Става дума за самолетоносачите.Понеже разни хора дето хал хабер си нямат от флота но обичат да им хлопа чекмеджето (не са тук въпросните) се превъзнасят прекомерно много по самолетоносачите викам да ги обсъдим. Каква е реалната им бойна мощ, бойната устойчивост, и причината за това че изместват линкорите като гръбнак на флота. Естественно ще разгледаме (или понеаз ще го направя) и конкретни образци.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Онези гротестки подобия на кораби...
Collapse
X
-
Ъ..."Индипендънс"-ите също са преоборудвани, но от леки крайцери. "Ибуки" от тежки. Всички ескортници са втора ръка самолетоносачи.
По въпроса за бойната устойчивост на самолетоносачите-доста устойчиви са ако боят е правилен-т.е. ако самолетоносачите воюват с авиацията, а не с артилерията си. Иначе резултата е от ясен по-ясен.
Гръбнак на флота стават Корабните Авианосни Групировки, а не самолетоносачите. В една група влизат и много други кораби (към настъоящия момент и подводници). През ВСВ всяка страна включва в състава на оперативните съединения (японски патент btw ) и тежки артилерийски кораби. В началото се е смятало, че те ще играят ролята на охрана на самолетоносачите от атаката на противниковите тежки и т.нар. "big cruisers" с 305-380 мм артилерия. Но се оказва, че тежките кораби са значително по-ценни като последен ПВО рубеж на съединението.
Недостатъците на самолетоносачите са много-то освен това че носят самолети друго предимство май нямат. Но така е със всички специализирани кораби. Те са създадени около идеята "един самолет в повече, повече бензин за авиогрупата, по-бързо обслужване и т.н."
По-интересно според мен ще е да обсъдим самолетоносачите в контекста на авианосния бой. И по-този повод ако искате да ги делим по оперативно предназначение, или по брой на самолетите или по наличието/липсата на бронепалуба.Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Comment
-
Добре де :x не "гръбнак" а "основна сила" на флота.
А като ги разглебдаме като тактика: всички профани си мислят че един самолетоносач може да вдигне всички налични самолети на една вълна , а това не е така, примерно за Есекс това са към 30 самолета на вълна, то той може и всички да ги вдигне но в такъв случащ първите излетели ще изхабят голяма част от своето гориво и делечината на полета на цялата група ще спадне значително. При японските кораби положението е още по-трагично: те нямат катапулти което налага да се освободи по-голяма част от палубата за излитане (освен ограничената излетна маса на саммолетите), това ограничава броят на самолетите готови за излитана, от друга страна обаче интервалът между излитанията може да се съкрати много поради отпадане нуждата да се чака да бъде подготвен катапулта.
Comment
-
Друга ми беше идеята-при съединение от няколко самолетоносача първата вълна е важно да е правилно балансирана по тип на самолетите. Разбира се при еднаква летателна подготовка на пилотите. А за 3 и повече вълни обикновено самолетите се вдигали наведнъж защото много намалявалиПишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Comment
-
Тъпо звучи английски или американски вариант.
Еволюцията на самолетоносачите е една и съще във всички страни:
1. Преоборудвани кораби за базиране на хидроплани.
2. Преоборудвани кораби за базиране на колесни самолети
3. Самолетоносачи специална постройка с небронирана палуба
4. Самолетоносачи специална постройка с бронирана палуба.
Американците просто са бързали и "Есексите" не получават бронираната си палуба. Иначе са щели да изглеждат нещо средно между "Шокаку" и "Илъстриъс".
За броя на попаденията-за кой период. В края на своята кариера "Дзуикаку" издържа колосално количество торпедни попадения за ради бетонните блокове около резервоарите. Англичаните пък са защитени от бомбите повече от останалите. Но авиогрупите им са малки за Тихия океан.Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
Неизвестен руски адмирал
Comment
-
Я дя се намеся аз със сухопътните си оперативни и тактически представи, пък вие после ме охулвайте .
В оперативно отношение (в случаят имам предвид ролята им в операцията, а не особеностите на конструкцията) самолетоносачите не е ли правилно да се делят на четири главни групи:
* ударни самолетоносачи
Под "ударен" имам предвид самолетоносач, който набляга на ударните, а не отбранителните самолети като основно въоръжение (това, в общи линии няма нищо общо с конкрукцията ), но и при конструирането му са правени компромиси всъс здравината, защитата и издръжливостта в полза на въозможността да се носят повече самолети, да бъдат по-бързо обслужвани и повече самолети да могат да бъдат вдигани в една вълна.
Съответно, този тип самолетоносачи са основни в офанзивни операции, защото те могат да нанесат най-мощен и тежък удар.
Авиогрупите им ще са основно с ударни самолети (т.е., бомбардировачи и торпедоносци) и ескортни изтребители.
* линейни самолетоносачи
Дефанзивни самолетоносачи - при конструирането им се отделя основно внимание на повишаване на здравината и издръжливостта на повреди, както и на броневата защита (т.е., бронепалуба). По отношение на спомагателното въоръжение се набляга на голям брой зенитни установки и добро планиране на защитния огън.
Авиогрупата на подобни самолетоносачи ще е изключително съставена от изтребители-прехващачи, малко разузнавателни и малко ударни самолети.
Оперативната роля на подобни самолетоносачи е да прикриват флот от други кораби от ударите на вражеските ударни самолетоносачи или бреговата авиация. В рамките на по-сложна опареция подобен самолетоносач може да бъде използван като примамка (японската схема), така че вражеските ударни самолетоносачи да нанесат удар по него, като по този начин издадат присъствието си и "изхабят" първия си удар (което дава възможност да попаднат под удара на собствените ударни самолетоносачи).
* ескортни самолетоносачи
Леки самолетоносачи, които съчетават част от качествата на линейните с изискването за ниска себестойност. Използват се за прикритие на второстепенни оперативни обекти - например, конвои. Авиогрупата им е само от изтребители-прехващачи.
* хидросамолетни плаващи бази
Особен тип, чиято роля в операциите е разузнавателна.
Общо взето, от тези четири типа първият представлява основната мощ на флота, както и основно оперативно оръжие - останалите имат преки оперативни задачи по поддръжка и осигуряване на устойчивост (линейните), но могат второстепенно да се използват като примамка в правилен авионосен бой.
Comment
-
Между другото, Гоги, ако правилно си спомням, повечето авионосни самолети имат сравнително голям "въздушен престой" - т.е., на крайцерска скорост могат да се задържат във въздуха средно по 6-7 часа. Това означава, че принципно е възможно две или дори три вълни да се "слеят" в една - при време за обработка навсяка вълна около половин час, това ще означава, че първата вдигната група губи около един час от запаса си - като се има предвид, че повечето авионосни боеве стават на разстояния около 200-300 км, това ще им осигури достатъчно запас за да могат да достигнат целта, да проведат бой и да се върнат.
Друг е въпросът, че винаги авиогрупата се разчленява на тактически групи, които да атакуват с леко разминаване на времето и от различни направления и височини. Пък и стъпаловидното (времево) пристигане на отделните вълни е доста удобно в някои ситуации.
Comment
-
Че могат да се задържат толкова могат, ама без въоръжение, и то на специални режими на двигателя, просто виж колко е тактическия радиус и крайцерската скорост и ще видиш колко стоят във въздуха.
Също така ако ти се занимава можеш да видиш по колко самолета вземат участие вот всеки самолетоносач в отделните вълни.
Comment
-
Това съм го гледал - затова и отбелязах, че можем да обсъждаме въпроса повече теоретично - на практика винаги се действа на отделни вълни, които се разчленяват на отделни групи (особено ако са неопитни пилотите и има проблеми с намирането напътя до целта неизбежни разлики в скоростта и т.н.).
Инак теоретично - не ми се разглеждат всички типове самолети, но вземам за пример няколко сащиански:
да речем, Grumman TBF има обсег 4321 км и крайцерска скорост около 280 км/ч. Т.е., летейки на крайцерска скорост има около 15 часа полет. А на максимална (около 400 км/ч) - около 10 часа. Предполагам, че този обсег е с допълнителен резевоар (не съм сигурен, но трябва да е така). Но и без допълнителен резервоар и с пълно въоръжение, обсегът му не е под 1500 км - т.е., има поне 5-6 часа във въздуха.
Сходно е положението с Grumman TBM, да речем.
Масовите сащинаски палубни изтребители имат обсег от около 1800-2400 км. Т.е., могат да издеянят дори и в най-лошия случай поне 4-5 часа.
Т.е., принципно подобна схема е възможна, друг е въпросът, че на практика ще изисква твърде добра координация и много добре обучени пилоти и командири на формации. При това - ще е необходимо време от около 40-60 мин. за да се подготви подобна сборна вълна, което означава, че ударът ще закъснее. А често е важно да се нанесе първи удар възможно най-бързо, пък и да се получава тактическа информация за сметка на прииждащите към целта една след друга авиогрупи. Така че тази схема е трудно приложима, а може би и не достатъчно ефикасна (вероятно ефективността на вражеското ПВО може дори да нарастне при твърде много групови цели, не знам).
Comment
-
ТВМ-3 има практически ДАЛЕЧИНА 1626, това обаче му е за отивана за връщане, маневри за намиране на целта, маневри за атака, а при атака двигателят работи на повишени режими и респективно харчи доста повече гориво, освен това време е необходимо не само за излитане и формиране на вълната, но и за кацането, което отнема също доста време. Така че събирането на повече самолети е доста проблематично
Comment
Comment