да бъдат давани за референция.

ПП: Сега виждам горния пост на Dinain.

[Last roman]

нещо некоректно ли казва статията, че не разбрах?

[Centurionus]

Разбира се , доста неудобно и некоректно за феновете на либърейтърите-проповедници на демокрасито . От цялата статия се хванаха в "Тойотите" , че другото е трудно за оборване .
Къде ми е сладоледа ?

[Spellbreaker]

Некоректни са цяла редица от прилагателни, обвинения, дори кавички, поставени и дадени без обяснение и хулещи определени страни. Измислени факти, често противоречащи си логически в следващите абзаци, и такам.
Това са похвати подходящ за вестник "Шок", но не и за читател като мен. Общо взето, подобно на един български безплатен вестник на измислена и чуждо финансирана партия, медята ме отблъсква с начина по който представя нещата, въпреки, че инак бих се съгласил с тяхното мнение и отношението им към тях.

[Dinain]

нещо некоректно ли казва статията, че не разбрах?

Като за начало, не може да бъде наречен "статия" някакъв текст, без посочен автор, дата или каквито и да било източници, които не само е пълен с фактологически грешки, ами директно "проповядва правилното виждане", гарнирано с приказки на ангро за "международното положение", лашкащо се от Афганистан, през Украйна, та до Либия. А, и пълно с мистериозни подмятания за конспирации, като това за заговора на Тойота, което вече отива в сферата на хумора и сатирата. Повече прилича на анонимен пост от форум.

Например, авторът се опитва да ме убеди, че отдавна нищо не съм чел и чувал за Либия, защото тя "отдавна била изчезнала от новинарските емисии". Ами, тц, през ден чувам и чета нещо за Либия.
Авторът се опитва да ме убеди, че Кадафи бил любимец на Запада - пак тц, бомбиха го на два пъти през 80-те.
Либия била най-големия производител на нефт в Северна Африка - тц, Алжир произвежда повече. (а Нигерия още повече, ама да кажем, че тя е в Зап. Африка)
Западните държави "изсипвали бомбите си върху сирийските градове", докато "Ислямска държава" била тяхна креатура... айде стига толкова. (Заговорът на Тойота е оставен за накрая).

То повече е некоректното от коректното в тази "статия". Пропагандна памфлетка.

[gollum]

към Динаин

Съгласен съм - диктатура само по себе си не означава нищо, освен определен тип управление. Дали нещо ще реформира и променя или не - отделен въпрос. Не мисля (както посочих), че сама по себе си диктатурата е някакво необходимо условие за успешна "вестернизация" (може би ще е по-коректно да го определим като индустриална модернизация) по принцип, затова и възразих на Торн по част от примерите му.
Моята "вметка" се отнася до това, че сама по себе си тази форма на управление нито е остаряла, нито се е изчерпала (уви), а е твърде жизнена. Второто ми уточнение бе да отчитаме културните особености - от една страна на арабския свят като култура (с всичките местни различия) и, от друга, на исляма. Само по себе си това създава различна среда за модернизация и затова примери с не-мюсюлмански страни и техния път към модернизацията не са особено адекватни, според мен. Отделно трябва да отчетем различията в колонизациите на тези страни и последиците от тях, въобще, особености много и са за голям самостоятелен разговор (за който не се чувствам подготвен, впрочем).

За вътрешните проблеми е ясно, и доста очевидно. Държиш властта, но си изправен пред вътрешни проблеми, които не можеш да ги решиш - ами тогава стани и дай на някой друг да опита. = Времето ти да управляваш е свършило, нима не си съгласен с тази логика, Голъм?

Не, не съм съгласен (обаче май вече сме говорили за това, поне имаме едно познато чувство сега, обмисляйки отговора си). По-точно, съгласен съм за нещо и не съм съгласен за друго.
За какво съм съгласен: съгласен съм, че всяко управление има срок на ефективност - говоря за управление на един екип - оттук и смяна на "лицата", на хората (дори и това да не означава някаква друга промяна). Точно това говорихме преди време - всяка форма на управление, която няма вграден механизъм на безболезнена и безкризисна смяна на лицата в управлението страда от значим недостатък, който ще се прояви сериозно при всяка криза (усилвайки я) и при всяка естествена (поради естествени причини - смърт на владетеля) смяна във властта. Но това е вроден недостатък на всяка диктатура, реална монархия (не пиша "абсолютна", защото понятието не е много точно и е силно натоварено) и подобна форма на доживотно наследствено управление (някъде вграждат такива механизми (да речем - Китай)).
За какво не съм съгласен: поне на мен ми изглежда така, че в арабския свят тази да е "предпочитаната" форма на управление: тя е общо взето почти повсеместна. И това ще означава, че промяната най-често означава смяна на диктаторския клан - когато е свързана с насилие (когато е успешен прехода е просто смяна на поколенията - както е в Сирия и както сигурно след време щеше да се случи и в Либия). Та затова си мисля, че сама по себе си тази форма на управление не е "изживяла времето си", по-скоро ми изглежда като да се е настанила трайно в този свят и култура и да си съществува там за дълго. Та затова си мисля, че всяка подобна криза е по-скоро повод за смяна на диктатурата с друга диктатура (преразглеждане на разпределението на силите според външни и вътрешни фактори), а не решение на някакъв проблем. Т.е. цялата драма с осъвременяването и "вестернизацията" не е въпрос, чието решение реално се търси от тамошните елити - поне в основната им част. Боричканията са предизвикани от други въпроси и проблеми. Съответно, каквато и да е криза и промяна въобще не дава решение на този проблем.
Да обобщя: ако гледаме от гледната точка на тези, които се боричкат за власт, естествено, всяка такава криза е благодатна, защото имат шанс да бъдат изтласкани напред и да станат новия диктаторски клан за следващите десетилетия. Тези, които плащат цената за тази промяна са населението на държавата, което ще живее в хаоса на гражданска война. Т.е. от гледна точка на общия интерес най-добре би било такава промяна да се направи бързо и ефективно или въобще да не се прави (докато не е узряла за подобна ефективност).
Та, тези режими (не знам доколко е правомерно да се обобщава) всичките са остарели и неадекватни от наша гледна точка (от гледна точка на нашите разбирания), въпросът е дали има възможност за "нещо по-добро" (според мен, не - поне в момента), т.е. какво идва вместо тях (това е източника на притеснение за Торн) и, второ, че тази криза, според мен, не е криза на съответната диктатура (вече управляват твърде дълго и хората не могат повече - този елемент също го има, но не е решаващ), а е обща криза (затова насочих към онази статия), на която не могат да дадат адекватно решение. Това води до определен проблем, а "решението" му е осигурено отвън (това е и основния външен фактор).

А какви външни фактори?

В конкретния случай или за цялата "вълна"? Ще се опитам да ти отговоря как аз виждам нещата. От моя гледна точка (тук неизбежно обобщавам, а и страдам от това, че не познавам достатъчно добре нещата, т.е. само откъслечно) нещата стоят така. Имаме ред диктатури и полу-модернизирали се (бивши колониални) общности, които в основата си почиват върху достатъчно традиционно население. Самата модернизация - колкото и да е частична, - води до споменатия демографски ефект, който се натрупва и създава взривоопасна ситуация горе-долу едновременно във всичките тези държави. Независимо каква би била - и е, - формата на управление, това е сериозен проблем, който не може да се разреши "лесно". Вътрешните условия са това - липсата на определена степен на свобода допълнително влошава нещата (а основен фактор за задълбочаването на кризата е общо взето запазената традиционна форма на организация и разбирания/ценности).
Външните фактори се изразяват, според мен, по две линии. Първата е традиционната идеология, подплатена от омраза към бившите колонизатори и техния "богат свят" и разбирания. Говорим за войнстващата ислямска революция, разбира се, която е сериозен фактор от поне 40-50 години насам, но повече ни интересува развитието на нещата от последните 20-30 години, т.е. богатите ислямски държави с определени собствени интереси (Катар, Саудитска арабия и т.н.), които влагат огромни суми в развитие на тази революционно-идеологическа вълна, което им помага да "овладеят" въпросните пасионарни енергии, т.е. "умовете и сърцата" на голяма част от тези недоволни млади. И по този начин да направляват енергиите на кризата - макар и донякъде индиректно. Това е външен фактор, който се смесва с вътрешните и влияе върху развитието на кризата (задълбочавайки я и насочвайки я в определена насока). Разбира се, това външно влияние "ляга" върху дълга вътрешна традиция (в Либия тя възлиза някъде към по-миналия век и със сигурност миналия и борбата срещу италианците), плюс спомената широка социална база на традиционализма, която до голяма степен остава недокосната от модернизацията и на която, естествено, целия процес на вестернизация влияе зле и предизвиква съответната контра-реакция (фактор, който мисля е всеобщ за всички процеси на ускорена промяна и, особено, на модернизация/вестернизация).
Това влияние, според мен, е видимо както в развитието на тези революции, така и на места - където това диктуват държавните интереси - в овладяването на кризата (както стана в Египет със свалянето на Морси).
Вторият фактор е влиянието и намесата на бившите колонизатори, т.е. на "Запада". Торн я обобщи простичко с "бомби" и аз съм съгласен, че този фактор е съществен и следва да се отчита - на места той имаше сериозно тактическо влияние. Но не мисля, че нещата се изчерпват с този военен аспект на намеса. Най-малкото имаме влиянието на същата тази обсъждане вестернизация - която определено оказва влияние върху някаква част от обществата там (макар и несъмнено малка и тънка прослойка), която иска държавата да е "като на запад" и животът им също да е "като на запад". Вторият аспект на влияние е негативен - ислямистката революция се засилва и на базата на реакция, осъзнавана като своеобразен цивилизационен конфликт - със Запада. Т.е. всяко влияние и намеса на същия този Запад се интерпретират от тях негативно и засилват реакцията.
Така че според мен имаме няколко фактора или вектора на развитие на тези кризи. Едно са вътрешните (продукт на временни явления) причини; второто е вътрешния политически "климат" (диктатурите и проблемите с представителството на всички, които имат някакво влияние, но нямат политическо "място"); третото е вътрешната разпокъсаност и кланови конфликти (които така или иначе заплашват да превърнат всеки процес на промяна в междуособна война); четвърто е над-националната, обилно спонсорирана идеологическа "вълна"; четвъртото е споменатия "цивилизацонен" конфликт; пето са вътрешните боричкания между общо взето "христианските" страни, които отчасти се използват или разпростират и върху "арабската пролет" (особено конфликтите по линията Русия/НАТО); пето са външно-политическите конфликти между големите сили в арабския/мюсюлманския свят и прочее. Така че, според мен, външни фактори действат достатъчно и разнообразни, а всички тези конфликти не могат да се обяснят задоволително само от гледан точка на "диктатурите, които са неадекватни на времето и са писнали на народа".
Съгласен съм - поне донякъде - с Торн за едно нещо: без външните влияния (обаче трудно бихме могли да си представим държава без външни влияния) най-вероятно всяка от тези диктатури би успяла да се справи с проблемите по същия начин, както се е справяла и преди - с репресии и насилие. Някъде успяха, както посочи Торн.
Ако се върнем на общия въпрос "какво биха могли да направят?" от гледан точка на запазването на реда/държавността, то първо бих посочил, че въпросът едва ли има смисъл да се поставя така - освен от нас. Всяка управляваща клика и социалните слоеве, с които е свързана (в които се опира) разглежда най-вече собствения си интерес и оцеляване. А, както вече сме говорили, в такава система всяко изпускане на властта почти гарантирано означава загуба на имущество и живот (или в най-добрия случай принудително бягство зад граница). Оттук и трудността с подхода "ставаш и отстъпваш мястото на някой друг".
След това, самата атмосфера не предполага подобен мирен и демократичен подход, защото под диктатурата имаш обикновено неколцина групи - всяка със своя база и интереси, всяка от които иска да дръпне нещата към себе си и познава само един подход - диктатура (сила), - за да го свърши. Т.е. без някакъв сериозен външен фактор, който да действа (вече) стабилизиращо на ситуацията, малко вероятно е да се овладее подобен преход, за да не стигне до гражданска война, т.е. пак до същото, до което би довела и успешната революционна промяна.
От наша гледна точка - ако приемем, че в дългосрочна (цивилизационна) перспектива нашият интерес е всяко от тези общества да се модернизира успешно по подобие на онези от източна Азия, всяко решение на тези кризи е незадоволително. ако останат предишните режими едва ли можем да очакваме някаква по-успешна вестернизация в перспектива. от друга страна, мощните революционни сили въобще не разглеждат подобен проект като своя цел, така че дори и да надделеят в гражданската война (нещо донякъде възможно в дългосрочна перспектива), резултатът няма да е "добър" (от наша гледна точка).

По отношение на неадекватността към времената - в началото на размириците в Сирия, Асад забрани Фейсбук със закон и се опитваше да спре интернета на населението. Това е показателно колко е адекватно управлението му за реалностите на 21 век - дори бунтовниците използват интернет много по-далновидно.

Решението е напълно адекватно само по себе си - това е основният канал, по който се движи пропагандата и организацията, т.е. ако можеш да го отрежеш, отведнъж ще намалиш организираността и възможността за нарастване на движението. Въпросът в случая не е доколко е адекватно самото решение (чисто тактически е добро), това, което решава дали е адекватно е (както е винаги с тези неща) дали може реално да приложи тази забрана, да спре или контролира ефективно информационния поток за цялата страна. Ако не може - да, решението е неадекватно, защото няма да подейства, а само ще служи като допълнителен аргумент срещу.
Мога да дам пример с КНДР - там сега са подели борба срещу южнокорейската кино и телевизонна продукция, която се разпространява масово в страната нелегално и полулегално. Но тъй-като имат средствата за контрол, най-вероятно ще успеят - поне временно, да тушират ситуацията. Но в дългосрочна перспектива, разбира се, изолацията се поддържа трудно, особено в едно променящо се общество. Но най-често въпросът е за справяне с конкретна криза, така че дългосрочното положение не е толкова съществено.
Разбира се, далеч по-добре би било да можеш ефективно да контролираш и да надделяваш в информационната война. Но това е трудно и най-вероятно невъзможно за Асад (мисля че дори някакъв паритет - като в случая с Украйна, - едва ли би бил постижим).

Та, аз така виждам нещата. Напълно е възможно да греша, защото съм си изградил тази представа на базата на откъслечна информация. НО поне засега така ми изглежда тнещата.

[Dinain]

Въпросът е засегнат на прекалено много места, за да ги посочвам едно по едно. Но мисля, че променя големи части от отговора ти. Аз не визирам диктатурата като форма на управление, а конкретно тези 6 диктаторски режима, които паднаха (или почти паднаха) в Арабската Пролет (споменати от Торн). Като пиша, че им е минало времето, говоря за тези режими, а не за диктатурите по принцип, по целия свят.

Разбира се, те могат да се заменят с друг диктаторски режим - неслучайно повече от един от отговорите в анкетата за Сирия предвижда такова развитие, а демократизацията е само един от вариантите. В Египет например знаем, че са се сменили 3 режима през годините - на Насър, на Садат и накрая на Мубарак - като и трите са диктаторски. Може би сега ще има четвърти - на ген. Сиси.

Но това не променя виждането ми, че на тези режими им е било минало времето (пак - нямам предвид диктаторските режими по принцип). Да, трудно е да сдадеш властта, естествено. Но факт - Мубарак беше на власт почти 30 години (1981-2011) и готвеше сина си да го наследи. Кадафи беше на власт 42 години (1969-2011) и готвеше сина си да го наследи. Единият сдаде властта доброволно, другия не. Т.е. с всичките произтичащи опастности за имуществото и живота, е възможно.

Решението е напълно адекватно само по себе си - това е основният канал, по който се движи пропагандата и организацията, т.е. ако можеш да го отрежеш, отведнъж ще намалиш организираността и възможността за нарастване на движението. Въпросът в случая не е доколко е адекватно самото решение (чисто тактически е добро), това, което решава дали е адекватно е (както е винаги с тези неща) дали може реално да приложи тази забрана, да спре или контролира ефективно информационния поток за цялата страна. Ако не може - да, решението е неадекватно, защото няма да подейства, а само ще служи като допълнителен аргумент срещу.

Ами, с последното изречение съм съгласен. Доколкото съм технически запознат, спирането на интернет в днешния свят е кауза пердута, освен ако не изградиш абсолютно изолирано общество в стил "КНДР" и както сам знаеш, дори там не е херметически изолирано. Дори Иран, който е определено по-репресивна диктатура в сравнение със Сирия от преди войната, се опитва от години да цензурира и забранява достъпа до редица "западни" сайтове и медии, но не му се получава особено. Ето затова нарекох мярката неадекватна - невъзможността да се приложи реално - но не само. Какво имам предвид:

Самото схващане на "интернет" като враг. Базирам се на публикации и репортажи на израелски източници относно ситуация в Сирия преди войната, та допускам че може да са преиначени и неточни. Но това, което те показваха е, че режимът практически не комуникира с населението си. Комуникацията е посредством хартиени вестници и един-два държавни канала, предаващи константни окуражаващи новини за преизпълнени икономически планове, събрани рекордни реколти и банални речи на полит-апаратчици. Тоест, медийна пропаганда, застинала някъде в 80-те години, която е тотално неадекватна за нуждите на населението от 21-и век. За мен това говори за едно непознаване на интернет, "боязън" от непознатото и закостенялост. Самото население отдавна въобще не обръща внимание на тези архаични правителствени предавания, а се осведомява за случващото се в страната му от кабелните и сателитните канали като ал-Арабия и ал-Джазийра. По-младата му част - от интернет, ползвайки го разбира се и за активна комуникация с външния свят (посредством социални мрежи, блогове, форуми и т.н.).

Та реалностите са, че населението има нужда от определен информационен поток, и си го набавя, а режимът напълно отсъстваше там. Адекватното решение би било режимът да започне да присъства в този информационен поток, т.е. да започне информациона война чрез собствени канали и използване на интернет, вместо да се опитва да го забрани, което няма как да стане (дори да беше технически възможно, населението няма как да се държи в неведение и медийна "тишина" продължително време). Не искам да разводнявам темата, но знаеш, че информационната война се води с пълна сила и доста умело в други съвременни конфликти.

Затова дадох пример дори с ислямистите и въобще всички бунтовници, които от самото начало активно използват интернет - YouTube и социални мрежи - за да пропагандират каузите си чрез обръщения и клипове. Tяхното поведение в този смисъл е напълно адекватно към времето си. Между другото да си спомним за талибаните и тяхната забрана да се снимат хора (наред с много други религиозни забрани) - как ли биха стояли те днес, колко адекватно щяха да изглеждат, на фона на ислямистите, качващи стотици свои клипове в YouTube?

А в този 'медиум', както казах, режимът напълно отсъстваше. И когато усети заплаха на този фронт, първата реакция беше опит "да се закрие" този фронт. Затова го дадох като пример за неадекватността му и се надявам, че съм успял да се обоснова. Чак след това си дадоха сметка, че няма как да го "закрият" и трябва или да се сражават там или да признаят загуба (в информационната война). Последните години започнаха да наваксват с този си пропуск, но според мен са безнадеждно закъснели.

[Centurionus]

Сега ,ако вземеш и така многословно да обясниш ,защо според теб на про-щатските режими не им е дошло времето .
Защото предното ти обяснение "ами защото не им е дошло " може да се отнесе към максимум 10 годишните .

[Пилот]

Между другото покрай поста на Динайн и разсъжденията му за Интернет - точно Асад и компания определено са почнали да се учат от противниците си, може би и за това още не са паднали. Постепенно започнаха да вграждат репортери във военните си части, да предават от линията на съприкосновение с противника, активно се създават фейсбук групи (ала "Мъчениците летци загинали в борбата с външната агресия" - където има списък кой къде и как е загинал и каква длъжност е имал; това между другото е един от основните начини за следене на авиационни загуби); качват се клипчета и снимки в нета (различи нива на тролене - от танцуване на декдентска неислямска музика до пиене на алкохол). Нямам си и идея доколко организирано е цялото занимание, но определено съществува, макар и в доста по-слаб формат от пропагандата на опозицията. В тактическо военно ниво и двете страни са безнадеждни (май сравнително типично за арабските армии, САА е светъл пример за идиотско упорство), но режимът определено си вади някои основни поуки на стратегическо ниво за това как да удържа властта.

[Dinain]

Centurionus, мога единствено да ти предложа да си вземеш сладоледа и да отидеш да тролиш някъде другаде, където ще ти се вържат. Успех.

[boyankolev]

Centurionus, мога единствено да ти предложа да си вземеш сладоледа и да отидеш да тролиш някъде другаде, където ще ти се вържат. Успех.

Въпросът му е абсолютно логичен, и аз май трябва да ходя за сладолед...?

[Dinain]

Логичен е единствено за незапознатите с фактологията, към които явно спада и Centurionus. Другото обяснение е, че просто троли.
В "статията" на Last Roman, която Centurionus горещо подкрепи, се твърди че режимите на Асад и Кадафи били "любимци на Запада" (така е написано буквално), а сега пита защо на "про-щатските" режими не им било дошло времето. Двете изказвания съдържат вътрешно противоречие или с други думи - липса на вътрешна логика. Което показва, че Centurionus дори няма консеквентна позиция, а само подмята разни неща.

Нещо повече, режимът на Мубарак наистина беше про-американски. Египет получаваше финансови инжекции в размер на $1.5-$2 млрд. годишно и те бяха възобновени с идването на Сиси на власт.
Съжалявам, обаче стройната теза, че "лошите анти-американски" режими пропаднали, а "добрите про-американски" останали, не издържа дори лека проверка на фактите. Няма такова деление, колкото и да би било удобно за любителите на конспирациите. Та затова не обръщам внимание на Centurionus.

[Centurionus]

Това твои думички ли са ?
" А на СА и Кувейт не е минало времето, понеже не им се налага.

И как така именно тяхното време било приключило през 80-те или 90-те, а средновековните тирании като Саудитска Арабия, Кувейт, че даже и Судан времето им не било приключило?
Ами така - по емпирични данни, бунтове се случиха в тези страни. В СА и Кувейт не се случиха бунтове. За Судан не знам."

Не тичкай да триеш , щото и това си правил , имам го на фото .

А ето и моята реплика-въпрос :" Сега ,ако вземеш и така многословно да обясниш ,защо според теб на про-щатските режими не им е дошло времето .
Защото предното ти обяснение "ами защото не им е дошло " може да се отнесе към максимум 10 годишните ."

Сега можеш още 10-на страници да се правиш на неразбрал , или да поадвокатсваш като показваш тази или онази "консеквентна" позиция . Но истината не може да се скрие зад многословност , четящите и мислещи колеги разбраха , а и отдавна знаят пристрастията ти . В случая обяснението на въпроса ми е известно на всички ,но точно предвид твоите пристрастия ти е неудобно . Затова в поста .който Ти ми изтри исках да добавя една сума към твоите 5 лева за сладолед от обидния Ти пост , та да се научиш кога е тактически изгодно в спор да си премълчиш .

[Dinain]

Хъм, не съм ти изтривал никакъв пост и въобще тирадата взе да става доста смешна (поздравления за фотото)
Каквото съм написал, съм написал и съм обяснил защо съм го написал. Понеже си тролче, трябваше вече да си разбрал, че няма да ти се вържа. Ако желаеш да участваш в спор, трябва наистина да напишеш нещо като позиция и да я аргументираш - което не си направил до момента, подозирам и че не си способен. Ако можеш, обори ме. Ако не можеш, продължавай да подмяташ закачки.

[Last roman]

В крайна сметка до какво доведе офанзивата на САЩ и Ко в Либия:

Ливия после Каддафи: некогда крупнейшая экономика Ближнего Востока полностью разрушена

ООН предупреждает: Ливии грозит гуманитарная катастрофа. Террористические акты и ожесточ¸нные столкновения экстремистов с правительственными силами вынудили сотни тысяч человек покинуть свои дома. Из-за кризиса, который не прекращается с момента свержения режима Муаммара Каддафи, экономика страны разрушена, ВВП на душу населения сократился в два раза, Центральный банк Ливии потерял десятки тонн золотого запаса. Корреспондент RT Бел Трю поговорила с теми, кто больше всего страдает в этой ситуации.

Молодая мать, ливийка Зейна, развешивала бель¸, когда началась стрельба. Вооруж¸нные группировки схлестнулись в борьбе за контроль над е¸ родным городом.

«Наши дома стали обстреливать без предупреждения. Мы выбежали, в ч¸м были, ничего не успели взять, – рассказывает Зейна Аль-Мабрук. – Теперь жив¸м по 8 человек в одной комнате. Говорят, наши дома сожгли и сровняли с земл¸й. Что мы можем поделать? Мы теперь бездомные».

Как и сотни тысяч других мирных жителей, она оказалась между двух огней. Теперь Зейна жив¸т в пригороде Триполи в лагере беженцев. Она считает, что ей повезло. Многие семьи остались без крыши над головой, совсем без денег и без доступа даже к водопроводной воде.

«Мы умоляли правительство Ливии остановить кровопролитие и как можно скорее оказать нам помощь, но до сих пор ничего не получили. Нам некуда идти», – рассказывает RT ещ¸ одна беженка, Рокайа Абдель-Хафез.

Более 300 тыс. человек из десятков городов страны покинули свои дома из-за постоянных боевых действий. Кто-то спит в парках, кто-то – в школах. Живущие в лагерях для беженцев вынуждены строить себе укрытия из подручных материалов. Их присутствие раздражает местных жителей.

Ливия продолжает погружаться в пучину гражданской войны, а гуманитарные организации говорят, что не могут добраться до беженцев, чтобы оказать им экстренную медицинскую помощь и снабдить едой. Зима уже не за горами, и, по их словам, ситуация становится критической.

Управление верховного комиссара ООН по делам беженцев заявило, что оставшиеся без крова люди из 29 городов остро нуждаются в жилье и продуктах питания. Но военные действия и нехватка средств препятствуют оказанию помощи, хотя $35 млн было потрачено на то, чтобы е¸ собрать. Признанное международным сообществом правительство Ливии, которое сейчас находится в изгнании в тысяче километров к востоку, никак не может повлиять на ситуацию и очень ограничено в финансовом отношении.

Экономика некогда самой богатой страны региона полностью разрушена со времени восстания 2011 года, которое при поддержке НАТО привело к свержению режима Муаммара Каддафи. Так что большая часть гуманитарной помощи приходит от ливийских волонт¸рских групп, которые осуществляют ее на пожертвования местных компаний и предпринимателей.

Ливия расколота на две половины. Лояльные избранному правительству силы сражаются с коалицией вооруж¸нных группировок из Мисураты, города на западе страны. Эти группировки в августе установили контроль над столицей и назначили сво¸ правительство. Обе стороны считают себя легитимной властью и обвиняют друг друга в разразившемся гуманитарном кризисе. Бывшие участники восстания 2011 года говорят, что ситуация сейчас хуже, чем при Каддафи.

«Мы хотели создать демократическое и свободное государство, мы попытались. Но невозможно строить мирную жизнь, когда вокруг вс¸ больше оружия и вооруж¸нных группировок. Ливия распалась на группы боевиков, раздел¸нные политиками и политическими партиями. Поэтому войнам нет конца, каждый день люди покидают целые города, каждый день появляются новые беженцы, новые жертвы, новая кровь. Вс¸ кончено», – сокрушается бывший повстанец из Триполи Маруан Карза.

Не так много возможностей существует сейчас для разрешения конфликта в Ливии: мирные переговоры при международном посредничестве провалились, а сражения становятся все ожесточ¸ннее.



Оригинал статьи: http://russian.rt.com/article/60116#ixzz3JPIaJcT4