If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Не знаех за тези набези на турците, или по-скоро на алжирските пирати. А иначе на империята официално сме били поданници от 1393/96 до 03.03.1878 г. (de facto). De jure до 1908 г.(Леле, колко ги знам датите, само да не ме изпитва някой :rock: )
Иначе ще ми е интересно да науча повече по въпроса. Някакви предложения за източници описващи събитията?
Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Бяха ми разказвали за нещо от типа на "Тюркосага" за турски набег над Исландия, но ще питам един мой човек, който е вещ в тия неща и ще докладвам надлежно.
Ето нещо за четене по въпроса. А за Мурат Рейс знам много малко от една книжка за морското пиратство преди 20 години. Баща ми мислеше, че темата ще ми е интересна и така да уча руски Инак - недостоверната и менлива уикипедия... Но нищо по-подробно.
Доколкото схващам нещо от текста (исландски не знам, но една доцентка навремето разправяше, че няма значение какъв език четеш), авторът Торстейн Хелгасон прави преглед на европейската и османската история през 16 и 17 век, за да намери мястото на османското и алжирското пиратство в общата картина. Обръща внимание на севрноевропейските държави, Реформацията, географските открития и морските войни и чак след това преминава към конкретния случай с набега от лятото на 1627. Ако не си измислям, а наистина съм схванал по някоя дума, в продължение на повече от месец, от 13 юни до 16 юли марокански пиратски кораб е обикалял бреговете на Исландия. Нито датски, нито английски кораби са се намесили, така че екипажът често е слизал на брега и е плячкосвал из отделни стопанства и малки селища. Още с първото си слизане на твърда земя, пиратите са разграбили някакво населено място и са отвлекли оттам петнайсет души. Не разбрах дали накрая са напуснали острова или са били потопени. Не можах да схвана и дали е имало и други такива рейдове, но поне прочетох, че според автора по онова време всички алжирски и марокански корсарски кораби са били на подчинение при османския адмирал (капудан сигурно) Мурат Реис. Не знам дали този Реис има общо със старите Реиси, които в 1580-те шават из Средиземно и Червено море.
В текста пише също, че първото описание на събитието е съставено от някой си Олафур Егилсон, който може би е бил свещеник. През 18 и 19 век историята за "турските" пирати ("Tyrkaneska ransmenn") се е превърнала в "народна сага" ("thjodsaga") и известният местен разказвач Йон Арнесон особено се специализирал в разказването на сагата за "турците от Алжир" ("Tyrkja fra Algier"). :rock:
Изобщо, велико е името на падишаха Сюлейманур Селимарсон (или Мехмедур Баязидарсон)!
Да видим има ли инфо на по-четивен език?
Това е списание с публикация за Исландия и Фарьорските острови, в която се споменава за алжирските пирати в Исландия, но не е публично достъпна...
The Faroes and Iceland: Studies in Island Life, by Nelson Annandale
In: Folklore, Vol. 16, No. 4 (Dec. 29, 1905), pp. 486-489, London.
"Djúpivogur harbor, Iceland, was raided by Algerian pirates in 1627."
Имам и снимка на пристанището, но на нея не се виждат ръждясали османски шлемове със забити в тях викингски брадви.
Е, такова, в сагата от горния линк стават известни други работи. Първо, нападащите Исландия нямат нищо общо с оня Мурат Рейс (1627 г.). Второ, първият набег от тая година приключва заради 4 английски кораба. Трето, турците се връщат доста по-многобройни и наистина грабят здраво - основна цел са отвличанията за откуп. Това не им е пречело да продават исландци из Африка. Интересното е, че идеята за нападенията са на датчанин, християнин, който успял да си откупи свободата (казвал се е Пал). Предложението било прието, тъй като тоя Пал обяснявал, че исландците не са добри войни и лесно ще бъдат пленявани. Оказал се прав.
Тия набези продължават към 10 години и Кристиян ²V плаща здраво, за да освободи християнските души. Върналите се живи са твърде малко... Впрочем от написаното излиза, че турците са бягали само от англичаните и всичките им загуби са от тях. Например 1631 г. при един от поредните си набези към Исландия, 5 от пътуващите 12 турски кораба са потопени край Англия от английски кораби. Но пък турците здраво са млатели немски, холандски и датски кораби.
ха ха, и покрай това открих, че освен Френски, Холандски, Британски и Португалски поселища и колонии в Индия, е имало и още суверенни територии, на европейска държава през 19-ти век. Окрих две, едното е на малабарския бряг, а другото е в устието на Ганг. Коя е държавата и как се казват двете и колонии?
Е то си беше ясно, че ще са датчаните (кат' се замислиш, те и днес са си най-голямата колониална сила с тая огромна Гренландия ), но имената на колониите не ги знаех- Транкебар в Малабар и Серампор в делтата.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Засега намерих само една датска крапост - Транкуебар /може би не е транскрибирано правилно,/, но тя е на Короманделския, а не на Малабарския бряг и е около 1700 година.
1. Европейские поселения в Индии
(названия не вычитаны по русской транскрипции, просто по карте, чтобы не забыть)
1600, Голландия -- Пуликат
1612, Британия -- Сурат
1616, Голландия -- Масулипатам
1620, ДАНИЯ -- Транквебар (Кстати, интересно, что такое Дания в 1620-м.)
1638, Британия -- Бомбей
1639, Голландия -- Тринкомали (вернули в 1673)
1639, Британия -- Мадрас
1658, Британия -- Хугли
1658, Голландия -- Яффна, Нагапатам (отняли)
1675, ДАНИЯ, Серампур
1682, Британия -- Визагапатам
1690, Британия -- Калькутта
1656, Франция -- Коломбо опять, Галле, Матара
1669, Франция -- Кохин опять
1673, Франция - Тринкомали (отняли)
1674, Франция - Пондишери
1675, Франция -- Чандернагар
1725, Франция -- Махе, Янам
Last edited by Thorn; 15-03-2008, 15:17.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Засега намерих само една датска крапост - Транкуебар /може би не е транскрибирано правилно,/, но тя е на Короманделския, а не на Малабарския бряг и е около 1700 година.
Верно, че е от другата страна на полуострова :1087: . А 1620 само е основана .
Те датчаните по-късно си шиткат търгоските фактории/колонии (интересно какво ли са продавали в замяна...осолена херинга :sm186: ).
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Comment