Слабостите на съветското командване във войната в Афганистан

[viking heart]

След извършения преврат в Афганистан през април 1978г. на власт в страната е комунистическа партия създадена от две политически групи: "Народ" и "Знаме". Те са предтавители на различни племенни групи - пущу и таджики. Между и вътре в тях започва кървава борба за власт, която в крайна сметка инспирира и съветско нахлуване. От геополитическа гледна точка нахлуването е оправдано. През 1983г. САЩ предприемат подобна акция в Гренада, предизвикана от почти същите причини - разпадащ се марксистки режим и опити на външни сили, Куба и СССР, да установят контрол върху страната. Разликатае, че американците установяват твърд контрол с помоща на спецаилни войски, докато СССР действа на територията на Афганистан с наборни сили, кото се оказват крайно неефективни в локален въоръжен конфликт. За разлика от американците, руснаците нямат стратегия за "малка война" и използват регулярни армейски части. Локалната война изисква и друг тип организация и въоръжение, които американците след злополучната война във Виетнам започват да създават, докато руските конвенционални ВС запазват характера си на войски, предназначени за водене на войни по линейни фронтове.
От 1985-86г. САЩ започват да снабдяват муджахидините с модерни оръжия, което бързо дава резултат и руснаците започват да губят по 2 000 войници на година.
Във финансово отношение присъствието във Афганистан също не е добре осигурено. СССР харчи по 4 млрд долара на година, което е почти пет пъти по-малко от американските разходи във Виетнам.
В страегически план подобна война е трудно да бъде спечелена, защото конфликтът е цивилизационен и в него на страната на муджахидините застават почти всички мюсюлмански държави. Само С.Арабия финансира афганската съпротива с около 3 млрд долара, а влагери в Пакистан са обучавани и прехвърляни 25 000 доброволци на година, които се включват в частите на сунитския фундаменталистки лидер Гулбудин Хегматияр и на неговия съперник Ахмед Шах Масуд.
от самото начало на нахлуването съветското командване и политическо ръководство в Москва действат колебливо. Те се надяват, че само със силите на една съветска общо-войскова армия, 40-та, ще може дасе установи стратегически контрол върху страната. Впоследствие силите надхвърлят 100 000 души, но моментът за унищожаване на афганската съпротива е безвъзвратно пропуснат.
Другата ключова стратегическа грешка е, че съветските войски и афганските комунистически сили така и не провеждат мащабни сухопътни акции срещу бунтовниците с масирано използване на авиация по американски образец във Виетнам. Не стига, че срещу два пъти по-голяма територия от виетнамската руснаците използват пет пъти по-малко сухопътни сили, но използват преди всичко армейска авиация, състояща се от 500 самолета и хеликоптера, която е напълно недостатъчна да локализира и порази цели във вътрешността на страната. Когато през есента на 1986г. за първи път Гурбачов говори за изтегляне, афганбските съпротивителни сили са на границата на пълно изтощение. Засиленият руски натиск води до падането на Джавар, най-важната партизанска база в страната. Съпротивата е разгромена край Куст, а муджахидините са принудени да се крият в пещерите и отвреме на време да атакуват отдалечени постове и съобщителни линии.
Част от митологията на афганската война е, че руснаците я губят заради модерните американски ракети "Стингър", които започват да доставят на бунтовниците през 1986г. Въпросната ракета дебютира за 1-ви път в афганското небе на 25.09.1986г. и резултатите са наистина впечатляващи. Правейки засада от един хълм в близост до летището на Джалалабат, съпротивата успява да свали два съветски Ми-24. Ракетите са ефикасно оръжие срещу нисколетящи, до 3 000 м цели и са наистина заплаха за съветските хеликоптери. Оперативното им значение обаче не е голямо, защото руснаците увеличават височината на бойните полети и снабдяват част от апаратите си със защита срещу ракети с инфрачервено насочване. Иначе стингърите са отлично оръжие за партизански действия и въздействат подтискащо на съветските пилоти, давайки още един повод на Горбачов и военните да популяризират изтеглянето.
Събитията в Афганистан показват н американците, че съветската военна машина е в състояние на упадък. Индикациите не се определят само от това, че руснаците трудно печелят на бойното поле, но най-вече поради обстоятелството, че съветските войски не могат да осъществят съвременна логистична и тилова подръжка на своите войски, които воюват на самите граници. Въобще съветския генерален щаб е загубил способността да извършва стратегическо прехвърляне на войски даже и на близки разстояния, камо ли ако трябва да се осигуряват операции на стотици и на хиляди км. Кампанията в Чечения от 1994-5г. потвърждава тази констатация по един безспорен и трагичен начин.
Ще се радвам да коментираме по темата

[Odzava]

Според мен темата е дискутирана многократно. Т. нар "конфликти с ниска интензивност", в които е въвлечена редовна армия срещу партизански формирования има само два възможни изхода - геноцид срещу етническата/социална група подкрепяща партизанското движение или капитулация на правителството което действа чрез редовната си армия. Афганистан е точно демонстрация за второто.

[Odzava]

В този случай моят коментар е следния:
Съветското командване се справя добре в началото - контингента, който влиза в страната е съставен основно от жители на мюсулманските републики от средна Азия, авиацията успява да вкара муджахидините в пещерити и да подсигури относително спокойни комуникации. След като муджахидините започват да получават помощ от САЩ и Пакистан ситуацията се влошава. Съветското командване обаче отговаря симетрично като увеличава контингента си срещу противник, който не се страхува от смъртта и от загубите. Освен това по спомени на живели в Афганистан тогава съветските войски са били ужасени от отношението на муджахидините към пленените живи и мъртви войници - избодени очи, отрязани уши, носове, крайници и глави, минирани трупове и прочие. Отговорът е бил унищожаването на цели села, които са ползвани като убежище на муджахидините. Разбира се това не е спомагало за увеличаване на симпатиите на обикновените афганистанци, въпреки мащабното строителство и образователна работа с тях. Като цяло твърде консервативния подход е довел и до логичния край.

[viking heart]

Odzava благодаря за мнението! Радвам се че все пак темата се разсиква. Ще допълня някои нещапо нея но утре.

[viking heart]

Понеже не съм много запознат с всички предимства и недостатъци на "Стингърите" и с риск да кажа нещо не на място, само ще добавя, че според мен наистина мита за тези ракети е прекалено силен. :sm186:

Понеже не съм много запознат с всички предимства и недостатъци на "Стингърите" и с риск да кажа нещо не на място, само ще добавя, че според мен наистина мита за ефективността на тези ракети, използвани в Афганистан през 1986-88г. е прекалено силен. :sm186: :404: :404:

Модератор съжалявам за глупостите, които направих току що с текстовете, но жегата ми идва в повече. :kill_myse

[Thorn]

Абе поне са накарали авиацията да се вдигне по-високо!

[viking heart]

ха ха ха ха е да тук си безспорно прав

[Юлиан Август]

В деиствителност Стингър не са чак такава изненада за руското командване, каквато се описва най-често. Причината е , че още през 1984-та муджахидините се сдобиват със системи Стрела 2 и Red Eye- именно тяхната поява донася първите сериозни поражения за авиацията на СССР. Срещу тях конструкторите препоръчват удвояване броя на топлинните капани, което общо взето дава ефект. Стингърът обаче носи доста нововъведения, които първоначално доста объркват пилотите. Първо , неговата глава за самонасочване е осъвършенствана спрямо тази на Ред Ай-а, съответно по-трудно се "лъже" по топлинните капани. Системата може да се използва и в насрещни траектории, за ралика от предишните, които се изстрелват в догон. Бойната му част по принцип се взривява след забиването на ракетата в тялото на целта . Скоростта на целта не бива да превишава 340 м/с, височината на полета да е не по-ниска от 30 и по-висока от 3500 м , пределът на действие е 5500 м .
Defakto Стингър-а е бич по-скоро за хеликоптерите и транспортните самолети, докато например щурмовите Су-25 при около 60 000 боини полета загубват 23 самолета-на всеки един от тях се падат по 2800 часа боен нальот. Много от тях се прибират нарешетени от осколки и нерядко с разбит един двигател от пряко попадение, но няма обелязани случаи на взрив след поразяване на горивните резервоари или загубен самолет поради поразяване на пилота.

[3F122]

според мен темата е формулирана много правилно: "Слабостите на съветското командване във войната в Афганистан". няма кресливи заглавия от типа на "съветският провал в Афганистан", "катастрофата..." и т.н. браво на автора

моята скромна личност, като много заинтересована в авиацията (но по никакъв начин не бидейки експерт в същата) много се запали по действията в Афганистан и се хвана да чете. и постепенно премина през участието на повечето родове войски. и стигна до същия извод. съветското командване има своите сериозни издънки. пъровото нещо, което ги обуславя е желанието на същото това командване да се покаже пред партийно-държавнато ръководтсво на СССР като способно да се справи с поставените задачи: рапортуван е все по-голям процент на контролираните територии. второ: оправдаване на разходите чрез демонстриране на ефективност, особенно с помощта на мащабни операции. трето: желание на самото партийно ръководство заедно с военното командване да провери в бой многото нови образци техника.

накратко (според мен) в Афганистан съвестската армия е използвана в повечето случаи неефективно от гледна точка на това, че срещу неконвенционален противник се използват стратегии и тактики, които са разработени за сражения в централна европа. подобно на втората световна война родовете войски буквално робуват на стари теории и бойни устави, непригодни за типичната за Афганистан война. нещо, което за мен е много важно: подценени са самите афганистанци - не от към приписвания им фанатизъм; просто кабинетните стратези не се досещат, че те пазят домовете си и начина си на живот. според спомени на преживели войната съветски офицери между местноте битува схващането, че китайците са превзели СССР и сега руснаците си търсят ново място за живеене...

в началото както споменават колегите по-горе действително се подбират хора от тогавашните мюсулмански територии. това обаче се прави основно за специалните подразделения; най-често обаче дори те остават недоокомплектовани особенно от към механик водачи. разузнавателните отряди на отделните родове войски обаче често са съставени от много високо подготвени хора; доста знаят фарси, познават историята и обичаите. на това, както и на опита на повечето от офицерите се и базира успехът на специалните операции: предаването на опита на младите след първоначалното стряскане, работата с местните водачи и специални служби, поучаването от грешките и от опита на самите "муджахидини" (условно) са важен фактор който въпреки лошата организация и огромните подконтролни територии спомага за нелошата ефективност на специалните операции. натоварването върху специалните отряди постоянно се увеличава и въпреки създадените специално за тях вертолетни ескадрили те не успяват да се справят с контрола заради относително малката си численост И начинът, по който се осъществява същия този контрол: основно се държат градовете (някои, не всички) и малка прилежаща територия. останалото са излази от отделни бойни групи.

историите за стингъра не са изцяло мит, не са и 100% истина. истина е, че "вдигат" авиацията по-високо. идва дори стратегическата, позлва 9-тонни фуасни бомби, коректируеми с ТВ и т.н. насочване... почти всички бойни самолети са превърнати във фронтови бомбардировачи. но с ниска ефективност поради липсата на ориентири както и лошите условия за работа на пилоти, самолети и прицели. вертолетите стават една от опрните токи на съветската армия, както по-рано за щатите те са такава във Виетнам. обаче маршрутите не се изменят често, снабдяването е "по часовник" и засадите стават лесни за устройване. те не се правят само със стингър (много лесно): има случаи на свалени с Ли Енфилд хеликоптери на 2 километра над земята след като е убит пилотът...

бронираните и снабдителните части също не са в изгодна позиция в Афганистан. както и при самолетите и вертолетите двигателите на всички видове наземни превозни средтва харчат повече и дават по-малко мощност, което често е фатално в бой. зависимостта от горива и резервни части, лошите пътища, ниската скорост на колоните и многото удобни зазасади места - това са само малка част от проблемите. не само в Ирак една машина с голям ъгъл на възвишение на цевите би била добре дошла - в Афганистан руснаците бързо научават че "кто выше - тот сильнее", а често по-високо са местните хора.

не знам доколко е известно на повечето хора, но всички си признават, че облеклото и обувките на съветската армия са напълно неподходящи. много войници заменят армейските обувки с гуменки; използват нестроево или самоделно облекло, както и трофеи (особенно пакистански "разтоварващи жилетки" или самоделни такива). липсват качествени бронежилетки, удобно "работно облекло" с "джобове" за пълнители, гранати и т.н. не са премислени аварийните запаси за екипажите на наземни и летящи машини. нещата постепенно се променят благодарение на достигащите отзиви, но всичко става доста бавно. а това влияе и на морала.

изобщо факторите са много, но наистина основно могат да се обобщят в недалновидността на висшето командване. и често не само при него де - тшеславието на много командири относително ниско в йерархията е погребало доста съвестки войници.

[Юлиан Август]

С Ли Енфилд да убиеш пилота на хеликоптер, на 2000 м ? Помисли си малко пак )))
Афганистан наистина е опитно поле за много образци бойна техника, но което е още по-важно, и на нови видове бойни тактики. Факт е, че след тази война Русия все повече ще объща внимание на на едни малко позабравени военни части- Спецназ и въобще на силите със специално предназначение. Именно на тях най-често им се налага да "спасяват задника" на наборниците в напрегнати ситуации, да елиминират силни групи, рабоещи по главните направления на придвижване на снабдяването и все трудни задачи, изискващи по-висока от средното подготовка. В резултат и сега Русия разполага със специални части, от които не би се срамувала никоя държава по света. Отностно стратегичческата авиация, тя в подобни локални конфликти никога не е била ефективна, тъй като не е предназначена за действия с/у партизани, както и във Виетнам, освен да тероризира цивилното население, друго не постига. Накрая ефекта е обратен. . Иначе закостенялостта на висшите военни в Русия е пословична и им е погаждала големи номера, но мисля , че това отличителна черта на всички ген-щабни плъхове по света, не само там.

Това за гуменките каде си го чел, аз ако ще ходя в такива скалисти планини, ще предпочета кубинката, с гуменки и целия този товар на гърба ще си счупиш крака на втората крачка. ))))

[gollum]

Факт е, че след тази война Русия все повече ще объща внимание на на едни малко позабравени военни части- Спецназ и въобще на силите със специално предназначение. Именно на тях най-често им се налага да "спасяват задника" на наборниците в напрегнати ситуации, да елиминират силни групи, рабоещи по главните направления на придвижване на снабдяването и все трудни задачи, изискващи по-висока от средното подготовка. В резултат и сега Русия разполага със специални части, от които не би се срамувала никоя държава по света.

Само да допълня нещо - "спецназ" не са някакво подобие на различните отряди със специално предназначение за контратерористични и подобни действия (в Руската Федерация има такива - "алфа" и т.н.). Спецназ са армейски подразделения, предназначени преди всичко за разузнаване (т.е. в това отношение са нещо като ренджърите в армията на САЩ), обучават се да действат като "въздушна кавалерия" (т.е. като вертолетен десант) и допълнително - да извършват диверсии. Но и през съветския период (поне последното му десетилетие) и в РФ войнишкият състав на спецназ е наборен - разбира се, подборът е по-сериозен, отколкото в стандартната пехота. Така че по-правилно ще е да се каже, че един наборници са спасявали "задниците" на други. В РФ спецназ професионални военни са офицерският и подофицерския състав и малка част от войнишкия.

[3F122]

няма какво да мисля, друже. ефективната далекобойност на пушката е около 2500 метра, това е потвърдено неведнъж. да не говорим, че и по-късните бронежилетки се пробиват от британския патрон дори на дистанция от 300 метра.

тактитките и всичко останало се мени благодарение на обратната връзка, руснаците определено се учат по трудния начин. прост пример: проблемите с остъклението на кабината на Ми24 А както и самото разположение в нея; въоръжението и начинът на употреба, както писах по-горе аварийния запас на летците, начините за спасяване - всичко се променя в движение, а не е замислено преди войната.

в условия, при които мощността на двигателя е с 30-50% по-ниска от паспортната почти никой с Ми24 не лети с десант както е предвидено. летят Ми8, но с добавени картечници и множество малки полеви модификации, превърнати после в стандарт (друга тема). в СССР идеята да се направи напълно хеликоптерно преносима дивизия, която може да се прехвърли с 2 излитания на придадените хеликоптери не съществува. руснаците имат коренно различни схващания.

да изясним, че като гледам ще ме засипеш с факти. Спецназ или по-скоро СпН (от Специального Назначения; подчертавам - спецназ е народно наименование) са отделни роти и батальони, които не са обезателно парашутисти, десантчици или морска пехота. различават се отряди СпН на ГРУ на ГЩ на СА, армейски подразделения СпН, СпН подразделения на ВДВ, на морската пехота, на КГБ (различни са от спецпогранотрядите). има разлика. всяко подразделение служи на рода воийски, към който принадлежи и често има напълно различни задачи от другите. наборниците водят основно гарнизонна служба, докато отделните подразделения - най-често роти и взводове - се занимават с разузнавателни, блокиращи и превантивни мисии - те не се бият фронтално с големи групи по презумпция, а по изключение.

Голъм, Алфите сега са малко далеч от Делта. те имат по-скоро функция на елитни полицаи. за еквивалента на Делта сега руснаците си имат други имена, които би трябвало да са в отделна тема. и да - правилно обръщаш внимание на факта, че служат И наборници в частите СпН, но не са основната част от състава. доста голяма част от СпН са професионални войници, избани именно заради опита си. разликата е, че наборниците в тези подразделения са доста по-подготвени от обикновените мотострелковаци - в смисъл обучението им е по-сериозно и продължително, а и старшите им си знаят работата.

[gollum]

и да - правилно обръщаш внимание на факта, че служат И наборници в частите СпН, но не са основната част от състава. доста голяма част от СпН са професионални войници, избани именно заради опита си. разликата е, че наборниците в тези подразделения са доста по-подготвени от обикновените мотострелковаци - в смисъл обучението им е по-сериозно и продължително, а и старшите им си знаят работата.

Възможно е. Аз пиша каквото знам от спомени на хора, служили в такива части (да речем, на Зарипов нещата) та от тях става ясно, че в тези подразделения (става въпрос за спецназ на ГРУ) основната маса войници са наборници и това са хората, които са пращани на различни бойни мисии (покрай войната в Чечня). И макар подготовката им да е по-различна от тази на мотострелковите, подборът да е по-сериозен, все пак липсата на финансиране явно си е казвала думата и там (пак съдя от същите източници). И там се описваше, че в Афганистан, както и в Чечня, основната им роля е разузнавателна. Въз основа на този източник излиза, че както в Афганистан, така ив Чечня (и операциите около войните там) в спецназ на ГРУ повечето редови войници са наборници и си участват в бойни мисии наред с останалите (да речем, във взвода на Зарипов само един от войниците е професионален, както и подофицера - останалите са наборници).

[3F122]

Голъм, проблемът в Чечня се обуславя от факта, че огромно количество от опитните професионални войници, минали през Афган вече не са част от армията поради една причина или друга (ситуацията в Русия е известна на всички ни). просто няма кого друг да изпратят освен наборници. когато се налага СпН се бие редом с редовите части, но в общия случай те си имат задачи, които изискват по-малко хора, понякога бронетехника и артилерия (между другото са с по-силно радиоосигуряване и почти винаги могат да разчитат на подкрепа от някакъв тип след повикване). случаи, в които е изпращана повече от рота са много редки, често се бие бойна група до 30 души.

подборът и в Афганистан и по-късно се базира не само на физически, а и на психически фактори. тренира се почти 2 пъти по-дълго, преди да се влезе в бой, на различни от другите строеви части места. и докато сега кой ли не се пише "десантник" и "спецназовец" тогава двете думи са имали съвсем друго значение, доказано в боя. не, че тогава са били някакви свръх хора и изобщо не са имали загуби - просто разликата си личи при поглед на една статистика.

[gollum]

Съгласен съм, че подготовката е била различна (когато е имало време и пари), но спецназ не са били професионална част от СА (или пък от армията на РФ) - не повече от останалите структури (т.е. всички офицери на служба са кадрови, както и по-голямата част от подофицерите, войниците са наборници). Просто подборът и подготовката са били различни. СЪщият този Зарипов участва във войната в Афганистан като картечар-наборник от спецназ. С времето това се порменя, есетствено. Това е и което исках да допълня по темата.