Оптимално количество рули на боен кораб

[De Ruyeter]

Кое според вас е оптималното количество рули на един кораб и съответно тяхното разположение, така че да бъде и достатъчно защите ни от торпеден удар, корабът да бъде достатъчно повратлив - да има малка циркулация:
1 голям рул между четири винта - пример: КГV, Ришельо, Дюнкерк диаметър на циркулация на Ришельо - 900м, на КГV - неизвесетен;
2. Малък и голям рул, разположени един зад друг, като големият играе ролята на главен, а малкият на спомагател.Двата не са свързани един с друг и при авария могат да се приведата в движение отделно един от друг - пример Ямато - циркулация - 640м на 26 възла;
3. Най-масов пример успоредни полубалансирани рули - Норт Каролина, Саут Дакота, Бисмарк, Шарнхорст, Тирпиц.На всички немски кораби, без Тирпиц рулите са неподвижно свързвани помежду си, така че заклиняването на единия води до заклиняване на другия.След конфуза с Бисмарк, на Тирпиц рулите са модифицирани по примера на американските - т.е. - единят рул е независим от другия и не се влия при заклиняване.Американците отиват още по-далеч.На корабите им от 1944 /края е въведена TDY jammer system/Диматер на американските кораби тактически 680 м - Саут Дакота, толкова Норт Каролина на 26 възлова скорост 900м на 30 възлова скорост Айова, Бисмарк - 800м, Шарнхорст - ми е неизвестно колко
4. Литорио - 3 винта - 3 руля в струята на всеки винт, като има един главен рул и два спомагателни, изнасени напред и встрани.Невъзможно е да бъдат извадени от строя и трите с едно торпедно попадение

[Gaden Gogi]

Диаметърът на циркулация се влияе преди всичко от формата на корпуса и от съотношението на неговите размери. Защитата на рулите и винтовете от торпеда е фикция.

[De Ruyeter]

Разбира се, че е трудно да се защитят, но не е съвсем невъзможно.Не говоря руля да издържи на взрива на торпедо, а да има толкова рули, че да не остане корабът неуправляум.Как ще стане веч - като Литорио, което между впрочем е дота удачен пример за уцеляване в бойни условия или като Ямато или дори два успоредни, но автономни един от друг руля е въпрос на конструкторска преценка.В Пърла Харбър обаче японски торпеда в бойна гла от 206 и 150 кг късат руля /единствен / на Уест Вирджиния. А ако беше в открито море.Хией и без торпедни попадения си остава неуправляем от среднокалибрени снаряди

[Gaden Gogi]

Повече рули=повече цели, а дори с откъснат рул корабът може да се управлява с машините, за корабите с 3 вала (освен другите недостатъци) това е по-трудно, впрочем 3винтовата схема значително влошава маневреността.

[Imperial]

Аз понеже само Бисмарк знам, той с колко рули и винта беше, че не можа да се завърти към Франция?

[Gaden Gogi]

Бисмарк е с два, но там единият е заклинен по време на завой

Всички германски големи кораби са с 3 винта (без джобните), предимство на тази схема е известната икономия на мощност. А американските кораби са с по два руля защто формата на кърмата позволява това без да се проявяват недостатъците на тази схема.

[De Ruyeter]

немската тривинтова система не е много удачна в случая / те мой прилагат още веднъж четири интовия принцип на линейните си крайцери от ПСВ, но не съм много сигурен/
На Бисмарк, като му е ударен единият рул, то значи си заминава и другия, защото за захванати неподвижно.При Тирпиц са разкачени вече, за да могат при заклиняване на единя другия да противостои и да се управлява с машините.
На одобрения и заложен "Н" проект вече са три рули - точно като на Литорио.
За американските може да се добави, че два от винтовете се крият в тунелообразна кърма, която е и + и -

[Gaden Gogi]

koeto e samo "-" защото именно вълните от винтовете "повдигат" и "спускат" кърмата при високи скорости=обороти, което води до силната вибрация, На Айова няма вибрация защото няма скегове.
Спасение от вибрацията може да бъде само винт с много лопати, това намалява амплитудата и увеличава честотата на вълните= намалена вибраци, частично решение защото пада пропулсивният коефициент.

[De Ruyeter]

Те на Саут Дакотите я докарват до някакви допустими граници, макар, че на Вашинтгон и Норт Каролина е невероятна.Мен даже ми е чудно как при Гуадалканал Вашингтон е уцелил Киришима /там се твърди, че е развил 26.5 възла/ :weird:

[valentor]

Как Ви се вижда подобна схема:
Валове и Винтове да са в бронирани тръбни канали

[Gaden Gogi]

Корабът (ако изобщо плава) ще има огромен диферент на кърмата. освен това подобна защита е напълно не ефективна срещу подводен взрив. Принципът на ПТЗ е съвсем друг.

[valentor]

И все пак питам:
Подобно решение би ли намалило уязвимостта , на валовете и винтовете.

[gollum]

А дали е възможно да се постигне детониране на торпедото на по-безопасно разстояние, чрез, например, слагане на своеобразни "екрани" от някакъв тип метална мрежа на известно разстояние встрани от винтовете и кормилните плоскости, които да ги защитават спрямо надлъжната проекция на кораба. Дали подобен метод би бил ефективен (предполагам, че ще предизвика известно забавяне и хидродинамични проблеми)?

[Thunderchief]

И все пак питам:
Подобно решение би ли намалило уязвимостта , на валовете и винтовете.

По принцип да, но би разказало играта на мореходността:fire: А метода дето го описва Голум има опасност да затрудни маневрирането, защото ще влоши хидродинамиката. После екрана не може да се сложи на особено голямо растояние от рулите и винтовете(особено ако става дума за голям кораб с три или четири винта), така че да ги предпази от ефекта на взрива на торпедо, най-малкото не е възможно това да стане защото пространството "под" кърмата все пак е ограничено. С риск малко да поизляза от темата, значително по-добра защита за винтовете ще е силна зенитна артилерия(много на брой 40мм. четирицевки и 20мм. двуцевки) и добър противолодъчен ескорт, която да не позволява на торпедоносците и подводниците да се шматкат безнаказано на места, от които могат да нанесат сериозни поражения на рулите и винтовете, чак след това идват пасивните мерки за защита

[valentor]

Та нали вечният компромис , в техниката, е задача на “конструктора”. :1087:
Един плюс дава друг минус. И избираш!