Технологичното ниво на японския ВМФ преди и през ВСВ

[von Danitz]

При изстрелване на залпове от торпеда не е сигурно след кое точно кораба /говоря принципно, не само за немските, японските или английските/ губи плавучест.

Разбира се, че не е сигурно, но има статистика. Горе-долу може да се допуска. Съпротивляемостта на повечето ЛК през Втората световна война в подводната им антиторпедна и противоминна част е почти винаги по-ниска от тази на торпедата. Авиационните торпеда са с по-слаба разрушитерна сила, но японските все пак са добри, с около 500 кг тротилов еквивалент. Слаби в антиторпедната част са преимуществено германските и английските кораби. Уест Вирджиния изяжда 7 торпеда и две бомби, така че си горе-долу прав. Едно торпеда попада в руля, четири в бронята, а две под нея. Подводната защита все пак е била повредена и кренът е бил 22 градуса. Корабът не се преобръща само защото бързо се пълни с вода, включително и в ПТЗ отсеците на другия си борт.

[Sailor_Malan]

изключеният радар

Да наистина твърде неспортсменска постъпка от страна на артилеристите на Шефийлд и Белфаст да му изключат радара, обаче и няма как да обвиняваме Бей, че отпраща разрушителите именно заради слабата им мореходност и доволно противните метеорологични условия в които се разиграва случката.
Да се върнем все пак на японците. Уви на тях няма кой да им направи голямата услуга, която те правят на американците с Пърл Харбър, а и първоначалните успехи явно малко попрецакват дългосрочното планиране(те имат тая склонност във всички времена и народи) и едно на ръка дето продължават да си карат със старите технологии, второ неща от типа на радарите(липсата на такива струва на японците Киришима, Фусо и Ямаширо) не са им голяма слабост, за което си и плащат и трето някои страховити оръжия които имат зловещ ефект и върху приносителите си освен върху противника. Лонг ланс торпедата примерно изяждат главата на Чокай след попадение на 127 мм. снаряд в торпедния апарат, както и на Сузуйа след близък разрив на авиобомба само при Сан Бернардино

[von Danitz]

Чокай наистина пострадва от Робъртс, но има славна кариера като флагман на Микава и поне десет морски сражения преди да загине край Лейте, а Канбера и Винсен спокойно можем да му ги сложим в сметката. Сузуя също има лош шанс едва след като се измъква от битки като Мидуей и Санта Круз, ударите срещу Рабаул и Трук и доста взривове на бомби наоколо, та че носят големи торпеда не им е най-големия кусур. Но факт, случило се е, ударили са ги там.

[Gaden Gogi]

Ето например. Уест Вирджиния доколкото си спомням при атаката на Пърл Харбър "изяжда" 9 торпеда. При последвал оглед се оказва, че ПТЗ-то не е пробито. Просто корабът е поел много вода и е легнал на дъното. Това означава, че ако нападението беше станало в океана просто щеше да си потъне без да му пробие защитата.

Towa oзначава че евентуално в океана (който е по-дълбок от пристанището) корабът щеше да нагази повечко, но нямаше да стигне до дъното (понеже е подълбоко).
Колкот до слабот Анг и немско ПТЗ- Германскит екораби практически нямат ПТЗ, или поне на времето Ройтер (бидейки надъхан германофил) не можа д ами го покаже на чертеж. А ПТЗ-то на Принца издържа на апонските торпеда...виж японското ПТЗ е калпаво, при яматото дори е вредно, американското е леко фалшименти с тези наклонени пояси дето влизат в него, особенно тяхнат апривика д аго мерят в най-дълбокат ачаст ...освен тов апри тях не може да с еполучи фокусът на Бисмрк и Шарнхорст, броневият пояс да поеме част от торпедата...италианското ПТЗ е добро, въпреки че е трудно за ремонт, то за сметка на това е компактно...фреснките кораби е трудно да се нарекат бойни.

[von Danitz]

А ПТЗ-то на Принца издържа на апонските торпеда...

Въпреки че са модерни кораби, Джордж V-тата са супер уязвими откъм торпеда. Принцът потъва от 6 торпеда, доста под стандарта и доста бързо. Първите две торпеда му потапят левия борт до горната палуба. После от другата страна 4 торпеда го довършват.

[Gaden Gogi]

Айде бе? Аз пък твърде че ПТЗ-то на Принца издържа на торпедата. т.е на тези от тях които попадат там, онези въ ввинтовете не ги броим, нищо не може да оцелеле сле дтакива, а първите торпеда които попадат в ПТЗ-то не го пробиват, британците наводянват отсеците от другият борд за да изравнят крена. и точно в тези отсеци попадат последните торпеда, само дето бидейки наводнени те вече не са част от ПТЗ-то (няма редуващи се празен-пълен отсек). А иначе корабът потъва основно зарадипопадението във валовете, има снимки на рековете всеки може да види първо как валът е огънат на 90 градупа, посе каква дупка в корпуса се е образувал от това че се е въртел наъкрепен...дупка преминаваща през всички отсеци от кърмата до мидела.

[De Ruyeter]

Мисля, че няма кораб който да издържи 9 попадения в едния борд без да извърши поворот оверкил. Може би единствено Мусаши получава 20, но теса в двата борда и водоизместването му е двойно на Уест Вирлджиния.

http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/5/Draw/10.jpg

Недостатък на ПТЗ на КГ V е, че не достига до главната бронирана палуба и водата може лесно да наводни преградите. При Венгард този недостатък е коригиран.

[von Danitz]

По ред: Гоги, сега разгледах pdf на Kevi Danley за водолазната експедиция от 2007 около кораба, което предполагам, че ти е послужило за аргументация. Там нещо попадения са доста намалени от това за което пишат автори като Michael Salewski или H.P.Willmot. Слагам две схеми, които имам от преди години,снимах ги тази сутрин с телефона, но ударите си личат. Втората представлява" шпангаутна" схема на антиторпедната защита на Кингджорджовците. Личи си че е доста ниска - 7м и 30 см, в сравнение в епохата е около 10 м., личи си и че е тънка. И тъй като е свободна за запълване с вода, което понякога, но не винаги е желателно, ще схванеш защото мнението на повечето автори е, че британското , уж модерно ПТЗ е доста хилаво, без да броим 13 мм небронева стомана, която го изгражда. И слагам подводна снимка и схема от доклада на водолазите за кила. Водолазите сигурни ли са , че ПТЗ-то е издържало? корабът не остава на вода и два часа, след първото попадение в 11 и 44.

De Ruyeter, за Мусаши имам за около 15 авиобомби - пряко и 11 торпедни попападения, главно от към порта.

[Sailor_Malan]

Всъщност за тая цел отсеците са наводняеми и крена е особено вероятно да бъде изравнен с наводняване на тия по срещуположния борд и при 9 попадения да се увеличи драстично газенето и да падне скоростта но не и да се случи преобръщане. Особено в океана и по време на бой, когато кораба е под пара, има ток, целия екипаж е по тревога и борбата за живучест може да започне на момента. Друг е въпроса дали в тоя случай 9 попадения биха били възможни тъй като цялото съединение вероятно ще е в ПВО ордер и ще си води съвсем координиран преграден огън и изпълнения от сорта на торпедни атаки(малка височина, постоянна скорост за продължително време) вероятно драстично ще облекчават прицелването на зенитната артилерия от всички калибри, но пък от друга страна добре поддържания ПВО ордер ще затруднява проникването между корабите и едновременните атаки от няколко направления, които биха дали някакви надежди за успех. Та вкраце - нека да правим разлики между торпедната атака на кораб в пристанището и такъв който се движи с около 27 възела и води бой и да не приемаме, че резултатите от едното место могат да се повторят и на другото.
Всъщност именно японската практика показва как 34 торпеда не са в състояние да уцелят движещ се, макар и неуправляем кораб(макар и в случая най-вероятно някой грозно да се е омазал със сметките преди стрелбата)

[De Ruyeter]

Всъщност ето точното описание на бойните повреди на ВВ-48
Первые торпеды попали в корабль в 0756. Шесть из них имели глубину хода 3,3 м, а одна шла глубже (около 5,8 м) и, попав в корму, практически уничтожила рулевой привод. То, что японцы, боясь зарывания торпед при сбросе в ил мелководной гава*ни, ставили их на небольшую глубину хода, отчасти спасло корабль - торпеды попадали в броневой пояс, что существенно ограничивало наносимые ими по*вреждения. Вторым счастливым для «Вест Виржинии» обстоятельством оказалась прекрасная дисциплина и распорядительность его офицеров. Молодые лейте*нанты Риккеттс, Старк, Уайт и Бихэм всегда считали воздушную атаку флота в Перл-Харборе очень веро*ятной и часто дискутировали относительно своих воз*можных действий. Поэтому после взрыва первой же японской бомбы в ангаре на острове Форд они пре*красно знали, что им делать. Еще до попадания в ко*рабль торпед пожарные и аварийные партии были вызваны наверх, объявлена боевая тревога. Это спасло многие жизни.

Первые же попавшиеся торпеды вывели из строя всю энергию, связь, освещение и зенитные орудия левого борта. Корабль кренился так быстро, что к зениткам правого борта, открывшим огонь в течение пары минут после боевой тревоги, пришлось органи*зовывать двойные цепочки ручной подачи боезапаса - одни матросы передавали снаряды, другие поддер*живали этих матросов от падения. Находившийся в центральном посту лейтенант-коммандер (капитан 3 ранга) Харпер быстро отдал приказ о контрзатоплении отсеков правого борта, но из-за выхода из строя те*лефонной связи его никто не услышал. Лейтенант Риккеттс, хотя и находился на больничном, начал контрзатопление по своей инициативе, в чем ему по*могал боцманмат Биллиннгсли, знавший как управ*лять соответствующими приводами. Эти меры, а так*же швартовые канаты, которыми «Вест Виржиния» был связан с «Теннеси», уменьшили 28-градусный крен до 15°. Корабль погружался более-менее на ров*ном киле, пока его левый буль не достиг дна. И это несмотря на то, что две последние торпеды, попав уже над броневым поясом, вызвали огромные затоп*ления отсеков на 2-й и 3-й палубах. Одна из бомб пробила главную, 2-ю и 3-ю палубы.

Младшие офицеры продолжали распоряжаться по кораблю, поскольку поднявшийся на мостик командир - кэптен Беннион - получил смертельное ранение в живот осколком бомбы, взорвавшейся на соседнем «Теннеси». Они организовали подачу снарядов к зе*ниткам из погребов (готовый боезапас закончился уже через несколько минут после открытия огня), борьбу с пожарами и эвакуацию раненых. За полтора часа борьбы с пожарами линкор покинули только раненые и те, кого взрывы сбросили за борт. Работа велась под градом летевших отовсюду осколков (рядом рва*нули погреба на «Аризоне»), японские самолеты про*должали сбрасывать на линкор бомбы и обстреливать его бортовым оружием. Зенитчики вели огонь, не*смотря на большой крен.

К 0940 пламя охватило корабль с носа до башни ¹1, вокруг корабля горела растекшаяся по воде нефть. Барахтавшихся там людей спасали шлюпки с других кораблей и катер с ремонтного судна «Ригел». В 1005, когда все электроэнергия была потеряна, «Вест Виржиния» погрузился на дно гавани, а его над*стройки полыхали огнем, командовавший борьбой за живучесть офицер отдал приказ покинуть корабль. Моряки стали бросаться за борт, пытаясь доплыть до острова Форд. Наиболее везучим удалось найти мес*та в шлюпках или перебраться на «Теннеси», где они тут же стали помогать его зенитным расчетам. Днем из экипажа «Виви» были организованы несколько аварийных партий, которые вернулись на корабль для борьбы с пожарами. Большую помощь оказал стар*ший боцманмат Янсен, командир баржи YG-17, кото*рый подвел ее к борту линкора и оставался там до тех пор, пока последний пожар не был потушен. Затем Янсен увел свою баржу к горящему остову «Аризоны».

Част от торпедата са поразили кораба в броневия пояс както отбеляза Даниц и пас сяда на дъното. Ако в открито море

[De Ruyeter]

27 възла - Уест Вирджиния?! То дори Вашнгтон не може да даде повече от 26.15 и то при зверска вибрация

[De Ruyeter]

а и в началото на Втората световна война дълбоко се съмнявам, че която и да е от сдъйржавите е имала идея що е то ПВО ордер. Все пак тези неща се появяват през 43-44година. А и за да формираш ПВО ордер трябва да имаш и адекватно ПВО. С чикагско пиано и 12.7мм картечници едва ли ще можеш да направиш нещо много срещу авиацията

[Sailor_Malan]

И 25 да е давала в открито море пак шанса да я уцелиш не е същия, на кораба е организирана отбраната, има ток и пара, аварийната команда е в пълен състав и тъй нататък. Пък "тия неща"(САРовете и ПВО ордерите) не се появяват през 1943-1944 (за справка Мидуей и Коралово Море - особено при Мидуей ако не е била подводницата да умие очите на японците Йорктаун щеше да си иде вкъщи именно заради адекватната работа на изтребителите от САРа, крайцерите от охраната и аварийния екип), а и ПВОто не се състои от Чикагското пиано и 12.7 мм. картечници, конкретно на Уест Вирджиния някакси трябва да се мине и през 14х127/25, които са си доволно адекватно средство и към 1939 г. отдавна не са казерматни и са си доста адкватно средство. Та някакси не е адекватно да смятаме, че повредите които кораба е получил в пристанището без да има каквато и да е готовност да води бой и борба за живучест и без да се движи с повредите, които кораба би получил движейки се със скорост близка до максималната, водейки преграден огън и аварийна команда в пълна готовност.

P.s. Между другото любопитна подробност е, че към 1941 американските производители вече буквално са изпиратствали 40 мм. бофорс и появата на две и четири цевните установки на корабите е въпрос на много малко време

[Gaden Gogi]

че британското , уж модерно ПТЗ е доста хилаво,

Което съвсем не му попречва да издържи попаденията з акоито говорим, и корабът съвсем (защото с дупката от към валовите си го е бил здал вече) да здаде багажа когато торпедат апоапдат в отсеци в които ням ПТЗ (поради наводняването им)...иначе причина да не намерят дупки а смо вдлъбнатина можа д а е и това че корабът е с външен пояс при това слизащ доста дълбоко, и при поадение в него щетите ще с аминимални....два часа си е доста предвид наводнението откъл валовете.

[Gaden Gogi]

И 25 да е давала в открито море.

25 и то със зор, все пак към средат ана войнат аса мнг опретпварени...но тук играе друго, американските линкори бидейли трътлести имат отвратен адмиралтейски коефициент, но за сметк ана това с амного маневрени, което първо затруднява авиацията, особенно торпедоносците, после позволява при своевременно откриване на торпедото то да бъде избегнато.