F/A-18E/F vs F-35C - кой кого?

[gollum]

Ти сам го написа в предишните постове, не знам защо сега пишеш друго. Не оръжието, а комплекса "носител + оръжите" трябва да е два пъти по-ефективен.

Грешка при писането, разбира се, "не оръжието му" (то е същото), а "Ф-35 като оръжие". Оръжието и ме едно и също, т.е. ефективността му е сходна. Въпросът е доколко намалената забележимост плюс увеличените информационни, ъъ, възможности ще дадат това 2-3 кратно увеличение. То трябва изцяло да дойде от самия самолет и системите му, защото всичко останало е еднакво в двата сценария, като противникът разполага (нека да са 2, защото приемаме, че някога Ф-35 ще носи шест ракети за въздушен бой) с двукратно превъзходство в боекомплект, т.е. "може да пуца повече" и(засега неоспорено) пълно превъзходство в БВБ (главно за сметка на ракетите за БВБ и повишената маневреност).

Ти много държиш на реалистичното разглеждане, забелязва се и в другите теми

Не толкова на реалистично само по себе си, колкото на отчитане на реалността. Както и за каквото и да е създаван Ф-35, ако ще заменя изцяло изтребителния парк на самолетоносач, от него няма да се очаква просто да остава жив, дори и да не успее да свали противниците си, но и да предпазва самолетоносача от атака. В подобни обстоятелства боекомплектът има голямо значение, затова и трябва да успее да постигне двукратна ефективност във въздушния бой в сравнение със самолета, който заменя (и то ако приемем, че по самолетоносачите ще има същия брой Ф-35). Особено пък ако приемем сценарий, при който може да се сблъска с наземна авиация, която може да има числово преимущество. Изразходва ли си 4-6-те ракети, той трябва да бяга, а това може и да не е опция при определени сценарии.

[Пилот]

Кухулин, не повтаряй no escape zone като мантра, в зависимост от скоростите и височините на два самолета това понятие е страшно разтегливо и като дефиниция, и като дистанция - хубаво, пише в брошурата 20км примерно, но ако тези 20 км са вертикална разлика или по бягащ противник никога няма да се получи. Поне на база брошури и реални боеве що се отнася до ракети въздух-въздух и далечината им на пускане, смело можеш да делиш цифрата в брошурата на 4-5 и вероятността на попадение по някакъв равностоен противник да я сложиш на 30-50%, не повече. Ще ми скочите че споменавам този пример за това колко бил стар и т.н. , но реално при равностойни боеве двойка МиГ-29 на двойка Су-27 в Африка двете страни успешно си бягат от ракетите и в крайна сметка Су-тата побеждават защото имат повече гориво и когато МиГ-овете нямат избор освен да бягат или да се разбият, Су-тата ги настигат и свалят.

Ф-18 като не-стелт може да си ползва и разни примамки на буксир с цел да пречи на АМРААМ-а и да прецаква home on jam.

За радара - прочети малко за различните режими на работа, страшно много зависи от тях. Тези 2800 пулса не са "радарът вижда всичко навсякъде 2800 пъти", ами 2800 пъти поглеждане с едно око през тънка сламка и опит да се конструира картината след това. Тоест важна е насочеността на лъча, колко мощност слагаш в него, колко далече гледаш (времето от до целта е важно и ще видиш, че светлината се движи твърде бавно) и т.н. Например ако просто търсиш цели можеш да си позволиш не много силно насочен лъч, ако искаш точни данни за дадена цел -> насочваш го силно и следиш около целта (за сметка на информация за другите сектори). Например ако не се лъжа по едни данни за фазиран радар - при търсене на малки цели на максимална дистанция с максимална мощност отнемаше около 40-50 секунди да се претърси цялата предна полусфера (тоест радарът събира няколко милиона излъчвания за да направи цялостна картина).
Колкото за тези 2800 пъти в секунда - да, много е, но вземи предвид, че е в крайна ситуация - обсегът ти ще бъде някъде 50км на радара ако е с такава настройка (брой 300 000км/с делено на 2*2800 ) при идеални условия (тоест реално ще си по-скоро на 45км). И това число не е нещо толкова специфично за ФАР, функция е на дистанцията която следиш - тоест ако гледаш на 500км и чакаш като излъчиш нещо то да се върне, няма да можеш да излъчваш по-често от 300 пъти в секунда.

[Angelmr]

Angelmr, засега коментираме "чист" въздушен бой, без да е ясно къде се провежда той, макар че най-вероятно някъде над океана. Т.е. няма ПВО за преодоляване като фактор, говори се за ролята на "понижената забележимост" във въздушен бой.

Съжалявам не отчетох "чисто морската" част от хипотезата.
По въпроса за понижената забележимост, мисля че зависи колко точно ще е понижена. А за сега май няма точна информация.
Ако ЕОП на Ф35 е достатъчно голяма за да позволи захват над около 25 километра (дистанцията е различна в зависимост от височината, на малки височини може и до 10 километра да падне), сценария със залпово пускане на ракети е нералистичен. Тогава и двата самолета пускат по една ракета извън зоната на сигурно поразяване и следва противоракетен маньовър и за двата самолета. Следва повторно заемане на позиция, и повторен пуск и там ако са се сближили достатъчно противниците, печели който първи заеме позиция (по-маневрения), а ако не са се сближили, следва още един пуск за сплашване и така нататък до изчерпване на боекомплекта или сваляне на единия опонент. Тук Ф-18 има голямо предимство.
Ако ЕОП е достатъчно малка за да осигури скрито приближаване до малки дистанции, то тогава ще е по-вероятен сценария със залпов пуск и поражение за Ф-18. НО предвид че тази зона може и до под 10 километра да падне при някои условия, не вярвам да е такова положението.

[Кухулин]

И това число не е нещо толкова специфично за ФАР

Спецификата при АФАР е, че тези 2800 лъча могат да са насочени произволно, тоест да правят извънземни еквилибристики по терминологията на Моряка.

Иначе благодаря за информацията, но по-важно е друго: смяташ ли, че АФАР от ранга на APG-79 и 81 ще е уязвим за beam maneuver?

[Amazon]

2.1. F-35 пуска ракетите и се омита, разчитайки на самонасочването;
2.2. F-35 пуска ракетите и ги води до самата цел.

Предварителните сметки показват, че от първия вариант няма голям смисъл.

Нека при втория вариант вероятността за поражение е 50% на ракета. Това означава, че вероятността F-35 да унищожи врага със залп от 4 ракети е 94%. На 94 свалени суперхорнета ще има 6 свалени F-35 при единични дуели.

Ако за втория вариант приемем вероятност 25%, съотношението е 68 суперхорнета за 32 свалени F-35.

Да се опитам и аз да помогна с малко цифрички. Първият вариант съм съгласен че не е за нашата ситуация. За това във първият си пост по темата разглеждам основно вторият вариант.
Успеваемостта на AIM-120 при пуск от голяма дистанция по неманеврираща цел и цел нямаща система за предупреждение че е прихваната е 46%. Това за цели от типа на Блек Хоука през първата война в залива и сръбските 9-12. Нашият случай съвсем не е такъв. Според каквото съм чел всеки опитен пилот, който знае че по него е извършен пуск може да се измъкне от ракетата докато тя е на голяма дистанция. Четох в уикито че при първоначалното интегриране на Торнадо англичаните се отказват от опцията за "водене" на ракетата и се оказва че ефективността извън визуални дистанции е еднаква с ракети от времето на корейската война.

Втори вариант - Ф-35 е захванал противника извършил е пуск примерно от 40 км. и си води ракетите без активно да маневрира, за да не срине захвата върху целта. Ф-18 знае че Ф-35 го е захванал, знае горе-долу къде е противникът, но не може да го захване от такава дистанция, заради стелт характеристиките + РЕБ (ако приемем че данните от ф-16.нет са близки до истината).
Сега нататък. РЛ ГСН на AIM-120 при идеални условия може да захване целта от разтояние 20 км. Това за хубава неманеврираща цел - тоест реално по-малко. Според данните които си дал на това разтояние Ф-18 най-после ще има сигурен захват върху Ф-35 и ще стреля с всичко което има.
Опциите след това и на двата самолета са еднакви. И двата самолета имат скорост на форсаж от по близо 2000 км/ч. AIM-120 има скорост М 4, или повече от 4000 км/ч. Ако в този момент самолетите решат да бягат, да речем при 15-20 км сближение, имат шансове. За да настигне в догон цел движеща се с 2000 км/ч. и отдалечена на 15 км, на ракетата грубо ще и трябват към 30-40 секунди ако включим и някакво време за маневриране и вираж, за да се насочи директно към целта. Това е твърдогоривна ракета и вероятно двигателят ще спре преди да достигне целта и ракетите ще се саморазрушат. Ф-35 ще има малко повече време да бяга, както написах, но пък неговите ракети ще са летели 20 км повече и ще имат по-малък запас от енергия, което пък дава шанс на Ф-18.
Ако AIM-120 е от D варианта, бягането не е опция защото и двата самолета ще бъдат настигнати и поразени.
Остава противоракетно маневриране и сриване на захвата от ГСН на ракетите. Тук нямам знания за да кажа какви са шансовете на двата самолета. Предполагам еднакво ниски и хипотетични.

Просто нахвърлях малко цифри. Това което написа по-нагоре и аз си го мислех сутринта преди да отворя темата. Трябва да си напишем домашното и да поровим по открити данни какви са ти шансовете и от какво разтояние и при какви претоварвания да сринеш захвата на съвременен радар с пасивна, или активна решетка. Това ще ни даде малко повече инструментариум за расъждения.

Да не говорим какво става при боекомплект от 6 ракети.

Прав си, няма смисъл да говорим докато не го изкарат тоя вариант. А когато и ако го направят, ще ми се вдигне мнението за самолета с 2 единици.

Редакция: Сега си попрегледах отново ситуацията и забелязах че при горният сценарий съвсем неумишлено съм се опитал да ви преметна
Цифрите са верни, но има една уловка. Скоростта на сближение на Ф-18 и ракетите при този сценарий ще е от рода на 5000 км/ч. Ако той прихване Ф-35 на да речем 25 км разтояние ще има около 17 секунди да получи от компютъра решение за стрелба, да стреля (AIM-120 се изтрелват през около секунда), да направи неустановен вираж и да удари форсажа.
Така че сценарият при който Ф-18 може да прихване Ф-35 само на малко над 20 км. не е добър за първият. Границата така на око ми се вижда около 30 км. Под това Ф-18Е ако не е извършил прехват по-добре да се омита.

[Кухулин]

Границата така на око ми се вижда около 30 км. Под това Ф-18Е ако не е извършил прехват по-добре да се омита.

Проблема е, че трудно ще избяга при тези условия, да не кажем много трудно. Говорим за AIM-120D или Meteor.

Иначе да, това имам предвид под конкретика, мерси за поста. Ето как аз виждам нещата в подобен линеен (хипотетичен) сценарий:

Приемаме, че двата самолета летят един към друг с включени радари и РЕБ на макс (-50% обсег на радара). Знаят кой къде е, но нямат захват.

На 80 км дистанция F-35 прави захват.
На 40 км дистанция пуска 4 ракети и свала скоростта до 300 м/с. F-18 засича ракетите. Има три варианта:

1) Праща няколко ракети в тъмното и тръгва да бяга. Скорост на F-18 600 м/с, скорост на ракетите 1200 м/с, време за реакция и обратен завой 10 секунди. След по-малко от 50 секунди ракетите го настигат. Изминали са 56 км от пуска. Дистанцията между самолетите е 28 км - пълен захват отвсякъде - и от F-35, и от ГСН. Енергия бол. Лоша ситуация.

2) F-18 пуска няколко ракети в тъмното, но държи курса и чака захват, за да ги насочи. Варианта ми е неясен, трябва да се обмисли.

3) F-18 държи курса и чака захват, но не го дочаква, защото 22 секунди по-късно се среща с ракетите (един вид самоубийство). Дистанцията между самолетите е 20 км.

Реално, дори да разхлабим параметрите, ясно се вижда, че шансовете на F-18 са свързани само с ниската ефективност на AMRAAM. Да видим обаче как се отнася нейната ГСН към F-35:

"Дальность захвата цели с ЭПР = 3 м2 составляет около 16—18 км"

Да приемем, че в D-варианта имаме 20 км за 1 кв м. Диаграма на F-35 според Карло Коп:



При ъгъл +-15 градуса ракетата директно го цели в ниската ЕОП. Захват без РЕБ: 4.2 км. Захват с РЕБ: 2.1 км. Ерго, F-18 трябва да води ракетите до последния момент. Лошо.

[Angelmr]

А како ще кажеш за хипотезата след пуск от 40к, Ф18 пуска на сляпо една ракета за сплашване и веднага прави противоракетен маньовър със слизане на малка височина и поема курс перпендикулярен на този на Ф35 (реално му срива захвата). Следва сближаване и влизане в маневрен бой, при който и двата самолета са достатъчно близо за да се виждат един друг и при който Ф35 получава известно енергийно превъзходство, но е в неизгодна позиция, понеже е останал само с 2 или 3 ракети и има по-слаба маневреност. Което означава че в последвалата ситуация има право само на един успешен изстрел и ако не успее е плячка. А 2 или 3 ракети по маневрираща цел на фона на повръхноста, не е равнозначно на попадение. Особено ако Ф18 носи примамки.

[gollum]

Ф-35 е захванал противника извършил е пуск примерно от 40 км. и си води ракетите без активно да маневрира, за да не срине захвата върху целта.

Един въпрос: след като въпросният радар може да пуска еди-си-колко лъча в даден момент и да ги насочва произволно (предполагам хипотетично "произволно"), благодарение на възможностите на решетката, тогава не би ли трябвало да има доста голяма свобода да маневрира в този сценарий? Ясно е, че не може да промени курса си на 180 градуса, но определено би трябвало да има голяма свобода на маневриране. Предполагам, че Пилот като човек наясно с техническата страна на нещата, може да даде мнение по това.

Втори въпрос (съвсем хипотетичен, защото не съм наясно): след като основното предимство на Ф-35 е ниската забележимост, то не е ли логично да се използват някакви пасивни системи и за насочване? Кухулин писа нещо по въпроса, кало го отрече и предполагам, че за сегашната ракета за ДВБ това отричане важи. Ако правилно разбирам, тя има нужда от "осветяване", за да може да хване отразената от целта енергия със своята глава и да се насочва според нея. Но не е ли възможно и логично да се даде възможност да се насочва, ъъъ, индиректно, т.е. ако самолетът-майка може да засече достатъчно точно целта пасивно, няма ли да е възможно да изработи решение за прехват и след това да захранва ракетата през някакъв канал за прехвърляне на данни и да я води към нея до момента, в който тя вече може да разчита на собствения си радар?
Подобен сценарий значително ще повиши възможностите за "тихо" действие на цялата система.

Все пак, основно ми се струва информационното предимство. Т.е. да знаеш, че има противник и да можеш да следиш позицията и действията му. В това отношение Ф-35 би трябвало да има голямо предимство дори и в такъв чист сценарий и значително по-голямо в нормален. Впечатленията ми от четене за въздушни боеве (вярно, за ВСВ но някои неща са сходни) са, че най-голямо значение има точно информационното предимство, т.е. "знанието" и ориентацията в обстановката. Доколкото схващам, Ф-35 е изграден около тази концепция.

[Кухулин]

А како ще кажеш за хипотезата след пуск от 40к, Ф18 пуска на сляпо една ракета за сплашване и веднага прави противоракетен маньовър със слизане на малка височина и поема курс перпендикулярен на този на Ф35 (реално му срива захвата).

Слизането на малка височина доста ще усложни модела за смятане, но реално едва ли ще помогне на F-18. По принцип AMRAAM не лети по права линия, а така или иначе набира височина. Горе има висока скорост, но ниска маневреност. Ако F-18 слезе ниско, AMRAAM ще го последва с много висока енергия, но и с много висока маневреност в ниското. Поне така виждам аз нещата, може да греша. Въпроса със сриването на захвата го поставих няколко пъти в горните постове - възможно ли е при APG-79/81 и изобщо при новото поколение AESA радари. Струва ми се, че не е, но отново - може да греша.

Един въпрос: след като въпросният радар може да пуска еди-си-колко лъча в даден момент и да ги насочва произволно (предполагам хипотетично "произволно"), благодарение на възможностите на решетката, тогава не би ли трябвало да има доста голяма свобода да маневрира в този сценарий?

Според мен ограниченията при маневрите са наложени предимно от тесния сектор с ниска ЕОП - около 30 градуса челно. Самия радар APG-81 работи в 120 градуса, мисля. Предвижда се ъпгрейд за странични решетки, ама кой ги знае.

Ако правилно разбирам, тя има нужда от "осветяване", за да може да хване отразената от целта енергия със своята глава и да се насочва според нея.

Не, ти описваш полуактивно насочване. Не знам дали в авиацията се използват такива ракети, но във флота напримет такава е ESSM.

F-35 действа с AIM-120 по следния начин: получава данни за целта от най-различни самолетни сензори и ги синтезира. Ако успее да осъществи захват (тоест да получи достатъчно точни и устойчиви данни за положението, курса и скоростта на целта), пуска ракетата. След това следи целта и ракетата, изчислява оптималната траектория и командва ракетата по даталинк. Щом ракетата се приближи достатъчно до целта, по команда се включва собствения и радар и самата тя осъществява захват.

Доколкото разбирам съображенията на кало, според него не е възможно да се осъществи захват с пасивните системи на F-35. Предполагам, че има някакво основание, затова разглеждам всички модели с радарен захват в последния момент, дори при скрито приближаване.

Все пак, основно ми се струва информационното предимство. Т.е. да знаеш, че има противник и да можеш да следиш позицията и действията му. В това отношение Ф-35 би трябвало да има голямо предимство дори и в такъв чист сценарий и значително по-голямо в нормален. Впечатленията ми от четене за въздушни боеве (вярно, за ВСВ но някои неща са сходни) са, че най-голямо значение има точно информационното предимство, т.е. "знанието" и ориентацията в обстановката. Доколкото схващам, Ф-35 е изграден около тази концепция.

Тъй като засега разглеждаме самолетите по една бройка, не сме обсъдили даталинка на F-35. А там също има бая предимство.

[Angelmr]

Слизането на малка височина доста ще усложни модела за смятане, но реално едва ли ще помогне на F-18. По принцип AMRAAM не лети по права линия, а така или иначе набира височина. Горе има висока скорост, но ниска маневреност. Ако F-18 слезе ниско, AMRAAM ще го последва с много висока енергия, но и с много висока маневреност в ниското. Поне така виждам аз нещата, може да греша. Въпроса със сриването на захвата го поставих няколко пъти в горните постове - възможно ли е при APG-79/81 и изобщо при новото поколение AESA радари. Струва ми се, че не е, но отново - може да греша.

Това което не успях да открия е ограничението на AIM120 по скорост. М4 на големи височини, при слизане на малки става М8-9. Та някой знае ли при какви скорости се разпада тази ракета? М8 си е много, както и да го погледнем.
А по въпроса за срива на радара, съжалявам не открих мнението със съответните обяснения, така че може ли да повториш по какъв принцип доплеровия радар ще вижда цел с околонулева скорост на приближаване на фона на повърхността? Наистина нямам информация за спецификациите на радарите, а само за принципа им на работа. А въз основа на този принцип доплеровите радари не виждат цели които са с околонулева скорост на приближаване спрямо повръхността(движат се в перпендикулярни курсове). Или поне не и на фона на повръхността, ако кажем че над хоризонта умния радар не работи като доплеров.

[gollum]

За AIM-120 - благодаря, то да бях погледнал, нямаше и да питам :

Т.е. тя и така си става за описания от мен сценарий: Ф-35 е изцяло в пасивен режим, намира целта с пасивни средства (или в реален сценарий, получава отвън информацията - дали от АУАКС или от друг Ф-35, който се "издава" по този начин), след което "стреля" и може да маневрира, докато продължава да насочва ракетата. Самолетът-цел ще "разбере" за атаката чак когато се включи радара на самата ракета или ако неговия радар успее преди това да я засече (май не е много лесно, но е възможно).
В подобен сценарий атакуваният самолет просто разбира, че е атакуван, но няма идея къде точно е противникът, който го е атакувал или погрешно предполага, че това е самолетът, който го "осветява" с радара си от време на време (в реална ситуация, в която участват повече самолети).
В такъв случай информационното предимство плюс намалената видимост ще осигурят много голямо предимство в ДВБ, освен ако някъде не греша или Ф-35 е доста по-"забележим".
Ако концепцията е построена около някаква подобна идея, то е разбираемо как Ф-35 могат да заменят самолет като Ф-18. Проблеми ще се появят, ако трябва да се справят с други самолети от 5-то поколение - също с намалена видимост и (да речем) по-добри изтребителни възможности (Ф-35 срещу Ф-22, да речем).

[Кухулин]

А по въпроса за срива на радара, съжалявам не открих мнението със съответните обяснения, така че може ли да повториш по какъв принцип доплеровия радар ще вижда цел с околонулева скорост на приближаване на фона на повърхността? Наистина нямам информация за спецификациите на радарите, а само за принципа им на работа. А въз основа на този принцип доплеровите радари не виждат цели които са с околонулева скорост на приближаване спрямо повръхността(движат се в перпендикулярни курсове). Или поне не и на фона на повръхността, ако кажем че над хоризонта умния радар не работи като доплеров.

На теория нещата седят така (според моите познания):

Трябва по някакъв начин да се различи подвижния самолет на фона на земята. Има няколко подхода. 1) филтриране по доплер; 2) филтриране по дистанция; 3) филтриране по изместване на неподвижен фон (moving target indication) и т.н.

Всеки от тези подходи представлява отделен режим за работа на радара. Ерго:

Theoretically one can defeat the beam maneuvre by using a non-Doppler mode. But it is usually too late to do this.

http://forum.keypublishing.com/showthread.php?t=4323

Какво е положението при новите AESA радари? За разлика от старите, те работят с няколко различни лъча едновременно (срещал съм числа до 12). С други думи, действат по няколко цели в няколко режима едновременно. Пасивните решетки работят с няколко еднакви лъча едновременно, тоест действат по няколко цели едновременно в един режим. А старите доплерови радари действат по една цел в един режим всеки един момент.

Следователно, проблема с гъвкавостта на режимите не стои пред активните решетки, поне на теория.

Но, нещо не намирам информация в нета конкретно по казуса за beam-маневрата, а собствено не се чувствам достатъчно компетентен да твърдя тези неща категорично.

Проблеми ще се появят, ако трябва да се справят с други самолети от 5-то поколение - също с намалена видимост и (да речем) по-добри изтребителни възможности (Ф-35 срещу Ф-22, да речем).

Или ако са изправени срещу самолети с много мощни радари. Затова руснаците внедряват чудовищни радари - по 230-40 км обсег на 1 м2. В този случай противника открива F-35, преди ракетите на самия F-35 да са в ефективен обсег. Решението е да се разработят ракети с по-голям ефективен обсег, например MBDA Meteor, или да се намали още видимостта.

[gollum]

Затова руснаците внедряват чудовищни радари - по 230-40 км обсег на 1 м2.

Ако правилно съм разбрал Пилот, това не изглежда да е решение на проблема (т.е. увеличаването на броя импулси/мощността и съответно далечината срещат проблема с ограничението по скорост на вълните). Но може и да не съм го разбрал.
Прекомерното увеличаване на обсега на ракетите също не е кой знае какво решение, освен ако не е за сметка на увеличаване на масата и габаритите.

Както и да е, това не е по темата.

[Amazon]

Втори въпрос (съвсем хипотетичен, защото не съм наясно): след като основното предимство на Ф-35 е ниската забележимост, то не е ли логично да се използват някакви пасивни системи и за насочване?

Логично е, но единствените два изтребителя за които съм чувал да е наблегнато на тази оптико-електронна(названия много) система са Евробоеца и Су-35. Евробоеца го демонстрира в Ред Флаг, като твърдяха че откривали F-22 от 30 километра. За Су-35 Сухой дават максимална дистанция 80 км. Това си е реклама, или при идеални условия, така че режи наполовина - но пак е много. Освен това новата ИЧ ракета на руснаците е с почти среден радиус на действие и предполагам е направена да действа заедно с ОЛС на Су-35.

И да, както написа Кухулин радарите на Су-30 и Су-35 са чудовища. Един американски пилот беше писал за Су-30МКИ, че съвсем малко по-мощен радар и трябвало да му викат АУАКС. Захват на пределни дистанции няма да може да направи, но това ти дава ситуационна увереност и инициатива.


Нещо интересно по темата. Ние хубаво си обсъждаме сценарии, но за всички е ясно, че дори конструкторите не могат да предвидят какво се случва на практика. За това им учения, като Ред Флаг и десетки подобни по света.
Подозирам за F-35 са подготвили нещо още по-голямо. Преди няколко дни литна първият F-16 мишена. Боинг са получили договор за преработка на 126(!!!!!) излезли от въоражение F-16 в летящи мишени. Това е колкото изтребителният парк на силна държава.
Така че пилотите на F-35 ще има да стрелят...стрелят...стрелят...стрелят, докато всички сценарии са отработени.
Ако след това видим бесни доработки по самолета, значи тези под 30 километра за да бъде захванат не са съвсем така, или точки за окачване колкото на изтребител 3-то поколение са малко, или нещо друго

[Кухулин]

или точки за окачване колкото на изтребител 3-то поколение са малко, или нещо друго

Като каза точки за окачване, какво би станало, ако:

- F-35 носи 4 x АМРААМ външно и 4 x AMRAAM вътрешно;
- сближаването протича както е описано, самолетите имат взаимен захват;
- на 40 км F-35 пуска четирите външни ракети и срива всички възможни захвати

A?
Става лошо