Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военните флотилии на балканските страни 1875-1915 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Военните флотилии на балканските страни 1875-1915 г.

    Интересувам се как са се развили военни флотове на страните от Балканския п-ов през този период (Гърция, Румъния, България).
    Можем ли да направим малко изложение на корабита им, по години, и да ги сравним едни с други?
    При всяко положение трябва да имаме предвид също и военните кораби на Османската империя (целият им флот), а и на Руския черноморски флот.
    Как са стояли нещата в източното Средиземноморие през този перид, някой имал ли е подчертано прдимство? А корабита на Австро-Унгария и на Италия?
    Чий флот е бил най-добре развит преди Голямата война?
    Кой може да каже нещо повече по това?

    #2
    Сега в посочения от теб период Флотовете на България и Румъния са били много мижави ,а Черна Гора е нямала никакви кораби. От тогавашните държави на балканския полуостров най голям флот е имала Османската империя , но османският флот е бил силен само на хартия защото голяма част от корабите са били в лошо техническо състояние , личният състав е бил зле обучен и почти не са се провеждали учения.За най добър флот на балканите се е смятал гръцкият защото в него е имало доста кораби които са били добре поддържани ,състава е бил добре обучeн и са се провеждали редовно учения.За най силен флот на Източното средиземноморие в началото на Първата световна бих поставил австро -унгарският защото през 1914 австроунгарският флот е имал състава си освен броненосци и 3 дредноута , състава е бил обучен много добре ,регулярно са се провеждали учения и ремонтно техническата база е била добре развита.

    Comment


      #3
      Общо взето съм съгласен с теб.
      Ясно е, че Черна Гора (а и Сърбия) са нямали военно-морски сили през този период, затова и не съм ги споменал.
      Относно флотилията на Австро-Унгария - склонен съм да се съглася с теб, че е най-стойностен, ако не за друго, то поне зароди това, че е имала Италия срещу себе си в Адриатика.

      Сега поразгледах тук-таме из нета и бях впечатлен от румънската марина. Като че ли нашата северна съседка има добре развит морски флот (за нейните нужди) и е постигнала баланс между Черноморската и Дунавската си флотилия.
      Може би тя е добър пример за това, как е трябвало да се развие и Българският Военно-Морски Флот.

      Но нека се върнем на темата.
      Как са се развили флотовете през това време на това място?
      Какво става с руския Черномрски флот?

      Comment


        #4
        1875 -1900 - 1915 г.

        Нека разделим този период на два подпериода.
        Eдиният - 1875 -1900 г. - до края на XIX век.
        Другия - 1900- 1915 г. - от началото на XX век до началото на Първата Световна Войната.

        Comment


          #5
          В началото на първият период, единственото военно присъствие в Черно Море е било на Османската Империя.
          Русия поради клаузите на Парижкия договор от 1856 г., след Кримската война, няма право на Черноморски флот (поправете ме, ако греша).
          Каква е била силата на Османския флот през Руско-Турската война 1877-78 г. ?

          След войната и появата на още поне две черноморски страни (Румъния, България, теоритично и Изт.Румелия) нещата се променят. Договорите от Сан-Стефано и Берлин позволяват на Русия да има свой Военно Морски флот в Черно море, който тя започва да изгражда през ...

          Кога точно и как?
          Според мен това става през 90-тев години на века, но не знам подробности.
          Кои са били нейните кораби, кога и къде са построени и как са се казвали?

          Какво се случва междувременно с турската флота в "Кара Дениз"?

          Comment


            #6
            Румънските ВМС

            Румънското военно-морско развитие стартира с приетата през 1899 г. програма за корабостроене. Приема се план за изграждането на флот, съставен от "6 броненосеца за брегова отбрана, 4 големи и 12 малки миноносеца, 8 речни монитора и 12 речни миноносеца". Но от тях, всъщност са построени само "4 монитора и 8 речни миноносеца").
            Мисля, че това са следните кораби:

            Монитори:

            1. "Йон Братиану",
            2. "Лазар Катаргиу",
            3. "Михаил Когълничану",
            4. "Александру Лаховари".

            Те са построени по румънска заявка в Австро-Унгария през 1907— 1908 г.
            680 т, 1800 к.с.=13 възела. 60 т въглища. Екипаж: 110 ч. 3— 120 мм/35, 2- 120 мм/10, 4 — 47 мм, 2 картечници.


            Речни миноносци:


            1. "Капитан Николае Лазар Богдан",
            2. "Майор Ене Константин",
            3. "Капитан Романо Михаил",
            4. "Майор Джураску Димитре",
            5. "Майор Сонту Георге",
            6. "Майор Григоре Иоан",
            7. "Локотенант Калинеску Димитре",
            8. "Капитан Валтер Марачинену".

            Построени са по заявка на Румъния в Англия от заводите "Темз Айрон Уоркс" през 1906 — 1907 г.
            45/51 т, 550 к.с. = 18 въз. 7,6 т нефт. Екипаж 18 ч. 1 — 47 мм, 1 картечница, 2 шест. мини.
            Last edited by DelaRea; 14-10-2009, 17:12.

            Comment


              #7
              Турските ВМС

              Цитирам от другаде, превода мой:

              Към 1875 г. Отоманската империя е съумяла да създаде внушителен броненосен флот, който по численност може да претендира за четвърто място в света. Но ниското ниво на подготовка на личния състав и, като следствие на това, пасивността на турските ВМС по време на войната с Русия през 1877—1878 г. рязко изменила морската политика на империята. Новият султан Абдул Хамид II, за разлика от своя низвергнат предшественник Абдул Азис, не обичал флота и почти прекратил неговото финансиране. В резултат на това османските ВМС към края на XIX век достигнали до състояние на пълен упадък.

              Отношението на Абдул Хамид към неговите адмирали малко се подобрило след успешната за турците война с Гърция през 1897 година. Започнала се модернизация на остарелите броненосци, а също така била приета нова корабостроителна програма, която се изпълнила само частично."

              Comment


                #8
                Т ВМС

                Най-старите турски военни кораби, за които намирам някакви данни са следните:


                "Неджми-Шевкет" (1868 г., 2047 т)
                "Мукадеми-Хаир" (1872 г., 2762 т).
                "Иджалие" (1879 г., 2228 т.)
                "Муин-и-Зафер" (1869/1906 г., 2362т.).

                Comment


                  #9
                  Сега ето отговор на единия въпрос състава на османския флот през руско-турската война през 1877-1878 е бил 13 броненосеца ,2 броненосеца за брегова отбрана и 7 монитора а за корабите от дунавската флотилия ще напиша по - късно докато руснаците са имали само няколко въоражени парахода и два броненосеца за брегова охрана(Поповки).Но въпреки смазващото си превъзходство Османците не съумяват да поемат инициативата и бездействат през повечето време ,също така нито командването нито личния състав не са горели от желание да се втурнат в сражение.Друг фактор който е бил в полза на руснаците е лошата артилерийска подготовка на турските канонири.

                  Comment


                    #10
                    recidivist написа Виж мнение
                    Сега ето отговор на единия въпрос състава на османския флот през руско-турската война през 1877-1878 е бил 13 броненосеца ,2 броненосеца за брегова отбрана и 7 монитора а за корабите от дунавската флотилия ще напиша по - късно докато руснаците са имали само няколко въоражени парахода и два броненосеца за брегова охрана(Поповки).Но въпреки смазващото си превъзходство Османците не съумяват да поемат инициативата и бездействат през повечето време ,също така нито командването нито личния състав не са горели от желание да се втурнат в сражение.Друг фактор който е бил в полза на руснаците е лошата артилерийска подготовка на турските канонири.
                    Благодаря ти много!
                    Когато можеш, дай малко повече данни - имена на корабите или каквото ти се намира.

                    Comment


                      #11
                      Това може да ти свърши работа, макар и основно за края на втория период. Стига да нямаш проблеми с руския език. Тук има информация за турския флот в навечерието на ПСВ.

                      Comment


                        #12
                        Османския флот броненосецът "Месудие" е бил най големия казематен кораб строен някога водоизместването му е било 9120 тона същото водоизместване има и неговия кораб близнак "Хамидие".Когато намеря повече информация ще постна и още нещо.

                        Comment


                          #13
                          Гръцките канонерки

                          Като че ли през този период, 1875-1900 г., Гърция притежава само канонерки...

                          Ето имената на някои от тях, подредени по големина:
                          "Ахелаос", "Еуротас", "Пинейос", "Алфейос" - построени в Англия през 1881 — 1884 г. (по 420 т, 400 к.с.= 10 възела),
                          "Амбракия" и "Актеон" (по 440 т, 380 к.с.=10 възела).
                          "Киса", "Аидон", "Кихли" (1884 г., по 86 т),
                          "Алфа", "Бета", "Гама" и "Делта" (1880 г., по 52 т);

                          Всичките са въоръжени с малокалибрени оръдия.


                          Канонерката "Бета" (тип "Алфа") през 1912 г. е била продадена на частна компания и по-късно станала единственния военен кораб на Сърбия.

                          Comment


                            #14
                            recidivist написа Виж мнение
                            Османския флот броненосецът "Месудие" е бил най големия казематен кораб строен някога водоизместването му е било 9120 тона същото водоизместване има и неговия кораб близнак "Хамидие".Когато намеря повече информация ще постна и още нещо.
                            "Месудие"

                            Построен в Англия ("Темз") през 1872/28.10.1874/12.1875 г.
                            През 1898 — 1903 год. кардинално реконструиран в Италия ("Ансалдо"). Приел черти на броненосен крайцер: относително висока скорост при облегчено въоръжение.

                            9190/9710 т, 102,4x17,9x7,9 м. ПМ - 2, 16 ПК, 11 135 к.с.= 17 възела. 600туг.
                            Броня: пояс 300 — 127 мм, каземат 152 мм, кула 152 мм, палуба 25 мм.
                            Екипаж 800 човека.
                            2 — 234 мм/40, 12 - 152 мм/45, 14-76 мм/40, 2—47 мм.

                            Comment


                              #15
                              Любимият ни "Хамидие" е малко по-голям от "Месудие", но е и по-нов, по-късно се появява.
                              А ето малко данни за

                              "Муин-и-Зафер"


                              Построен през 1869, модернизиран през 1906 г.,
                              Тонаж: 2362т,
                              Скорост: 15 възела,
                              Въоръжение: 4 - 150 мм/40, 6-76 мм/40, 10 - 57 мм, 2 — 47 мм.


                              П.П. (Правилно ли разчитам данните?
                              Какво точно означава "4 - 150 мм/40"? 4-ти оръдия от калибър 150 мм, с 40 какво?)
                              Last edited by DelaRea; 14-10-2009, 19:41.

                              Comment

                              Working...
                              X