Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военните флотилии на балканските страни 1875-1915 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Виж сега, по принцип ефективността на едно оръжие на служба не се измерва с брой попадения или брой изстрели. Техниката носи службата и в мирно време. И ползата от нея е многостранна. Така че принципно аргументът ти е малко дираджийски т.е. никакъв.
    Проблемът е, че "алтернативката" е построена не върху Царство България, тогавашната ситуация на държавата, политически въжделения и от там доктрина, прилагане на тази доктрина, състояние на въоръжените и сили и прочее. Построена е върху един тип оръжейна платформа и толкоз. Така че си трябва силно изкривяване на термина за да наречем това алтернативка - по-скоро това е за жанра "Мечти по въоръжение".
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #77
      albireo написа Виж мнение
      Виж сега, по принцип ефективността на едно оръжие на служба не се измерва с брой попадения или брой изстрели. Техниката носи службата и в мирно време. И ползата от нея е многостранна. Така че принципно аргументът ти е малко дираджийски т.е. никакъв.
      Да бе, да. Fleet in being, как ли пък не. И тогава, както и сега, никой не е могъл да обясни смислено самата нужда за отклоняване на оскъдни ресурси за създаване и поддържане на флот, та дори и в жалкия му състав от шест недоесминеца и един недокрайцер!


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #78
        Thorn написа Виж мнение
        ...Fleet in being...
        Не въобще не става дума за това. Но възражението ми е отново принципно (т.е. това което казвам се отнася за всяка оръжейна система или платформа във всеки период).
        И виждам, че въобще не си си направил труда да прочетеш какво съм писал след това.
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #79
          За коя алтернативка говориш? За моята с гаубици или за флотофилската с крайцери?


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #80
            За флотската. Не съм съгласен с нея (меко казано и обясних защо това не е алтернативка), но не споделям твоите аргументи, защото според мен са принципно неадекватни към предмета на разговор.
            Recalibrating my lack of faith in humanity...

            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

            Comment


              #81
              Thorn написа Виж мнение
              Или къде по-лесен вариант - не воюваме през 1912, включваме се във войната през 1914 на страната на Антантата, блокадата на Босфора я прави руския флот, блокадата на Дарданелите - англо- френско - гръцкия, значителна част от турската армия е на Кавказкия фронт, самият щурм на Истанбул ще бъде или от руски войски с наша помощ или от наши със значителна руска помощ, в Македония ще си настъпва българска армия, защото сръбската ще е на австрийския фронт, настъпление на турската армия от Македония към София е нереално заради липса на достатъчно сили - необходимо е да се отделят войски за Кавказкия фронт и за прикриване на Проливите от десанти, бърз разгром на Турция, лесен начин за снабдяване на Русия по Средиземно и Черно море, следователно шанс да се избегнат пораженията през 1915, разгром на Австрия и Германия и накрая за да се радват Гоги и Сейлъра - да ни дадат след войната Вирибус Унитис и Тегетхоф за флагмани на Черноморския и Беломорския флот.

              Мерси ти думам ази, за радост таквази. Повече бих се зарадвал на Рамилис или Уорспайт или на достоения Наварин. 280 мм обсадни гаубици не биха свършили много повече работа от тая дето артилерията сама е свършила при Одрин, а и на два броненосеца би имало между 8 и 12 305 мм оръдия, които биха прострелвали по-голямата част от Чаталджа от Черно Море ако толкоз ти е домиляло. За добавка макс 10 280 мм. гаубици в Първа армия биха били предостатъчно. Разбира се не би било лошо да са и три полка 305 мм. оръдия, ама по онова време това означава трийсет доста големи железопътни състава, от които оръдията са само малка част
              А качествени есминци(по онова време вариантите май са или американски четирикоминник или Новик) отчасти биха заместили и лек крайцер в нашето море. Особено в случай на нощни атаки
              Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

              Comment


                #82
                П.В.

                Comment


                  #83
                  В по-горния пратих линка за турския флот от разисквания от нас период.
                  Торн, много ми е интересно какво трябва да има държава, която има морска граница? Значи не трябва да има флот, така ли? Вероятно няколко гемии пълни с абордажници готови да атакуват Хамидие или Меджидие? По същата логика Румъния въобще няма смисъл да поддържа флот, защото бреговата ивица е малка, а дунав се пресича и със салове!
                  Когато има потенциален морски или сухопътен противник се изгражда флот или армия съобразени с потенциалния противник. Гърция очевидно не може да ни бъде морски противник, тъй като няма как да вкара кораби през Босфора и Дарданелите до Черно море. Русия е прекалено силна - тя има право на 8 броненосеца след договора от 1878г. Остава Турция, чийто флот е разделен на средиземноморски и черноморски и Румъния. Тъй като гръцкият флот по това време може успешно да се противопостави на турския те ще държат по-слабите или малки кораби в черно море. Да кажем Броненосците тип "Бранденбург" + бронепалубните крайцери Меджидие и Хамидие и 2-3 дивизиона есминци /12 броя/ в средиземно море. Срещу тях гърците имат броненосците за брегова отбрана Псара, Хидра и Спетсай, Авероф, по-късно се присъединяват и бившите американски броненосци,тип Мисисипи и Айдахо, преименувани на Килкис и Лемнос, както и 14 разрушителя предостатъчни, за да се справят с турците. За черно остават няколко торпедни канонерски лодки с размерите на нашия учебен крайцер Надежда, няколко стари миноносеца като Демир Хисар, които са точни копия на "Дръзки", няклоко стари канонерски лодки, минен заградител. При такъв противник няма проблем да имаме два леки крайцера тип "скаут" от английските Forward /пълно водоизместване 2860 тона, скорост 25 възла, бронепалубна защита 25-80мм, въоръжение 9х102мм, 8х57мм, 2 450мм ТА надводни. Като прибавим и 6 те миносеца тип "Дръзки" всичко си идва на мястото
                  П.В.

                  Comment


                    #84
                    Стойността на два леки крайцера, чийто размери в по-късна епоха са еквивалентни и дори по-малки от тази на лидери на разрушители едва ли е чак толкова голяма, но например би се компенсирала ако не се закупи учебния крайцер Надежда и се намали количеството на армията, която и без това е най-голямата спрямо населението към началото на балканските войни.
                    П.В.

                    Comment


                      #85
                      'страшната крепост'
                      Как да го разбирам това? Не ти се види много страшна с едва 70 000 гарнизон и 524 оръдия ли?

                      ако не се закупи учебния крайцер Надежда
                      А реална полза от него на практика няма
                      Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                      Comment


                        #86
                        Стойността не се свежда единствено до цената на самите кораби, нали? Трябва нещо да се добави там, където ще се базират, да се вложи в съответните подразделения, които ще ги поддържат, да се подсигури екипаж (и обучение), има и експлоатационни разходи. Особено за държава без морски традиции. Как ще се сметне всичко това?
                        За една континентална държава без особен търговски флот или, така да се каже, "морски интереси", кое е по-важно - армията или флота? Може би това ще обясни защо се тръгва по съответни път в реалността.

                        ПП Някакви учебни кораби трябват, нали? Особено ако ще правиш що-годе голям флот - ще ти трябва и съответното количество качествени моряци.

                        Comment


                          #87
                          Цените на крайцерите са 289 000 фунта стерлинги всеки. Надежда сме купили за 1 460 000 лева +241 396 лв за въоръжение. Ако може да се сравнят цените ще бъде интересно
                          П.В.

                          Comment


                            #88
                            Тя и Германия е била без морски традиции, а пък обратното държави с морски традиции като Португалия, Испания и Холандия през 15-17 века си стават 5 разредни държави в началото на 20 век. Така че всичко е променливо и традиции се създават. Като всеки мисли че морето не ни е приоритет е нормално да останем с една гамия като Надежда Силен търговски флот също би бил винаги добре дошъл, но никой не го осъзнава
                            П.В.

                            Comment


                              #89
                              Въпросът не е само в традициите - тях ги посочвам за да стане ясно, че инвестицията ще е огромна. Колкото по-голям флот - толкова по-голяма ще е тя. И в момента, в който спреш да даваш пари, резултатите няма да закъснеят - т.е. качеството ще започне да пада. За да влагаш пари в "голям боен флот", трябва той да има своето оправдание. А какво е то в нашия случай? "Голям флот" в малко затворено море, поддържан от държава без какъвто и да е смислен търговски флот. За какво ти е? За отбрана на крайбрежието? Или планираш и съответното цялостно нарастване на морската съставляваща. обаче как ще стане това? Държави като Испания, Португалия и прочее имат съответното разположение и реални икономически и социални основания за това, докато в нашия случай - хъм.

                              Comment


                                #90
                                "През 1903 година, въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военноморски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на миноносци..."

                                Това дава много добър отговор на някой въпроси.

                                Comment

                                Working...
                                X