Програмна реч. Дали ще се превърне подобно на "планът Шуман" в "план Туск"?
Европа не може да си позволи липса на енергиен съюз

Европа не може да си позволи липса на енергиен съюз

От статия на полския премиер Доналд Туск във "Файненшъл таймс"
От кризата в Украйна има една ясна поука: силната зависимост от руската енергия прави Европа слаба. Русия освен това не продава ресурсите си евтино или поне не на всички. Като доминиращ доставчик в много страни тя може да вдига цените и да намалява количествата.
Начинът да се поправи това пазарно изкривяване е прост - Европа трябва да противопостави на Русия единна европейска структура, която да купува нейния газ. Когато това бъде направено, Европа трябва да се заеме с по-тежката задача да възстанови свободната пазарна конкуренция. А това ще изисква европейските правителства да заемат единна позиция.
Но такива съгласувани действия е имало и преди. Европейският съюз създава банков съюз, а 28-те страните в него купуват заедно уран за ядрените си централи чрез европейската агенция за атомна енергия Евратом. Същият подход трябва да бъде възприет и към руския газ.
Затова аз предлагам енергиен съюз.* Той ще върне европейския проект към корените му. Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой сравни днешното енергийно предизвикателство с проблемите отпреди 60 години, довели до създаването на Европейските общности за въглищата и стоманата.
Европа трябва да разработи механизъм за общо договаряне на енергийни доставки от Русия. Като начало от двустранните споразумения трябва да отпаднат всякакви тайни клаузи, изкривяващи пазара, и в крайна сметка Европейската комисия да се включи във всички нови преговори.
ЕС трябва да изгради енергийна инфраструктура. Днес поне 10 страни в него зависят от един-единствен доставчик – "Газпром", за над половината си потребление. А някои са напълно зависими от контролирания от държавата руски газов гигант. В страните, в които сигурността на доставките е най-слаба, складовият капацитет и газовите връзки трябва да бъдат изградени с помощта на ЕС при най-високо равнище на съфинансиране от Брюксел - около 75 на сто.
Европа трябва да използва наличните изкопаеми горива, включително въглища и шистов газ. Трябва да се обърнем и към партньорите си извън Европа като САЩ и Австралия. Глобалният газов пазар възникна неотдавна. В годините на Европейските общности на въглищата и стоманата газ не можеше да се пренася с кораби. Но днес благодарение на технологичния напредък имаме необходимите инструменти да създадем единен европейски пазар.
Независимо дали става дума за въглища, стомана, уран, кредити или газ основната идея на ЕС винаги е била Европа да е единна, да се засилва нашата сигурност и да се установяват справедливи правила, ако липсват на свободния пазар. Енергийният съюз също трябва да се основава на солидарността и общите икономически интереси.
Време е общността да се сплоти в сферата на енергетиката, за да укрепим енергийната сигурност не само на ЕС, но и на Европа като цяло Сега, когато технологиите го позволяват, а предизвикателствата го налагат, едва ли можем да си позволим да не го направим.
От кризата в Украйна има една ясна поука: силната зависимост от руската енергия прави Европа слаба. Русия освен това не продава ресурсите си евтино или поне не на всички. Като доминиращ доставчик в много страни тя може да вдига цените и да намалява количествата.
Начинът да се поправи това пазарно изкривяване е прост - Европа трябва да противопостави на Русия единна европейска структура, която да купува нейния газ. Когато това бъде направено, Европа трябва да се заеме с по-тежката задача да възстанови свободната пазарна конкуренция. А това ще изисква европейските правителства да заемат единна позиция.
Но такива съгласувани действия е имало и преди. Европейският съюз създава банков съюз, а 28-те страните в него купуват заедно уран за ядрените си централи чрез европейската агенция за атомна енергия Евратом. Същият подход трябва да бъде възприет и към руския газ.
Затова аз предлагам енергиен съюз.* Той ще върне европейския проект към корените му. Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой сравни днешното енергийно предизвикателство с проблемите отпреди 60 години, довели до създаването на Европейските общности за въглищата и стоманата.
Европа трябва да разработи механизъм за общо договаряне на енергийни доставки от Русия. Като начало от двустранните споразумения трябва да отпаднат всякакви тайни клаузи, изкривяващи пазара, и в крайна сметка Европейската комисия да се включи във всички нови преговори.
ЕС трябва да изгради енергийна инфраструктура. Днес поне 10 страни в него зависят от един-единствен доставчик – "Газпром", за над половината си потребление. А някои са напълно зависими от контролирания от държавата руски газов гигант. В страните, в които сигурността на доставките е най-слаба, складовият капацитет и газовите връзки трябва да бъдат изградени с помощта на ЕС при най-високо равнище на съфинансиране от Брюксел - около 75 на сто.
Европа трябва да използва наличните изкопаеми горива, включително въглища и шистов газ. Трябва да се обърнем и към партньорите си извън Европа като САЩ и Австралия. Глобалният газов пазар възникна неотдавна. В годините на Европейските общности на въглищата и стоманата газ не можеше да се пренася с кораби. Но днес благодарение на технологичния напредък имаме необходимите инструменти да създадем единен европейски пазар.
Независимо дали става дума за въглища, стомана, уран, кредити или газ основната идея на ЕС винаги е била Европа да е единна, да се засилва нашата сигурност и да се установяват справедливи правила, ако липсват на свободния пазар. Енергийният съюз също трябва да се основава на солидарността и общите икономически интереси.
Време е общността да се сплоти в сферата на енергетиката, за да укрепим енергийната сигурност не само на ЕС, но и на Европа като цяло Сега, когато технологиите го позволяват, а предизвикателствата го налагат, едва ли можем да си позволим да не го направим.
Comment