Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тракийските градове

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Тракийските градове

    търсих, търсих и не намерих, такава тема. започвам не с град, а не знам дали е и тракииски или по - скоро римски, ама е някакво начало. давам само линк, дано се отвори http://www.ivaylovgrad.info/index.ph...d=13&Itemid=20
    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

    #2
    ...ако става дума предримски градове в Тракия, едно от последните качествени изследвания по темата е монографията на Христо Попов: "УРБАНИЗАЦИЯТА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАЙОНИ НА ТРАКИЯ И ИЛИРИЯ ПРЕЗ VI-Iв пр. Хр.". София. 2002.

    Comment


      #3
      Тonev - това, което си дал като линк, е само бегло спомената част от много богато съществуваща информация не за тракийски, а за римски обект, и не за град, а за голяма вила рустика, при местността Армира, и датирана I - IV в. AD.
      Призовавам масово хората, които се интересуват сериозно от археология тук, да не разчитат на претупани сайтчета на общини и на епизодични неверни данни със сладникав туристически привкус, а да четат сериозни книги на специалисти и професори, да търсят в библиотеката, и да се концентрират върху страници без много пикселизирани картинки, но със задълбочен анализ на археологическите данни - един от основните източници на адекватното тълкуване на исторята, която всички се бием в гърдите, че знаем.
      Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

      МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

      Comment


        #4
        е да аз също казах че не бих могъл да кажа с точност дали е тракииска или римска. но нали уж била строена за някъкъв трак - кой точно така и не разбрах. а пуснах линка заради снимките. молбата ми беше ако някой има нещо да пуска. а да архангел има някъде пуснати снимки ама не ги намерих. призовавам го да пусне някъде тук поне тези от татул..... разбираш силата на мястото. а темата я пуснах поради това, че дори на най- известния обект в момента - перперикон не намерих карта - само малко снимки. виждал съм снимки на мащтабен модел на севтополис в весник ама кога кой.....
        пп. кара - знаеш ли какъв е шансът да намеря тази монография в стара загора, дори назаем... :sm186:
        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

        Comment


          #5
          На вече благоустроените подстъпи към Перперикон се продават подробни карти на откритото до момента. Искрено се надявам след година две да са безвъзвратно остарели . Малко впечатления от там :

          Comment


            #6
            Store your photos and videos online with secure storage from Photobucket. Available on iOS, Android and desktop. Securely backup your memories and sign up today!


            Ето го перперикон, имах уддолсттвието да го видя до като го разкопават.
            Най-отдолу е снимката на човека който направи снимките, сайтчето и му благодаря за това че ми позволи да пусна линка.

            Comment


              #7
              Оставете го тоя Перперикон! Има толкова книги и изследвания за него, толкова предавания и сайтове, особено последния път когато бях гид там, той вече се дави в пошлостта на рекламата и е станал нарицателно за циркова атракция. А колко други много по-стойностни древни места заслужават внимание. Те са като "паднали ангели" днес - свалени от пиедестала на обществения интерес, лишени от блясъка и лустрото на консумиращия сладникави гледки. Имам чувството, че хората са като тамагочита, на които се внушава от някъде кое е велико и кое не, кое заслужава внимание, и кое - два-три реда, и все съобразно нечии интереси...!

              но, както пише на Руски паметник - "Не нам, не нам...!"
              Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

              МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

              Comment


                #8
                Dobromir Rusev написа
                Оставете го тоя Перперикон! Има толкова книги и изследвания за него, толкова предавания и сайтове, особено последния път когато бях гид там, той вече се дави в пошлостта на рекламата и е станал нарицателно за циркова атракция. А колко други много по-стойностни древни места заслужават внимание. Те са като "паднали ангели" днес - свалени от пиедестала на обществения интерес, лишени от блясъка и лустрото на консумиращия сладникави гледки. Имам чувството, че хората са като тамагочита, на които се внушава от някъде кое е велико и кое не, кое заслужава внимание, и кое - два-три реда, и все съобразно нечии интереси...!

                но, както пише на Руски паметник - "Не нам, не нам...!"
                е няма начин да не е така. ама нали се сещаш че има места докъдето исторически монографии не достигат. просто няма как повечето хора да получат достатъчно знания за конкретния проблем. ще ти дам пример от моята област медицината - знаеш ли колко вреди носят рекламите в пенсионерските весници примерно ? колко хора се опитват с разни билкови екстракти - съдържащи обикновено само сено да лекуват тумори?
                пп. ползваш ли паста за зъби с флуорид? а знаеш ли че може да предизвика злокачествено заболяване? :sm186: моля те даи поне списък на градове да знаем какво да търсим.
                Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                Comment


                  #9
                  Може да се провери в Старозагорския археологически музей.

                  Comment


                    #10
                    Интересен тракийски град е т. н. Пистирос, който се намира между с. Ветрен и гр. Септември. Доморадски неправилно го определя за "гръцки" град във вътрешността на страната, но той си е определено тракийски.
                    Между другото, аз го открих през 1984 г. и го "подарих" на Доморадски.
                    В един източник той е наречен Кетира. На около един км. от него има местност с чешма, която се нарича Тикера.

                    Comment


                      #11
                      за horos - Останките от тържището Пистирос в полето край Ветрен според мен не е разумно да се нарекат град, а древно търговско средище от типа "Емпорион", основано от една група одриси, великокойлалети и преселници от остров Тасос, където има аналогично такова, и където самите гърци са направили такова разделение. Основаването му следва да се свърже с бързия преход на тракийската култура към елинистичната епоха и множеството търговси контакти с Егея и Мала Азия. За сега поне археологическите данни не подкрепят друга теза. Де факто, след като убиват Котис I и тракийската държава отслабва, разделена между трима наследници, в 40-те години на IV в. BC, цяла Тракия е подчинена на Филип II.

                      за Karata - в "музея" в Стара Загора ( незнам защо тази винаги затворена дупка на гърба на строителния техникум, без лапидариум, с номенклатурна управа, прашни стъкла и занемарени антики е наречена "музей") не можеш да намериш нищо. От мен да го знаеш...

                      за tonev - Скъпи приятелю, откакто съм се специализарал в периода I - VI в.
                      (Принципат - Доминат - Късна Античност), т.е - римски, късно-римски и ранно византийски, още по-точно в долно дунавския Лимес ( границата на цивилизования свят с варварите) от Август до Маврикий, мога да ти кажа, че думата "град" е толкова неуместна, неточна и бедна на български за огромното изобилие от урбанистични форми и поселения в древността, които в 95 % от случаите са само един етап и ( къде по-беден, къде по-богат) стратиграфски пласт от топографската унаследеност по нашите земи. Затова не е така елементарно да се даде просто един списък на "тракийски градове". По съм склонен да отдам значението на думат град не към тракийската, а към римската епоха.Траките все още нямат стройна градоустройствена система до идването на Рим. Строят крепости без спойка и имат дървено-керпичени конструкции на малки "общинки".Като по-големи средища са известни Дрогилон, Кабиле, Майстера и Севтополис. В този смисъл на думата, който ти може би търсиш, селищата с тракийско поселение в България, придобиват статут на "градове" чак към края на втори век AD, когато са преминали през дългия процес на канаби (като при Димум)-викус или стацио(като при Азамус, Утус, Тримамиум)-кастелум ( както при Бонония, Алмус, Августе, Ятрус, Мелта) -кастра ( Кастра Мартис, Монтана, Пауталия)-муниципиум ( Дуросторум, Нове, Марцианопол) - и най-висшата форма - колония като при Рациария и Ескус. Има големи военни лагери като в Делтум Девелт, има резиденции, пристанища, нимфеуми, тържища, аули....Това е времето, когато се сблъскват с лицето на римската цивилизация - бани, театри, болници, акведукти, здрави пътища, над тридесет вида градеж, etc...
                      Днес виждаме малко злато от някоя друга могила и си казваме - ето - траките са били охолни хора и са живеели в палати, но повярвай ми, археологията и нормалната историческа логика показва съвсем друго.
                      Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                      МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                      Comment


                        #12
                        благодаря русев! имаме вече нова сграда на музея! ама все още е полвината от това което трябва да е. и си е исторически, а не археологически.
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment


                          #13
                          Античната вила Армира е издигната в местността Армира, по долното течение на река Арда през втората половина на I-ви век AD. Земите там са в така наречената "прата" на Римската Империя - или - територия на окупация още преди сформирането на провинция Тракия при Клавдий в 45 г., което ще рече, че има засилено военно римско присъствие и изградена гражданска администрация от местно тракийско население, но принципно васално на Рим (и вече силна романизaция в битово, религиозно и естетическо отношение). Собственикът и двамата му сина (чиито портрети имаме от черно-бялата мозайка в едното от помещенията) са богати тракийци по произход, които са се замогнали, посредством търговия със мрамор от близките кариери. Основават ателие, в което го обработват, а после организират износа му.
                          Загадката около тази мащабна посройка от частен характер, беше разгадана едва 2000 - 2001 година, с разкопките на „Голямата могила” край село Свирачи. Собственикът е бил достатъчно богат, за да си поръча мраморен дворец по римски образец. Така в живописната долина на р.Арда се появява заможното жилище, снабдено изцяло с хипокауст (подово и стенно отопление), голям басейн, огромна баня със сауна, спални за собствениците и гостите, подове, покрити по най-изтънчената технология с разкошни мозайки, финно длетована украса и орнаменти от мрамор с ероси и гирлянди.
                          Редували са се поколение след поколение. Всеки от наследниците е добавял нещо по плана и украсата на двореца. През първите десетилетия на III в. белокаменната вила е разширена в източна посока и тогава е била изградена голямата зала за пиршества. Западно от нея са били разположени жилищата за слугите и работниците в стопанството. В цялата долина е кипял активен живот, краят на който бележи второто готско въстание през 376 – 378 г., когато недалеч от там, в жестока битка на Фритигерн Готски с римските легиони на 9-ти август 378 г., загива и самия римски император Валент, а вилата е опожарена до основи.
                          Наследниците на обикновените жители от района на двореца, които са преживели сътресенията през Късната античност, са едни от първите основатели на белокаменната средновековна крепост Лютица, наречена Белият град, защото мрамора там (от същата Антична кариера) сякаш блести.
                          Руините на Вила Армира бяха открити при строителни работи за язовир през 1964 г. – т.е. почти 2000 години след създаването й – във вида, в който са останали разрушени от древността. В разкопките участваха младежи от Лъджа Свирачи и Ивайловград под научното ръководство на ст.н.с д-р Янка Младенова от Археологически институт с Музей при БАН. Повечето археологически материал и артефакти днес могат да се видят в НИМ и АИМ.
                          Към днешна дата, руините са реставрирани и консервирани под бетонен навес със стъклени витрини, но на места стъклата са изпочупени и вътре се пълни с боклуци на туристи. Не е защитено от злосторници. Изказвам лично мнение, че сега, когато мозайките са махнати и консервирани, на много места циментената подова замаска е толкова груба, че се губи автентичността във вида на помещенията. Табели, рисунки и разяснения има пълни, но охрана и хубав път – не.
                          Въпреки всичко, аз вярвам в бъдещето на този обект!
                          Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                          МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                          Comment


                            #14
                            Те се опитаха да представят проект, но понеже си направиха сметката да го ръководи съпругата на кмета на Ивайловград, и не успяха дао представят добре. Иначе в Лютица се работи всяка година. Долу, преди Армира, на реката има и един мост, на който му викат "Римския", но май е турски.

                            Гробницата при Свирачи е в плачевно състояние. А консервацията на вилата е отвратителна. Може би Ямандиев, който произвежда вино с марката "вила Армира" може да се бръкне малко , да пооправят външния вид. Табелки има.

                            Comment


                              #15
                              Мостът, за който говориш, е Атеренския мост и колегите археолози по безспорен начин доказаха, че наистина основите му са от късно римско време (по опус на градежа и намерени находки). Не е за препоръчване да се минава по него, въпреки че всички туристи като видят това предупреждение все едно им казваш - "Мини по моста". Има печални примери за резонанс, който събаря не само древни постройки. Но да ти кажа братята римляни така добре са се потрудили, че дори и след 2000 години градежите им са толкова здрави, а на много места са дори като нови. В Хисаря например реставрираха части от крепостната стена на Диоклецианопол с нова червена тухла, която след има-няма 2-3 години падна за посмешище на консерваторите. А до нея, старата римска тухла със спойката с розов хоросан мъдро си седят непокътнати от време, земетресения и варвари...
                              А Свирачи е друга болна тема, да! И не само заради иманярите, които изпревариха археолозите. То това си е вече своего рода табиет в България. Член 278, ал.1, 2 от НК, по който ги съдят, засяга само посегателството върху обявените и обнародвани паметници на културата. Но една могила преди да се разрови много рядко се обявява за такъв паметник, така че човека си е свършил работата, продал е всичко в чужбина и е спокоен, че тук никой не може да му направи нищо.
                              Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                              МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                              Comment

                              Working...
                              X