Намерени са следи от брашно на възраст 30 000 години (цък).
-
-
Фосил на модерен човек на възраст 100 000 години е открит в Жиренгдонг, Китай. По досега приетата теория, homo sapiens пристига в Източна Азия преди 40 000 години ...
Comment
-
Изключително силна "автохтонност" на популацията в Сардиния - съвсем ясно изразена от неолита и частична от късния палеолит. Прогресивно дистанциране на популацията в Италия.
Craniofacial morphometric variation and the biological history of the peopling of SardiniaComment
-
-
Неандерталците са имали по-висок тестостерон от съвременните хора. Вероятно са живели в условията на промискуитет, което дава еволюционно предимство на моногамния Хомо сапиенс.
Research On Sex Lives of Ancestors Hints At Why Monogamous Humans Out-Competed NeanderthalsComment
-
Той и хомо сапиенс не е чак толкова моногамен, макар и да не е промискуиттен колкото шимпанзетата. Но по-високото ниво на тестостерон означава и повече конфликти между самците.Comment
-
Тя работата с първобитния секс е много сложна, защото чистата биология се смесва с разните културни табута. Още не съм видял научната публикация на това изследване и не знам какви фактори са взели предвид, за да стигнат до извода за помискуитет. Ако е само тестостерона, както е обявено по научно-популярните сайтове, историята е малко съмнителна. Все пак при неандерталците има ясно изразен културен пласт.
Иначе PhysOrg.com твърди, че са изследвани фосили на ардипитеци, австралопитеци и неандерталци. Първите и последните се определят като силно промискуитетни, докато вторите били моногамни. Тези данни между другото се потвърждават донякъде от все по-честите информации за силен неандерталски ген в съвременните хора, , както и от едно изследване за секс между хора и шимпанзета.
Що се отнася до моногамията при Хомо сапиенс, тя е доста силно изразена и статистически, и културно, и всякак. В някакъв съвсем дребен процент от примитивните племена беше регистриран промискуитет, мисля че сред австралийските аборигени. Иначе навсякъде властват много люти табута.Comment
-
Откриха най-старата брадва в Австралия
Общоприетото схващане бе, че този предмет за първи път се е появил в Европа, но находката в Австралия опроверга цяла една теория Археолози откриха част от каменна брадва, датираща отпреди 35 хил. години върху свещена земя на аборигените в Австралия. Оказва се, че находката е най-старият предмет от този вид, откриван някога.
Парчето камък, открито в тучните и отдалечени северни австралийски територии през май, има знаци, които доказват, че е част от древна каменна брадва, заяви Бруно Дейвид от австралийския университет Монаш.
"Можем да забележим, че самият камък има белези, направени от хора, които са го обработили, за да създадат брадва", заяви ученият пред телевизия Ей Би Си (ABC.com).
Дейвид каза още, че най-старите каменни брадви датират отпреди 20 хил. до 30 хил. години.
Приетото досега схващане беше, че този предмет за първи път се е появил в Европа, когато населението се разраснало и горите процъфтели в края на последната Ледникова епоха.
"Това, което имаме в Австралия обаче, е доказателство, че брадвите датират отпреди 35 хил. години. Всичко това означава, че
общоприетата теория, която идва от Европа, не обяснява произхода на брадвите
в глобален план. Така че трябва да помислим за това по един коренно различен начин", допълни ученият.
Дейвид заяви, че откритието е доказателство, че аборигените от земите Арнхем в Северната територия на Австралия може би са били първите, които са търкали брадви, за да заострят техните върхове.
Парчето камък е било открито в отдалечен регион на Северната територия сред традиционни скални рисунки на аборигените, за които се смята, че датират отпреди хиляди години
ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
НА ИЛИНДЕН
Паметна плоча, Крушево,
ИЛИНДЕН 1953Comment
-
Пивото двигател на цивилизациите
Археолозите оценуваат дека пивото го поттикнало и создаваœето на цивилизациите
Научниците веруваат дека зем¼оделците од камената ера од £угозападна Ази¼а почнале да одгледуваат житарки, процес што се смета за почетокот на цивилизаци¼ата, но не поради храна туку за правеœе пиво.
Според на¼новите податоци, натуфиската култура од неолитот почнала да одгледува житарки пред 11.500 години. Но археолошките докази, наводно, покажуваат дека ¼ачменот и ‘ржта не се користеле во исхраната туку за приготвуваœе пиво што се користело на гозбите.
Бра¼ан Ха¼ден, археологот од канадскиот универзитет „Симон Фре¼зер“, тврди дека гозбите и дружеœето биле првиот чекор кон создаваœето на комплексните друштва и на раните цивилизации.
http://novamakedonija.com.mk/NewsDet...tIzdanie=22131ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
НА ИЛИНДЕН
Паметна плоча, Крушево,
ИЛИНДЕН 1953Comment
-
Тотемизъм и ритуали от Ботсвана от преди 70 000 години:
Comment
-
Най-старата мина в Южна Америка е на възраст 12 000 години:
Comment
-
Откриха най-стария храм на слънцето
ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
НА ИЛИНДЕН
Паметна плоча, Крушево,
ИЛИНДЕН 1953Comment
-
Новооткритият трети човешки вид наречен Denisovans и хомо сапиенс са имали плодотворни сексуални контакти. Като наследници на този интербридинг се оказват папуасите. Най-странно в цялата история е, че до скоро повечето специалисти поддържаха теория отричаща възможноста за фертилни хибриди между хомо сапиенс и хомо неандерталензис. И ако хомо сапиенс и хомо неандерталензис се обособяват като отделни видове преди 460 000 години, то Denisovans се отделят преди 1 000 000 години.
Канибализмът не е характерен само за хомо сапиенс. Братовчедите неандерталци също са го практикували:
Last edited by Francis Drake; 24-12-2010, 16:16.Comment
Comment