Поглед към Морската карта

[SRH]

Odzava, тва питанка ли беше? Мурат Рейс превзема Лансарот и някакви други острови 1585 г., като пленява испанския управител

Е, броим, че сме си поданици на империята...

[Odzava]

Не знаех за тези набези на турците, или по-скоро на алжирските пирати. А иначе на империята официално сме били поданници от 1393/96 до 03.03.1878 г. (de facto). De jure до 1908 г.(Леле, колко ги знам датите, само да не ме изпитва някой :rock: )


Иначе ще ми е интересно да науча повече по въпроса. Някакви предложения за източници описващи събитията?

[von Danitz]

Бяха ми разказвали за нещо от типа на "Тюркосага" за турски набег над Исландия, но ще питам един мой човек, който е вещ в тия неща и ще докладвам надлежно.

[SRH]

Ето нещо за четене по въпроса. А за Мурат Рейс знам много малко от една книжка за морското пиратство преди 20 години. Баща ми мислеше, че темата ще ми е интересна и така да уча руски Инак - недостоверната и менлива уикипедия... Но нищо по-подробно.

[gregorianus]

От вездесъщата Уикипедия: In the 1600's and 1700's,... pirates from England, Spain and Algeria raided Iceland's coasts.

PDF на исландски за турците (пак алжирците), които в 1627 г. пиратстват и пречат на мирните исландци да китоловстват: http://www.itu.dk/people/astaolga/nu...ndafrasogn.pdf

Доколкото схващам нещо от текста (исландски не знам, но една доцентка навремето разправяше, че няма значение какъв език четеш), авторът Торстейн Хелгасон прави преглед на европейската и османската история през 16 и 17 век, за да намери мястото на османското и алжирското пиратство в общата картина. Обръща внимание на севрноевропейските държави, Реформацията, географските открития и морските войни и чак след това преминава към конкретния случай с набега от лятото на 1627. Ако не си измислям, а наистина съм схванал по някоя дума, в продължение на повече от месец, от 13 юни до 16 юли марокански пиратски кораб е обикалял бреговете на Исландия. Нито датски, нито английски кораби са се намесили, така че екипажът често е слизал на брега и е плячкосвал из отделни стопанства и малки селища. Още с първото си слизане на твърда земя, пиратите са разграбили някакво населено място и са отвлекли оттам петнайсет души. Не разбрах дали накрая са напуснали острова или са били потопени. Не можах да схвана и дали е имало и други такива рейдове, но поне прочетох, че според автора по онова време всички алжирски и марокански корсарски кораби са били на подчинение при османския адмирал (капудан сигурно) Мурат Реис. Не знам дали този Реис има общо със старите Реиси, които в 1580-те шават из Средиземно и Червено море.
В текста пише също, че първото описание на събитието е съставено от някой си Олафур Егилсон, който може би е бил свещеник. През 18 и 19 век историята за "турските" пирати ("Tyrkaneska ransmenn") се е превърнала в "народна сага" ("thjodsaga") и известният местен разказвач Йон Арнесон особено се специализирал в разказването на сагата за "турците от Алжир" ("Tyrkja fra Algier"). :rock:
Изобщо, велико е името на падишаха Сюлейманур Селимарсон (или Мехмедур Баязидарсон)!

Да видим има ли инфо на по-четивен език?
Това е списание с публикация за Исландия и Фарьорските острови, в която се споменава за алжирските пирати в Исландия, но не е публично достъпна...
The Faroes and Iceland: Studies in Island Life, by Nelson Annandale
In: Folklore, Vol. 16, No. 4 (Dec. 29, 1905), pp. 486-489, London.

http://www.halfdan.is/vestur/djupavogur.htm

"Djúpivogur harbor, Iceland, was raided by Algerian pirates in 1627."
Имам и снимка на пристанището, но на нея не се виждат ръждясали османски шлемове със забити в тях викингски брадви.

[SRH]

Е, такова, в сагата от горния линк стават известни други работи. Първо, нападащите Исландия нямат нищо общо с оня Мурат Рейс (1627 г.). Второ, първият набег от тая година приключва заради 4 английски кораба. Трето, турците се връщат доста по-многобройни и наистина грабят здраво - основна цел са отвличанията за откуп. Това не им е пречело да продават исландци из Африка. Интересното е, че идеята за нападенията са на датчанин, християнин, който успял да си откупи свободата (казвал се е Пал). Предложението било прието, тъй като тоя Пал обяснявал, че исландците не са добри войни и лесно ще бъдат пленявани. Оказал се прав.

Тия набези продължават към 10 години и Кристиян ²V плаща здраво, за да освободи християнските души. Върналите се живи са твърде малко... Впрочем от написаното излиза, че турците са бягали само от англичаните и всичките им загуби са от тях. Например 1631 г. при един от поредните си набези към Исландия, 5 от пътуващите 12 турски кораба са потопени край Англия от английски кораби. Но пък турците здраво са млатели немски, холандски и датски кораби.

[Guy de Mont Ferrand]

Кой остров от "Новия свят" е бил във владение на един от военно-монашеските ордени?

[von Danitz]

http://en.wikipedia.org/wiki/Saint_Croix

Завещан е през 1660 на Малтийския орден? Продаден 5 години по-късно на французите. Това ли имаш предвид?

Аз много се чудех ордена на Христос, дали не са имали нещо в Бразилия, но не можах да открия...

[Guy de Mont Ferrand]

Тоя път си по-бърз с верния отговор .

ПП: А Тим Дънкан от "Спърс" бил от същия остров!

[von Danitz]

ха ха, и покрай това открих, че освен Френски, Холандски, Британски и Португалски поселища и колонии в Индия, е имало и още суверенни територии, на европейска държава през 19-ти век. Окрих две, едното е на малабарския бряг, а другото е в устието на Ганг. Коя е държавата и как се казват двете и колонии?

[Guy de Mont Ferrand]

Е то си беше ясно, че ще са датчаните (кат' се замислиш, те и днес са си най-голямата колониална сила с тая огромна Гренландия ), но имената на колониите не ги знаех- Транкебар в Малабар и Серампор в делтата.

[von Danitz]

Мда, съвършено вярно.

[Thorn]

Засега намерих само една датска крапост - Транкуебар /може би не е транскрибирано правилно,/, но тя е на Короманделския, а не на Малабарския бряг и е около 1700 година.

1. Европейские поселения в Индии
(названия не вычитаны по русской транскрипции, просто по карте, чтобы не забыть)

1498, Португалия -- Каликут (зап.побережье! не Калькутта!)
1500, Португалия -- Кохин (рядом)
1501, Португалия -- Каннанур (cannanore)
1505, Португалия -- Коломбо (!!!) (Цейлон)
1507, Португалия -- Галле, Матаре, Нагапатам (тож)
1522, Португалия -- Трикомале
1533, Португалия -- Бассейн
1535, Португалия -- Диу
1537, Португалия -- Хугли
1558, Португалия -- Даман
1610, Португалия -- Гоа

1600, Голландия -- Пуликат
1612, Британия -- Сурат
1616, Голландия -- Масулипатам
1620, ДАНИЯ -- Транквебар (Кстати, интересно, что такое Дания в 1620-м.)
1638, Британия -- Бомбей
1639, Голландия -- Тринкомали (вернули в 1673)
1639, Британия -- Мадрас
1658, Британия -- Хугли
1658, Голландия -- Яффна, Нагапатам (отняли)
1675, ДАНИЯ, Серампур
1682, Британия -- Визагапатам
1690, Британия -- Калькутта

1656, Франция -- Коломбо опять, Галле, Матара
1669, Франция -- Кохин опять
1673, Франция - Тринкомали (отняли)
1674, Франция - Пондишери
1675, Франция -- Чандернагар
1725, Франция -- Махе, Янам

[Guy de Mont Ferrand]

Засега намерих само една датска крапост - Транкуебар /може би не е транскрибирано правилно,/, но тя е на Короманделския, а не на Малабарския бряг и е около 1700 година.

Верно, че е от другата страна на полуострова :1087: . А 1620 само е основана .

Те датчаните по-късно си шиткат търгоските фактории/колонии (интересно какво ли са продавали в замяна...осолена херинга :sm186: ).

[Thorn]

А през 1845 я продали на английската компания зя 20 000 паунда.

Датские колонии: Транкебар (1620 - 1845), Даннемаркснагор (1698 - 1845), Фредерикснагор (Серампур, 1755 - 1848), Никобарские острова (1756 - 1869).

Това за Никобарските острови ме впечатли!