Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Коритото Хипер,( преименувана поради хода на дискусията)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    добре - Граф Шпее ли? - барбетът е по-добре защитен, кулите от главния калибър са горе-долу еднакво защитени, бордът им е еднакво защитен, палубата върху погребите е по-добра на Шпее иначе на Хипер е по-силна.Бронепробиваемостта на на 280 е малко по-голяма от тази на 203мм, а скорострелността е 2 пъти по ниска.Скоростта е по-малка, ПВО-то е два пъти по-слабо.Има абсолютно ненужни 150мм, на чийто места са могли да му поставят 105мм.Далечината на плаване е феноменална.
    П.В.

    Comment


      #32
      в хоризонталната ивертикалната защита пропускаш вертикалните прегради. За бронепробиваемостта:предвид че нито един тежък крайцер няма ефектиивна защита от тези калибри бронепробиваемостта не е чак толкова важно, но разликата в разрушителното действие е голяма, освн това по-големият калибър е по-точен и разликата се увеличава с нарастване на дистанцията. За ПВО-то и 150мм, все пак ги делят доста годинки, ако Шпее беше модернизиран преди войната нещата биха стояли по друг начин. А за времето когато е построен има едно от най-силните ПВО-та, има си и торпеда, при това на много по-удачно място от тези на Хипер.
      И естественно любимата ми тема: аз бих могъл да го направя/модернизирам и да го направя много по-чудовищен.

      Comment


        #33
        И аз харесвам повече Шпее, но първо той вибрира доста на високи скорости, което се отразява сле н точността, на малък кораб, наличие на два калибъра е порочна практика - все едно на есминец да сложиш гл. калибър за ктрелба по надводни кораби.
        Гледах на Ню Орлинс пояс - висок 2.9м, от които 1.4м са 127-102м, а останалото изтънява до 76мм под водата.За Балтимор и Учита не мога да намера данни, но на Учита му наливали 200тона бласт да му се подобри устойчивостта - много лошо
        П.В.

        Comment


          #34
          Да ама това е направено във връзка с усилването на зенитното въоръжение. И не го наливат а го поставят, все пак това са чугунени слитъци.
          За вторият калибър: корабът е стар за това си има втори калибър. А иначе има и есминци със втори главен. Ха сети се кои са те.

          Comment


            #35
            Много са, не са само немските
            П.В.

            Comment


              #36
              ПВО-то но Нелсън

              Абе аз имах предвид трайбълите 'щото там е най очевидно, ама ти "гузен не гонен бяга"

              Comment


                #37
                Всичиките довоенни есминци са такива френските с техните 130мм и 138мм, особено Могадор с 8х138мм си е направо лек крайцер, Италианските колко от тях имат двуцелеви гл. калабър, съветските с техните 130мм, британските с техните 120мм по 4-6 оръдия, неуниверсални, чак с монтирането на 114мм започва, немците с мерака да правят хибрид между лек крайцер и есминец и накрая нищо 127мм и 150мм, само японците с техни 127мм и американците имат свестни гл. оръдия
                П.В.

                Comment


                  #38
                  фуууу, изобщо не четеш какво ти пиша, а аз ясно бях написал ДВА главни калибъра, и визирам Трайбълите защото те след модернизацията носят 120 и 102мм,

                  Comment


                    #39
                    А немците те слагат ли на мястото на носовата 150мм кула 105мм, защото кораба е много тежък?
                    П.В.

                    Comment


                      #40
                      Немците не могат да строят кораби.

                      Comment


                        #41
                        ПОЛИТИЧЕСКАТА ГЕОГРАФИЯ – ОТ РАТЦЕЛ ДО ЛАКОСТ

                        Не натрапвай мнението си.Есминците и леките им крайцери не са много добри, иначе линкорите и тежките им крайцери са си супер.Обратното англичаните и американците правят много добри есминци, и леки крайцери, издишат на тежките крайцери и са го-редолу на линкорите, но това пак е мое мнение и не обвързва никого
                        П.В.

                        Comment


                          #42
                          Нямам спомен до сега да си успял да докажеш че германците правят хубави линкори и тежки крайцери. Още повече че аз ти доказах с ЦИФРИ че дори КГ5 има по-голям ШАНС от Бисмарк в единоборство. и то доста по-голям.

                          Comment


                            #43
                            ГЕОГРАФСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

                            А нямаше ли някаква серия германски разрушители с рекордна скорост 40 кабелта и малко нагоре, мисля , че неголяма бройка, но рекордьорчета, ама пусто как се казваха?

                            Comment


                              #44
                              ---

                              Ти не се ли убеди, че КГV, стои по-ниско от Бисмарк, а поражаемата част на борда е доста съмнителна работа...Освен това бронираният пояс на Бисмарс - 6.80 е толкова почти колкото на КГV - 7.16, няма дефекти на затворите, а слабата му палуба, нека ми е слаба, пък да да видим дали ще ме улучиш над 20 000 ярда и колко пъти
                              П.В.

                              Comment


                                #45
                                И от кво да се обедя бе? от това че ти го повтаряш непрекъснато ли? А някакви аргументи? Тия плямпания "това е по-добро 'щото е по-добро" си ги плямпай с другарчетата в бисмарк.дк.
                                Аз работя с факти и със цифри.
                                Сега дори ще си направя труда да ти обясня как се смята каква е вероятността да има попадение в палубата или борда, не ти да ми цитираш че след 20 00 било...некакъв идиот го плеснал някъде, без да се казва за кой кораб (в смисъл за какво сечение на цитаделата) за какво оръдие (от гледна точка на балистиката) ей така изплюта някаква цифра.
                                Значи първо се гледа балистиката на избраното оръдие. по-конкретно ъгълът на падане на снаряда. Имайки тези данни за всяка дистанция се изчислява видимата проекция на всеки елемент, в случая палуба и и пояс, после имайки тези цифри те се съпоставят и се определя вероятността за попадение в един от двата елемента.
                                И за да не ми дрънкаш от каква дистанция са щели да ти падат снарядите върху палубата:
                                14"/45 (35.6 cm) Mark VII
                                5 61.39% 38.61%
                                10 40.57% 59.43%
                                15 27.66% 72.34%
                                20 19.13% 80.87%
                                25 13.55% 86.45%
                                30 9.51% 90.49%
                                35 6.96% 93.04%
                                ето ти данните за Бисмарк стрелян от КГ5, първата цифра е дистанцията в хиляди ярда, втората вероятността за попадение в пояса, третата е вероятността за попадение в палубата. Както виждаш дори на 10 000 е по-вероятно да има попадение в палубата.
                                Ама какво ли се занимавам с тебе, веднъж вече ти сметнах зоните им на неуязвимост и си беше прекомерно очевидно кое как стои между тях.

                                Comment

                                Working...
                                X