Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ще има ли удар срещу Иран?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Интересна статия за Иран от Jane's
    JANE'S DEFENCE WEEKLY - MAY 23, 2007

    Iran set to obtain Pantsyr via Syria

    Robin Hughes JDW Deputy Editor
    London


    Iran is set to acquire at least 10 96K6 Pantsyr-S1E self-propelled short-range gun and missile air- defence systems as a derivative of a major deal struck between Syria and Russia earlier this year.
    A source close to the deal told Jane's that Russia has agreed to sell Damascus "some 50 Pantsyr-S1E systems", with initial deliveries set to begin later in 2007. Syria is understood to be receiving the Pantsyr-S1E equipped with the latest Roman I-Band fire control radar.
    While the source noted that most of the Pantsyrs are earmarked for the Syrian Air Defence Command, "the end user for 10 of the systems is Tehran". These should reach Iran, via Syria, in late 2008, the source told Jane's.
    According to the source, Iran will part finance the Syrian acquisition along with payment for its own 10 systems to recompense Damascus for its compliance in the deal.
    Syria is understood to have signed a contract with Russia, with an estimated value of USD730 million, for the supply of the Pantsyr-S1E. While Tehran has indicated to Damascus the urgency of the requirement, the source said that the 10 systems to be transferred will not be taken from the first ones supplied to Syria but from later deliveries. The source added Iran has also disclosed plans to acquire at least 50 Pantsyr-S1E systems and is currently now exploring potential options to realise this. He additionally confirmed that Iran has now acquired at least two longer-range S-300PMU-1/2 Favorit (SA-10c/d 'Grumble') air-defence systems.
    Syrian consent to enable Iran to procure the Pantsyr-S1E systems through Syria is an implementation of the military and technological co-operation mechanism stipulated in a strategic accord signed by both countries in November 2005.
    The financial details and estimated delivery timetable for the Syrian order were made available to the Iranians during a visit to Tehran in mid-April by a senior military delegation, headed by Major General Liwa Yahya Suleiman, commander of the Syrian Staff College and accompanied by a "very senior Syrian government official", the source said. Both met Iranian Defence Minister Mustafa Muhammad Najjar and commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps Major General Yahya Rahim Safavi and signed several additional Memoranda of Understanding and co-operation agreements.
    The source said that both sides agreed that when the first shipments of Pantsyr-S1E systems are delivered to Syria, specialists and senior officers from the Iranian Air Force's Air Defence Command will travel to Syria to familiarise themselves with the system.
    "It was also agreed that some of the Iranian Air Force specialists will participate in instruction and training given to the Syrians on the Pantsyr system - including participation in future tests," the source said.
    Moscow was subject to particular diplomatic pressure from Israel and the US for agreeing to supply Iran with the Tor-M1 (SA-15 'Gauntlet') road-mobile shelter-mounted low- to medium-altitude surface-to-air missile (SAM) system under a USD700 million contract signed in late 2005. That contract was completed in January this year.
    According to the source, Tehran and Damascus are anxious not to subject Moscow to further criticism from the West. Jane's understands that both the Russian government and Pantsyr manufacturer KBP Instrument Design Bureau have officially not been made aware of the Syrian arrangement with Iran. However, the potential future requirement for any spare parts and or support will surely require external support.
    Nevertheless, a UN member state knowingly party to such an arrangement could be in violation of the spirit of UN Security Council Resolution 1747, passed on 27 March.
    Formulated in response to Iran's continued refusal to heed the call of the International Atomic Energy Agency (IAEA) call for full and sustained suspension of all uranium enrichment-related and reprocessing activities, the resolution imposes a ban on Iranian arms exports and freezes the assets of 28 additional officials and institutions involved in Iran's nuclear and ballistic missile programmes.
    Further, under Article 6 of the resolution, member states are called on "to exercise vigilance and restraint in the supply, sale or transfer directly or indirectly from their territories or by their nationals or using their flag vessels or aircraft of any battle tanks, armoured combat vehicles, large calibre artillery systems, combat aircraft, attack helicopters, warships, missiles or missile systems as defined for the purpose of the UN Register on Conventional Arms to Iran, and in the provision to Iran of any technical assistance or training, financial assistance, investment, brokering or other services, and the transfer of financial resources or services, related to the supply, sale, transfer, manufacture or use of such items in order to prevent a destabilising accumulation of arms."
    "The relatively small, but highly circuitous Iranian element of Syria's significant procurement deal obviates the potential for UN action under 1747," the source said. "Syria also gains from the process: it is generously compensated by Iran, in the form of Iranian finance of some of the Pantsyr-S1 systems destined for Syria."
    To date, procurement agreements for the Pantsyr system in the region have been signed with the United Arab Emirates (which has part funded its development and ordered 50 systems under a USD734 million agreement signed in mid-2000), Syria and Jordan.
    International diplomatic pressure on Tehran to suspend its enrichment programme has been accompanied by rumours of potential military action to ensure that Iran does not reach a stage at which it can acquire a military nuclear capability.
    Faced with the possibility of an air strike against its nuclear infrastructure, Iran has increased its procurement, most notably from Russia, of advanced air defence systems, including the S-300PMU-1/2, 29 Tor M1 systems and the S-125M1 Pechora-2A (SA-3 'Goa') low-to-medium altitude air defence system. These have been deployed around Iran's most sensitive infrastructure, the source said.
    Resolution 1747 gave Iran 60 days to cease uranium enrichment: a deadline that expires on 24 May. The stakes were raised on 13 May following a short-notice inspection by IAEA officials to Iran's main nuclear facility at Natanz. The IAEA previously confirmed on 19 April that Natanz was running more than 1,300 centrifuges in eight cascades but was understood to be having difficulty keeping the centrifuges spinning at the speeds necessary to make nuclear fuel and often was running them empty or not at all. The 13 May visit established that Natanz is now running the cascades at a level sufficient to produce fuel suitable for nuclear reactors.
    "We believe they pretty much have the knowledge about how to enrich," IAEA Director General Mohamed El Baradei told the New York Times on 14 May. "From now on, it is simply a question of perfecting that knowledge.
    "The fact of the matter is that one of the purposes of suspension - keeping them from getting the knowledge - has been overtaken by events. The focus now should be to stop them from going to industrial scale production, to allow us to do a full-court-press inspection and to be sure they remain inside the [Nuclear Non-Proliferation] treaty."
    Освен доставката на 10 броя Панцир-1С, в статията се споменава нещо което досега нямаше доказателства - твърди се че Иран има 2 броя С-300ПМУ и модернизирани комплекси С-125М Печора 2.
    „Аз, Драгомир, писах.
    Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

    Модератор на раздел "Военна Авиация"

    Comment


      #32
      Удара срещу Иран не зависи само от желанията на Буш.Китаи купува огромна част от петрола на Ираk и прекъсването на доставките за китаиците представлява удар срещу техните интереси.Инвестициите на Китаи не са никак малки,дали ще стоят безучастно при това положение.
      Русия също има да взима някои лев за ядрените реактори.Ударите могат да накарат иран да блокира Ормузкия пролив ,или да нападне американските воиници в Ирак.Само тези въпроси навяват мисълта че маи няма да има никакъв удар.
      Но ако удара доиде от Израел вече работата е друга.Тогава америка ще скочи да ги защитава и пак ще стане мазало ама америка ще защитава слабите евреите демек. :mhehe:

      Comment


        #33
        Според мен, евентуален удар срещу Иран само ще утежни положението, вместо да го подобри. И без него екстремизмът на мюсюлманите е достатъчно ескалирал. А Иран като държава в никакъв случай не може да бъде победен само от въздуха и не се знае дали няма да последва сухопътно нападение на иранските войски срещу Ирак. Не смятам, че американските сили на иракска земя са готови да посрещнат такова предизвикателство.
        Като цяло, самото нападение срещу Ирак беше фатална грешка.
        Truth will save the world

        Comment


          #34
          Если США или Израил не нанесет удар по ядерным объектам в Иране, то через 1.5-2 года Иран уже нельзя будет трогать (т.к у них будет ядерное оружие).
          Вместо Ирака удар надо было наносить по Ирану... но и сейчас ещ¸ есть шанс уничтожить опасность. Даже если ПВО Ирана и собьют 10-15 самолетов США - это маленькая цена за отсроченную на десятки лет опасность. Оккупировать Иран у Запада конечно не хватит сил, но нужно захватить господство в воздухе.
          А скачек цен на нефть - на самом деле будет не катастрофичен.
          "Россия безразлична к жизни человека и к течению времени. Она безмолвна. Она вечна. Она несокрушима..." Томас КАРЛЕЙЛЬ .

          Comment


            #35
            Ескпертите (гадателите) говорят най-вече за срок от 3-8 години, т.е. 2010-2015 година. 1.5-2 години е мноооого оптимистична оценка.
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              #36
              От Техеран ще възприемат нападението като обявяване на открита война, без значение от неговия характер - въздушна операция или сухопътна инвазия. Засега тази война е "скрита", което внася известни ограничения по отношение на средствата с които си служат иранците против САЩ. Отпаднат ли тези ограничения, американската армия в Ирак е заплашена от катастрофа.
              В момента Иран има идеологически и ресурсен потенциял да нанесе неоправдани поражения върху САЩ и Израел. Затова, най-разумният подход ще бъдат унизителните преговори, които поне дават надежда за мирни отношения с клерикалния режим в Техеран, макар въоръжен с ядрено оръжие. Опитите да се попречи на иранското ръководство да си създаде това оръжие ще донесат много по-вредоносно нарушаване на сегашния международен баланс, отколкото ако САЩ и Израел отстъпят.
              Важно е с помощтта на преговори да бъдат изградени отношения, които в най-добрия случай ще бъдат такива, каквито бяха отношенията между Изтока и Запада по времето на Студената война. За успехът на тези преговори е нужна качествена дипломация, която за съжаление, в момента липсва. Всяка от двете страни мисли, че има превъзходство и между тях прехвърчат нападки, които в цялост са по-близо до махленската простотия.
              Last edited by ndragostinov; 25-05-2007, 17:27.
              Truth will save the world

              Comment


                #37
                Е, какво - дали Иран имат вече ядрено оръжие и ще има ли въздушно нападение върху тях?

                Comment


                  #38
                  Smart_Patriot написа Виж мнение
                  Е, какво - дали Иран имат вече ядрено оръжие и ще има ли въздушно нападение върху тях?
                  Не, Иран все още нямат ядрено оръжие.
                  Да, все още съществувеа вероятност от въздушно нападение върху тях.
                  Ако има нещо сигурно, то е че подобна бомбардировка (евентуално) би се осъществила не от американците, а само и единствено от Израел.
                  Според мен, в момента шанса (за евентуален удар) е приблизително 50:50. Което е повече, отколкото беше преди няколко месеца или година.

                  Наскоро (миналата седмица) чух нещо, което ме накара да се замисля върху това. Беше едно изказване на Бжежински, който директно заявяваше, че ако американците прехваната израелски самолети (над Ирак, летящи към Иран) то те трябва да ги свалят. Явно идеята му е, че Израел сами ще ударят Иран, но за Америка е по-добре да предотврати конфликта в зародиш...

                  Comment


                    #39
                    Самолети на Изрел - галеното дете на Америка, в която има силно еврейско лоби, да бъдат свалени от американски сили? Немислимо.

                    Comment


                      #40
                      Моля, не залитайте в квалификации. Тази тема в момента се движи точно на ръба и ще бъде заключена, ако се продължава в тази посока.
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #41
                        Не виждам на какво основание ще има удар срещу Иран .
                        http://neotokyo.nauka.bg <---Back again !!!

                        Comment


                          #42
                          Не знам дали трябва да напомням за тази предназначението на този раздел.

                          Comment


                            #43
                            messire Woland написа Виж мнение
                            Моля, не залитайте в квалификации. Тази тема в момента се движи точно на ръба и ще бъде заключена, ако се продължава в тази посока.
                            Има ли форумна възбрана върху употребата на квалификации за държави различни от България?
                            Чак пък да я ключиш, аз "едвам" я възкресих, докато търсех нещо друго и попаднах на нея. Съживих я защото се е обсъждало вероятно събитие преди две години и е интересна съпоставката със сегашната ситуация - дали са се оправдали или опровергали нещата. Нещо като в един филм където разполагащият с машина на времето се върна малко назад и заложи на много мачове, за които предварително се беше осведомил как са завършили. ^^ Извинете за свободното сравнение.
                            gollum написа Виж мнение
                            Не знам дали трябва да напомням за тази предназначението на този раздел.
                            Сега забелязах, че не е на мястото си. Темата е за Общи дискусии, а не приказки, тъй като не съдържа вицове да речем, а световна политика и прогнози.

                            Comment


                              #44
                              Има ли форумна възбрана върху употребата на квалификации за държави различни от България?
                              Да, има,особено когато са елементарни. Има и забрана върху политическите дискусии - особено за неща,които още не са се превърнали в история (както и върху политизирането на исторически въпроси). Както и да е, форумният правилник не винаги се прилага строго,нито пък винаги се е прилагал. Но всяко нещо - с мярка.

                              Comment


                                #45
                                Атомната бомба - съвременната индулгенция
                                Bulgarian Post


                                Всяко нещо с времето си. А всяко време с героите си. Един от героите на нашето време е иранският президент с трудното име - Махмуд Ахмадинеджад. Нека видим света през неговите очи.

                                Ахмадинеджад е роден в село Арадан, на около 100 км югоизточно от Техеран. Баща му е ковач, (той почина на 30 май 2006 г. на 82 години), семейството се премества в столицата още докато Махмуд е малък. Ахмадинеджад е отличен студент, защитава докторат в областта на гражданското инженерство и преподава в университета.

                                Политическата му дейност започва като член на твърдолинейната Революционна гвардия и инструктор в доброволческите милиции "Басидж". През 90-те той е управител на Ардебил - религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, на границата с Азербайджан. Успява да се справи с последиците от наводнения и опустошително земетресение.

                                Ахмадинеджад е кмет на Техеран от 2003 г. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 милиона души.

                                Преди първия тур на президентските избори на малцина предполагат, че именно той, най-твърдолинейният от седемте кандидати, ще спечели. Кампанията на Ахмадинеджад обаче го представя като "човек от народа", поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите. Той обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да стигат по-пряко до хората. И сега Махмуд Ахмадинеджад е начело на 70-милионната Ислямска република.

                                Политически Ахмадинеджад стигна толкова далече, колкото можа. Но ще е грешка да му се приписват всички грехове. Нека си спомним как до скоро, и то за цели осем години, президент на Иран бе реформаторът Мохамад Хатами. И какво реформира той за своите два мандата? Нищо особено - режима си остава непроменен. Но на Запад го оправдават - той е "само президент", и няма възможност да взема държавни решения. А сегашният - има.

                                Сериозните решения наистина се вземат от религиозната върхушка. На върха на йерархията стои аятоллах Али Хаменеи. Той е "Рахбар" - Върховен водач.

                                Според Конституцията на Иран - "Канун е Асаси", Върховният водач е главнокомандващ на войсковите сили и управлява разузнавателните и защитни операции на Ислямската Република; единствено той може да обяви война. Той има властта да назначи и уволни водачите на съдебната власт, държавните радио- и телевизионни мрежи и върховния командир на Корпуса "Стражи на Ислямската Революция". Той възглавява Висшия Религиозен Съвет и също така назначава шест от дванадесетте членове на Съвета на настойниците.

                                Президентът Ахмадинеджад е "Раис", най-висок пост за един не-духовник. Мандатът му е четири години, има осем вице-президенти. Дейността му е подобна на един европейски премиер.

                                Негова е отговорността за изпълнение на Конституцията и изпълнява длъжността на глава на изпълнителната власт. Назначава и ръководи Съвет от 22 министри. Кабинета трябва да бъде одобрен от Парламента. Иранският се нарича "Меджлис", състои се от 290 депутата, със също четиригодишен мандат.

                                Отделно има и "Съветът на настойниците" от 12 юристи, шест от които са назначени от "Върховният водач", които да тълкуват Конституцията и да определя дали законите, приети от Парламента, следват линията на шариата. За разлика от много други държави, изпълнителната власт в Иран не ръководи войсковите сили.

                                Всички тези хора, в една или друга степен определят политиката на страната, според религиозните си и морални норми, които изповядват. Според тях, Иран трябва да е силен и независим, той трябва да е способен да защити своята териториална цялост и независимост. Ядрената програма е част от цялата тази парадигма.Ахмадинеджад и неговото обкръжение се стремят да правят това, което считат за необходимо за иранския народ.

                                Самият народ едва ли се чуди по цял ден как да си направи атомна бомба у дома. Живота на хората е труден, както на всички. Сигурно работят по на две-три места, за да си осигурят що-годе сносно съществуване. Ако искат нещо, то е да си изхранят жената - или жените - и децата. И да играят добре на световното в Германия.По това си приличаме.

                                Но има нещо по което се различаваме - мисленето.

                                Иран - или Персия - не е обикновенна държава. Той, или тя, е от тези държави, които сякаш са вечни - четем за тях в учебниците по древна история и ги гледаме по новините. Това са държави, неподвластни на времето, имало ги е, от както свят светува и ще ги има още толкова. Вечно нападани, понякога завладявани, те устояват на всичkи бури и променяйки се, оцеляват. Такива са Китай и Индия, Египет и Гърция. Така е и с Иран-Персия.

                                Имало е време, когато са били единствена световна сила - както сега САЩ. Армията на Ксеркс достига до Термопилите, а тази на Дарий - до Украйна. Единственият европеец, успял да покори за кратко Персия, е Александър Велики. От тогава до сега, това не се е отдало на Римската, Византийската, Османската, Британската или Руската империи.

                                Успяват други - татарите на Чингис хан през XIII век и на Тамерлан през XV век. И разбира се, арабите, които им налагат исляма. Персия, макар и приела мохамеданството, си остава бяла врана. Те просто не са араби. Ако сравним арабският смят с Латинска Америка, то Иран е като Бразилия - различен и голям. Има и още нещо - другите мюсюлмански страни са били покорени от Турската империя и им е бил наложен определен вид ислям. Всички те са сунити. Само в Иран са други - те са шиити. Тук можем да вземем за пример християнското деление на католици и православни. Иран е като Русия - европейска и християнска държава, но не съвсем, по свой си начин.

                                Тези народи и тези държави, винаги са се чуствали различни и единствени. Уникалността им ги прави егоисти и егоцентици, държавите като цяло, не хората като единици. Иран винаги се чувствал център на Земята. Но той не е единствен - същото може да се каже за много страни в миналото и днес.

                                И сега страната се чувства заплашена. Всичките и съседи са или съюзници на Америка - Турция и Пакистан, или са жертва на американска военна инвазия - Афганистан и Ирак. Какво остава да си мислят в Техеран? Че те са следващите.

                                Историята на ирано-американските отношения помни такива неща. Например англо-американската операция "Аякс" през август 1953 г., довела до свалянето на премиера Мохамед Мосадък и до диктатурата на шахин-шахът
                                Мохамед Реза Пахлави, така удобен за Запада.

                                Сегашният религиозен режим в Техеран не е готов да допусне подобно нещо. Тoй не е готов да приеме демокрация от западен тип. За него американският "износ на демокрация" е като руският "износ на революция" за Западна Европа. Според иранското правителство, цел на американската политика, е да им се отнеме властта заради петрола. Това е позицията на повечето ирански вестници. И на повечето хора.

                                И така правителството решава да възобнови ядрената програма на страната, най-вероятно с "двойно предназначение". Защото няма по-добър щит от ядрения. Иран вече има подобен опит през 70-те години. Страната тогава похарчи около 1 милиaрд долара за строителство на предприятие за обогатяване на уран във Франция, но след Ислямската революция ядрено гориво в Иран така и не пристига.

                                Сега Ислямската република иска да го направи сама, на своя територия, като гарант за безопасността си. Русия им предлага отново да обогатява урана при себе си, но аятоласите не искат да вървят по същият този път и да повтарят стари грешки. Това е една от многото причини, поради която така дълго се обсъжда руското предложение - не защото иранските лидери са неразумни, а защото имат вече горчивият опит.

                                Ахмадинеджад има успехи във "войната на аргументите" с МААЕ. Когато дипломати от отделни страни му заявяват, че у тях възникват много въпроси по повод иранската ядрена програма, той незабавно им напомня за Индия, Пакистан и Израел. Всички те вече имат атомна бомба, но не са подложени на толкова голям натиск.

                                Впрочем, отговора е, че всички тези страни не са подписали Договора за Неразпространение на Ядреното Оръжие, а Иран - е. Всяка страна, желаеща да има свое ядрено оръжие, има намерение да го използва за противостояние на определен противник. САЩ направиха бомба за борба с нацистска Германия и милитаристична Япония, СССР се стремеше да се обезопаси от САЩ, Израел - за да се защити от арабските държави, Индия произведе бомба, за да се противопостави на Пакистан, а Пакистан - на Индия и т.н.

                                Против кого може да е насочена иранската атомна бомба? Най-лесно е да се каже, че Иран е против всички. Главната задача на Иран е да е основен играч в своят регион, а защо не и в световен мащаб. Счита се, че това не е толкова въпрос на ресурси. Разликата между Иран и подобни страни е само една - ядреното оръжие.

                                Например, ако китайските власти убиват свои собствени граждани по време на мирна демонстрация на площад "Тянанмън", и никой не ги осъжда, това е защото Китай има индулгенция. Колкото и да си говорят против окупацията на Тибет, или заплахата срещу Тайван, всички страни само укрепват икономическите си връзки с Китай. Защото Китай има атомна бомба. Тя е неговата индулгенция с която си изкупува греховете.

                                Ако Запада не прави театрално шоу със Северна Корея, то е само защото и Северна Корея има атомна бомба. Същото се отнася и за Индия, и за Пакистан.

                                А и за Израел. Никой не знае, дали евреите притежават ядрено оръжие. Никой не го е виждал, но всички са склонни да мислят, че отговора е по-скоро "да", отколкото "не". За еврейската държава подобен неопределен статус е повече от удобен. Ако нямат атомна бомба, а само имитират притежанието и, много добре се справят. И те я използват за индулгенция.

                                Иран не просто мисли за себе си, като за център на Земята, но и предприема значителни усилия, за да подържа и укрепва своя статус. Атомната бомба - това е възможност да правиш това, което си искаш, без да слушаш никого. Ами приказките на Ахмадинеджад за Холокоста и желанието му да се изтрие Израел от лицето на Земята? Защо да не се мине от думи към дела, щом има ядрено оръжие?

                                Защото едно са приказките, друго са действията.

                                Иранският президент играе ролята на точния човек, на точното място, по точното време. Той е добър оратор и знае, че тълпата обича да и казваш това, която тя очаква от теб. Но само това. Иран не се управлява от идиоти. Тези хора сигурно са фанатици, може би са екстремисти, но в никакав случай не са идиоти. Ако бяха такива, отдавна да са паднали от власт сами.

                                Лидерите на Иран не са толкова глупави, че да получат в своите ръце ядрено оръжие и незабавно да го използват. Да бомбардират Израел? Защо? За да унищожат свещеният за мюсюлманите Ал-Кудс (Йерусалим)?

                                Всяка иранска бомба паднала в Израел, ще избие хиляди мюсюлмани. И ще направи невъзможна появата на Палестинска държава на тази изпепелена земя. И със сигурност ще настрои срещу Техеран всички. А Иран не иска да е срещу всички, иска да е един от тях.

                                Иран има нужда от атомна бомба, не за да напада някого. За него е важно да получи ядрено оръжие, за да увеличи своята мощ и да ограничи възможността да му се противодейства. Той иска да е сериозен световен играч, а атомната бомба е най-простият и вероятно най-евтиният способ да го постигне.

                                Иран счита, че това ще му позволи да се развива успешно, без да му се налага да прави компромиси по повод на своите религиозни убеждения. Лидерите в Техеран искат да съхранят ислямският режим и едновременно да засилят своите позиции.

                                Просто искат своята индулгенция.


                                Публикувана на 2006-05-31 17:11:37

                                ---------------
                                източник : http://opinions.bpost.bg/story-read-4658.php

                                Comment

                                Working...
                                X