Римските катафракти

[Mitko Popov 8]

Сасанидската стратегия с катафракти, като основна сила е намерила своето най-голямо приложение в Източната Римска империя през 10 век, много след Сасанидска Персия. Това са катафрактите на Никифор II Фока и Йоан I Цимисхи. Техните катафракти са се сражавали точно като сасанидите и ако питате мен имало е доста голям ефект. Никифор II Фока е разказвал играта на всеки, който му се изпречи в своите походи до Тарс, а Йоан I Цимисхи е нанесъл големи поражения на русите в нашите земи и те са се чудели, какво да правят срещу неговата бронирана конница. Според мен най-големият разцвет на катафрактите е бил именно по времето на тези императори и техните са били много по добри и от римските от 4 век и от сасанидските. Разбира се, те не могат да се сравняват, защото са от друго време, имат други доспехи, използвали са стреме и освен копия и мечове са имали разнообразни оръжия като брадви и боздугани, които римляните биха сметнали за варварски. Ромеите са били доста по-широко скроени от тях по отношение на оръжията.

[Thorn]

Разбира се, те не могат да се сравняват, защото са от друго време, имат други доспехи, използвали са стреме

А пък следващия век дошли едни катафракти от земите на Западната империя и разказали играта на всеки срещу тях.

Хайде да не прескачаме с по няколкостотин години и поне една военна революция.

[Mitko Popov 8]

Така е, да се върнем на римските катафракти. Аз съм виждал много интересни илюстрации, как римските катафракти държат копие с двете ръце и не използват щит, като прибавим и факта, че не са използвали стреме, се питам как са сражавали и изобщо, как са пазили равновесие. Може би, това обяснява факта, че в битката при Торино, войниците на Константин събаряли катафрактите на Максенций с тояги с железни върхове, между другото в една от битките Аврелиан, така беше победил катафрактите на Зенобия.

[Mitko Popov 8]

Малко след като повдигнах темата, вие веднага ми дадохте примери, как Велизарий доста умело е използвал римски катафракти. Аз ви казах, че ме интересува кога са използвани римските катафракти преди разделянето на империята, а това са източноримски. Но какво значи източноримски? Под Византия се разбира предимно периода след елинизацията. Тогава още се е говорило латински. На мен ми е много любопитно, италиянците, какво мислят за Юстиниан I Велики. Ясно е, че не учат като тяхна история гръкоезичния период на Византия. Дали смятат Юстиниан за римски император като предишните, за римски император освободител на Италия от варварите, последният римски император или, което най не ми се вярва нашественик, завладял Италия? Въз основа на това вече можем да говорим за катафрактите на Велизарий.

[Thorn]

Какво значение има какво мислят съвременните италианци? Важно е какво са мислели тогавашните. А те са посрещнали войските на Велизарий като освободители.

Колкото до последния римски император - в смисъла, търсен от теб това е Ираклий или Констант.

[gollum]

Така е, да се върнем на римските катафракти. Аз съм виждал много интересни илюстрации, как римските катафракти държат копие с двете ръце и не използват щит, като прибавим и факта, че не са използвали стреме, се питам как са сражавали и изобщо, как са пазили равновесие.

Това сме го обсъждали някъде другаде, пак по повод на конницата и стигнахме общо взето до извода, че решаващо е умението в язденето, а не толкова помощните средства. Проблемът с използването на двете ръце за бой не е толкова в задържането на гърба на коня (при наличие на умение), а в управлението на коня, но имаме исторически примери, че това е напълно постижимо при съответното умение (най-често "вродено", т.е. става въпрос за набиране на конниците от среда, в която язденето е умение, необходимо за оцеляването). Така или иначе, конни стрелци, а и лека конница, използваща комбинация от щит и метателни копия, имаме и преди появата на стремена.
Далеч преди появата на стремена имаме конница, която може да действа ударно, а различните по конструкция седла могат да осигуряват достатъчна устойчивост на гърба на коня. Макар че имаме примери (нумидийската конница) за конници, които се оправят с тази задача въобще без седло (вярно, лека конница, но понякога са се използвали и за ръкопашен бой срещу пехота).
Т.е. използването на двете ръце за бой, а не за управление е един проблем - свързан с управлението на коня и се решава чрез съответното високо ниво на подготовка на ездача и коня (това означава или да имаш под ръка "естествени" елитни конници или да хвърляш много пари/време за това). От друга страна, задържането на гърба на коня при ударни действия с копието изглежда да може да се реши чрез комбинация от различни средства: специфично седло, съответното умение и прочее. Това, което изглежда е трудно постижимо е ефективен таранен удар с копието, но това така или иначе е само един от начините за използване (на кавалерийско копие) и е необходим, когато имаме сериозни доспехи.

[RAPTOR]

Т.нар. companions на Александър са действали ефективно като тежка ударна конница и са решавали доста от сраженията, именно с дълги копия са били въоръжени и са ги държали с две ръце (нямали са щитове). Всичко е било предполагам въпрос на тренинг и ездитни умения, които са развивани още от детството.

[Last roman]

[QUOTE=Mitko Popov 8;397343]Така е, да се върнем на римските катафракти. Аз съм виждал много интересни илюстрации, как римските катафракти държат копие с двете ръце и не използват щит, като прибавим и факта, че не са използвали стреме, се питам как са сражавали и изобщо, как са пазили равновесие.[QUOTE]

Тайната е в римското седло:

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Ephippium.html

[Mitko Popov 8]

Римските катафракти все пак не са били от най-силните, ромейските са от друго време, тоест не можем да ги сравняваме, през античността, кои народи имат катафракти, това са:
селевкиди, арменци, сармати, парти, сасаниди. Арменските катафракти не се знае дали са били силни, колкото партските, сарматските са си отделно, вероятно селевкидските са повлияли на партските, а партските на сасанидските. Все пак не може да няма приемственост, щом говорим, за една и съща територия.

[Юлиан Август]

Римските катафракти все пак не са били от най-силните, ромейските са от друго време, тоест не можем да ги сравняваме, през античността, кои народи имат катафракти, това са:
селевкиди, арменци, сармати, парти, сасаниди. Арменските катафракти не се знае дали са били силни, колкото партските, сарматските са си отделно, вероятно селевкидските са повлияли на партските, а партските на сасанидските. Все пак не може да няма приемственост, щом говорим, за една и съща територия.

Корените на всички са в скитите. И изобщо, ако съдим по хронистите, местните източници и артефактите (например изображенията от барелелфи и т.н.) можем грубо да заключим, че азиатските народи винаги слагат ударение на стрелковата подготовка, а лъкът е същият царски атрибут, какъвто в Европа е копието или мечът. В условията на един типичен полеви бой вражестката линия ще бъде наситена с толкова много стрели, че рано или късно на всеки ще му хрумне да се покрие от глава до петите в броня, че и лицето. На практика абсолютно всички конни народи разполагат с катафрактоподобни отряди, а конните народи воюват предимно със себеподобни, ако изключим единствените два по-силни народа в региона, които имат сериозна пехота - Персия и Китай. Пехотата и на двете обаче е съставена предимно от стрелци - което води до същия проблем (много стрели на глава), както и до същото решение.
Без изобщо да имат работа с Перси или римяни, древните тюрки разполагат с едий тия хубавци :



Същите имат и уйгурите, аварите и т.н. Основната им сила е именно дългото копие и с негова помощ си осигуряват неоспоримо превъзходство срещу всички конни и пехотни съединения от стрелци на цяла Азия. Атаката разбира се не е урболешко хвърляне срещу по-лекия и бърз противник (няма го още Балдуин), атаката на тежката конница се предшества и подкрепя от по-леки части - собствени или съюзнически. Оттук и отговорът ми към Голъм - конните народи, както и партите, персите и т.н. разполагат с много добра лека конница, която числено превъзхожда "свръхтежката", но ако противникът те е ангажирал вече с такива части и последва удар от бронирани конници, разполагащи с тежки копия, такъв няма как да бъде отразен от леките. За да се получи номерът разбира се трябва добро брониране, защото стрелите ще се сипят не само в процеса на атаката, но и от упор и по време на преследването. Бронята на коня например много често покрива "предната полусфера" на животното - именно защото стрелите идват от там.
Защо не е работа на катафрактите да атакуват тежка пехота - нямат необходимите качества и макар външно да ни приличат на западните рицари, те нямат нищо общо с тях като генезис, възможности или оръжие.
Първо - основните противници на народите, които разполагат с такива, са все конни или пеши стрелци. Никой партиянин или сармат не е мислил, че ще му се наложи да се бие с римски легиони. При Каре партите импровизират и ако легионите бяха ръководени по-свястно, а Крас - не бе убит с измама, няма никаква гаранция, че номерът им щеше да се получи. Когато Марк Антоний се набива по най-глупавия начин из пустинята, след няколко преки сблъсъка партите не смеят изобщо да доближат легионерите на повече от изстрел с лък. Дори и когато са най-изтощени, легионерите разбират, че могат да спрат конните атаки като просто подредят стена от три реда щитове, а зад нея мятат копия.
Второ - римляните са копирали ред оръжия и системи от неприятеля (в случая цяло род войска - катафракти), но основните им противници през късната империя си остават леките немски пешаци. При това, в условията на небивала финансова криза, която изобщо не предразполага поддръжката на тежки конници. Нужна е лека пехота (по финансова принуда собствената им пехота се превръща в такава) и добра лека конница, хроничната липса на която може да се компенсира само с наемници и съюзни народи.
Трето - по разглежданото от нас време металите са кът и качествената стомана отива за оръжия, а не за доспехи, в резултат колкото и помпозно да изглежда един катафракт, за да бъде добре защитен трябва цялостното му брониране да стане много тежко и неудобно - има описания как свален на земята, катафрактът не може сам да се изправи на крака. Конете все още не са стигнали тези големи размери, че да осигуряват нужната издръжливост и тегло. Всичко това прави катафрактът много уязвим ако трябва да се бие с тренирана тежка пехота, т.к. веднъж загубил скорост, всичките му предимства се превръщат в недостатъци, а свален на земята, в най-добрия случай ще се спува в собствената си броня.

[Mitko Popov 8]

Римляните не са мислели, че ако наподобяват партските армии, ще се постигне по-добър резултат срещу тях. Напротив победите им срещу тях са с типичната римска тактика. Дори в битката при Нисибис, където партите имат дори войници на камили, римляните са строени стандартно и изобщо не се дават. След това партите ги обхождат по фланговете, но римляните отново се строяват, както трябва. В последствие и римляните и партите дават много жертви и вкрайна сметка се стига до реми и се договарят. Чудя се дали се знае нещо по въпроса, как Траян е победил партите водени от Санатрук или как Авдий Касий ги е победил при Дура Еуропос, аз не знам и дали Септимий Север се е изправил срещу конни армии преди да превземе Ктезифон. Едва ли не са се опитали, да му окажат съпротива.

[Last roman]

Впоследствие римляните създават и али /кавалерийски отряди/ от дромедарии.

[Mitko Popov 8]

Говорим, за римските катафракти. Като цяло катафрактите и изобщо конницата си е специалитет на източните народи. Вярно и римляните взаимстват катафрактите от тях, но ако направим статистика от гръко-римския свят само по времето на Филип и Александър кавалерията е играела решаваща роля. Александър нанася решаващите удари с фланговете от конница. Нито атиняните преди него, нито римляните след него, са действали така, при тях основното е пехотата, а конницата е била между другото. Но да поговорим за римската конница. Тя има много лоша репутация, чел съм, как римляните, така и не се научили да я използват като специфичен род войска , как била много слаба и други.
Преди реформите на Марий, римската конница се състои от римски граждани. След мариевите реформи се състои от покорените народи, докато легионите се състоят от римски граждани и така и по имперското време, доколкото знам само преторианската кавалерия се е набирала от най-добрите ездачи от римските граждани. Между другото и римските легиони на Септимий Север и Аврелиан, също не са от римски граждани, а от предимно илирийци, други покорени народи, пленени варвари, но те се справят безупречно под тяхно командване, изисквали са от тях същата дисциплина.
Но дали това, че по имперско време кавалерията се набира само от покорените народи е увеличило, нейното качество спрямо конницата на републиката преди мариевите реформи? Какви ездачи са били римските граждани? Ясно е че не са можели, да се мерят с кавалерията на Александър, но все пак спрямо имперската кавалерия от покорените народи. Конницата от римски граждани, която се изправя срешу Ханибал при Кана все пак е била по-малобройна от неговата, но дали е можела да се мери примерно с далматската конница? И изобщо, каква роля е играела римската конница, по време на републиката и империята?

[Thorn]

римските легиони на Септимий Север и Аврелиан, също не са от римски граждани, а от предимно илирийци, други покорени народи, пленени варвари

Септимий Север добре, но при Аврелиан от какви да са? Все пак е след реформата на Каракала.

[Last roman]

илирийците и далматите са си римски граждани /за справка - Constitutio Antoniniana от 212 г./. Иначе не е чудно, че постепенно романизираните варвари от Галия и Балканите, изместват италийците от легионите, тъй като последните са твърде изкушени от благата на цивилизацията, че да ходят да се бият по пущинаците. Процесът стартира още при Адриан.