Сун Дзъ написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Каюткомпания-място където офицерите пият чай и си приказват
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
-
Ключовото в случая е начина на строеж, а не времето.
Съвсем различна е концепцията на АЕGIS корабите от тази на линейните.
Едните имат всичко измислено от човека за да не ги улучат, а вторите - всичко измислено, за да оцелеят след като ги улучат. И именно за това говорим.
Освен това не трябва да се пренебрегва какво носят Айовите като ПВО, след като за кратко живеят втори живот в края на 20 век. Но това пак не е важно.
Comment
-
Точно по тази причина CIWS обстрелват подобни цели с бронебойни боеприпаси. Идеята е да се пробие кожуха на бойната част и да се инициира детонация на взривното вещество под топлинното въздействие на бронебойния снаряд. Енергията е съпоставима с тази на взривателя.
Изборът по-скоро е между отделен боеприпас с по-висока разрушителна мощ или няколко по-малки, но с по-добър шанс за уцелване. Впрочем, подозирам, че при 20 мм калибър ("Фаланкс") няма чак такъв избор.Last edited by gollum; 17-06-2013, 10:25.
Comment
-
То точно заради необходимостта от отделен боеприпас с по-висока мощност даже и не много млади системи като АК-176 имат възможност за стрелба на серии по 30 или 60 изстрелаКървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
Comment
-
Е, не съм убеден, че има чак такава необходимост от отделен боеприпас с висока мощност. Какви са типовите цели?
1) свободно падащи или планиращи бомби (т.е. относително бавни и небронирани, с висок процент взривно вещество спрямо останалите елементи, т.е. доста уязвими, особено за запалителни боеприпаси).
2) дозвукови ПКР: по-бързи, небронирани, модерните могат да бъдат с ниска забележимост и обикновено изпълняват маневри с високо претоварване в крайния участък на траекторията, т.е. трудни за улучване.
3) свръхзвукови ПКР: много бързи, също маневрират.
4) бронирани свръхзвукови ПКР: същото като горните, но са и бронирани (разбира се, не изцяло, а по-скоро бойната част).
Какви са изискванията към артилерийската система, която ще ги поразява? Не говорим за сензори и прочее, а към самата система (балистика и такива неща).
Първо, да може да ги улучи с достатъчно висока степен на вероятност.
Второ, да има достатъчен ефект, т.е. ефективно да ги неутрализира.
Трето, да е възможно по-малка и евтина, хубаво ще е и да е автономна. Това е общо, така че го оставяме настрана. Но като цяло - колкото по-малък калибър, по-добре (естествено, стига да остава в приемливи граници ефективността срещу всички цели).
По отношение на улучването
Според мен, първият тип цели са лесни за улучване (относително бавни и неманеврени, т.е. движат се по предвидима траектория). Вторият тип цели са доста по-трудни за поразяване - макар и като цяло по-големи (и по-уязвими), те се движат по-бързи и траекторията не може да се предвиди ефективно, т.е. нужно е много по маневрена система с много по-висока огнева производителност. Третият и четвъртият тип опасности по този параметър са сходни и още по-трудни за поразяване (много по-кратък "прозорец" за огнево въздействие, много по-висока скорост на движение, по-ниска маневреност, но пак е фактор).
За да може да се гарантира, че артилерийската система въобще ще успее да улучи, тя трябва да е много маневрена (т..е да може много бързо да насочва дулото/дулата) и с много висока огнева производителност (колкото повече, толкова по-висока вероятност някои от тях да улучи целта, т.е. насищане), самите боеприпаси е добре да превъзхождат по-скорост целта (по-висока вероятност за успех). Поради тази причина система с по-малък калибър е за предпочитане.
Другата стратегия е да се използва голям калибър, но да се компенсират недостатъците, като вариантите са два: управляем снаряд (своеобразна управляема мини-ракета) или множество под-калибрени боеприпаси във всеки калибрен снаряд (т.е. симулира се високата скорострелност). Управляемите боеприпаси несъмнено са най-добрия вариант, но и най-скъпия и сложен за реализиране (не че не се работи в тази посока - ОТО-Мелара, както коментирахме в една друга тема, предлагат такива възможности). Ако ги оставим настрана, то тогава идеалният вариант е съчетаване на висока скорострелност и маневреност (по-малък калибър) с множество под-калиберни боеприпаси във всеки стандартен, т.е. нещо от типа на 30-40 мм плюс по няколко отделни боеприпаса във всеки снаряд (да речем, нещо от типа на 10-20-30 5-20 грамови суб-калибрени боеприпаси).
По отношение на ефекта върху целта (неутрализация)
Ясно е, че колкото по-мощен е боеприпаса, толкова по-сериозни разрушения ще нанесе на целта (и толкова е по-вероятно да й въздейства дори ако не реализира директно попадение), обаче това е въпрос на компромис с останалите изисквания (малка, автономна, евтина (в разумни граници)), както и съображенията по улучването. Какви са нуждите обаче? Според мен, за първия тип цели е необходима детонация на бойната част или почти пълно разрушаване на корпуса. Вероятно за повечето това може да се постигне с няколко 20-30-40 мм боеприпаса (особено запалителни - вероятно и 20 мм са напълно достатъчни) или с няколко десетки до няколко стотин по-малки. Вторият, третият и четвъртият тип цели (ПКР) са управляеми и изпълняват сложни маневри в крайната част на траекторията (т.е. когато артилерийската система се опитва да ги неутрализира), като за целта използват някакъв тип управляващи повърхности. За да се неутрализира подобна цел с висока степен на вероятност е необходимо да се увреди способността й да маневрира или да се увредят аеродинамичните характеристики на ракетата (целостта на корпуса).
При дозвуковите ПКР това вероятно ще изисква повече попадения, защото резултатната скорост (на боеприпаса и ракетата) ще е по-малка, отколкото при свръхзвуковите. от друга страна, самите ракети като правило са по-малки, т.е. по-малко попадения от по-леки боеприпаси ще са необходими, за да се постигне същото, както и при по-големите. При всички случаи, не е специално необходимо нещо по-сериозно от 20-30 мм боеприпас.
При свръхзвуковите резултатната скорост е доста по-голяма, съответно и кинетичната енергия - по-висока, т.е. сходен като размер боеприпас може да причини повече поражения. Естествено, самата цел е по-голяма (и с по-висока структурна здравина, за да издържа на по-големите претоварвания), така че нещата в някаква степен може би се компенсират.
Как нещата се променят от наличието на някаква броня? Не ми се вярва твърде много. При тези скорости облак от сравнително малки боеприпаси от материал с висока плътност би трябвало да е напълно достатъчен.
При всички случаи, цялата работа дали да е голям калибър или не по-скоро е свързана с възможната точност, която може да се постигне. Ако срещу най-опасната цел тя не е приемлива, тогава трябват колкото се може повече боеприпаси. Т.е. по-скоро по-малък калибър, защото неизбежно колкото е по-голям, дори при автоматична стрелба, ще може да се "вкара" много по-малко боеприпаси със съответната вероятност за поражение. Т.е. за системите с по-голям калибър единствения логичен път са управляемите боеприпаси. Особено ако говорим за свръхзвукови бронирани ракети, при котио вероятността за директно попадение на отделен неуправялем боеприпас е много малка, а близкия разрив най-вероятно няма да причини достатъчно щета, дори и калибъра на боеприпаса да е по-голям.
Т.е. тук дилемата е между директно попадение и индиректно. Ако може гарантирано да се постигне първото - идеално, тогава може и по-голям калибър система с по-скъпи, но многократно по-ефективни боеприпаси. Ако не може, то тогава ще се върви към увеличаване на броя боеприпаси, които целта трябва да срещне за определен отрязък време.
Така че бъдещето, според мен, е за 50-70+ мм системи с управляеми боеприпаси и 30-40 мм с неуправляеми (вероятно с два типа боеприпаси - отделни подкалибрени за цели от тип четири и съставни боеприпаси с множество отделни суб-боеприпаси за всички останали).
Някой случайно да се е задълбочил и да знае дали 127мм оръдие на Oto Melara е също толкова ефективно за ПВО като прословутото им 76 мм.-во ?
Че в уикито ПВО-то го дават като второстепенна роля.
ПП Може би това е по-скоро за темата, в която се обсъждаха CIWS.
Comment
-
gollum написа Виж мнениекоето обаче е по-скоро бонус, а не основна цел
По результатам испытаний и боевой подготовки флотов, АК-630М довольно эффективно поражал планер или бортовую аппаратуру атакующей ПКР. Однако этого было мало. На конечном участке атаки в зоне, где наиболее эффективно работали МЗАК (до 2000 м), было уже бесполезно просто попадать в атакующую ПКР – требовался подрыв ее БЧ, поскольку после разрушения планера, поражения системы самонаведения и остановки двигателя ПКР все равно продолжала атаковать цель, но теперь уже как отвлеченное аэробаллистическое тело. Причем эффект рикошетирования о воду, вызванный поражением ПКР, мог усугубить последствия поражения цели. Надо было взрывать БЧ. По мнению зарубежных (американских) специалистов, этого 30-мм снаряд по полубронебойной БЧ с донным детонатором сделать не мог. Требовалось или повышение могущества снаряда (увеличение калибра), или кардинально новое решение. Американцы его нашли: они снабдили 20-мм снаряды своих МЗАК «Vulcan/ Phalanx» сердечниками из обедненного урана, что обеспечило при попадании в БЧ создание теплового импульса, соизмеримого с действием детонатора взрывателя. Так, или иначе, здесь с «оппонентами» мы в очередной раз разошлись.
Капитан 1 ранга, кандидат военных наук, профессор В.П.Кузин.
Альманах «Тайфун» ¹1 / 1998 г.
Боеприпасите, за които говориш, са от 35 мм нагоре - имат по-голям обсег и по-широк прозорец за въздействие.
gollum написа Виж мнениеДори и при 76 мм това е по-скоро второстепенна роля
Comment
-
Сун Дзъ написа Виж мнениеНякой случайно да се е задълбочил и да знае дали 127мм оръдие на Oto Melara е също толкова ефективно за ПВО като прословутото им 76 мм.-во ?
Че в уикито ПВО-то го дават като второстепенна роля.
Comment
-
Кухулин написаБоеприпасите, за които говориш, са от 35 мм нагоре - имат по-голям обсег и по-широк прозорец за въздействие.
Кухулин написаВсе по-уверено се превръща в основна роля. Андреа Дория:
Кухулин написаОсновна цел.
За дозвуковите ПКР (обикновено доста по-малки като размери) гледат по-скоро да ги повредят достатъчно, за да не улучат целта си. А това е по-масовата заплаха (доста по-масова).
komuso написа127 мм Ото-Мелара е доста добро оръдие-напълно автоматично,с висока скорострелност и с широк спектър от боеприпаси, включително и ПВО снаряди.
Какви са специализираните ПВО-снаряди за 127 мм? С някакъв тип готови поразяващи елементи, които се пръскат като "облак4 на пътя на ракетата?
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеТук изпадаме в някакъв нездрав циклаж.
Допускаш ли, че е възможна ситуация, в която бързото дислоциране е по-важно от скритността? Ако допускаш такова нещо, значи си на прав път - всички АПЛ се проектират с оглед на такива ситуации. Как мислиш, дали SSN-21 остава скрита, когато пере на 40 възела? Ами не остава скрита, но понякога това не е толкова важно.
Идеята е да има тактическа и оперативна гъвкавост. Кеф ти тихо и бавно, кеф ти бързо и шумно.
Ще им ръсне, ако може и ако има нужда. Ако не може или ако няма нужда, няма да им ръсне. Според теб възможни ли са такива ситуации - да не може или да няма нужда?
А ако хеликоптера е на 200 км?
А какво става, ако противника знае за теб? Това пречи ли на любимата ти 671 да следи Охайо по време на бойно дежурство, въпреки че е над сто пъти по-шумна? Пречи ли на въпросната 705 да е рекордьор по следене на 688? Ами не пречи...
Запознат съм с разказите, горе-долу ми е ясна ситуацията. Нищо забавно няма в нея. Разбира се, че Айова ще гризне дръвцето по пълна програма. Както и самолетоносачите. Както и 956. Това е спецификата на 5-та ескадра.
А ако ще се стрелят от далече с ракети първи някой трябва да осигури целеуказание за 956, после някой трябва да го опази от хвърчащите неща дето ще са във въздуха , харпуни и други неща не ги броим
Comment
-
Sailor_Malan написа Виж мнениеЕ де, е де. То в по-топли моменти, главния калибър на 956 не е АК-130, а осем от тези
[ATTACH=CONFIG]19901[/ATTACH]
, които все някакси биха разубедили 50+ годишен линкор(колкото и да е красив) да се вре между шамарите.
Пък и не стига другото ми и обсега им не е като на АК-130-2
Comment
-
Kramer написа Виж мнениеПоказателен в случая е фактът, че Гоги, който едва ли може да бъде обвинен в любов към американските линкори си мълчи.
Иначе какво? че съвременна тежка ракета ще го дупне? и какво от това? Айовата в 80-те е разходен материал върнат на служба само за да се увеличи бързо щата кораби.
Отделно вие се радвате какво би станало с нея...а аз казвам- по-добре с нея отколкото със самолетоносача. Отделно тя няй вероятно може да преживее поне 10 попадения, вярно със загуба на боеспособност, но ще остане на вода, което е важното. Защото ще поеме ударът който иначе ще отиде в самоелтоносача, а ако екипажът е под бронята загубите ще са малко.
А сега идва забавният момент- какво ще стане с 956 след един залп на 406 мм ?
Comment
-
gollum написа Виж мнениеРеално са възможни от 30 мм нагоре (затова и за "Фаланкса" не стават: там ще са твърде малко елементите).
gollum написа Виж мнениеНе съм сигурен (най-малкото, на други места съм чел, че е достатъчно да се поразят управляващите повърхности и да се наруши целостта на корпуса - останалото го върши съпротивлението и натоварването, плюс загубата на управляемост (особено при изпълнение на защитно маневриране).
Comment
-
Сун Дзъ написа Виж мнениеДа е баш линеен крайцер, не е. .
Но иначе си прав за живучеста, особенно предвид че съвременните БЯ за фугасни, което дори при пробиване на пояса ще ограничи щетите между него и противоторпедната преграда, т.е кораба ще поеме вода (евентуално) но ще е подвижен и екипажа който е под бронята ще оцелее.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеЯвно е достатъчно бронирана, за да се налага да се правят бронебойни снаряди за CIWS. Примерно за Фаланакса. Четох някъде, че без ВВ в бойната глава е разцепила някакъв крайцер от ВСВ (не помня подробности, може и да е байка.) А да пратиш основен боен кораб за месец-два на ремонт си е постигната цел и победа в конкретната битка.
Иначе точно това е хубавото, Айовите не са "основен боен кораб" и ако може да размениш ремонт на това срещу самолетоносац, то е повече от приемливо, и е точно загуба в конкретнат битка, защото дори да си разчитал на някаква изненада, селд деянието си просто храна за рибите.
Comment
Comment