Международната общност отменя санкциите срещу Иран
Международната общност вдига всички икономически санкции, свързани с ядрената програма на Техеран съгласно споразумението от 14 юли 2015 година. Това обявиха във Виена първите дипломати на Европейския съюз и Иран Федерика Могерини и Мохамад Джавад Зариф.
Президентът на САЩ Барак Обама подписа изпълнителна заповед, вдигаща американските санкции срещу Иран, свързани с ядрената му програма, след като Техеран изпълни ангажиментите си съгласно споразумението със световните сили, предаде Ройтерс.
И като следствие
Срив на борсите в Персийския залив
Търговете на фондовите борси в монархиите от Персийския залив започнаха днес при рязък спад на основните показатели след отмяната на санкциите срещу Иран.
-------------
Едно от забележителните качества на гениалните хора е умението да задават въпроси, които всички останали отминават като "очевидни". Едва ли има съмнение, че Пол Кругман е гениален икономист и когато той пита : "Ние защо си мислим, че ниските цени на нефта са нещо хубаво за световната икономика?", си струва да се замислим върху отговора.
По принцип, ако цената на стока, която се обменя между две страни, започне да намалява, общият ефект не търпи промяна. Печалбата на продавача намалява точно с толкова, с колкото се увеличава печалбата на купувача и "сумарно" няма никакво изменение - става дума просто за преразпределение. Разбира се, ако обемът на търговията остане същият (намаляването на търговския обмен води до еднакви загуби и за двете страни - точно затова "санкции" от страна на по-слабия са възможно най-погрешното решение: докато дебелият отслабне, хърбавият ще изчезне).
Интересното е по-нататъшният ефект от това преразпределение. Когато говорим за нефт, високите цени носят приходи на разни шейхове и на приятелския кръг около върхушката на автократичните петролодобиващи страни - т.е. печалбата осяда предимно у ограничено число хора, които са много, много богати. Обратното - ниските цени преразпределят дохода у стотиците милиони потребители, които са неизразимо по-бедни. Тъкмо защото са по-бедни, тези хора ще похарчат спечеленото много по-бързо, отколкото биха го направили свръхбогатите и потребителското търсене ще нарасне далеч повече. Като прибавим и това, че ниските цени на енергоносителите снижават или поне задържат инфлацията - и ето че условията за нарастване на общият съвкупен продукт са налице и благоприятният ефект върху световната икономика е гарантиран.
Обаче дали този механизъм работи винаги, пита Кругман. Естествено, докато в отговора отсъстват цифри, всичко се свежда до общи разсъждения, но все пак. Когато намаляването на цената е умерено, механизмът със сигурност си работи. А когато то е така рязко, както през 2014-15 година? Инфлацията в Европа и Америка и без това е под здравословните за икономиката нива, Федералният резерв, например, тепърва и в някакво не съвсем определено бъдеще се надява тя да се "върне към равнище от 2%". Дали дефлационен натиск ще и бъде от полза? Едва ли. На световните борси цари някакъв пълен песимизъм, а моят "портфейл на мързеливеца" почти перманентно се е нажежил в червено от средата на миналия месец. С други думи наблюдаемата действителност като че ли говори достатъчно в полза на основателността на тоя въпрос.
Международната общност вдига всички икономически санкции, свързани с ядрената програма на Техеран съгласно споразумението от 14 юли 2015 година. Това обявиха във Виена първите дипломати на Европейския съюз и Иран Федерика Могерини и Мохамад Джавад Зариф.
Президентът на САЩ Барак Обама подписа изпълнителна заповед, вдигаща американските санкции срещу Иран, свързани с ядрената му програма, след като Техеран изпълни ангажиментите си съгласно споразумението със световните сили, предаде Ройтерс.
И като следствие
Срив на борсите в Персийския залив
Търговете на фондовите борси в монархиите от Персийския залив започнаха днес при рязък спад на основните показатели след отмяната на санкциите срещу Иран.
-------------
Едно от забележителните качества на гениалните хора е умението да задават въпроси, които всички останали отминават като "очевидни". Едва ли има съмнение, че Пол Кругман е гениален икономист и когато той пита : "Ние защо си мислим, че ниските цени на нефта са нещо хубаво за световната икономика?", си струва да се замислим върху отговора.
По принцип, ако цената на стока, която се обменя между две страни, започне да намалява, общият ефект не търпи промяна. Печалбата на продавача намалява точно с толкова, с колкото се увеличава печалбата на купувача и "сумарно" няма никакво изменение - става дума просто за преразпределение. Разбира се, ако обемът на търговията остане същият (намаляването на търговския обмен води до еднакви загуби и за двете страни - точно затова "санкции" от страна на по-слабия са възможно най-погрешното решение: докато дебелият отслабне, хърбавият ще изчезне).
Интересното е по-нататъшният ефект от това преразпределение. Когато говорим за нефт, високите цени носят приходи на разни шейхове и на приятелския кръг около върхушката на автократичните петролодобиващи страни - т.е. печалбата осяда предимно у ограничено число хора, които са много, много богати. Обратното - ниските цени преразпределят дохода у стотиците милиони потребители, които са неизразимо по-бедни. Тъкмо защото са по-бедни, тези хора ще похарчат спечеленото много по-бързо, отколкото биха го направили свръхбогатите и потребителското търсене ще нарасне далеч повече. Като прибавим и това, че ниските цени на енергоносителите снижават или поне задържат инфлацията - и ето че условията за нарастване на общият съвкупен продукт са налице и благоприятният ефект върху световната икономика е гарантиран.
Обаче дали този механизъм работи винаги, пита Кругман. Естествено, докато в отговора отсъстват цифри, всичко се свежда до общи разсъждения, но все пак. Когато намаляването на цената е умерено, механизмът със сигурност си работи. А когато то е така рязко, както през 2014-15 година? Инфлацията в Европа и Америка и без това е под здравословните за икономиката нива, Федералният резерв, например, тепърва и в някакво не съвсем определено бъдеще се надява тя да се "върне към равнище от 2%". Дали дефлационен натиск ще и бъде от полза? Едва ли. На световните борси цари някакъв пълен песимизъм, а моят "портфейл на мързеливеца" почти перманентно се е нажежил в червено от средата на миналия месец. С други думи наблюдаемата действителност като че ли говори достатъчно в полза на основателността на тоя въпрос.
Comment