Хъм. Това, което привеждам е начинът, по който социалната група, от която изхождат съответните действия вижда нещата (защо други групи, принадлежащи на други култури и в различна стратегическа ситуация не са виждали така нещата е въпрос очевиден, поне според мен). Което също така означава, че аз не ти казвам ккаво да мислиш по повод на арабите или арабските ресторанти в България, защото ситуацията е коренно различна по всички показатели. Конфликтът има и цивилзационно ниво, към което различните страни подхождат различно - в общи линии според особеностите на културата си и според наличните средства.
Къде е общото между описваните ситуации? Почти никъде - освен бегли прилики.
Във всяка една кулутрите/социумите са много различни, геополитическата ситуация е коренно различна. И предполагам, че затова си даваш сметка и сам.
Първата и основна разлика е в характера на културата - тази на арабите е много по-различна и напълно предполага подобен род реакция (и е предполагала и в миналото при други обстоятелства - горе съм го описал по-подробно). За разлика от културата и структурата на кажи-речи всеки европейски социум.
Втора основна разлика - всички приведени ситуации са се случили при силно поляризиран свят около няколко полюса или центъра. Което естествено усложнява намирането на "виновник" пък и тактически затруднява каквито и да е решителни действия. Докато в последните 15 години светът има един-едниствен силов център и е пределно небалансиран в това отношение.
Трета отлика: тероризма/атентатите са тактическо разрешение или метод - при това, без значение от проблема, разрешението на когото се търси по този метод. В други ситуации сходни проблеми са се решавали с различни методи. Сходни проблеми могат да бъдат разрешени и чрез открита "правилна" война. Очевидно е, че в настоящия случай конфликтът не е между две равни държав (или дори не е между държавен - т.е., не се решава с такива средства), а между свръхдържава и нейния културен егрегор и определена социална група, която обаче няма собствена държава или официално представителство (макар определено да има собствен голем, който да инициира и направлява енергията на конфликта). И затова по-слабата страна се опитва да прилага тактически средства и методи характерни за конфликт държава/социална група (защото тероризма се заражда именно като такъв род средство - примери хиляди).
Настина, изменена е и целта на терористичните актове, но причината отново се крие в съществената промяна на социалния модел във времето - действия директно насочени срещу управляващия елит са трудни за организиране и по-ниско ефективни в повечето случаи. Докато мощните информационно-пропагандни средства и все по нарастващата сила и влияние на голема-"тълпа" (така го наричам за удобство) в съвременните развити общества прави населението най-удобна мишена от гледна точка на цена/ефективност.
Че САЩ пропагандират и налагат културата си (и въобще че съществува това явление) е очевидно, най-вече поради характера на съвременния гео-социум. Не са само те, разбира се - става въпрос за информационна борба на цивилазицонни модели и култури. И не е важно как ти или аз възприемаме присъствието на дадена култура в друга културна среда, а важното е как то се възприема там, на място. Очевидно Ал-кайда и сие го възприемат именно по този начин (като съвсем не са единствени в това си възприятие - има разлики по-скоро в нюансите и избирането на средства за борба). И според особеностите на културата и ситуацията са избрали този начин на действие (ясно е, че нямат шанс да се преборят със собествени информационни сили и средства, поради което използват чуждите силни страни, което е сравнително ефективно в тактически план). Друг е въпросът, че според мен нямат шансове, но не това е важното в случая ( в крайна сметка и СССР не успя, въпреки несравнимо по-високата си организираност и концентрирана "големна" сила). Като пишейки това, аз нямам предвид, че това се прави по нареждане на еди-кой си или дори че става въпрос за съзнателна политика. Тук директно действа голем - и в двете посоки.
Дали действията на някоя от активните страни включват одобрението на населението е въпрос който едва ли има значение - най-малкото цялата съвременна история (пък дори и последните събития) го доказват. Важното е, че по-активния голем може да използва демоните си за да създаде много високо ниво на организация дори при ниско технологично комуникационно ниво (и въбоще - стратегическо ниво на ресурси и свързаност). При това, използвайки пасионарната част на социума, която винаги е относително малка, за сметка на потенциала си за активни действия, който е огромен (при подходящо мотивиране, което е грижа на демона). Да не говорим, че спецификата на тамошната култура и социална структура, съчетана със стратегическата ситуация дават много високи нива на пасионарност, при много ниско качество и цена на живот на отделната единица.
Да не говорим, че тук действат големи, т.е., нивото на съзнателност в действията и оценката на ситуаацията е пределно ниско - и за двете страни (защото колкото по-закостенявма или респективно се ожесточава ситуацията, толкова по-силни и отчетливи са големите и техните демони - особено този провокиращ размяна на живот срещу бъдеще за голема (и превръщайки живота в насилие)).
Та приказките за каквото и да е "зло" идват именно от пропагандата и са безсмислени. Средствата могат да бъдат лоши или неефективни. Целите могат да бъдат зли, но единствено от гелдна точка на противниковата страна. Могат да бъдат и лоши или неадекватни, но това рядко има значение.
Големите не са зли, дотолкова доколкото стоят над морала и нямат собствено етично съществуване или съзнание. Те са бездушни (за разлика от хората, което автоматично означава, че в индивидуален план цялата ситуация е наситена с насилие и усещане за "зло").
Тероризмът не е зло заради самото зло (т.е., не се върши тероризъм просто за да се върши тероризъм) не повече отколкото престъпникът извършва престъпление заради "злото", заложено в него. Разбира се, и в двете ситуации може да има съответната лична психо-патология, но тя е в крайните ситуации и засяга много малък процент от участниците (и в никакъв случай самите големи). Става въпрос за определено поведение или светоглед, в който подобни действия се оправдават от субектите като метод за достигане на определени цели - методът не се ползвам заради самия себе си. Друг е въпросът, че с времето може да се получи и съответната социо-патология и насилието да започне да се самопоражда и дори да се възпроизвежда независимо (т.е., да формира собствен голем - и големите имат патология, макари различна). Но това е ако ситуацията се развива дълго време без прогрес и се изолира сама в себе си - т.е., ако се получи порочен кръг. Впрочем, събитията май са близо до тази точка.
Къде е общото между описваните ситуации? Почти никъде - освен бегли прилики.
Във всяка една кулутрите/социумите са много различни, геополитическата ситуация е коренно различна. И предполагам, че затова си даваш сметка и сам.
Първата и основна разлика е в характера на културата - тази на арабите е много по-различна и напълно предполага подобен род реакция (и е предполагала и в миналото при други обстоятелства - горе съм го описал по-подробно). За разлика от културата и структурата на кажи-речи всеки европейски социум.
Втора основна разлика - всички приведени ситуации са се случили при силно поляризиран свят около няколко полюса или центъра. Което естествено усложнява намирането на "виновник" пък и тактически затруднява каквито и да е решителни действия. Докато в последните 15 години светът има един-едниствен силов център и е пределно небалансиран в това отношение.
Трета отлика: тероризма/атентатите са тактическо разрешение или метод - при това, без значение от проблема, разрешението на когото се търси по този метод. В други ситуации сходни проблеми са се решавали с различни методи. Сходни проблеми могат да бъдат разрешени и чрез открита "правилна" война. Очевидно е, че в настоящия случай конфликтът не е между две равни държав (или дори не е между държавен - т.е., не се решава с такива средства), а между свръхдържава и нейния културен егрегор и определена социална група, която обаче няма собствена държава или официално представителство (макар определено да има собствен голем, който да инициира и направлява енергията на конфликта). И затова по-слабата страна се опитва да прилага тактически средства и методи характерни за конфликт държава/социална група (защото тероризма се заражда именно като такъв род средство - примери хиляди).
Настина, изменена е и целта на терористичните актове, но причината отново се крие в съществената промяна на социалния модел във времето - действия директно насочени срещу управляващия елит са трудни за организиране и по-ниско ефективни в повечето случаи. Докато мощните информационно-пропагандни средства и все по нарастващата сила и влияние на голема-"тълпа" (така го наричам за удобство) в съвременните развити общества прави населението най-удобна мишена от гледна точка на цена/ефективност.
Че САЩ пропагандират и налагат културата си (и въобще че съществува това явление) е очевидно, най-вече поради характера на съвременния гео-социум. Не са само те, разбира се - става въпрос за информационна борба на цивилазицонни модели и култури. И не е важно как ти или аз възприемаме присъствието на дадена култура в друга културна среда, а важното е как то се възприема там, на място. Очевидно Ал-кайда и сие го възприемат именно по този начин (като съвсем не са единствени в това си възприятие - има разлики по-скоро в нюансите и избирането на средства за борба). И според особеностите на културата и ситуацията са избрали този начин на действие (ясно е, че нямат шанс да се преборят със собествени информационни сили и средства, поради което използват чуждите силни страни, което е сравнително ефективно в тактически план). Друг е въпросът, че според мен нямат шансове, но не това е важното в случая ( в крайна сметка и СССР не успя, въпреки несравнимо по-високата си организираност и концентрирана "големна" сила). Като пишейки това, аз нямам предвид, че това се прави по нареждане на еди-кой си или дори че става въпрос за съзнателна политика. Тук директно действа голем - и в двете посоки.
Дали действията на някоя от активните страни включват одобрението на населението е въпрос който едва ли има значение - най-малкото цялата съвременна история (пък дори и последните събития) го доказват. Важното е, че по-активния голем може да използва демоните си за да създаде много високо ниво на организация дори при ниско технологично комуникационно ниво (и въбоще - стратегическо ниво на ресурси и свързаност). При това, използвайки пасионарната част на социума, която винаги е относително малка, за сметка на потенциала си за активни действия, който е огромен (при подходящо мотивиране, което е грижа на демона). Да не говорим, че спецификата на тамошната култура и социална структура, съчетана със стратегическата ситуация дават много високи нива на пасионарност, при много ниско качество и цена на живот на отделната единица.
Да не говорим, че тук действат големи, т.е., нивото на съзнателност в действията и оценката на ситуаацията е пределно ниско - и за двете страни (защото колкото по-закостенявма или респективно се ожесточава ситуацията, толкова по-силни и отчетливи са големите и техните демони - особено този провокиращ размяна на живот срещу бъдеще за голема (и превръщайки живота в насилие)).
Та приказките за каквото и да е "зло" идват именно от пропагандата и са безсмислени. Средствата могат да бъдат лоши или неефективни. Целите могат да бъдат зли, но единствено от гелдна точка на противниковата страна. Могат да бъдат и лоши или неадекватни, но това рядко има значение.
Големите не са зли, дотолкова доколкото стоят над морала и нямат собствено етично съществуване или съзнание. Те са бездушни (за разлика от хората, което автоматично означава, че в индивидуален план цялата ситуация е наситена с насилие и усещане за "зло").
Тероризмът не е зло заради самото зло (т.е., не се върши тероризъм просто за да се върши тероризъм) не повече отколкото престъпникът извършва престъпление заради "злото", заложено в него. Разбира се, и в двете ситуации може да има съответната лична психо-патология, но тя е в крайните ситуации и засяга много малък процент от участниците (и в никакъв случай самите големи). Става въпрос за определено поведение или светоглед, в който подобни действия се оправдават от субектите като метод за достигане на определени цели - методът не се ползвам заради самия себе си. Друг е въпросът, че с времето може да се получи и съответната социо-патология и насилието да започне да се самопоражда и дори да се възпроизвежда независимо (т.е., да формира собствен голем - и големите имат патология, макари различна). Но това е ако ситуацията се развива дълго време без прогрес и се изолира сама в себе си - т.е., ако се получи порочен кръг. Впрочем, събитията май са близо до тази точка.
).
/.После Франкската империя има "малък" проблем с тях :x .Е все пак се справя с тях,но чак когато са превзели западната част на континента.А около 1500 и някоя си година те не са чак такъв проблем.Държавата им/Гранада/е малка и слаба въпреки,че е подкрепяна от арабите в Африка и то не от всички.
Comment