Да, за всички съвременни ракети пишат подобни неща (Кухулин някъде и филмче беше пускал). Обаче въпросът е кога е тази "последна част от траекторията". Защото едно са последните 5-10 км, друго последните 1-2 или 3-4. В последните 1000-2000 м от траекторията при скорост от 700-900 м/с (може и повече) какви маневри могат да се направят, т.е. за около 2 до 3 секунди? Ясно е, че трябва да са случайни и прочее.
от друга страна, ако ракетата маневрира много сериозно (предполагам, с комбинация от управление струята на двигателите (някакъв контрол над дюзи, вектор на тягата и прочее) и управляващи плоскости), тогава как ще й се отрази рязката промяна в аеродинамичните качества и намалената управляемост?
Как да е, това са общи въпроси, ясно ми е, че отговор няма да се намери просто така (не и убедителен).
Благодаря, Пилот, т.е. идеята е, че на дозвуковата ракета (на която ще й трябват няколко секунди, за да преодолее полето на поражение на CIWS (което според системата може да е от 1-1,5 км до към 3-4 км (особено с оглед на бъдещето)) е нормално да е извършва резки маневри, за да избегне поражение. Докато свръхзвуковата повече разчита на скоростта (в случая със съветски/руски доколкото схващам донякъде и на размерите), за да го преодолее - просто твърде малко време за реакция. Ако се опита да маневрира твърде рязко, ще загуби енергия и, съответно, скорост, т.е. ще се приближи по възможности до дозвуковата, което едва ли е идеята. Допълнително, рязкото маневриране както намалява вероятността за поражение, така и увеличава вероятността при понасяне на поражения ракетата да не удари целта си. Докато една свърхзвукова ракета движеща се почти директно към целта си (в последния участък, т.е. последните няколко стотин метра) ще е почти нечувствителна за такива попадения (т.е. влизаме в това, за което пише Кухулин - малко вероятно е отклоняването да доведе до разминаване с целта).
от друга страна, ако ракетата маневрира много сериозно (предполагам, с комбинация от управление струята на двигателите (някакъв контрол над дюзи, вектор на тягата и прочее) и управляващи плоскости), тогава как ще й се отрази рязката промяна в аеродинамичните качества и намалената управляемост?
Как да е, това са общи въпроси, ясно ми е, че отговор няма да се намери просто така (не и убедителен).
Благодаря, Пилот, т.е. идеята е, че на дозвуковата ракета (на която ще й трябват няколко секунди, за да преодолее полето на поражение на CIWS (което според системата може да е от 1-1,5 км до към 3-4 км (особено с оглед на бъдещето)) е нормално да е извършва резки маневри, за да избегне поражение. Докато свръхзвуковата повече разчита на скоростта (в случая със съветски/руски доколкото схващам донякъде и на размерите), за да го преодолее - просто твърде малко време за реакция. Ако се опита да маневрира твърде рязко, ще загуби енергия и, съответно, скорост, т.е. ще се приближи по възможности до дозвуковата, което едва ли е идеята. Допълнително, рязкото маневриране както намалява вероятността за поражение, така и увеличава вероятността при понасяне на поражения ракетата да не удари целта си. Докато една свърхзвукова ракета движеща се почти директно към целта си (в последния участък, т.е. последните няколко стотин метра) ще е почти нечувствителна за такива попадения (т.е. влизаме в това, за което пише Кухулин - малко вероятно е отклоняването да доведе до разминаване с целта).
Comment