Икономически новини

[gollum]

което кара някои хора, като постнатният по-горе, да твърдят, че не са науки

Едно уточнение, не е много важно, но все пак - човекът пишеше, че не е "точна наука", както всички останали науки, занимаващи се с човешкото общество. И за сравнение привеждаше физиката. Между двете твърдения има съвсем конкретна разлика.
И се опитваше да обясни естеството на текущата криза с някакви аргументи. Самият аз не съм икономист или финансист, нито имам съответното образование, така че не мога да преценя доколко адекватно бе обяснението и аргументацията (доколкото последната въобще има място в подобна форма, като интервю).

[Юлиан Август]

Иначе, UK, EU и най-накрая САЩ ще вкарат (насила) пари в най-големите си банки. Браун ще има акции с право на глас и ще управлява банките, Полсън ще има негласуващи. Интересното е, че първи обявиха такъв план от UK, а Поулсън беше твърдо против от до момента, в който се е съгласил . Леко лъскане на британското его, щото се получи, че бяха световен лидер в това си действие .

Аха, само дето тия мерки не се посрещат навсякъде с фанфари. Баш за тия си мерки Браун го оприличиха на офицер от Червената армия в един колаж. Изобщо, плащането на чуждия масраф с държавни пари не се определя единодушно като панацея (и слава богу, иначе ЕС и САЩ щяха да заприличат съвсем на България, където клакьорстването и преклонението пред великите планове на партията-майка са неща с 60-г. давност). Все още безумия като затварянето на борсите за месец или мораториум върху делата за отнемане на имоти още не са въведени, но със задълбочаване на кризата, нещо, в което е убеден и доскорошния оптимист Гейтс, като нищо могат да се задействат.
Вместо да се покриват загубите, т.е. да се замазва зас....то, може току виж да се въведат законови мерки, изискващи от банките подържането на много по-висока ликвидност, по-строг външен контрол и т.н. мерки с проблема, а не с последствията. Защо не и нещо подобно на Валутен борд ?

А да се правят паралели с Голямата депресия с некоректно, нито пък да се пренасят готови модели от нея. Ситуацията е коренно различна. Няма лошо, де - г-н Бернанке ще изучи още една криза, този път нагледно.

[Гост]

Поизбързали са с офицера от Червената армия и на всичкото отгоре не са точни с примера. Плащане на чужд масраф с държавни пари, или разпределяне на тежестта на рисковете и "разпръскването" им в обществото? Има национализация и национализация; спомнете си законите за мораториумите или другите антикризисни закони в България, с които се преодоляват последиците от ПСВ и вятърът на Голямата депресия през 30-тте.
Пожарите, били те в частни или държавни имоти, се гасят от държавата, ако ми позволите тая аналогия.

Инак да, това с борда или с високите критерии трябва да е следващата стъпка. Както и зверски контрол над вторичния пазар или както там му казваха.

струва ми се, че кризата има системен характер, а засега това, което виждаме е, че правителствата се борят единствено с последиците й.

Така е, и впечатлението е точно като давенето - потъване-изплаване. Днес борсите рухват, утре се развихрят.

http://www.newsru.com/finance/14oct2008/bush.html

[Юлиан Август]

Пожарите, били те в частни или държавни имоти, се гасят от държавата, ако ми позволите тая аналогия.

Ахам, ама ако си си запалил имота сам, влизаш в затвора. Особено пък ако си поставил в опасност имота и/или живота на другите.

Иначе след взетите мерки европейските борси са на зелено, щатските и азиатските- пак надолу. Като цяло обаче, очаква се тренда да се остане низходящ повсеместно. Поне в цялата работа има и едно хубаво нещо - петрола пада здраво.

А по време на "небивалия ръст" на икономиката, някои хора останали в страни от трапезата.

[lzl]

Too Few Regulations? No, Just Ineffective Ones
By TYLER COWEN

http://www.nytimes.com/2008/09/14/business/14view.html?_r=2&scp=1&sq=tyler%20cowen&st=cse&oref=slogin&oref=slogin

THERE is a misconception that President Bush’s years in office have been characterized by a hands-off approach to regulation. In large part, this myth stems from the rhetoric of the president and his appointees, who have emphasized the costly burdens that regulation places on business.

But the reality has been very different: continuing heavy regulation, with a growing loss of accountability and effectiveness. That’s dysfunctional governance, not laissez-faire.

When it comes to financial regulation, for example, until the crisis of the last few months, the administration did little to alter a regulatory structure that was built over many decades. Banks continue to be governed by a hodgepodge of rules and agencies including the Office of the Comptroller of the Currency, the international Basel accords on capital standards, state authorities, the Federal Reserve and the Federal Deposit Insurance Corporation. Publicly traded banks, like other corporations, are subject to the Sarbanes-Oxley Act.

And legislation that has been on the books for years — like the Home Mortgage Disclosure Act and the Community Reinvestment Act — helped to encourage the proliferation of high-risk mortgage loans. Perhaps the biggest long-term distortion in the housing market came from the tax code: the longstanding deduction for mortgage interest, which encouraged overinvestment in real estate.

In short, there was plenty of regulation — yet much of it made the problem worse. These laws and institutions should have reined in bank risk while encouraging financial transparency, but did not. This deficiency — not a conscientious laissez-faire policy — is where the Bush administration went wrong.

It would be unfair, however, to blame the Republicans alone for these regulatory failures. The Democrats have a long history of uncritically favoring expansion of homeownership, which contributed to the excesses at Fannie Mae and Freddie Mac, the humbled mortgage giants.

The privatization of Fannie Mae dates back to the Johnson administration, which wanted to get the agency’s debt off its books. But now, of course, the government is on the hook for the agency’s debt. As late as this spring, Congressional Democrats were pushing for weaker capital requirements for the mortgage agencies. The regulatory reality was that few politicians were willing to exchange short-term economic gains — namely, higher rates of homeownership — for protection against longer-term financial risks.

Still, the Bush administration’s many critiques of regulation are belied by the numbers, which demonstrate a strong interest in continued and, indeed, expanded regulation. This is the lesson of a recent study, “Regulatory Agency Spending Reaches New Height,” by Veronique de Rugy, senior research fellow at the Mercatus Center at George Mason University, and Melinda Warren, director of the Weidenbaum Center Forum at Washington University. (Disclosure: Ms. de Rugy’s participation in this study was under my supervision.) For the proposed 2009 fiscal budget, spending by regulatory agencies is to grow by 6.4 percent, similar to the growth rate for last year, and continuing a long-term expansionary trend.

For the regulatory category of finance and banking, inflation-adjusted expenditures have risen 43.5 percent from 1990 to 2008. It is not unusual for the Federal Register to publish 70,000 or more pages of new regulations each year.

In other words, financial regulation has produced a lot of laws and a lot of spending but poor priorities and little success in using the most important laws to head off a disaster. The pattern is reminiscent of how legislators often seem more interested in building new highways — which are highly visible projects — than in maintaining old ones.

The biggest financial deregulation in recent times has been an implicit one — namely, that hedge funds and many new exotic financial instruments have grown in importance but have remained largely unregulated. To be sure, these institutions contributed to the severity of the Bear Stearns crisis and to the related global credit crisis. But it’s not obvious that the less regulated financial sector performed any worse than the highly regulated housing and bank mortgage lending sectors, including, of course, the government-sponsored mortgage agencies.

In other words, the regulation that we have didn’t work very well.

There are two ways to view this history. First, with the benefit of hindsight, one could argue that we needed only a stronger political will to regulate every corner of finance and avert a crisis.

Under the second view, which I prefer, regulators will never be in a position to accurately evaluate or second-guess many of the most important market transactions. In finance, trillions of dollars change hands, market players are very sophisticated, and much of the activity takes place outside the United States — or easily could.

Under these circumstances, the real issue is setting strong regulatory priorities to prevent outright fraud and to encourage market transparency, given that government scrutiny will never be universal or even close to it. Identifying underregulated sectors in hindsight isn’t a useful guide for what to do the next time.

Both presidential candidates have endorsed regulatory reform, but they have yet to signal that it will become a priority. That isn’t surprising. Fixing these problems may seem a very abstract way of helping the average citizen, and it will certainly require taking on special interests. It’s easier to tell voters that the regulators have taken care of last year’s problem, even if that accomplishes nothing for the future.

In the meantime, if you hear a call for more regulation, without a clear explanation of why regulation failed in the past, beware. The odds are that we’ll get additional regulation but with even less accountability and even less focus on solving our very real economic problems.

Tyler Cowen is a professor of economics at George Mason University.

[Гост]

Ахам, ама ако си си запалил имота сам, влизаш в затвора. Особено пък ако си поставил в опасност имота и/или живота на другите.

Иначе след взетите мерки европейските борси са на зелено, щатските и азиатските- пак надолу. Като цяло обаче, очаква се тренда да се остане низходящ повсеместно. Поне в цялата работа има и едно хубаво нещо - петрола пада здраво.

А по време на "небивалия ръст" на икономиката, някои хора останали в страни от трапезата.

E, то винаги има встрани от трапезата някой. А пък въпросът с отговорността и този с гасенето на пожара не са свързани. Първо идва пожарната, после "полицията". Ако някой успее да намери отговорните за тая криза - да ги съди.

[lzl]

Another 'Deregulation' Myth

http://online.wsj.com/article/SB122428201410246019.html

Most Pundits Are Wrong About the Bubble

http://online.wsj.com/article/SB122428270641246049.html

статиите са относно т.нар. дерегулация... ако на някого му се чете нещо освен лозунги, де

[SRH]

По повод ненужните регулации нещо с роден отенък

[lzl]

Ъм, по подразбиране в твоето мнение се приема, че:
1) дерегулация/недостатъчна регулация в България е довела до сегашното положение
2) сегашното положение можеше да бъде по-добро, ако нещо-си някак-си беше по-регулирано

Би ли пояснил, ако съм схванал правилно? Ама с кое, как и защо.
Впрочем, нищо в новината на подкрепя това. Доколкото си спомням в предишните доклади, още от 2007, на Данске банк също нямаше нещо, което да ги подкрепя. А тея какво имат предвид с това "национална" за Данске банк?

[SRH]

Ъм, по подразбиране в твоето мнение се приема, че:
1) дерегулация/недостатъчна регулация в България е довела до сегашното положение
2) сегашното положение можеше да бъде по-добро, ако нещо-си някак-си беше по-регулирано

Ми например трябваше по-сериозна регулация на ипотечните кредити. А-а, сега ги затегнаха Накъде отива тогава тоя пазар? Ей тук едни размисли...

[SRH]

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1250146

[pnp5q]

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1250146

Да, страшилка на Ройтерс с гръмкото заглавие "Дойде време България да си плати" - като че ли кризата е нацелена специално към България /ако вместо България имаше име на някоя банка в туй заглавие - ей така се образуват опашките от уплашени клиенти, които бързат да теглят, ИМХО/. Обаче нали "Ройтерс" все пак - с елементи на правдивост...
А ето едни практични 10 съвета от "Дейли Телеграф".

[pnp5q]

Фалира банката на изобретателя на ипотечната секюритизация

[pnp5q]

Be nice with the countries that lend you money - Gao Xiqing в The Atlantic :

"През 1999 или 2000 аз изнасях доклад пред Държавния съвет на КНР, с премиер Zhu Rongji. От мен се искаше да обясня за капиталовите пазари, как работят те. Моите слушатели бяха министри, повечето - без финансови познания. Така че се чудех как да обясня деривативите - и използвах примера с огледалата.
Значи, ти имаш една книга за продан. Тя струва нещо, заради всичкия труд и пр., вложен в нея. Но тогава някой казва"Няма нужда да продавам самата книга! Аз имам огледало и мога да продам отражението на книгата!" Добре. Това е пазарен сертификат. И тогава някой друг казва - "И аз имам огледало - мога да продавам отражението на онова огледало." Деривативи. Това също е добре, за известно време. След това имаш 10 000 огледала и изображението е почти перфектно. Хората започват да вярват, че тези изображения са почти истинското нещо. Но в някакъв момент отразяването на първообраза се прекратява. И изчезват всичките изображения."

[Юлиан Август]

Според Буш фалитът е възможно решение на проблема с автомобилните гиганти