"Тежък калибър" е равносилно на "основен калибър", поне аз както се го представям, за въоръжението на тежки крайцери и нагоре (дреднаути и прочее). Т.е. може би следва да се включат и калибри надолу до 203 мм. Макар че това е малко или повече въпрос на определение, де. Май (поне за периода от 20-та година нататък) няма въобще оръдие от тези калибри, които да не са с разделно зареждане, т.е. метателният заряд е организиран на отделни "елементи", като използваното количество е според нуждата (търсената далекобойност) и варира в определени граници. Ако има някаква съществена разлика между отделните държави, то е в това дали порциите метателен заряд се зареждат директно (дали като торби или под друга форма) или пък се слагат в гилза, която след това се зарежда. В обсега 150-203 мм най-често оръдията са с разделно зареждане на два готови елемента: снаряд и гилза с метателен заряд. Фиксирани снаряди се използват за калибрите под 140 мм (или някъде там), където най-важна е скорострелността, а не маневреността на огъня, във всеки случай, където оръдията се използват като универсални - противоминни и зенитни.
Това съвсем общо и приблизително и го пиша не толкова, за да съобщя нещо, което на някого не е известно (ясно е, че това е известно за всекиго, които дори бегло, като мен, се интересува от артилерия), а по-скоро за да предложа някакво определение, че гледам се получава някакво объркване с понятието "заряд", защото то може да се използва както за "метателен заряд" - зарядът, който придава енергия на бойната част, която е "снаряд" (тук пак може да има объркване, защото "снаряд" се използва и за означаване на фиксираните боеприпаси). А винаги в този тип оръдия самият снаряд, т.е. бойната част, съдържа някакъв заряд, който нанася разрушения когато снарядът попадне в целта.
А, предполагам, огромно множество различни фактори оказват влияние върху точността на оръдията на кораб, но те със сигурност могат да се подредят според значението им. Въпросът е как ще се направи това подреждане и къде ще се паднат въпроси като "температурата на зарядната камера" в сравнение с обсъждания тук въпрос или с други, като стабилността на кораба като артилерийска платформа, качетвото на огневия контрол и инструментите и уредите за прицелване, подготовката на артилеристите и прочее.
Това съвсем общо и приблизително и го пиша не толкова, за да съобщя нещо, което на някого не е известно (ясно е, че това е известно за всекиго, които дори бегло, като мен, се интересува от артилерия), а по-скоро за да предложа някакво определение, че гледам се получава някакво объркване с понятието "заряд", защото то може да се използва както за "метателен заряд" - зарядът, който придава енергия на бойната част, която е "снаряд" (тук пак може да има объркване, защото "снаряд" се използва и за означаване на фиксираните боеприпаси). А винаги в този тип оръдия самият снаряд, т.е. бойната част, съдържа някакъв заряд, който нанася разрушения когато снарядът попадне в целта.
А, предполагам, огромно множество различни фактори оказват влияние върху точността на оръдията на кораб, но те със сигурност могат да се подредят според значението им. Въпросът е как ще се направи това подреждане и къде ще се паднат въпроси като "температурата на зарядната камера" в сравнение с обсъждания тук въпрос или с други, като стабилността на кораба като артилерийска платформа, качетвото на огневия контрол и инструментите и уредите за прицелване, подготовката на артилеристите и прочее.
Comment