R.I.P. Маргарет Тачър

[Пилот]

Хайде стегнете се и стига сте спамили всичките, следващи постове ще се трият, досегашните също. Моля по темата.

Динайн като мине ще възстанови евентуално нещо ако иска. Иначе при добро желание ако искате да се обиждате на политическа тема мога да ви насоча към форумите на Дир.бг, те специализират в това.

[Blackwolf]

Прочетете малко за това как собствените и хора най-брутално са я изритали накрая, защото са усетили, че ако крокодила остане още на власт нещата ще отидат на зле за тях.. Все пак и търпението на законопослушни народи като ингилизите си има граници.

Както и да е, по-важно е че "Динг-донг, вещицата е мъртва".

[Kramer]

Най-интересното е, че я смениха по време на международна криза, тъкмо Саддам беше нахлул в Кувейт.

[Dinain]

Прочетете малко за това как собствените и хора най-брутално са я изритали накрая, защото са усетили, че ако крокодила остане още на власт нещата ще отидат на зле за тях.. Все пак и търпението на законопослушни народи като ингилизите си има граници.

Както и да е, по-важно е че "Динг-донг, вещицата е мъртва".

Това е грешна интерпретация. Показателно е именно, че са я свалили с нещо като вътрешнопартиен пуч, а не чрез популярен вот. Просто 11 години Тачър им е блокирала пътя за партийна кариера и им е писнало да чакат.

Дадох очеизвадните примери с трите пореди избори, които Тачър печели. Защото това са историческите факти, а не какво казал комшията или филанкишията.
Тези три поредни победи са показателни, както и факта, че нейната личност все така буди емоции 25 години по-късно. От самото начало нямам намерение да влизам в спора дясно-ляво, защото не е тематиката на форума. Коментирам личността и управлението на Маргарет Тачър в чисто исторически аспект - ето защо няма как да се съглася с обобщения, че била "недолюбвана", "мразена" и т.н. Самите факти на трите й поредни изборни победи отричат това. Че е имала яростни врагове, както и яростни поддръжници, е повече от ясно - това значи само, че е вземала трудните решения.

Относно "можене да печели избори", също не съм съгласен с 1951. Няма как да печелиш избори, ако си "недолюбван". Приведените сравнения с други политици са грешни: Берлускони е магнат, за който работят безброй медии и по този начин влияе силно на общественото мнение в Италия, освен това не са ми известни радикални и непопулярни реформи, които да му се е налагало да прави. Нищо общо с Тачър и Британия през 80-те. Хитлер е взел властта един път, никой не го е преизбирал след това. Мусолини пък не взема властта чрез избори, а чрез преврат, даже не знам защо се споменава в този контекст.

[Nick]

... Маргарет Тачър... - това значи само, че е вземала трудните решения.

+1

[Dinain]

Дамата с чантичката
Много от принципите, които Маргарет Тачър отстояваше, продължават да са валидни. А нейната решителност и умение да води са това, което липсва на Европа днес

"Тази жена е твърдоглава, упорита и опасно своеволна." Това е аргументацията, с която е отхвърлена молбата за работа на Маргарет Тачър през 1948 г. в британска химическа компания.

Неизвестният HR е написал характеристика, която лейди Тачър вероятно с удоволствие би сложила като епитафия на своя живот, приключил на 8 април. Точно както харесва и възприема етикета "желязната лейди", залепен й подигравателно през 1976 г. от в. "Красная звезда", орган на съветското (а сега на руското) Министерство на отбраната.

Лесно е да обичате Тачър сляпо и безусловно. Или да я мразите страстно. Но е трудно да сте безразлични към нея и е невъзможно да я игнорирате. Тя е от ярките и забележителни политици, които оставят своя отпечатък за години напред не само върху страната си, но и върху света. Каквото и да мислите за нейната икономическа, социална и външна политика, не можете да не признаете, че тя е от рядката порода лидери, които имат силата да променят, да следват вътрешните си убеждения и да не отстъпват още при началните признаци на съпротива.

Първата (и все още единствена) жена - премиер на Обединеното кралство, ще бъде запомнена колкото с дългия и удивителен списък на постиженията си, толкова и със самото си присъствие в британската и световната политика. И няма как да я отпишете като реликва от отдавна отминала епоха, защото много от принципите, които тя отстояваше, продължават да са валидни и сега. А нейната решителност, смелост и умение да води са точно това, което липсва на разтърсваната от криза и съмнения Европа.

И тачъризъм за всички

Колкото и противоречиви да са оценките за наследството на Тачър, никой не оспорва мястото й в историята - и от ляво, и от дясно са единодушни, че тя е най-значимият мирновременен лидер на Великобритания от Уилям Гладстон насам. А също и единственият, създал политическа философия и прибавил "-изъм" към името си (Чърчил е нарицателно за лидерски стил, а не за доктрина, а "блеъризмът" е по-скоро маркетинг, отколкото съдържание). Политиката с марка "Тачър" означава свободна икономика, приватизация, ниски данъци и силна, но малка държава. "Водещият принцип на тачъризма е доверието в индивида и убеждението, че парите ще се похарчат по по-добър начин от този, който ги е спечелил, отколкото от правителството", казва пред "Капитал" историка Андрю Робъртс, назначен от Тачър за попечител на Margaret Thatcher Archive Trust.

Лидерите, които трансформират, имат нужда от убеждения, кураж и късмет. Желязната лейди има в изобилие и трите, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Филип Стивънс. Тя оглавява Консервативната партия през 1975 г. до голяма степен благодарение на късмет. Помага й глупостта на нейния ментор Кийт Джоузеф - малко преди изборите за лидер на торите той казва, че човешкият материал на Великобритания е заплашен от това, че твърде много бедни майки имат твърде много деца. След такова изявление, поне на Острова, политическата кариера приключва. Така, когато през 1979 г. Консервативната партия печели изборите, нейният лидер Маргарет Тачър става премиер с относително тънка автобиография и само един сериозен управленски пост (министър на образованието от 1970 до 1974, с което си спечелва прозвището "крадецът на мляко" заради това, че ограничава програмата за даване на безплатно мляко на учениците).

Късметът продължава да е с нея и по време на 11-те години на "Даунинг стрийт", които приключват не заради изборна загуба, а с вътрешнопартиен преврат, достоен за драма от Шекспир. Тя е точният политик в точното място и време, като най-добрият пример за щастливо съвпадение е Фолклендската криза, дошла в най-подходящия момент, когато Тачър е на дъното на популярността си. Малката и кървава война я превръща в национален герой, помага й да бъде преизбрана и циментира имиджа й на световен лидер, с когото всички трябва да се съобразяват. Близките й отношения с американския президент Роналд Рейгън й помагат да изиграе роля в събарянето на желязната завеса и издигат статута на Великобритания като глобална сила.

Желязната лейди поема страната, когато тя е в окаяно състояние. Три години преди да дойде на власт, Sex Pistols пускат сингъла си Anarchy in the UK ("Анархия в Обединеното кралство"). Великобритания е обхваната от хронични работнически бунтове, пред които политиците капитулират, бюджетният дефицит расте, инфлацията достига 27%, хората се запасяват с храна, страната е наричана болният човек на Европа и е изгубила вярата в себе си. Тачъризмът е революцията, която променя Острова до неузнаваемост. Според феновете й тя връща "велика" в името на Британия, а според противниците й я докарва до национална катастрофа. Но всички признават, че Обединеното кралство не е същото след нея.

"Великобритания все още в много отношения е страната, която Тачър изгради", казва пред "Капитал" Ханс Кунднани от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Залязващата индустриална сила, експериментирала със социализма, се превръща в една от най-либералните и гъвкави икономики в Европа, базирана на услугите. "Големият взрив" с дерегулацията на финансовия сектор прави Лондонското сити глобален център, а според критиците на Тачър е и една от причините за днешната криза. Друг елемент на тачъризма, който се репликира на много места по света, е приватизацията - тя е масова и обхваща всички сфери на икономиката, като сред раздържавените компании са British Petroleum, British Airways, Rolls-Roys, Jaguar, British Gas, British Steel, British Telecom и т.н.

Разделяй и управлявай

Първоначалните ефекти от политиката й са опустошителни - безработицата скача, последиците за бедните са ужасяващи, средната класа е подкопана, уличните протести ескалират, а 364 водещи икономисти заклеймяват действията й в отворено писмо, публикувано във в. Times. Дори в редиците на собствената й партия започват да се притесняват, че избирането на Тачър е било ужасна грешка. Това е моментът, в който тя произнася знаменитата си реплика: "За онези, които със затаен дъх очакват любимата фраза на медиите - обратен завой - ще кажа само едно нещо. Правиш завои само ако поискаш това. Тази лейди не прави завои."

Независимо от политическите пристрастия всички признават дълбочината и силата на убежденията й, както и последователността и куража й в отстояването им. Обратната страна на монетата обаче е липсата й на усет за нюанса - за Тачър светът е черно-бял, тя е глуха и сляпа за критиките и предупрежденията. "Разбира се, че тя разделя хората. Но трябва да можеш да се движиш във вярната посока, дори когато не са съгласни с теб. Иначе няма да можеш да свършиш нищо", казва Андрю Робъртс. Според историка няма по-ярко доказателство за огромното влияние на Тачър в британската политика от факта, че заради нея лейбъристите са се придвижили към центъра и са преминали от социализъм към социалдемокрация. Най-безспорният вътрешнополитически триумф на Тачър е, че когато левицата дойде на власт, не промени основните насоки на нейната политика. И както самата баронеса казва, нейното най-голямо постижение е Тони Блеър.

До Европа и назад

"Иронията е, че макар с днешна дата да е ясно, че тя беше права за почти всичко по отношение на ЕС, именно европейската й политика я свали от власт", отбелязва Андрю Робъртс. Макар тропащата с чантичката си в Брюксел и повтаряща "искам си парите обратно" Тачър да е икона на британските евроскептици, отношението й към ЕС всъщност е доста по-нюансирано. Тя успява да балансира своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС и е горещ привърженик на единния пазар и източното разширяване.

Това е съчетано с дълбоко подозрение към изземването на власт от Брюксел и опасностите на един икономически и валутен съюз, обединяващ толкова различни страни като Германия и Гърция. "Преди пет години бих казал, че тя греши по отношение на еврото. Но сега изглежда, че е била права", констатира Ханс Кунднани.

Всъщност сегашната криза в ЕС е колкото икономическа, толкова и политическа. "Липсват смели лидери с визия. В известен смисъл германският канцлер Ангела Меркел е антипод на Тачър. Британският премиер сякаш се наслаждаваше на споровете и противопоставянето, това са най-силните й моменти. Докато Меркел се опитва да избегне конфликтите на всяка цена, чака до последния възможен момент, преди да действа, и противно на Тачър, никога не заявява ясно позициите си", казва анализаторът от ЕСВП.

Разликите вероятно се дължат на разбирането на Тачър, че "демокрацията не се състои само в това да отгатнеш какво искат хората. Демокрацията означава и да водиш хората." Колко често чуваме това днес, когато политиката е повлияна от рейтинги, социологически анкети и фокус групи, а политиците се държат като на конкурс по красота? И водещото мото е формулирано в изказването на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че "ние много добре знаем какво трябва да се направи, но не знаем как след това да спечелим изборите". Мемоарите на лейди Тачър може да са добра отправна точка.

И все пак тя е лейди

Ако търсите цитат от Тачър, който доказва феминистките й пристрастия – късмет. Най-много да попаднете на изказването й, че не дължи нищо на женското движение. Тачър предпочита да се мисли за нея като за премиер, който случайно е жена. Тя се държи като дама от своето поколение – няма притеснения да изгражда публичен образ на примерна съпруга, която се прибира вечер да сготви на семейството си, след като е разпердушинила поредния профсъюз. Тачър има маниер на сексист с обратен знак. Няма проблем да флиртува с колеги и съпартийци, нито пък да ги унижава или да се държи покровителствено, когато случаят го изисква. Известна е непоносимостта й към ниски, неприятни и дебели мъже. Показателни за респекта, който всява, са репликите по неин адрес от Париж и Берлин. Френският президент Франсоа Митеран твърди за нея, че "има очите на Калигула, но устните на Мерилин Монро". Наследникът му Жак Ширак се изпуска пред уж изключен микрофон: "Какво иска от мен тази домакиня? Топките ми на поднос?" А германският канцлер Хелмут Кол, отчаян от съпротивата й срещу обединяването на Германия, казва: "Маргарет Тачър винаги ми причинява главоболие."
Феминистките гледат на нея като на мъж в пола и отказват да я припознаят като своя, тъй като тя не знае що е женска солидарност. Във всичките й правителства за 11 години за кратко се подвизава само една жена министър; докато е на "Даунинг стрийт" 10 не предприема нищо срещу дискриминацията, домашното насилие, неравното заплащане.
Въпреки че и двете страни отказват да го признаят, по силата на собствения си пример Тачър има големи заслуги за напредъка на жените. Тя разби всички невидими бариери, за да бъде избрана за пръв път жена за лидер на водеща западна сила. Триумфът на Тачър, който се дължи на собствените й усилия (въпреки заможния съпруг), нормализира женския успех. След нея никой няма да се съмнява в способността на жените да бъдат ефективни лидери. Подвигът е още по-голям, тъй като това все пак не е Норвегия през 90-те години, а класово и сексистки разделена Великобритания – мъгливият Албион може да повери кралската роля на жена, но не и отговорната работа на премиер на дребна буржоазка от Линкълншър. Дъщеря на бакалин, от грешната страна на определящи фактори като класа и пол, за нея не би трябвало да има шанс. Но Тачър опроверга самата себе си и изказването си, че докато е жива, няма да види жена министър-председател или външен министър.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/04/12/2040628_damata_s_chantichkata/?sp=0#storystart

[Kramer]

" нейният лидер Маргарет Тачър става премиер с относително тънка автобиография и само един сериозен управленски пост (министър на образованието от 1970 до 1974, с което си спечелва прозвището "крадецът на мляко" заради това, че ограничава програмата за даване на безплатно мляко на учениците).


http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=0#storystart

Това за млякото не го знаех..
Но пък знам, че при свръхпроизводство един от механизмите е фермерите да го изливат.

[Thorn]

Силно я любят и мразят. Само се чудя, дали като Горби умре, ще има такива веселия и в Русия.

[messire Woland]

Силно я любят и мразят. Само се чудя, дали като Горби умре, ще има такива веселия и в Русия.

Според мен - 100% ще има. А има и повече причини - Горби, за разлика от други политици, постигна ефекта малко или много случайно, мислейки, че прави козметични промени, постигна драстични.
Ще ме извинявате за отклонението, но темата за Тачър не желая да я коментирам по ред причини.

[Nick]

Това за млякото не го знаех..
Но пък знам, че при свръхпроизводство един от механизмите е фермерите да го изливат.

И за Алиенде така плакаха, как бил давал мляко на дечицата, а злата хунта го свали. Странното е, че много хора се хващат на такива плитки популистки похвати. Прахосаните по неефективни социални програми данъци, отнети от работещите хора, хилядократно надхвърлят стотинките за "безплатното" мляко.

Изливане на мляко... това ще да е от някое старо книжле или от демонстрация на фермери, недоволни от "недостатъчните" държавни субсидии.

[Thorn]

Не виждам повод да кажа каквото и да е добро нещо за Пиночет. "Злата" хунта е доста мек израз.

[messire Woland]

Не виждам повод да кажа каквото и да е добро нещо за Пиночет. "Злата" хунта е доста мек израз.

Точно казано.

[Nick]

Не виждам повод да кажа каквото и да е добро нещо за Пиночет. "Злата" хунта е доста мек израз.

Така е, но социалната и икономическата политика на Алиенде предизвикват преврата. Това го вметнах в контекста на греховете, приписвани на Тачър, била отнела млякото на децата... Днес обсъждахме Тачър с един преподавател в нашия университет, "дезертирал" англичанин. Въпреки характерния за университетските преподаватели наивен либерален уклон, най-силната оценка за Тачър беше, че била "противоречива" и че реформите можели да бъдат проведени по-добре. Негативна беше оценката за приватизационната й политика, но къде приватизацията е протекла безболезнено? Като цяло негативните оценки за Тачър идват от "иждивенците" и от политици със свои цели.

[AggressiveRefrain]

Последните няколко дена се поразрових малко по-детайлно в стопанската история на Британия по време на Тачър.Политическото говорене си е едно, но реалността нещо съвсем друго - напук на "малката държава", когато Тачър идва на власт бюджета представлява около 45% от Gross National Income (GNI), което скача до 48% през '82-83, и пада до 40% едва в краят на управлението `и.Демонтира социална държава, но през 1979г. социалните разходи са за 20 милярда паунда,а по време на Тачър скачат до 33 милярда.Впрочем, това е финансирано не от къде да е , а от нарастналите приходи от петрола в Северно Море.Шотландците за това и я мразят - ликвидирането на държавните предприятия, най-вече в индустрията, удря главно Севера, а парите от "техния петрол" отиват за обещетения за безработица, което точи бюджета.Впрочем, през '50-те британската индустрия дава 1/3 от GNI и представлява 1/4 от световното индустриално производство.Днес дялът на индустрията е едва 10% от GNI и британците смятат Тачър за главна виновница за това, тъй като реформите в икономиката я правят зависима силно от финансовия сектор, който след като гръмна 2008-ма , вкара икономиката в triple-dip recession.

Изобщо, според мен е противоречива не толкова заради идеите си като цяло, а заради сериозният нюанс между това което думи и дела.Един път няма общество, а само индивиди , после обясняваме че на Фолклендските острови живеят британски пингвини.Централизацията в ЕИО е лоша, а валутен съюз няма как да просъществува, но вкарва страната в ERM и подписпва Единният Европейски Акт....

[Dinain]

http://www.webcafe.bg/id_84415888?utm_source=arena&utm_medium=banner&utm_campaign=webcafe

Светът изпрати Желязната лейди, британци я освиркаха