50% по дължина и 50% по височина прави 25% защитена площ. +това вероятността след преминаването през пояса да детонира е далеч от 100% защото може да се разруши или повреди. А през небронираните части просто ще прехвърчи и ще детонира някъде под задника на Нептун. А фугасния също може да е със закъснител, +това недей забравя че водата е вънка, и когато фугания гръмне и помага да влезне вътре, в резултат корабът отива долу
-
-
+това я ми кажи колко кораба през WW2 са се бълбукнали поради взрив на боезапаса??? Худ не го броим защото е стар, а освен това е от един определен клас на една определена страна кораби дето си го имат този недостатък.Comment
-
Ще ти задам контравъпрос: Колко линкорни боеве са се водили през ВСВ?
1. Шарнхорст +Гнайзенау с/у Ринаун и 8 ДД - немците бягат - нерешителен бой с по две три попадения
2. Худ срещу Бисмарк - Худ на дъното
3. Бисмарк срещу Родни и КГV - Бисмарк се самопотопява следа като го правят на салата и му вадят главната артилярия вън от строя.
4. Бретан е взривен от Худ
5. Дюнкерк е улучен от 381мм снаряд в покрива на 330мм кула
6. При Дакар срещу недостроения Ришельо Бархам и Резолюшън
7. Масачусетс с/у Жан Бар - недостроен- яко издънен от американеца
8. Фусо и Ямаширо гърмени от американските корита, - 6 на брой но потопени от разрушители Фусо и взрив в погребите и Ямаширо май също торпеда
Уорспайт срещу Чезаре
Шарнхорст и Гнайзенау срещу ГлориесП.В.Comment
-
Е че? Бисмарк и Шарнхост малко ли са ги стреляли? А да забелязваш че бронебоен снаряд също не потапя линкор?И защо така? Ами защото корабът не поема достатъчно вода ето защо. А опасноста с погребите още след Ютлан е взето мерки за нея, А германските кораби не страдат от такова нещо. +това гърми само нитроглицериновия барут (демек кордит) а него са използували само в Кралството макронаджиите и дръпнатите очички. Другите използуват пироксилинов барут, а тои само гори, и предвид че съм си играл артилерииски барут бих казал гори достa krasiwo (ако е на достатъчно големи гранули че да гори по дълго). Така че може само да си мечтаеш погреба да гръмне. А силовата установка е разделена на отсеци и само едно попадение там също няма да е фатално. Шарнхост е можел да даде 26-28 дори след онова попадение. А ниската палуба кардинално подобрява защитата от снаряди.Comment
-
Абсолютно съм съгласен с теб. КГ V не може да пробие борда+скоса на Шарнхорст на каквато и да е дистанстия, дори и в упор, защото е еквивалентен на около 600мм.Освен това корабите са се гонили на остър курс и това още повече затруднява пробиването на борда.
Същото важи и за Бисмарк - той е непробиваем според Натан Окун и за оръдията на Ямато!Неговият борд + скос е малко по мощен от този на Шарнохорст окол 650-720мм.Да знаеш случайно бордът и скосовете на Тирпиц да се различават от тези на Бисмарк?П.В.Comment
-
Борда е 315мм в сравнение с 320 на Бисмарк
ето схема на бронирането:
Comment
-
значи зеленото е 320 (315 на Тирпиц), сивото 80, жълтото 170, син 145, зеленикав 60мм.Comment
-
Чувал съм за това, освдетова се говори, че скосовете му били и малко по дебели, за да се компенисира изтъняването -иди на кbismarck.com във форума и го прочети. Тази схема си я свалил от bismarck-class.dk, който е доста добър сайт и схемата си я бива.В първия сайт четох, че на следвоенни опити проведени с онова корито Родни 1600 фунтова бронебойна бомба е пробила 171мм му палуба при магазините.При Тирпици такава бомба пробива палубите му но не се взривява
180мм чела на кулите не ти ли се струват уязвими от големи дистанции?П.В.Comment
-
Да, но аз принципно не го наресвам този кораб, прекалено много е разтегната цитаделата, +това кулите са много близко до краищата, абе по-скоро това е идеалния кораб за WW1 а не за WW2, ама това е лично мнение.Comment
-
Не разположението на кулите е добро, но дебелината ме притеснява.....
Челата да стана 400мм, покривите 180мм, 180мм наклон 250мм
барбетите 400мм, палубите 100мм на машините е 150мм на погребите долнатаП.В.Comment
-
Близките до краищата кули правят носа доста тежък, тои трудно се "катери" по вълните,а корабът е подложен на по силно килево клатене,което е много неблагоприятно за скоростта, +това при по малки ъгли в сравнение с бордовото то е по-опсано поради по голяматра амплитуда на краищата.Comment
-
Бисмарк е имал добра мореходност, сега недей излиза пак с Венгард защото е смешно.Първо той излиза монго по-малко пъти и второ колко по-навътре са му разположени кулите?П.В.Comment
-
Бисмарк е имал добра мореходност, сега недей излиза пак с Венгард защото е смешно.Първо той излиза монго по-малко пъти и второ колко по-навътре са му разположени кулите?П.В.Comment
-
Az goworq principno. За нито един германски кораб не съм срещал да пише че има "добра" мореходност, "удовлетворителна" да но не и добра. И това че аз лично харесвам Венгард значи ли че всичко което казвам/пиша трябва да се пречупва през неговата призма? Все пак аз се стремя да бъда обективен. И да кулите са по-назад. В това отношение Гнайзеннау за мен е за предпочитане.Comment
-
Originally posted by "Plamen"
Не разположението на кулите е добро, но дебелината ме притеснява.....
Челата да стана 400мм, покривите 180мм, 180мм наклон 250мм
барбетите 400мм, палубите 100мм на машините е 150мм на погребите долната
И аз искам много неща, ама безплатен обяд няма и всичко е плод на един или друг компромис, още повече че ти казваш - искам това искам онова, обаче не чух - предлагам това, това и онова в замяна 
Comment
Comment