Подводници(Unterwasserboot)

[фон Цеков]

101ви,има някои неточности които си допуснал:
1.Писах 2-3 тпрпеда но не за да се потопи кораб/понякога и 1 е достатъчно/а за да се уцели.Има разлика,нали?
2.Времето за престой в открито море не е зависел от шнорхела,а от запаса с гориво,питейната вода и храната с която са запасени хората на борда.
3.Не електромоторите изпускат вредни газове а акумулаторните батерии,и то на лодките от Първата световна война.През Втората св. война акумуклаторните шахти са били херметизирани,имали са система за вентилация,а и самите акумулаторни клетки са херметизирани.Иначе наистина хлора който отделят е отровен и силно експлозивен. :twisted:
4.Защо са използвали дизелово гориво а не бензин?Има 2 причини-дизела не отделя отровни и силно експлозивни изпарения като бензина,на което се дължат много от взривовете на лодки от първата световна,и другото предимство е че дизеловия акумулатор е по-икономичен от бензиновия.А че работата в дизелния отсек е шумна и мизерна съм съгласен с тебе... :twisted:

[101st Airborne]

2.Времето за престой в открито море не е зависел от шнорхела,а от запаса с гориво,питейната вода и храната с която са запасени хората на борда.

Имах предвид времето за престой под вода. Иначе си напълно прав- IX издържат повече oт VII, просто защото има "малко" повече място на борда и то е за допълнително гориво и провизии!
По въпроса за дизелите съм съгласен, но много често се е случвало и двата двигателя д асе повредят, и след ремонт и опит да се пуснат наново заминава единия а с него и другия.... U-443, U-32......

[Odzava]

Привет на всички
Ето Ви официалната класация на подводните асове. Разбира се с някои уговорки:
1. Волфганг Лют има най-много потопени търговски кораби, но той оперира не в северния Атлантик, а около Фритаун и в Индийския океан, където по правило конвои не е имало, т.е. задачата му е била доста по-лесна.
2. Големите си победи немските подводничари постигат през 1941-42 г. Месеците март и април 1942 г. са кошмарни за Англо-американските конвои и по думите на Чърчил "... немците почти успяха да прекъснат връзката между Стария и Новия Свят ...". ( Моят коментар е че и да я бяха прекъснали - все тая. Търговските им кораби са надежно блокирани в Северно море ).
3. "Най-гръмките" победи, обаче са извоювани от капитани от средата на таблицата. Прин (U-47) е девети, фон Тисенхаузен(U-331) който потапя HMS "Barham" изобщо не е сред първите 30, няма ги и командирите на U-29, U-73, U-81, които потапят "Корейджес", "Игл" и "Арк Роял".
Ето и класацията:
Commander Patrols Ships sunk Ships damaged
1. Wolfgang Luth 15 patrols 46 ships (225.204 tons) 2 ships (17.343 tons)
2. Otto Kretschmer 16 patrols 40 ships (208.869 tons) 8 ships (55.614 tons)
3. Erich Topp 12 patrols 34 ships (197.200 tons) 4 ships (32.317 tons)
4. Heinrich Liebe 9 patrols 34 ships (187.267 tons) 1 ship (3.670 tons)
5. Viktor Schutze 7 patrols 35 ships (180.073 tons) 2 ships (14.213 tons)
6. Heinrich Lehmann-Willenbrock 10 patrols 24 ships (170.237 tons) 3 ships (24.752 tons)
7. Karl-Friedrich Merten 5 patrols 27 ships (170.151 tons)
8. Herbert Schultze 8 patrols 26 ships (169.709 tons) 1 ship (9.456 tons)
9. Gunther Prien 10 patrols 30 ships (162.768 tons) 8 ships (62.751 tons)
10. Heinrich Bleichrodt 8 patrols 26 ships (157.897 tons) 2 ships (11.684 tons)
11. Georg Lassen 4 patrols 26 ships (156.082 tons) 5 ships (34.419 tons)
12. Joachim Schepke 14 patrols 36 ships (153.677 tons) 5 ships (19.434 tons)
13. Carl Emmermann 5 patrols 26 ships (152.778 tons)
14. Robert Gysae 8 patrols 24 ships (136.266 tons) 1 ship (2.588 tons)
15. Werner Henke 7 patrols 21 ships (131.769 tons) 4 ships (13.972 tons)
16. Johann Mohr 6 patrols 27 ships (129.292 tons) 3 ships (26.167 tons)
17. Adolf Cornelius Piening 8 patrols 25 ships (126.664 tons) 1 ship (6.736 tons)
18. Helmut Witte 4 patrols 23 ships (119.684 tons) 1 ship (265 tons)
19. Reinhard Hardegen 5 patrols 22 ships (115.805 tons) 5 ships (46.500 tons)
20. Werner Hartmann 4 patrols 26 ships (115.338 tons)
21. Ernst Bauer 5 patrols 24 ships (111.664 tons) 5 ships (38.300 tons)
22. Klaus Scholtz 8 patrols 24 ships (111.546 tons)
23. Ernst Kals 5 patrols 17 ships (111.249 tons) 1 ship (6.986 tons)
24. Hans Jenisch 6 patrols 17 ships (110.139 tons) 3 ships (22.749 tons)
25. Gunter Hessler 3 patrols 19 ships (108.411 tons)
26. Richard Zapp 5 patrols 16 ships (106.200 tons) 1 ship (12.502 tons)
27. Victor Oehrn 4 patrols 23 ships (103.821 tons) 1 ship (9.494 tons)
28. Jurgen Oesten 13 patrols 19 ships (101.741 tons) 4 ships (51.668 tons)
29. Erwin Rostin 2 patrols 17 ships (101.321 tons) 2 ships (15.264 tons)
30. Hans-Ludwig Witt 3 patrols 19 ships (100.773 tons)
31. Harald Gelhaus 11 patrols 19 ships (100.373 tons) 1 ship (10.068 tons)

[Odzava]

По въпроса с използването на "стоманените рибки" ( хехе или "батювите вълчета" на Императора ) мисля следното.
Самия Дьониц преди войната си дава сметка, че подводницата е достатъчно ниска, бавна и уязвима на повърхността, за да открива сама противника. Затова той иска една ескадрила от Луфтвафе за патрулиране, но Гьоринг се опъва. В резултат на това подводничарите трябва да разчитат на себе си и новата тактика на глутниците. Преди войната и по-специално през 1938-39 г. на големите флотски маневри в Северния Атлантик и Балтика Дьониц отработва различни формации на глутниците-фронт, дъга, разпръснат строй, кръг и т.н. Най-удачна се оказва дъгата, като формация. Освен това немските командири са имали изрична заповед да не атакуват противника преди да се събере глутницата. А когато те се съберат "вълкът се е вмъквал в стадото" Тогава всеки командир е атакувал както е намерил за добре - "Тихия Ото" Кречмер е обичал да се вмъкне в надводно положение в средата на конвоя и да стреля наляво-надясно докато англичаните са се щурали насам-натам. Ерих Топ е предпочитал да стреля от малка дистанция с по 1 торпедо във всеки кораб и т.н.
Колко торпеда трябват за 1 кораб е много относително. Още преди войната немските командири искат "торпедо способно да строши гръбнака на всеки английски кораб, построен след Скагерак". И института по торпедно въоръжение ги уверява че новото торпедо T II (G7e) може да го направи. Норвежката кампания показва, че това не е съвсем така. Различните типове кораби потъват от различен брой торпеда. Всичко се е решавало от случая. "Роял Оук" потъва след 3-4 торпеда, "Бархам" след 3, "Арк Роял" след 1 попадение и т.н. Значение има не само колко торпеда ще поразят целта, а и къде ще я ударят. "Бархем" получава попадение около погребите, които детонират. Същото е и с "Роял Оук". "Игл" е поразен във винто-рулевата група и е потопен от екипажа си. В заключение искам да кажа , че според мен през цялата война безспорно смелите немски капитани страдат от недалновидността и тъпото упорство на Висшето Командване на Немските въоръжени сили. Ако последните бяха по-сговорчиви, то войната в морето не би била такава трагедия за Кригсмарине.

[101st Airborne]

Ерих Топ е предпочитал да стреля от малка дистанция с по 1 торпедо във всеки кораб и т.н.

И оттук популярното му мото: Един Кораб- едно торпедо!

[Odzava]

Мдааа... или по-скоро след мотото и предпочитания метод ( като кокошката и яйцето ). Исках да напиша и нещо за торпедния залп. Командири като Топ и Кречмер са виртуози в използването на торпедата си. При решаването на торпедния триъгълник най-голямо значение е имала скоростта, маневрите на целта и разстоянието до нея. Последното е било определящо за точността на стрелбата. Още с назначаването си за командващ на Подводните сили Дьониц се опитва да научи командирите да стрелят от дистанция по-малка от 800-900 метра. До тогава се е стреляло от 2000 метра, за да се избегне прословутия английски сонар.
Класическия торпеден залп си остава обаче стрелба от всички торпедни апарати с препокриване на половината дължина на целта. Така се е гарантирало максимално количество попадения дори при маневра в последния момент. Разбира се това се е практикувало по особено примамливи цели. Обикновенния търговец, едва пълзящ с 6-10 възела просто не е попадал в тази графа. И тогава е следвало "1 торпедо- 1 кораб"

[Sir Gray]

Само да допълня, че да не станат недомислици и някой да си помисли, че Топ и другите по време на атака са смятали тригонометрични уравнения с моливче в ръка Цялата информация от наблюденията, сиреч курс и разстояние на целта (скоростта лесно се извежда от няколко последователни засичания на Peilung-a - посоката към нея от мостика) се захранва в така нареченото TDA, което е един вид електромеханичен компютър, или поне сметачна машина, и тя вече настройва жироскопите на торпедата на нужния курс. Цялата тънкост е уцелването на правилната дистанция до целта, но там също има помощни средства (от визуалната височина на мачтата например и действителната такава се извежда разстоянието, тука вече без тригонометрия не става ) За това и една атака е толкова по-сигурна, колкото повече наблюдения/засичания има. Така вече въведените данни се проверяват и доуточняват.

[Odzava]

Така е , Sir. Формулата е D=(V / U )*1000. D е разстоянието до целта, V-действителната височина на обекта в метри, U-ъгълът под който се вижда целта в перископа в хилядни ( нали си спомняте разграфената линийка през която се виждат корабите по филмите ) и накрая 1000 за метри. Пелингът и скоростта също лесно се засичат. Друг важен параметър е дълбочината на хода на торпедото. Тя се е нагласяла според таблици в зависимост от целта, която се атакува, защото различните кораби газят различно. Допълнително се е модифицирала според вълнението ( в балове ) в момента на атака. Тънкостта на цялата торпедна атака е да го направиш с 1 най-много 2 поглеждания в перископа. Защото около теб гъмжи от противникови кораби готови да те изкормят, а перископа оставя предателска следа до подводницата. За това Топ, Кречмер и останалите са асове, защото са го правили бързо и вярно.

[Sir Gray]

Доста често обаче самото нагласяване на торпедото и стрелбата се падат на първия офицер, докато капитана само задава цели (при стрелба с UZO от надводно положение)

[Odzava]

Е, не точно така в подводно положение, защото командира е на перископа все пак. ( имам впредвид определянето параметрите на залпа. Иначе техническата настройка не е работа на капитана )Показателен е примера с потапянето на "Тайхо". Въведените в апарата за торпедна стрелба данни се оказали извън допустимите граници. Тогава капитана изплувал на перископна дълбочина и изстрелял торпедния залп на око. И все пак 1 торпедо ударило самолетоносача.
Но съм съгласен, че първия офицер е дясната ръка на капитана.

[101st Airborne]

Интересен е случая с U-44, от тип IXA, докато оперира в северно море се натъква на група английски battleship-ове, придружавани от няколко крайцера. Капитана изстрелва всички торпеда, но нито едно не улучва. След това миноносеца HMS Fortune проследява следите на торпедата и пуска дузина дълбочинни бомби от мясото където те свършват. U-44 никога не е видяна повече. Освен перископа и сонара, друго нещо което разкрива подводниците са торпедата(особено ако пропуснат).
А много ми е интерсно за какво са използвали немските подводничари палубните си оръдия?(за US подводниците знам че са стреляли с тях по някакви японски шхуни)
Доколкото знам работата с това оръдие е много рискована, защото много често се случва снаряда да избухне още в цевта. оръдията са били премахнати през 1944г., за да се увеличи скоростта, макар и само с 0.7 възела. Само големите асове са имали възможността да запазят оръдията си

[Sir Gray]

ПЕнлива диря оставят само парните торпеда, по-късните електрически вече са доста по-трудно проследими.
За оръдията са ги използвали точно за същото, стрелба по невъоръжени търговци и за да допотопят някой вече торпедиран кораб. Там разбира се има голяма опасност набелязаната жертва да е скрит "убиец на подводници", сиреч въоръжен търговски кораб със скрити оръжия, който в момента когато подводницата излезе на повръхността да открие огън по нея. За това и Дьониц толкова се натиска за налагането на неристриктирана подводна война, защото иначе всеки път лодката трябва да изплува, за да инспектира възможната цел. В началото на войната оръдието доста често е използвано, по-късно вече с масовото въвеждане на конвоя то става все по-малко полезно. Да са експлоадирали не знам, не съм чувал да е масово явление, може в един два случая.

ПС, Одзава, така е де, аз за тва казах от надводно, то само там се ползва UZOто

[фон Цеков]

Според мен голям проблем на немските подводничари са били безобразно слабите радари и устройства за предупреждаване за радоилокационно облъчване.Голям брой лодки са потопени през ноща от английските Съндарланди и Халифакси именно поради тази причина.А и със сонара не им е било по-лесно но там е имало пак някакъв шанс да се измъкнат.Винаги съм се чудел какво е да си на 70 метра в този стоманен ковчег и над главата ти да се сипят дълбочинни бомби.Надали е за хора със слаби нерви.Ерих Топ разказваше нещо подобно и маъ му беше много смешно/може би защото е оцелял,ама птросто не виждам кое му е смешното на това :twisted: /.
А според мене и руските лодки никак не са били за изхвърляне особено клас К.

[101st Airborne]

Еххх, де да бяха само 70 метра. Гледал съм интервю с Топ, където казва, че веднуж стигнали... 280 м.. и той усетил как "обшивкатаШ всеки момент щяла да бъде смазана от налягането.
Такива кораби(пътнически ли търговски) със скрити въоръжение са наричани от Братанския Флот Armed Cruisers.Кретчмер има доста интересен момонет с два такива кораба. Потапя единя без особен проблем ,но битката с другия е много по-драматична. Някоко торпеда, няколко пъти изплува на поверхността, за да обстрелва британците с оръдието, и въпросния кораб потъва чак след 6-тоот торпедо. Това се дължи на факта(според Британския Флот), че кораба е бил пълен с празни варели, които са го направили непотопим

[Odzava]

Ами то сонара вижда в зависимост от хидрологията на района Например по-студените течения по-лошо са пропускали ултразвука и подводничарите са се измъквали понякога.
По въпроса с торпедата-Немското дизелно торпедо T II (G7e) е оставяло видима следа, но е предназначено за използване през нощтта, когато следата не се вижда. T III е електрическо торпедо за през деня, но обсега му е бил малък. Въпроса с дизелните торпеда е решен от Япония. Там вместо въздух се използвал сгъстен кислород. ТАка азота не оставял мехурчета и следата била почти невидима.