Северна Корея

[messire Woland]

Динаине, всъщност ситуацията, която описваш, е точно сегашната. Имат оръжие, но нямат храна и пари.

Сравнението със СССР не е коректно. Веднага се сещам за две очевадни причини:
1. Лидерите на КНДР видяха, какво стана при опита за реформи в СССР. Няма да го повторят, бъди сигурен. Няма да си отрежат клона, на който седят. А за народа, докато не се бунтува открито - на никого не му пука. Както беше написал скоро Ланков: "корейците не се бунтуват, а тихо умиорат от глад". Такива ми ти работи.
2. Имат кого да изнудват за помощи и пари. Докато тази стратегия работи, няма да имат проблеми. Освен това, КНДР не е СССР. Да, ще подрънкат с оръжие, ще строшат това-онова, но след това, тъй като не са така страшен враг, нещо друго ще се случи и общественото внимание ще бъде пренасочено, а северна Корея ще продължи да си получава помощи.
Така че - ситуацията се случва в момента и съседите на този малък и противен режим трябва просто да се примирят с него, защото иначе хаосът там ще им струва пари, защото всеки избягва кризисните райони. Евентуална война пък ще има наистина астрономическа цена. Помощите са по-евтини при всички положения. Сегашният случай е по-скоро не по въпроса, ще има ли помощи, а какъв ще е размерът им.

КГ, в Китай управляващите към кое поколение принадлежат? А тия, дето взеха решенията за промяната на курса, те от кое са? Несъстоятелна е тезата ти. Реалното второ комунистическо поколение въобще не е от прагматици - виж СССР, там наистина имаше второ поколение, но хората от него, израснали в лъжа, свикнали да се опират на лъжи и нямащи друг избор, освен и преценките си да основават на лъжи, в крайна сметка няма как да са прагматици, а по-скоро са в групата на непрофесионални и некадърни мениджъри. Нали все още и у нас е пълно с такива, огледай се. Точно от това, че и от следващото поколение. С малки изключения (винаги има изключения, нали), не стават тотално за хора, които трябва да взимат решения, да планират, въобще - за който и да е аспект, нужен за управлението.

[Гост]

Чакай, чакай, Воланд, аз не съм казал, че тези прагматици са взели властта, а че имат присъствие в късния социализъм. В Китай я взеха, напълно и тотално. Мисля и във Виентам. Под тяхно влияние социализмът се изменя и загърбва идеологическата твърдост или поне съчетанието на идеология и практика, в късните си периоди. Просто се учудвам, че С.К. някакви не среща такъв процес по пътя си, или по-скоро при буксуването си.

[beri_cd]

Не може да се сравнява СССР с КНДР - Корея е издържана от по-големите държави, а СССР е била голямата държава, която е издържала всички, нея обаче няма кой да я храни. Докато за Китай финансовите средства, които отделя не са никакво бреме за икономиката. Не мисля, че лидерите на която и да е държава (и тези в Пхенян най-вече) искат да видят някакви особени промени в страната. Никой няма изгода от това.

[beri_cd]

Чакай, чакай, Воланд, аз не съм казал, че тези прагматици са взели властта, а че имат присъствие в късния социализъм. В Китай я взеха, напълно и тотално. Мисля и във Виентам. Под тяхно влияние социализмът се изменя и загърбва идеологическата твърдост или поне съчетанието на идеология и практика, в късните си периоди. Просто се учудвам, че С.К. някакви не среща такъв процес по пътя си, или по-скоро при буксуването си.

Според мен има промени. Не могат и на малкия пръст да стъпят на китайските, но в Северна Корея днес (заразлика от 1994) все пак има нещо като частен бизнес.

[Гост]

Твърде малки, Beri, твърде малки.

[Гост]

США призвали Китай оказать большее давление на Пхеньян, чтобы избежать повторения подобных инцидентов в будущем.

Пекин, в свою очередь, заявил, что контроль над ситуацией является его "первоочередной задачей" и приступил к переговорам с Вашингтоном, Сеулом и Пхеньяном в попытке снизить напряженность в регионе.

http://newsru.com/world/27nov2010/ep4.html

[gollum]

Интересно, второто или трето поколение комунистически лидери обикновено са прагматици, или поне има такава тенденция в съответните структури. В Корея явно са оперирани от това. Да държиш като еталон епохата на Ким Ир Сен през 21-ви век???

Те са прагматици, защо мислиш, че не са? Дори, бих казал, са крайни прагматици. Въпросът е, че ти възприемаш "правилното" (както вече съм писал по твой повод другаде) единствено през собствените си очи, така сякаш всички останали надничат към света през тях. Просто за пример: те не живеят през ХХ²-ви век, а в 99 година от раждането на Ким Ир-Сен. Може да ти се струва, че разликата е формална, но не е така. С културните особености много рядко е така.
За тях идеалното време е, разбира се, времето на "Зрелия" Ким Ир-сен. И защо да не е? Просто погледни от тяхна гледна точка нещата и ще го разбереш.
Въобще, като ти чета следващите постове, започвам да се чудя какво влагаш в думата "прагматик"? В този контекст това е човек, който гледа единствено практическия интерес (своя) и предприема само действия, които отговарят на нуждите му. В този смисъл КНДР-ейската върхушка е крайно прагматична (за разлика, да речем, от социалистическата върхушка в европейския соцлагер и СССР, която в доста голяма степен се увлече по метафизични и илюзорни неща със съответните последици). Китайците или виетнамците като цяло също са прагматични, но условията, в които съществуват и действат са различни. А ти май смяташ "прагматизъм" за равнозначно на "свободен пазар" или пък "капиталистическа икономика" .

Да, реално с какво пречат? Само с това, че тормозят един стратегически щатски съюзник и с нищо друго. И че този тормоз може да получи вътрешнополитически ефекти в Юга, а може и навън - един вид, ето на, голямата ви демокрация не може да се справи с някакви откачени агресори.

Забравяш, че политиката се прави основно от също толкова прагматични хора. Никой никого не "тормози", още по-малко пък някъде в тази ситуация има "агресор" (за КНДР такъв, разбира се, са САЩ и РК). Става въпрос за общо взето нормални (за тях, подчертавам) дипломатически отношения и перипетии. И последните инциденти най-вероятно имат доста общо с промяната в политиката на РК (и САЩ). Но всичко е достатъчно прагматично и опасност от война няма.

Пекин, в свою очередь, заявил, что контроль над ситуацией является его "первоочередной задачей" и приступил к переговорам с Вашингтоном, Сеулом и Пхеньяном в попытке снизить напряженность в регионе.

Единственото, което означава тази дипломатическа витиеватост е, че Китай щат не щат ще бъдат трета страна или посредник при подобни преговори. Каквато роля изпълняват от доста време. Реален контрол те нямат, но никой дипломат не би признал подобно нещо, ако не може да извлече съответните дивиденти от подобно признание за слабост (а в Азия въобще трудно ще признаят подобно нещо).
Да цитирам Ланков :

Впрочем, есть у начинающихся совместных американо-южнокорейских маневров и еще одни аспект, внешнеполитический. Это – попытка надавить на Китай, потрепать нервы Пекину и продемонстрировать тому, что излишняя активность Северной Кореи может привести к тому, что американские авианосцы будут рассекать воды Японского и Восточного морей куда чаще, чем хотелось бы Пекину. Во многом это связано с надеждой – ни на ч¸м, в общем-то не основанной – на то, что у Китая есть возможность как-то воздействовать на поведение Пхеньяна.

По большому сч¸ту, эти военные игры и суровые заявления бессмыссленны и даже опасны, так как лишь увеличивают вероятность новых столкновений (на этот раз случайных), а на политику Северной Кореи не действуют никак. Однако Сеул должен изобразить какую-то реакцию на происшедшее, таковы уж правила политической игры. Вот он и изображает.

Още една бележка на Ланков по случая (връзка).

Специално за КГ125 пускам и връзки към по-стари материали, които могат да са му от полза: реформите в КНДР (връзка) и официалната пропаганда в КНДР (връзка).

[Гост]

E то ясно, че става дума за моята гледна точка, както и в твоите мнения иде реч за твоята.. Всички участници в тази, а и във всяка друга история имат своя интерпретация и в разликите им се получава и конфликтите. Но все пак има една по-адекватна гледна точка (да не изпадаме в отклонения коя и защо).

Какво имах предвид - обективен и проверен факт е, че твърдата идеологизация на практиката вътре в една общност от такъв тип води до стагнация. СК е изостанала безнадеждно. Обикновено в една соцстрана това се разбира овреме и се започват някакви относителни усилия да се раздвижи системата. Това наричам "прагматизъм" (отстъпление от идеологията и опити за връщане към реалността), явно не го казах ясно предния път. Дори СССР създаваше съвместни предприятия със запада (спомнете си Жигулката, която стана основа на съветската масова автомобилизация...). СК - тц, избра твърдостта и дори задълбочаването на идеологическа практика, която е годна само да наложи т.нар. "съветска власт" в една държава и само това.
Последният линк, за пропагандата, го доказва горното много ясно. В КНДР се продава (а как ли се купува като не ползват точно пари) само един вид радио, фиксирано на вълните на държавната станция. Във всеки един момент, отговорникът на квартал ти, може да дойде у вас и да види дали не си го пипал.

Това в 21 век е много далеч от прагматизма... Това е идиотизъм, защото този подход докара държавата дотам да разчита на държавен тероризъм, за да врънка помощи за ядене. Може в така създалата се ситуация да изглежда прагматично такова решение, но дори и сега то не е единствнео - едни добре проведени преговори и едно спазено обещание след това, съчетано с китайски реформи, може да продължи живота на СК със 100 години...

Има някакви реформи, но то това е... просто едно нищо.

Може би и сега за пореден път наистина опасност от война няма. А може би тя изгрява на хоризонта, защото СК поставя адресатите на заплахите си пред следната дилема - да покажем ли, че се подаваме на такъв натиск или не? Ами че той градира! Утре ще решат, че не са били достатъчно чути и ще пуснат нещо по Япония, а това означава вече сериозно разклащане на системата на баланси, която съществува от края на Корейската война. И когато тази система се спука, в случая чрез радикалната агресивност на СК, нима противостоящите си сериозни сили в света ще се въздържат да се възползват от ситуацията? МОже би и дано.

В изявлението на Китай виждам и контекст на успокоение - "момент, господа, то е ясно, че аз имам решаващия глас какво ще се прави със СК, но аз няма да позволя ескалация. Да не е да си помислите нещо друго, сакън".

[gollum]

Избиваме го на философия, но явно има нужда от още писане.

Но все пак има една по-адекватна гледна точка (да не изпадаме в отклонения коя и защо).

Там е проблемът, че ти приемаш, че има някаква "висша вярна гледан точка" (метафизична, очевидно), която стои над всички останали. Е, в конкретният случай "вярната" е само една - тази на хората там, които живеят това, което ние тук обсъждаме. "Прагматизмът" се измерва с тамошната, а не с тукашната или някаква метафизична предвзета реалност.
Ще е безсмислено да задълбаваме по-навътре, че и така сме извън темата.

Какво имах предвид - обективен и проверен факт е, че твърдата идеологизация на практиката вътре в една общност от такъв тип води до стагнация. СК е изостанала безнадеждно. Обикновено в една соцстрана това се разбира овреме и се започват някакви относителни усилия да се раздвижи системата. Това наричам "прагматизъм" (отстъпление от идеологията и опити за връщане към реалността), явно не го казах ясно предния път.

Това само показва, че не разбираш какво означава думата "прагматизъм". Обективен и несъмнен факт за управляващата каста в КНДР е, че съществувалата от времето на зрелия Ким Ир-Сен система, им е осигурявала добър, сигурен, безопасен и идеологически правилен живот, с всичко необходимо. Същото за висшият ешелон важи и в момента, но определено се забелязват пукнатини и неравности, т.е. сигурността е по-ниска. Логично и прагматично ще е за тях да се опитват да запазят този си начин на живот като най-добър възможен в рамките на обективния им жизнен опит.
На какво се опира тази система? На твърдата идеологизация и тоталния информационен и социален контрол. Без всичко това социалната им система се пропуква и ще се разпадне, а те ще загубят начина си на живот и вероятно самия живот. Следователно прагматично за тях е да се опитват да запазят всичко онова, което им осигурява добър и сигурен живот. Просто, ясно, абсолютно прагматично - няма идеология или идеали, а интерес и добър жизнен стандарт.
Къде е твоята грешка? Че се опитваш да гледаш от някаква напълно абстрактна гледна точка, според която "добро" е страната да има свободен пазар, науката да се развива, а обществото да е свободно и максимално количество хора да имат неограничени възможности да се развиват. От тяхна гледна точка (говоря за управляващата каста, но заради силната идеологизация това, вероятно, важи за доста повече хора в страната, може би за мнозинството) твоето "добро" е "абсолютно зло", както идеологически, така и практически.
Погледнато обективно, тази социално-икономическа форма е неефективна, така е. Но погледнато прагматично (от гледна точка на тези, чието мнение в КНДР има значение) това няма значение дотолкова, доколкото би било възможно ситуацията да се поддържа по друг начин. И тъй-като това е възможно, а средството за целта е сигурно от същите тези прагматични хора (както и процедурата за постигането му), то "всичко е наред".
Ние смятаме, че нещата не могат да се поддържат вечно в това състояние и това сигурно е така. Но, първо, те може и да не мислят като нас и, второ, може би не ги притеснява "вечността", ако могат да продължат да карат така в обозримо бъдеще. Точно това е прагматизъм.
Останалите изречения, които следват след цитираните и които съм пропуснал да добавя към цитата, потвърждават само това - ти не разбираш какво означава прагматизъм.

А може би тя изгрява на хоризонта, защото СК поставя адресатите на заплахите си пред следната дилема - да покажем ли, че се подаваме на такъв натиск или не? Ами че той градира! Утре ще решат, че не са били достатъчно чути и ще пуснат нещо по Япония, а това означава вече сериозно разклащане на системата на баланси, която съществува от края на Корейската война. И когато тази система се спука, в случая чрез радикалната агресивност на СК, нима противостоящите си сериозни сили в света ще се въздържат да се възползват от ситуацията? МОже би и дано.

Няма никаква "радикална агресивност" на КНДР. Има нещо, което правят от десетилетия и, както отбелязва Ланков, досега никога РК не е отговаряла силово на това (защото не може да си го позволи, особено в последните десетилетия). Никой няма да пусне нищо по Япония (впрочем, в РК сигурно само биха се зарадвали на това - поне вътрешно) - те не са идиоти, а прагматици, както вече отбелязахме. Не се водят от абстракции, идеология или метафизични глупости, а от практически личен интерес. Всички тези "инцидент" са само средство да се напомни на останалите да бъдат също такива прагматици. Нещо, което те ще направят, впрочем.
Що се отнася до "запазването на лицето", Ли Мен-Бак показа, че умее да го постигне. Ще има войнствени речи и още учения, но нищо реално. А помощите вероятно пак ще потекат.

[Гост]

Вероятно ще стане така, Голъм, после ще ти отговоря по-подробно

Само да отбележа - прагматизъм в случая за мен е това, което води до по-добри резултати за цялата система, в случая за страната СК. За частния интерес на върхушката това, което правят може да е много прагматично, но всъщност не е.

ПП
Не метафизичен, а обективистки следва да е критерия

[Гост]

Голъме,бъркаш понятията-едно е "прагматик" друго е "ригиден" човек.И между двете особена прилика няма.Както и междувпрочем се опитват от доста време да ти обяснят.Приказката за черната и бялата котка и че няма значение цвета,стига да лови мишки я знаеш.Произлиза от същия регион и от един лидер,който е бил в що-годе подобна ситуация пред която е изправена сегашната върхушка на СК(не много близка,но подобна).Реално погледнато и ДънСяуПин е можел да разчита на това че системата ще покрета така още едно известно време и да се мъчи всячески да крепи статуквото наследено от великио вожд.Но не го е направил.Защо ли?И дали ако беше тръгнал по този път през 89та Китай нямаше да се сгромоляса ужасяващо следвайки инерцията на процесите в СССР(както междувпрочем стана с целия източен блок)?
Прагматизъм е човек да мисли от днес за утре,че и за след 10години.А не ден за ден.Щото това че сега помощите вероятно ще потекат,не значи че СК ще бъде изтрайвана вечно и някой ден в близко бъдеще на някой няма да му писне и да зарита "болния човек" в региона.А както има причини за това да се запази статуквото,така има и достатъчно основателни причини този режим да рухне.И те далеч не са идеологически,вярвай ми.Първото за което се сещам е ядреното оръжие и топлите връзки с Иран.А има и още много.

[messire Woland]

Прагматизъм е човек да мисли от днес за утре,че и за след 10години.А не ден за ден.

А защо мислиш, че не е така? Лидерите на СК най-вероятно така и мислят, но най-вероятно поставят на първи план себе си. Освен това, всеки изхожда от конкретната си ситуация. И сега ти ми отговори, кое според теб е прагматично:
а.) да смяташ, че както и досега, ще можеш да разчиташ на постигнатото (ядреното оръжие например), за да си осигуряваш нещата и да смяташ, че каквито и да е съществени промени ще доведат до падане на властта;
или
б.) да смяташ, че можеш да "реформираш системата" и при това да запазиш живота и властта си.
Според мен е ясно, че от гледна точка на хората, които решават там, а.) е прагматизъм (техен си, но важащ за ситуацията, в която се намират), а б.) е чисто политическо самоубийство, още повече, че имат пред себе си съвсем свежи примери до какво би се стигнало и яснотата, че няма да могат да удържат ситуацията под контрол, ако започнат промени. Тоест, могат да ги започнат, но друг ще ги довърши - и промените, че и тях самите ще ги довърши.
Въобще, няма да е зле (КГ и Божилов), да се опитате да видите, че е възможно да има и чужди, различни гледни точки, които да съдържат немалък рационален елемент, спрямо системата, в която те се намират. Ако ще и да е изцяло неприемлив за нас и за системата, в която ние се намираме. Лично за мен въпросните лидери са нещо като олицетворение на един кошмар - докъде може да стигне съвременната държава, ако разчита единствено на репресивния си апарат, но това не значи, че в решенията им няма здрав смисъл. За тях самите.

[gollum]

Голъме,бъркаш понятията-едно е "прагматик" друго е "ригиден" човек.

И двамата бъркате собствената си представа за "добро", "полза", "практичност" с тези на лидерите на КНДР. Значи ли това, че приемате, че с тях имате едни и същи разбирания?
Да повторим още веднъж нещата съвсем простичко и последователно:

1. Какво означава човек да е прагматичен във всекидневен или ако щете, в политически смисъл на думата? Да прецени какво на практика е добро за него и да се опитва да го постигне.

2. Какво е прагматично за управляващата прослойка на КНДР? Да живее както и досега, т.е. да запази всичките си привилегии. Те са прагматици и се опитват да осигурят точно това, да запазят привилегиите си и да живеят добре.

3. Точно защото са настроени изключително практично, те въобще не се интересуват от това как живеят останалите хора в КНДР, за да бъдат осигурени техните привилегии. Т.е. готови са да приемат или наложат всякакви жертви върху тях в името на своето добруване.

4. Какво е средството, което им позволява да го сторят? Системата, която съществува в КНДР: тя им осигурява всички привилегии, възможността да не отговарят пред и да не зависят от населението на КНДР в действията и решенията си. Тя разпределя така благата, че най-много да получават най-верните, т.е. система, в която привилегиите и добруването не зависят от друго, освен от верността и близостта до центъра на управление (няколко управляващи родове), а почти всичко е сигурно, защото няма почти никаква социална мобилност (разбира се, обрисувам системата на Ким Ир-Сен, - сега нещата са се попроменили).

5. Как да запазят тази система? Тя може да бъде разрушена или отвън, или отвътре. Първото е равносилно на нападение отвън (нещо, от което са се страхували от много време насам и което продължава да съществува като възможност, поне в тяхното съзнание), второто - на бунтове и вълнения, на съмнение в системата или желание тя да бъде променена.
Първата задача се разрешава като се създава армия достатъчна, за да откаже всекиго от идеята за агресия. В идеалният случай се осигурява чрез притежаването на атомно оръжие като възпиращ фактор.
И съвсем прагматично ръководството на КНДР влага основното количество ресурси в осигуряването на тази задача - имат много оръжие (в определена степен са автаркични в това отношение) и са успели да направят атомно оръжие. Т.е. страната не може да бъде "бутната" отвън с военни средства.
Вътрешната сигурност се подсигурява чрез контрол над информацията, изолация и контрол над населението. Тази задача явно също им е приоритетна и съответно много ресурси отиват за пропаганда и служби за сигурност.
Третата опасност е гладът, недостигът. Ако няма ресурси за разпределение, това ще засегне системата. Не чак живота на самото ръководство, но може да стане невъзможно да се поддържа самата система. Какво е средството тук? Икономиката и дипломацията (помощ отвън). Атомното оръжие и тук помага доста.

И така, прагматици ли са лидерите на КНДР? Без всякакво съмнение - поставят себе си над всичко и се стремят да съхранят системата, която им позволява да живеят добре. Има ли друг, по-добър път към тази цел? Не. Всякакъв опит за реформи на икономиката задължително ще повлекат след себе си (както вече се вижда) реформиране на социалната система, отслабване на информационния контрол (това вече са го виждали из другите социалистически държави) и сериозна опасност за тях. В най-добрия случай просто ще изгубят привилегированото си положение, в по-вероятния с него ще загубят и живота си.
И така, вие двамата твърдите, че би било прагматично за лидерите на КНДР да се откажат от властта си и да се самоубият, търсейки някакъв просперитет за простия северен-кореец и за цялата държава? Да се откажат от положението, което в момента им гарантира за неопределено време привилегиите и положението в полза на това да гонят Михаля?
Не, това, което вие предлагате е крайно непрактично за тях. А те са, както отбелязах, прагматици. Предпочитат това, което и сега си имат пред някакви си неясни възможности.

Прагматизъм е човек да мисли от днес за утре,че и за след 10години.

Объркваш понятията и ги поставяш в съвсем неправилна плоскост. Това е далновидност, ако щеш дори е идеализъм. Един прагматичен човек би си казал "защо да мисля как ще стоят нещата някога, когато вече така или иначе няма да съм жив? По-добре да мисля как да си уредя нещата сега, докато съм жив, какво ме вълнува какво ще е след 100 или 200 години?". Напротив, човек който е увлечен по някакъв идеален образ може да го поректира в бъдещето и да действа така, сякаш ще живее вечно (образно казано). Подобен човек е по-скоро идеалист, но в никакъв случай прагматик.

Само да отбележа - прагматизъм в случая за мен е това, което води до по-добри резултати за цялата система, в случая за страната СК. За частния интерес на върхушката това, което правят може да е много прагматично, но всъщност не е.

И защо за тях да не е прагматично? Запазват и си положението и привилегиите и си живеят добре? Каква друга възможност имат? Да тръгнат по несигурния път на реформите, за който е ясно къде води в техния случай?

Лично за мен въпросните лидери са нещо като олицетворение на един кошмар - докъде може да стигне съвременната държава, ако разчита единствено на репресивния си апарат, но това не значи, че в решенията им няма здрав смисъл. За тях самите.

Така е, Воланде, отвратителни твари са, но ние не обсъждаме личното си мнение за тях (за радост, не живеем в КНДР). Съгласен съм, че за себе си те са съвсем прагматични. Впрочем, като такива се показват и в дипломатическите си действия (общо взето). Непрагматични щяха да бъдат ако изведнъж решаха в името на единна чучхейска Корея да нападнат РК .

ПП Този "ригиден" човек . Няма такава дума в родния ни език. Може би искаш да кажеш закостенял или нещо подобно. Но едното няма общо с другото, т.е. тези думи оценяват различни неща.

[Гост]

Има си дума "ригиден","ригидност"-разрови из гугъл или някой речник и ще разбереш що значи.Пак нещо обаче не се разбрахме-аз казвам нещо просто и ясно-не чети постовете на КГ и да отговаряш на мене.Моите постове и неговите защитават различни тези.Въобще не се опитвам да обясня че видите ли каптализЪма било по-правилно,по-добро за хората/страната,свободния пазар бил по-добро,липсата на цензура и т.н.Говоря за чисто прагматичната страна на нещата за самата върхушка.Ако се гледа за собственото си състояние-доколкото има получен един удар,диабет,алкохолик е,минава 60те и едва ли му предстоят още 3-4години живот-да може и да е прагматично и може и да ги изтика тия 3-4години без особени сътресения.Но за наследника му определено ще е проблем.Да не говоря че нито има икономически интерес от подобен радикален субект в региона(погледнато от гледната точка на която и да е от великите сили),нито смяната на наследника този път е гарантирано че ще протече гладко и няма да настанат доста сериозни боричкания във върхушката и въобще "семейството" да отпадне от играта.А определено икономическата нищета на страната може да е един добър катализатор всичките тез процеси да добият доста остър вид.Мисля че правилното е да се започнат икономически реформи,защото иначе ще стане страшно.Не сега,но скоро-в близките години.Вие се опитвате да кажете че всяка промяна в статуквото ще доведе до сриването на върхушката от власт.Да,така е най-вероятно,но и да се продължава както досега не е по-малко безопасно си мисля аз.
Не знам как да обясня по-просто че тая страна живее във не знам кой си век назад.И ако някой открехне завесата на (поне донякъде) свободното предприемачество и (поне донякъде) свободния достъп до информация,свободното движение на хора,тия тълпи от гладуващи нищо чудно да го провъзгласят за новия Ким.И въобще не е гаранция че той ще е от семейството-със всички неприятни последствия за това семейство.

Нали не мислиш че ДънСяоПин е захванал реформите от любов кат неолиберализма в икономиката?Напротив-захванал ги е защото при всички положения станата е по-добре икономически през 89та отколкото при момента на встъпването му(не много,но не и малко имайки впредвид размера и) и имайки зад себе си именно това нещо, успява да уварди режима да не го понесе инерцията на 89та година обхванала соц-блока.

[messire Woland]

Историческият опит (а не личните пристрастия) ни учи, че "ако открехнеш завесата", дори и с малко, последствията ще са общо взето ясни: няма да можеш да се оправиш с потопа след това. Реалната сила на едно такова правителство е основно в две неща: количеството на репресивния апарат и вярата на народа. А че и двете ги има в СК - има ги, съвсем явно.
Ако първия фактор може да се контролира количествено, то с втория нещата са по-сложни. Докато до народа не достига свободно информация няма проблем, може да вярва. Обаче ако някой открехне информационната завеса (както предлагаш ти), резултатите ще са като от пробив на бент. А последвалия потоп няма да пощади никого от дотогавашната върхушка.
Все пак, виж какво стана в Източна Европа и бившия СССР. Хората ще започнат да си задават въпроси, ще видят, че това управление нищо не струва (особено ако могат да сравнят двете реалности), ще видят, че всички жертви са били напразни и т.н.
Не бъди наивен, този, който постъпи така, както предлагаш ти, ще стане жертва на собствените си илюзии. А прагматизмът се състои в това да виждаш реалните последици от постъпките си, не е ли така?