Краят на хетите

[г-н Никой]

А аз си мислех че арменският се води към иранската група езици.

Заради 20-те хиляди ирански заемки в арменския, натрупвали се в период от 2500 г. Първоначалното отците на "индогерманистиката" го бутват към иранските езици После обаче е обособен в отделна група в рамките на индоевропейското езиково семейство.

Приятен език, с напълно шантава граматика докъм Х²²²-Х²V век в зависимост от конкретния автор.

[Баба Яга]

П.П. Немските шовинисти не се ли отказаха най-накрая от термина "индогермански езици"? Значи какво излиза - има само 2 вида индоевропейци, сиреч бели хора - индоарийците и немците с братовчедите им в Холандия, Англия и Скандинавия.

Това е просто конвенция и нещо като спора за това дали да викаме старобългарски, старославянски, старо-църковнославянски или друго. Идеални понятия няма, важно е да разбираме какво имаме предвид. И терминът индоевропейски, и терминът индогермански си имат недостатъците. И двата са неточни.

Аз лично казвам индогермански. Така съм свикнала. Нищо лично. Впрочем на немски трябва да си изкълчиш езика да кажеш indoeuropäisch. Голяма досада.

А немците от доста време насам са далеч по-малко шовинисти от нас, ако разглеждаме реалните социални тенденции...

Затова са "опитите за тълкуване на фригийските надписи попадат на паралели основно с гръцки и арменски" - фригите (бригите) също са балканско население, вероятно са обитавали Тесалия и Южна Македония.

Не, не е затова. Не е точно по темата, но ако ме тълкуват погрешно, пояснявам. Имах предвид нещо съвсем практическо. Когато работиш с непознат език и надписи на него, търсиш естествено паралели в други езици с цел по възможност да разчетеш структурата на думите и значението на морфемите. Тези паралели може да са и подвеждащи, но са някакво начало. Към тях човек подхожда интуитивно, а не поради разни географски, етнически и политически съображения. В много надписи е ясно за какво става дума от самия контекст, в който са намерени, по този начин е известно и много етруски думи какво значат, но цялостно езикът е недешифриран, което ще рече, че цялостната му система не е декодирана. Същото важи и за тракийския и фригийския. Оказва се, че с помощтта на гръцки морфологията на много думи на тези езици се разчита най-добре. Това обаче е една чисто лингвистична практика. Тя не се влияе от казаното от Херодот. Че античните извори и донякъде археологическите данни сякаш потвърждават тези зависимости е окуражаващо, но при повърхностно тълкуване може да е също толкова подвеждащо и да доведе до много погрешни изводи. На повърхностни интерпретации се основават повечето велико-незнамкаквиси теории.