Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военните флотилии на балканските страни 1875-1915 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    DelaRea написа Виж мнение
    Румънското военно-морско развитие стартира с приетата през 1899 г. програма за корабостроене. Приема се план за изграждането на флот, съставен от "6 броненосеца за брегова отбрана, 4 големи и 12 малки миноносеца, 8 речни монитора и 12 речни миноносеца". Но от тях, всъщност са построени само "4 монитора и 8 речни миноносеца").
    Мисля, че това са следните кораби:

    Монитори:

    1. "Йон Братиану",
    2. "Лазар Катаргиу",
    3. "Михаил Когълничану",
    4. "Александру Лаховари".

    Те са построени по румънска заявка в Австро-Унгария през 1907— 1908 г.
    680 т, 1800 к.с.=13 възела. 60 т въглища. Екипаж: 110 ч. 3— 120 мм/35, 2- 120 мм/10, 4 — 47 мм, 2 картечници.


    Речни миноносци:


    1. "Капитан Николае Лазар Богдан",
    2. "Майор Ене Константин",
    3. "Капитан Романо Михаил",
    4. "Майор Джураску Димитре",
    5. "Майор Сонту Георге",
    6. "Майор Григоре Иоан",
    7. "Локотенант Калинеску Димитре",
    8. "Капитан Валтер Марачинену".

    Построени са по заявка на Румъния в Англия от заводите "Темз Айрън Уоркс" през 1906 — 1907 г.
    45/51 т, 550 к.с. = 18 въз. 7,6 т нефт. Екипаж 18 ч. 1 — 47 мм, 1 картечница, 2 шест. мини.
    Сега виждам, че Румъния е имала и още три военноморски съда, с които като че ли е трябвало да започнем, защото са построени и по-рано от гореописаните. Става дума за:

    Миноносци
    (от типа "Налука" — 3 броя)

    1. "Налука",
    2. "Сборул",
    3. "Смеул".

    56 т, 36,8x3,45x0,9 м. ПМ - 1, 1 ПК, 540 к.с. = 16 възела, 7 т. въглища. Екипаж 20 човека. 1 — 37 мм, 2 ТА 356 мм.

    Построени са през 1888 год. във Франция, като първите два са модернизирани през 1907 год..

    Comment


      #17
      Ето го и румънския флагман:

      Бронепалубен крайцер "Елизавета".

      Това е крайцер (фактически — мореходна канонерска лодка), построен през 1888 г. в Англия от фирма "Армстронг". Първоначално има 164-мм оръдия. Не ми е известно, кога е минал под румънски флаг, дали е построен по поръчка или е закупен по-късно. Понеже нямам данни, предполагам, че винаги е бил румънски кораб, т.е. зачислен е към флота през 1888 г. Ето и неговите данните, но са към началото на ПСВ.

      1320 т, 73x10,21x3,66 м. ПМ-2, 4700 к.с. = 17 възела, 80/300 т въглища.
      Броня: палуба 87 — 50 мм.
      Екипаж: 190 човека.
      Въоръжение: 4—120 мм, 4 — 76 мм, 2 — 37 мм, 4 ТА 356 мм.

      Comment


        #18
        За Българския флот в описания период бих предложил това:

        Не е много пълно и бих се радвал на всяко допълнение.

        За останалите флотове - вижте прикачения файл. Това е състава на корабите на воювалите страни през Балканската война. Описанието е на базата на отчета на руския наблюдател при Балканския съюз.

        За "Елизабета" имам статии на румънски и полски. Ако някой се съгласи да преведе поне едната ще имаме доста пълно описание. Иначе чертежът съм го прикрепил като архив.

        За Турският флот има монография "The Ottoman Steam Navy 1828-1923 ", но за съжаление не разполагам с нея.
        Attached Files
        Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
        Неизвестен руски адмирал

        Comment


          #19
          Odzava написа Виж мнение
          За Българския флот в описания период бих предложил това:

          Не е много пълно и бих се радвал на всяко допълнение.

          За останалите флотове - вижте прикачения файл. Това е състава на корабите на воювалите страни през Балканската война. Описанието е на базата на отчета на руския наблюдател при Балканския съюз.

          За "Елизабета" имам статии на румънски и полски. Ако някой се съгласи да преведе поне едната ще имаме доста пълно описание. Иначе чертежът съм го прикрепил като архив.

          За Турският флот има монография "The Ottoman Steam Navy 1828-1923 ", но за съжаление не разполагам с нея.
          Да, Odzava, видях приложението за българските кораби, после ще ги опиша и тях.
          Открих и още нещо: Че бъркам турските "Месудие" и "Меджидие".. Първият наистина е доста голям, а вторият е подобен на "Хамидие", но в никакъв случай не етолкова голям.

          Comment


            #20
            Altogel adalah situs platform bandar resmi togel online terbaik yang menyediakan permainan toto macau dan pasaran toto terlengkap saat ini. Dengan minimal betting 100 perak menjadikan situs toto ini sebagai agen togel online nomor 1 saat ini.







            Одзава какво е полудредноут като клас? или си е австрииска измишльотина?
            айде влачи
            Last edited by tonev; 14-10-2009, 22:33.
            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

            Comment


              #21
              БГ ВМС

              Българският военен флот започва своето съществуване веднага след Освобождението. В началото флотът е бил военен, но не и морски, защото се е базирал само на река Дунав. Първата българска военна флотилия е била именно Дунавската. Нейните първи командири са руски офицери, а корабите - подарени от Русия, или трофейни от войната.
              Ето кои са хората, командвали нашата флотилия през този период: 1878-1899 г.

              1. Капитан-лейтенанат Александър Егорович Конкеевич 01.08.1879-25.06.1883 г.

              2. Лейтенант Митрофан Бал 25.06.1883-30.07.1883 г.

              3. Капитан-лейтенант Зиновий Петрович Рожественский 30.07.1883-14.10.1885 г.

              4. Инженер-капитан Симеон Ванков 14.10.1885-28.12.1885 г.

              5. Капитан Еспер Серебряков Бланк 28.12.1886-09.08.1886 г.

              6. Полковник Панайот Ангелов 09.08.1886-01.01.1899 г.
              До 01.01.1899 г. полковник Панайот Ангелов е командир на Дунавската флотилия. От тази дата е обявено обединяването й с Морската част под общото командване на капитан ²² ранг Пол Пишон, който дотогава е командир само на морската част.

              Comment


                #22
                Първите БГ кораби

                Първите български военни кораби са
                Параходите "Горный Студень" и "Пордим".
                Те са подарени от Русия на България на 01.08.1879 г. Според мен, корабите са кръстени на двете села, в които е отсядал руският император Александър Втори Овободител, докато е бил в Щаба на Действаща Руска Армия през 1877 г. (Горна Студена, Свищовско и Пордим, Плевенско).
                Корабите служат по-малко от година в състава на Флотилията и през април 1880 г. са продадени на частно лице. След още две години са бракувани. Ето и техните технически данни:
                Водоизместване: 100 т.
                Размери: дължина 27,43 м, широчина 6 м, газене 1,05 м
                Двигател: парна машина; 50 к. с., Скорост : 11 възела
                Екипаж : 26 души

                3. Параход "Взрив"
                Построен през 1856 г. в Сауд Шийлд, Англия за Русия.
                Предаден на българското правителство на 01.08.1879 г. През 1881 г. преминава модернизация в корабостроителницата "Шьонихен". По време на Сръбско-Българската война параходът прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси.
                На 17.05.1887 г. е преименуван на "Асен".
                На 30.06.1891 г. параходът е заличен от списъците на Флотилията като негоден и корпусът и механизмите са използвани за построяването на учебен ветроход баркентина.
                Технически данни: водоизместване: 250 т
                Размери: дължина - 33 м , широчина - 6 м , газене – 1,2 м, едноетажна надстройка, рангоут с 1 мачта висока 10,5 м и стенга, дълга 5,5 м
                двигател: парна машина производство "Ренълдсън", Англия , 2 парни котела, 60 к.с., вид и количество гориво - 5 т. въглища, 2 странични гребни колела, скорост - 8 възела

                4. Параход "Голубчик"
                Построен през 1858 г. в Нюкасъл за нуждите на Русия. Предаден на България на 01.08.1879 г. Използван е като транспортен кораб. През 1883 г. е изпратен с парахода "Опит" за ремонт в Одеса.
                По време на Сръбско-Българската война корабът прави 45 рейса от Русе до Видин и други пристанища. Само за три рейса през септември 1885 г. доставя от Русе във Видин 30 оръдия, 8500 снаряда, 2250 пушки, 800 000 патрона, като превозва и първите 330 бойци. От декември 1886 г. до февруари 1887 г. е включен в новосъздадения Търговски транспортен флот и превозва пътници от Силистра до Видин.
                През 1887 г. е преименуван от "Голубчик" на "Крум". През 1889 г. му се извършва ремонт и е подменен парния котел в Австро-Унгарското дунавско параходно дружество. През ноща на 21 срещу 22 септември 1908 г на параход "Крум" е обявена независимостта на България. На 02.07.1910 г. корабът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на Пристанищното управление в Русе, и в края на годината е бракуван.
                Технически данни:
                Водоизместване - 265 т.
                Размери: дължина - 40 м, широчина - 10 м, газене -1,5 м
                Двигател: парна машина “Компаунд”, 1 парен котел; 75 к. с.
                Скорост : 8,1 възела, гориво: 5 т въглища
                Екипаж : 28 души

                5. Параход "Опит"
                Този кораб е малко по-нов от предните - построен през 1870 г. в Нюкасъл, Англия за нуждите на руското правителство.
                Предаден на България през 01.08.1879 г. През 1880 г. е доставена луксозна мебелировка за превръщането на парахода в яхта за княз Александър Батенберг. Служи като княжеска яхта, като транспортен параход в състава на Флотилията и като влекач на една баржа. През септември 1883 г. преминава ремонт в Одеса.
                По време на Сръбско-Българската война извършва като влекач 28 рейса от Русе до пристанища в северозападна България, като превозва храни, боеприпаси и оръжие за войските. През 1887 г. е преименуван на “Симеон Велики”.
                През 1889 г. преминава ремонт в работилницата на Австрийското дунавско параходно дружество. През 1897 г. е преустроен като минен транспорт за осигуряване на миноноските. На 02.07.1913 г. параходът е потопен от екипажа си в устието на река Русенски Лом, за да не попадне в плен. В края на 1913 г. е направен опит да бъде изваден, но корпусът му се пречупва на две.
                Технически данни:
                Водоизместване: 200 т.
                Размери: дължина - 40 м, широчина – 12,5 м, газене - 1 м
                Стоманен корпус, палуба и надстройки - дървени, рангоут с 5 м. фокмачта и гафел 5 м., командирска рубка, салон, столова, бюфет, кабини и моряшки кубрик.
                Двигател: парна машина с 2 наклонени цилиндъра с ниско налягане, 60 к. с., 2 странични гребни колела, гориво: 45 т. въглища,
                скорост 10 възела
                екипаж: 28 души

                6. Шхуна "Келасура"

                Гафелната винтова шхуна “Каласура” е построена в Англия през 1859 г. в корабостроителницата “H. Pitcher – Northfleet”. Първоначално е зачислена в списъците на Балтийския флот, а след войната от 1877-1878 г. е преведена в Севастопол и зачислена в състава на Черноморския флот. Предадена е на новосформирания български флот на 01.08.1879 г. и става първия учебен кораб на флота. Корабът се базирал във Варна и между август 1879 г. и май 1880 г. е използван като учебен за българския флот. На 24.05.1880 г. се отправя към Николаев, където е върнат на Русия. По искане на командващия Флотилията и Морска част капитан-лейтенант Конкеевич е заменена с парахода “Голубчик”.
                Тактико - технически данни на шхуна “Келасура”
                Водоизместване: стандартно - 289 т., пълно - 326 т.
                Размери: дължина – 39,4 м (максимална), широчина – 6,17 м, газене – 2,6-3,45 м
                Енергетична установка: 1 парна машина; 240 к. с.
                Скорост: 10 възела под пара
                Екипаж: 11 човека екипаж и 38 практиканти
                Въоръжение: главно - 4 малокалибрени оръдия

                7. Параход "Александър I"

                Моят любимец измежду тези първи параходи е най-нов от тях - построен през 1883 г във Марсилия, Франция, и то по българска поръчка. Доставен в Русе на 21.05.1883 г по море и през Сулина и Галац.
                Трябвало да служи за яхта на княз Александър Батенберг, като при военно време има възможност да се преустрои като транспортен кораб или минен заградител. Зачислен в състава на Дунавската флотилия- Русе.
                През 1884 г посещава Севастопол това е първия наш военен кораб с задгранично плаване.
                Взема дейно участие в Сръбско-българската война и извършва 35 плавания между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени, пренасяйки войски, оръжие, боеприпаси и продоволствие. През 1886 год. превозва детронирания княз Батенберг до Рени. През лятото на 1913 г. е потопен с други кораби от Дунавската флотилия в устието на река Русенски Лом за да не бъде взет в плен. В края на 1913 г. е изваден и ремонтиран, но година след това е бракуван поради износване.
                Технически данни:
                Водоизместване 350 т., Дължина 61 м, Ширина 13 м, Газене 1,5 м
                Корпусът е железен а палубата от бук. Машинната установка е парна машина с два котела -55 к.с. Има две мачти- фок и гротмачта. Апартамент за княза, кабини с санитарен възел
                1 парна машина Компаунд, 55 к с, 2 гребни странични котела, два комина
                Скорост – 14 км/ч по течението и 9 км/ч с/у течението
                Екипаж 30 души
                Въоръжение: две малокалибрени оръдия.
                Last edited by DelaRea; 15-10-2009, 04:20.

                Comment


                  #23
                  Ето кои са били и другите кораби от Дунавската флотилия:

                  8. Парен катер "Олафчик"

                  Построен през 1874 г. от завод “Або” в Петербург. Взема участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предаден на България на 01.08.1879 г. Русе. Катерът е зачислен под същото име в състава на Дунавската флотилия на 01.08.1879 г.
                  По време на Сръбско-Българската война катерът е използван за превоз на товари. През 1887 г. е преименуван на "Раковски".
                  През 1889 г. е прехвърлен по железницата във Варна. През Балканската война е използван заедно с катера “Хаджи Димитър” за изграждането на самоходен понтон за минни постановки. След войната е използван за транспортни и пилотажни дейности. Бракуван е в края на 20-те години на ХХ век.
                  Тактико - технически данни на катер "Олафчик"
                  Водоизместване: стандартно - 8 т.
                  Размери: дължина – 10,7 м (максимална), широчина – 2,6 м, газене – 1,25 м
                  Енергетична установка: 1 парна машина,
                  Скорост : 6,3 възела
                  Екипаж : 5 човека

                  9. Парен катер "Ракета"

                  Построен през 1874 г. от завод "Або" в Петербург. Взема участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предаден на България на 01.08.1879 г. Русе. Катерът е зачислен под същото име в състава на Дунавската флотилия на 01.08.1879 г. През 1881 г. преминава ремонт по време, на който е постаена нова мебелировка за обслужване на княза.
                  По време на Сръбско-Българската война катерът е използван за превоз на товари. През 1887 г. катерът е преименуван на "Войвода”. През 1912 г. е прехвърлен във Варна и заедно с “Амалия” е преустроен на самоходен понтон за минни постановки. След войната служи като спомагателен катер на флота. Бракуван е в края на 20-те години на ХХ век.
                  Тактико - технически данни на катер “Ракета”
                  Водоизместване: стандартно - 10 т., пълно – 31 т.
                  Размери: дължина – 16,77 м (максимална), широчина – 2,72 м, газене – 1,81 м
                  Енергетична установка: 1 парна машина; 40 к. с.
                  Скорост: 8 възела срещу течението; 10 възела по течението
                  Далечина на плаване : 160 морски мили / 8 възела
                  Количество на горивото : 2 т въглища
                  Екипаж : 5 човека

                  Въоръжение: артилерийско – 1 скорострелно оръдие
                  Товароподемност – 8 т. припаси или 70 бойци

                  10. Парни катери тип "Бавария"

                  ( "Бавария", "Мотала", "Фардинг")

                  Построени са през 1876 г. в Англия по поръчка на Балтийския флот. Вземат участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предадени са на България на 01.08.1879 г. в Русе. Катерите влизат в българската Флотилия и Морска част със същите имена. Първоначално са базирани в Русе.
                  По време на Сръбско-Българската война 1885 г. формират специален отряд предаден на подчинение на коменданта на Видинската крепост. “Фардинг” е базиран в Лом, а “Мотала” и “Бавария” са разположени във Видин. Катерите са използвани като патрулни, а “Мотала” и за осигуряване съобщенията на обсадената Видинска крепост чрез писма и телеграми през Калафат. През ноември 1885 г. от “Мотала” забелязват ветроход със загасени светлини, който се промъква край румънския бряг. След кратка престрелка корабът е пленен и се оказва, че е сръбски ветроход пренасящ припаси за разположените на десния фланг на сръбски войски. При един от следващите патрули от “Мотала” забелязват промъкващ се край пристанището самоходен понтон. След кратко преследване понтона е пленен. На него се намирала сръбска разузнавателна група.

                  През 1887 г. катерите са преименувани както следва – “Бавария” става “Борис”, “Мотала” става “Стефан Караджа”, а “Фардинг” – “Любен Каравелов”.
                  През 1889 г. “Стефан Караджа” е прехвърлен по железницата от Русе във Варна, но скоро е върнат обратно. На 19.08.1909 г. катерите са предадени на понтонната дружина в гр. Никопол за изучаване на плавателния път по река Дунав. През 1913 г. са върнати в състава на Дунавската флотилия. При навлизането на румънските войски катерите са потопени от техните екипажи в устието на река Русенски лом, за да не попаднат в ръцете на неприятеля. По-късно същата година са извадени, почистени и ремонтирани.

                  През 1914 г. катерът “Любен Каравелов” е заличен от списъците на флотилията и продаден на частно лице. След ремонт му е монтиран бензинов двигател с мощност 70 к. с. и под името “Христо Ботев” катерът е използван като буксир.
                  През Първата световна война “Борис” и “Стефан Караджа” са използвани за дозор и разузнаване. Не са участвали в сражения с противника. След войната са предадени на Русенското пристанищно управление, а през 1920 г. влизат в състава на Дунавската полицейска служба. През 1933 г. катерите преминават основен ремонт. След него “Борис” е преименуван на “Раковски”. През 1938 г. катерите са бракувани поради износване на корпусите и механизмите.
                  Тактико - технически данни на катер “Бавария”
                  Водоизместване: стандартно - 43 т., пълно – т.
                  Размери: дължина – 14,7 м (максимална), широчина – 3,38 м, газене – 1,8 м
                  Енергетична установка: 1 парна машина,
                  Въоръжение: артилерийско – 2 скорострелни оръдия
                  Товароподемност – 3 т припаси или 60 бойци

                  13. Парен катер “Птичка”

                  Построен през 1875 г. от Арсенала в Кронщад. Взема участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предаден на България на 01.08.1879 г. От 1879 до 1885 г. катерът е подчинен на портовото капитанство във Варна и обслужва митническите органи. След това е прехвърлен в Русе и влиза в състава на Дунавската флотилия. През 1887 г. е преименуван на “Райна” в чест на Райна Попгеоргиева. Поради износване е бракуван през 1895 г. а от корпусът му е направен гребен бот.
                  Тактико - технически данни на катер "Птичка"
                  Водоизместване: стандартно - 10 т., пълно – 16 т.
                  Размери: дължина – 9,35 м / максимална/, широчина – 2,2 м, газене – 1,4 м
                  Енергетична установка: 1 парна машина;
                  Количество на горивото : 0,2 т въглища
                  Въоръжение: артилерийско – 1 скорострелно оръдие, минно – прътови мини и буксируеми мини - "крилатки"
                  Товароподемност – 1 т. припаси или 30 бойци

                  14. Парен катер “Варна”

                  Построен през 1877 г. от завод “Крейтон” в град Або. Взема участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предаден на България на 01.08.1879 г. във Варна. Катерът влиза в състава на българския флот със същото име. Първоначалоно е базиран във Варна, но същата година е изпратен в Русе. През 1880 г. отново е върнат във Варна за обслужване на пристанището. През лятото е поставян в разположение на княза. През 1887 г. е преименуван на “Хаджи Димитър”. Заличен е от списъците на флота в края на Първата световна война.
                  Тактико - технически данни на катер “Варна”
                  Водоизместване: стандартно - 8 т. пълно – 12 т.
                  Размери: дължина – 8,52 м / максимална/ широчина – 2,45 м газене – 1,25 м
                  Енергетична установка: 1 парна машина; ? к. с.
                  Скорост : 7 км/ч срещу течението; 10 км/ч по течението
                  Екипаж : 5 човека
                  Товароподемност – 1,5 т припаси или 30 бойци


                  15. Миноноски тип "Бычок"

                  ("Черепаха" , "Бычок")

                  Произведени са в завод “Берда” в Петербург през 1877 г. Взели участи е Руско-Турската война 1877-1878 г. Предадени на България по молба на втория командващ Дунавската флотилия и Морска част лейтенант Зиновий Рожественски. Целта е била да се усили флотилията с миноносни кораби. Двете миноноски са зачислени в състава на Дунавската флотилия и Морска част на 1884 г. По време на Сръбско-Българската война двете миноноски образуват боен отряд базиран в Лом. По-късно “Черепаха” е предадена на отряда в Арчар, а “Бычок” е подчинена на коменданта на Видинската крепост. По време на войната командването използва миноноските за борба със сръбското разузнаване по Дунав и като транспорти.

                  На 17.05.1887 г. корабите са преименувани – “Черепаха” получава името “Васил Левски”, а “Бычок” - “Христо Ботев”.

                  По време на Междусъюзническата война двете миноноски с използвани като патрулни кораби. През 1913 г. заедно с другите кораби са потопени в устието на р. Русенски Лом, за да не попаднат в ръцете на противника. По-късно същата година са извадени и ремонтирани. По време на Първата Световна Война двете миноноски отново са използвани като патрулни кораби. Заедно с осем от мониторите на Дунавската флотилия на Австро-Унгария българските кораби патрулират през октомври 1915 г. и охраняват брега на Дунав и левия фланг на Добруджанската армия. След разгрома на Румъния, до края на войната са използвани отново като патрулни краби.

                  След края на войната са реквизирани от съюзниците, но скоро след това са върнати за нуждите на новосформираната Дунавска полицейска служба. През 1923 г. е предложено да се направи основен ремонт на корабите и през 1924 г. е сформирана комисия за избор на двигател, но ремонта не е осъществен. Скоро след това корабите са извадени на брега поради непригодност за плаване и корпусите са бракувани. Корпусът на “Христо Ботев” престоява до 1936 г. в района на флотилията, тъй като имало идея от него да се направи паметник в Русе посветен на Освободителната война. Тази идея не е реализирана и през 1936 г. корабът е бракуван. “Васил Левски” е превърнат в моторна лодка със скъсен корпус. Бракувана е 1938 г.
                  Тактико - технически данни на миноноска тип “Бычок”.
                  Водоизместване: стандартно - 16 т., пълно - 20 т.
                  Размери: дължина – 18,84 м (максимална), широчина – 2,32 м, газене – 1,1 м
                  Енергетична установка: 1 двуцилиндрова парна машина, 1 огнетръбен котел; 220 к. с.
                  Скорост : 9 възела по течението; 7 възела срещу течението
                  Далечина на плаване : 56 морски мили / 7 възела
                  Количество на горивото : 480 т въглища
                  Екипаж : 10 човека
                  Въоръжение: артилерийско – 1 скорострелно оръдие, минно – 2 прътови мини

                  Comment


                    #24
                    tonev написа Виж мнение
                    Одзава какво е полудредноут като клас? или си е австрииска измишльотина?
                    Не, не е австрийска измишльотина Това са т. нар. "преходни кораби" - австро-унгарския "Радецки", японските "Сацума", руският "Андрей Первозванний". Всъщност това е една от възможните линии за развитие на линейните кораби (щях да напиша линкори и Даниц да ме погне)
                    Идеята е алтернативна на Фишеровата "all-big-guns" и се заключава в това да се усили средната артилерия. Всички са били хипнотизирани от сражението при Цушима когато руските кораби са засипани от среднокалибрени фугасни снаряди. Но разбира се никой не е знаел за доклада на Британското министерство за стрелбите от лятот на 1905 г. Тогава 234 мм снаряд е признат за негоден за линейно сражение поради 10 пъти по слабият му разрушителен ефект от 305 мм. И се ражда британската идея. Останалите решават да строят кораби за отминалата Руско-Японска война.
                    Та затова е тая бъркотия. В Италианския флот например е имало Ескадрени броненосци ² клас (с 305 мм артилерия) и ²² клас (с 254 мм артилерия). Те такива бърканици.

                    За Турските кораби от Р-Т война 1877-1878 г. ето списък на флота им тогава:
                    Броненосци
                    тип “Османие” (броненосни фрегати; батарейни броненосци)
                    “Османие” (1863-1864-1865)
                    “Азизие” (1863-1864-1865)
                    “Махмудие” (1864-1864-1865)
                    “Оркание” (1863-1865-1866)

                    тип “Месудие” (броненосна фрегата; броненосец с централна батарея)
                    “Месудие” (1872-1874-1875)

                    тип “Асари Тевфик” (броненосен корвет; барбетно-батареен броненосец)
                    “Асари Тевфик” (1867-1868-1870)

                    тип “Асари Шевкет” (броненосни корвети; броненосци с централна батарея)
                    “Асари Шевкет” (1867-1868-1870)
                    “Неджми Шевкет” (1867-1868-1870)

                    тип “Авниллах” (броненосни корвети; казематни броненосци)
                    “Авниллах” (1867-1868-1870)
                    “Муини Зафер” (1867-1868-1870)

                    тип “Фетхи Бюленд” (броненосни корвети; казематни броненосци)
                    “Фетхи Бюленд” (1868-1869-1870)
                    “Мукаддеме-и-Хаир” (1870-1872-1874)

                    тип “Иджлалие” (броненосен корвет; барбетно-батареен броненосец)
                    “Иджлалие” (1868-1869-1871)

                    тип “Люфтю Джелил” (броненосни корвети; куполни броненосци за берегова отбрана - не знам как да ги калсифицирам. Превеждам дословно)
                    “Люфтю Джелил” (1868-1869-1870)
                    “Хивзюр Рахман” (1868-1869-1870)


                    Речни монитори
                    тип “Фетхюл Ислам” (речни броненосни канонерски лодки)
                    “Фетхюл Ислам” (1864-1865-1865)
                    “Бьогюртлен” (1864-1865-1865)
                    “Семендире” (1864-1865-1865)
                    “Ишкодра” (1864-1865-1865)
                    “Подгорница” (1864-1865-1865)

                    тип “Хисбер” (речни монитори)
                    “Хисбер” (1872-1873-1876)
                    “Сейфи” (1872-1873-1876)

                    Винтови линейни кораби
                    “Пейки Зафер” (1841-1841-1842) - 78-оръдеен

                    “Косова” (1855-1858-1864)

                    тип “Фетхие”
                    “Фетхие” (1853-1856-1858)
                    “Садие” (1853-1856-1858)

                    Фрегати
                    тип “Меджидие” (колесни фрегати)
                    “Меджидие” (1846-1846-1847)
                    “Фейза-и Бахри” (1846-1846-1848)
                    “Таиф” и “Саики Сади” към 1877 г. изключени от състава на флота

                    “Мубири Сюрур” (винтова фрегата)(1872-1874-1875) – исп. както учебна

                    “Ертугрул” (винтова фрегата)(1855-1863-1865)

                    тип “Хюдавендигир” (винтови фрегати)
                    “Хюдавендигир” (1858-1860-1864)
                    “Насрюль Азиз” потънал през 1876 г. в результат на навигационна грешка

                    “Селамие” (винтова фрегата)(1866-1869-1870)

                    тип “Пейки Месеррет” (винтови фрегати)
                    “Пейки Месеррет” (1872-1874-1876)
                    “Пейки Нушрет” (1872-1875-1877)
                    “Мухаддеме-и-Шереф” (1873-1875-1876)

                    Корвети
                    тип “Синоп” (винтови корвети)
                    “Синоп” (1858-1858-1860)
                    “Бурса” (1858-1859-1859)
                    “Эдирне” (1858-1859-1859)
                    “Измир” (1858-1859-1859)

                    тип “Бейрут” (винтови корвети)
                    “Бейрут” (1858-1859-1860)
                    “Седдюльбахир” (1858-1859-1860)
                    “Искандерие” (1860-1862-1863)
                    “Зухаф” (1861-1862-1863)
                    “Утарит” (1862-1863-1864)
                    “Меридж” (1862-1863-1864)

                    тип “Мансуре” (винтови корвети)
                    “Мансуре” (1863-1864-1864)
                    “Музаффер” (1863-1864-1864)
                    “Любран” потънал през 1864 г.

                    Мореходни канонерски лодки
                    тип “Акка”
                    “Акка” (1859-1859-1859)
                    “Шевкет Нюма” (1859-1859-1860)
                    “Варна” (1858-1859-1860)
                    “Сюнне” (1858-1859-1859)

                    тип “Мусул”
                    “Мусул” (1865-1865-1866)
                    “Сейяр” (1865-1865-1866)

                    тип “Интибах”
                    “Интибах” (1866-1867-1867)
                    “Мюйдересан” (1865-1866-1866)
                    “Зивери Дерия” (1865-1866-1866)

                    “Сахир” (1866-1866-1866)

                    “Сахеддин” (1867-1868-1868)

                    тип “Айналикавак”
                    “Айналикавак” (1867-1869-1869)
                    “Яликьошкю” (1867-1867-1869)

                    тип “Родос”
                    “Родос” (1869-1870-1870)
                    “Истанк¸й” (1869-1871-1874)

                    Колесни авизо
                    “Талия” (1863-1863-1864)
                    “Иззеддин” (1864-1865-1865)
                    “Aefl” (1864-1865-1865)
                    “Измаил” (1865-1865-1865)
                    “Хания” (1863-1863-1866)
                    “Кандия” (1865-1865-1867)
                    “Аркади” (1865-1866-1867)
                    “Ресмо” (1862-1862-1868)

                    тип “Езери-Нушрет”
                    “Езери-Нушрет” (1864-1865-1869)
                    “Медари-Зафер” (1864-1865-1869)

                    тип “Таиф”
                    “Таиф” (1869-1870-1872)
                    “Асир” (1871-1875-1876)

                    Яхти
                    “Султание” (колесна яхта)(1852-1852-1853)
                    “Сюрейя” (колесна яхта)(1864-1865-1865)
                    “Ихсание” (колесна яхта)(1869-1869-1870)
                    “Шерифие” (винтова яхта)(1873-1873-1873)

                    Въоръжени пароходи и транспорти
                    “Месири-Бахри” (колесен пароход)(1838)
                    “Хюмайзис” (колесный пароход)(1844)
                    “Эсери-Нузхат” (колесен пароход)(1845)
                    “Веселе-и-Тиджарет” (колесен пароход)(1845)
                    “Песендире” (колесен пароход)(1848)
                    “Пурсут” (колесен пароход)(1847)
                    “Гемлик” (винтов пароход)(1853)
                    “Мусул” (колесен пароход)(1856)
                    “Пейк-и-Шевкет” (колесен пароход)(1853)
                    “Сехбер” (колесен пароход)(1856)
                    “Пейк-и Тиджарет” (колесен пароход)(1840-моб.1857)
                    “Хюмаи-Перваз” (колесен пароход)(1843-моб.1857)
                    “Сулхие” (колесен пароход)(1868)
                    “Бар” (колесен пароход)(1860-моб.1875)
                    “Гьор” (колесен пароход)(1857-моб.1875)

                    тип “Мюверриди-Нушрет” (винтови пароходи)
                    “Мюверриди-Нушрет” (1860-моб.1867)
                    “Шиари-Нушрет” (1860-моб.1867)

                    тип "Шарие” (колесни пароходи)
                    “Шарие” (1869)
                    “Недим” (1869)
                    “Бозджаада” (1869)

                    “Бабул” (винтов транспорт)(1866-1869)

                    тип “Малакоф” (винтови транспорти)
                    “Малакоф” (1856)
                    “Карс” (1856)

                    тип “Хайреддин” (колесни транспорти)
                    “Хайреддин” (1858-моб.1874)
                    “Килич-Али” (1858-моб.1874)

                    Буксири
                    “Бойсмс” (1858)
                    “Чаталджа” (1858)
                    “Олтанича” (1858)
                    “Суда” (1864)
                    “Шереф-Нюма” (1863)
                    “Еникапи” (1866-моб.1869)
                    “Сарие” (1869)
                    “Недим” (1869)
                    “Бозджаада” (1869)
                    “Ерегли” (1870)
                    “Ислахат” (1871)
                    “Мармара” (1873)
                    “Нюзхет” (1873)
                    “Алос” (1873)
                    “Фазилиллах” (1873)
                    “Касим-Паша” (1873)
                    “Финдикли” (1873)
                    “Кабаташ” (1875)
                    “Джибали” (1875)
                    “Рущук” (1875)
                    “Топхане” (1875)

                    Организация на Османския флот към март 1877 г.:


                    Командващ флота - адмирал Hasan Hüsnü Pasa

                    Черноморски флот (Karadeniz Filo) – адмирал Bozcaadali Hasan Hüsnü Pasa
                    Черноморска броненосна ескадра (Karadeniz Zirhli Firka) – вице-адмирал Mustafa Pasa
                    “Asar-i Tevfik”, “Orhaniye”, “Asar-i Sevket”, “Necm-i Sevket”, “Iclaliye”, “Feth-i Bülend”, “Muin-i Zafer”, “Avnillah”
                    Черноморская ескадра дървени кораби (Karadeniz Ahsap Firka) – вице-адмирал Ahmet Pasa
                    “Hüdavendigar”, “Mubir-i Sürur”, “Sinop”, “Muzaffer”, “Izmir”, “Edirne”, “Asir”, “Ismail”, “Mecidiye”

                    Средиземноморски флот (Akdeniz Filo) – адмирал Giritli Hüseyin Pasa
                    Средиземноморска броненосна ескадра (Akdeniz Zirhli Firka) – контр-адмирал Faik Bey
                    “Mesudiye”, “Aziziye”, “Osmaniye”, “Mahmudiye”, “Mukaddeme-i Hayir”
                    Средиземноморская ескадра дървени кораби (Akdeniz Ahsap Firka) – вице-адмирал Hasan Pasa
                    “Selimiye”, “Mansure”, “Utarit”, “Eser-i Cedid”, “Sehir”, “Taif”, “Fevaid”, “Talia”

                    Босфорска ескадра (Karadeniz Bogazi Firka)
                    “Fehtiye”, “Izzeddin”, “Kandiye”, “Hanya”, “Medar-i Zafer”, “Asar-i Nusret”

                    Дунавска ескадра (Tuna Firka) – адмирал Mehmet Arif
                    “Lütf-ü Celil”, “Hifz-ür Rahman”, “Hizber”, “Seyfi”, “Semendire”, “Feth-ül Islam”, “Bogürtlen”, “Iskodra”, “Podgorice”, “Akka”, “Varna”, “Sevket Numa”, “Sultaniye”, “Murevt-i Nusret”, “Mesir-i Bahri”, “Serafeddin”, “Medar-i Tevfik”, “Kayseriye”, “Batum”, “Selanik”, “Mersin”, “Lütfiye”, “Pursut”, “Canik”, “Kilic Ali”

                    Дунавска параходна компания (Idare-i Nehriye)
                    “Hüseyin”, “Nüzhet”, “Arkadi”, “Islahat”, “Ruscuk”, “Aziziye”, “Seyyar”, “Lom”, “Vidin”, “Nis”, “Zistovi”, “Sofia”

                    Дислокацията на Турските кораби на река Дунав към началото на август 1877 г.
                    Сулина - мониторите “Хизбер” и “Сейфи”, и броненосния корвет “Мукадем Хаир”
                    Тулча - броненосните корвети “Люфтви Джелил”, “Хивзи-и-Рахман” и “Муин-и-Зафер”, броненосната канонерска лодка “Семендрия”.
                    Мачин - въоръжените колесни параходи “Килидж Али” и “Аркадион”
                    Хършова - броненосната канонерска лодка “Фетх-ул-Ислам”, дървената канонерска лодка “Акия” и въоръжения колесен параход “Хайредин”
                    Силистра - въоръжения колесен параход “Ислахат”
                    Русе - броненосните канонерски лодки “Беквир-Делен” и “Шкодра”, дървените канонерски лодки “Варна” и “Шефкет-Нулса”
                    Видин - броненосната канонерска лодка “Подгорица”, желязната канонерска лодка “Суна” и въоръжения колесен параход “Нузретие”
                    Освен тях на разположение на турското командвана на Дунав били 9 невъоръжени парахода и 17 по-малки кораба.
                    Last edited by Odzava; 15-10-2009, 10:13.
                    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                    Неизвестен руски адмирал

                    Comment


                      #25
                      Извинявам се, че ще повторя някои от вече описаните турски кораби. Ето какво съм си писал на времето:

                      1. Броненосни фрегати “Azizieh”, “Osmanieh”, “Orkhanieh”, “Mahmoodieh”
                      6400 т; 3735 к. с., 12—12,5 въз. (ветрилно стъкмяване като корвети); пояс 127 - 133 - 114 мм; каземат 114—127 мм. 2х9-дюймови оръдия открити, 14х7-дюймови оръдия в каземат.
                      2. Броненосни корвети “Avni-Illah”, “Mouin-i-Zaffere”
                      2400 т; 2200 к. с., 11—12 въз. (ветрилно стъкмяване като корвети); пояс и казамет по 127 — 152 — 127 мм. 4х9-дюймови оръдия в каземат.
                      3. Броненосни корвети “Feth-i-Bulend”, “Mukhadem-Khair”
                      2760 т; 3250 к. с., 12,5 - 13,5 въз. пояс102 — 229 — 152 мм. 4х9-дюймови оръдия в каземат.
                      4. Броненосна фрегата “Messudieh”
                      9140 т; 7430 к. с., 13въз. (ветрилно стъкмяване като барк); пояс 178 — 305 —127 мм, каземат 254 мм. 12х9-дюймови в каземат, 3х7-дюймови оръдия на палубата, 6х20-фунтови оръдия на палубата
                      5. Монитор “Khivzi-i-Rakhman”
                      2540 т. 2000 к.с., 12 въз. пояс 0-115-0 мм, кула76 мм. 2х7-дюймови оръдия в предната кула, 2х9-дюймови оръдия в задната кула, 1х40-фунтово оръдие на палубата.
                      6. Монитор “Lufti-Djelil”
                      2500 т. няма данни за парната машина, 12 въз. пояс 0-127-0 мм. 2х 9-дюймови оръдия в кули, 3 малокалибрени оръдия на палубата.
                      7. Броненосни корвети “Assari-i-Chefket”, “Nedjeli-i-Chevket”
                      2080 т, 1750 к. с., 10-11 въз. пояс 121 — 150 — 121 мм, каземат — 121 мм, барбет –114 мм. 2х9-дюймови оръдия в барбета пред гротмачтата, 4х9 дюймови оръдия в каземата
                      8. Броненосен корвет “Assari-i-Tewfik”
                      4690 т. 3560 к. с., 13 въз. пояс 203 мм, каземат 102—152 мм. 2х9 дюймови оръдия, 6х9 дюймови оръдия в каземата
                      9. Корвет “Idjlalieh”
                      2227 т. 1800 к. с., 11 въз. пояс 121 — 152 — 121 мм. каземат 114-121 мм, барбет – 102 мм. 1х7 дюймово оръдие в барбет, 2х9 дюймови и 2х7 дюймови оръдия в каземата
                      10. Винтова канонерска лодка "Intibah"
                      163 т, 8-9 въз., 4х18-фунтови оръдия
                      Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                      Неизвестен руски адмирал

                      Comment


                        #26
                        Благодаря ти за изчерпателната информация, Odzava!

                        Данните са много впечатляващи, поне за мен. Османският флот май наистина може да претендира за 4-то място в света по това време, поне като количество..

                        Направо се чудя, как с този флот - Черноморска ескадра с 8 броненосни и 9 дървени кораби, Дунавска флотилия съставена от 25 военни кораба, а и още 13 от Дунавска параходна компания, може да се загуби войната?!?
                        Явно всичко се дължи на некадърността на Ахмед Еюб паша и Мехмед Али, иначе не мога да си го обясня...
                        Ако турския (речен) флот се бе активизирал, можеше спокойно да отреже комуникациите на русите през Дунав. А ако и морската ескадра влезе в действие, е можела да подложи руския 14 корпус на Цимерман на кръстосан огън и да го разгроми в Добруджа. Сякаш сме имали голям късмет с колебливостта на турските генерали и адмирали...

                        Между другото, имаш ли информация, какво се случва с тези кораби след войната? Предполагам че морската ескадра е била придърпана към Босфора, но Дунавската флотилия? Турция май няма друга река в която да ги прехвърли (освен да ги е подарила на Исмаил паша в Египет). Знаеш ли какво се е случило с тази многобройна турска речна флотилия след 78-ма година?

                        Comment


                          #27
                          Всъщност турската Дунавска флотилия далеч не е пасивна. Корабите активно се опитват да препятстват дейността на руските катери и лодки, но след загубата на "Сейфи" се стремят да не се пъхат под огъня на полевата артилерия.
                          След войната част от корабите стават руски трофеи, 2 парахода са дадени на нас, а някои си остават потопени.
                          Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                          Неизвестен руски адмирал

                          Comment


                            #28
                            ВМС Гърция 1897 г.

                            DelaRea написа Виж мнение
                            Като че ли през този период, 1875-1900 г., Гърция притежава само канонерки...

                            Ето имената на някои от тях, подредени по големина:
                            "Ахелаос", "Еуротас", "Пинейос", "Алфейос" - построени в Англия през 1881 — 1884 г. (по 420 т, 400 к.с.= 10 възела),
                            "Амбракия" и "Актеон" (по 440 т, 380 к.с.=10 възела).
                            "Киса", "Аидон", "Кихли" (1884 г., по 86 т),
                            "Алфа", "Бета", "Гама" и "Делта" (1880 г., по 52 т);

                            Всичките са въоръжени с малокалибрени оръдия.


                            Канонерката "Бета" (тип "Алфа") през 1912 г. е била продадена на частна компания и по-късно станала единственния военен кораб на Сърбия.
                            Към началото на 1897 года в състава на гръцкия флота има следните кораби:

                            Казематно-барбетни броненосци:
                            1. "Хидра"
                            2. "Псара"
                            3. "Спецей"
                            Построени са във Франция през 1889–1891 г.
                            Водоизместимост 4900 т, скорост 17 възела, въоръжение: три 274-мм и пет 150-мм оръдия)

                            Крайцер:
                            4. "Базилеос Георгий"
                            Казематен броненосец за брегова отбрана. Построен през 1868 г. в Англия.
                            Водоизместимост 1802 т, скорост 12 възела, въоръжение: две 210-мм и едно 150-мм оръдия (в началото на 1897-ма година са поставени оръдия "Круп")

                            2 транспортни кораба
                            4 канонерки
                            12 миноносци
                            От тях - пет малки миноносеца, построени през 1885 г. в Германия (85 т; 18 възела, едно 37-мм оръдие и три 356-мм торпедни аппарата

                            Освен това, още:
                            3 канонерски лодки за брегова отброна (в това число една бронирана),
                            12 стари канонерки,
                            3 минни заградителя и учебни кораби

                            Споменава се и за една "броненосна корвета", но не знам повече за нея.

                            Командир на гръцката флота е принц Георг.

                            Comment


                              #29
                              Руският Черноморски Флот в края на XIX век

                              През август 1881 година в Петербург се състояло специално съвещание за развитието на флота. Първостепенно значение се давало на развитието на флота в Черно море: било решено да се достигне превъзходство на руския Черноморски флот над целия турски флот, руската ескадра в Черно море била длъжна да е толкова силна, "чтобы в момент наступления развязки овладеть устьями Босфора, укрепиться на обоих его берегах и, став прочно у входа в Черное море, оградить его воды и берега от всякого посягательства".
                              Освен всичко останало, флотът трябвало да има достаточно количество съдове за превоз на десант от 30 хиляди човека. В изпълнение на тези планове, започнала реализация на грандиозна корабостроителна програма.

                              През 1883 година в Николаев и Севастопол били заложени три еднотипни броненосеца:
                              1. «Екатерина II» (влязъл в строй в 1888),
                              2. «Чесма» (влязъл в строй в 1889)
                              3. «Синоп» (влязъл в строй в 1889).
                              Тези броненосци се отличавали с необичайно разположение на артилерията си; шестте 305-мм оръдия се намирали в три установки (две на носа и една на кърмата), което им давало преимущество при насрещен бой в Проливите срещу два пъти по-мощен английски, френски или германски броненосец.
                              Освен тях, в състава на ЧФ до края на XIX век влезли и броненосците:
                              4. «Двенадцать Апостолов» (влязъл в строй в 1892),
                              5. «Георгий Победоносец» (влязъл в строй в 1893),
                              6. «Три Святителя» (влязъл в строй в 1895),
                              7. «Ростислав» (влязъл в строй в 1899).

                              При създаването на флота също така била отчетена огромната роля на минно-торпедните оръжия в условията на Босфора. Поради тази причина, в строй влезли и:
                              22 малки миноносеца - 1880-1896 г.
                              6 канонерски лодки - 1886-1889 г. (Едната се казва «Терец»)
                              3 минни крайцера - 1889-1893 г. («Гридень» и «Казарский»)
                              2 минни транспортни кораба: «Буг» и «Дунай».
                              Последните два парахода са закупени от Швеция през 1891 год.

                              Освен тези кораби, задължително трябва да броим и крайцера «Память Меркурия», който заплашвал да бомбардира Варна през есента на 1886 г.

                              Comment


                                #30
                                Само една малка добавчица за гръцкия флот - към края на разглеждания от вас период(1914) той се увеличава с още два броненосеца много сходни като артилерия с руския Андрей Первозванний

                                Киликис(бивш USS MISSISSIPPI BB-23) и Лемнос (бивш USS IDAHO BB-24)
                                Единствения турски кораб способен да им се противопостави е Гьобен
                                Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                                Comment

                                Working...
                                X