И най-важното колко от тезо 1000 са били боеспособни по едно и също време?? А относно Ю-88 и Б-25 аз поне смятам че Мичел е по-добър, особенно защитата, в смисъл активната защита-картечниците
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Бомбардировачите през Втората Световна война
Collapse
X
-
Да, съгласен съм - повечето американски бомбардировачи имат по-голяма структурна "издръжливост", по-добре бронирани са и най-вече - имат много повече и по-мощно защитно въоръжение (което мисля е най-важно, защото то е което пречи на вражеските изтребители да действат).
А по същината на темата - много сме обсъждали въпроса за стратегическата авиация. Според мен ефективността й като оръжие за война е най-малкото съмнителна. И определено това не е начинът за воюване, подходящ за стратегическата позиция на Германия (защото предполага тотална война - война на унищожение). На Германия и трябва светкавична война, а в нея са съществени единствено самолетите, които позволяват на сухопътните части да преодолеят по-бързо и с по-малки загуби отбраната на вражеската армия.
Comment
-
да
gollum, в общи линии съм съгласен с теб. Но като изключим бомбардирането на цивилни обекти считам, че стратегическата авиация оказва по един или друг начин влияние върху резултатите в един военен конфликт.
Все пак Германия не успява да засегне ВПК на съюзниците, докато в същото време нейни военни обекти са подложени на сериозни бомбардировки от тяхна страна. Това все пак довежда до забавяне на производството и работата по нови проекти.
Русия хитро изнася производствените мощности дълбоко на изток и това и осигурява спокойствието поне в този аспект. За САЩ просто няма смисъл да говорим - те едва ли усетили така силно бремето на войната, както се случва с другите участници във ВСВ.Dulce et decorum est pro patria mori
ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА -
СЪС ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК,
НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА,
СМЪРТТА НЕ И ВРАЖИЯ КРАК.
Comment
-
Е, да, не отричам, че стратегическите бомбардировки имат известен ефект върху ВПК на Германия (но трябва да призная, от друга страна, че военното производство на Германия продължава да нараства и през 43-та, и през 44-та година, въпреки засилващия се интензитет на въздушните нападения). Бих казал, макари да не мога да го подкрепя достатъчно аргументирано с факти, че тогавашните методи за стратегическо бомбардиране се оказват доста неефективни срещу добре защитени производствени мощности , при това, възстановяването на унищожените цехове и заводи става много бързо. Т.е., реалният проблем е за съотношението цена на стратегическата бомбардировъчна програма/ефективност на стратегическите бомбардировки. Струва ми се, че ако тази доктрина не беше доминираща в съзнанието на повечето политици и военни в САЩ и Великобритания, въпросните средства можеше да се пренасочат към сухопътните сили или флота и съответно - войната щеше да приключи доста по-рано (може би, с 1-2 години по-рано). Е, наистина при подобно развитие на нещата сигурно щеше по-късно да се появи масовата пътническа гражданска авиация .
Всъщност, ако внимателно се загледате в данните от бомбардировките, реалният ефект настъпва чак към последната четвърт на 44-та година и то не в резултат на бомбардировките върху производствените мощности, а от нападенията върху транспортната инфраструктура. Унищожаването на последната довежда промишлеността на Германия до крах (готовата продукция не може да стигне до фронта, суровините - до преработвателните мощности и т.н.). И това е осъществено предимно с по-леки самолети и тактически бомбардировачи (или бомбардировачи-изстребители), не толкова с тежки машини.
А и да не забравяме, че един от основните аргументи на предвоенните защитници на доктрината е, че нападенията именно върху цивилни обекти ще сломят морала на населението на вражеската държава и то ще принуди правителството си към прекратяване на военните действия. Това се оказва доста скъпа заблуда (а още от ПСВ е било ясно какво ще се случи).
Comment
-
да
Мисля, че сме на едно мнение. И следва да се обобщи, че стратегическата авиация има своето място при воденето на военни действия, независимо от цената и ефективността й.
А и според мен също, ударите по цивилни обекти водят по скоро до сплотяване на населението и увеличаване на нетърпимостта към противника - точно обратният ефект заложен в доктрината.Dulce et decorum est pro patria mori
ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА -
СЪС ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК,
НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА,
СМЪРТТА НЕ И ВРАЖИЯ КРАК.
Comment
-
!!!! краят на войната можеше и да настъпи по-рано но съюзниците са щели да дадат доста повече жертви.! +това ти недоооценяваш ролята на стратегическата авиация, именно поради нейниите действия се е наложило да се евакуират заводи, да се пренасят в неподходящи условия и де се строят подземни бункери, а това доста забавя производството и се отразява на качеството! Населението може да се сплотава срещу агресора но това важи за Англия, докато германците по скоро се сплотяват около идеята за край на войната.
Comment
-
Е, не съм съвсем съгласен. Чел съм писма на немски войници, както и писма към тях от близките им - не бих казал, че бомбардировките над градовете им влияят отрицателно върху морала им, по-скоро обратното. Поне това ми е впечатлението (т.е., това не е уникално обществено явление важащо само за британците - то е по-скоро универсално). Настина, те искат да дойде края на войната, но бомбардировките само увлечиват ненависта им към съюзниците, а не към собственото им правителство (както са си мислели създателите на доктрината).
За по-бързия край на войната - мисля че наистина би свършила по-бързо, защото средствата хвърлени в стратегическата бомбардировъчна програма са колосални (много по-големи, отколкото тези за сухопътната армия, например). Докато ефекта от въздействието на бомбардировките идва много бавно, в продължение на две-три години, ако тези средства бяха хвърлени за развитие на армията (т.е., нови типове артилерия, танкове, пехотно въоръжение, деаснтна екипировка, както и за обучение и подготовка на нови съединения), то Съюзниците биха могли много по-рано да осъществят десантните си операции (да речем - десанта във Франция би могъл да се случи през 43-та или дори по-рано - макар естествено да има твърде много условия, за да може да се направи някаква приблизително коректна оценка), при това армията им би била много по-добре екипирана и подготвена и съответно - много по-ефективна.
Да обощя - не казвам че стратегическите бомбардировки нямат никакъв ефект, просто те са по-малко ефективни от операциите с мобилни сухопътни сили, като средство за бързо приключване на един конфликт през ВСВ. И съответно, те са по-скъпото средство като съотношение цена/ефективност. Да не говорим, че те, за разлика от сухопътните военни действия не са самодостатъчно средство - т.е., само със стратегически бомбардировки по онова време не може да се спечели конфликт (докато само със сухопътни действия може - както показва не веднъж немската армия).
Comment
-
Не съм съвсем съгласен
Значи,за тия картечници и по-добрия Митчел хич не съм съгласен.Загубите на самотни бомбардировачи срещу изтребители са огромни.Те нямат почти никакъв шанс да се спасят,особено срещу Ме-109 или ФВ-190 :twisted:С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума
Comment
-
Originally posted by "Gaden Gogi"
!!!! краят на войната можеше и да настъпи по-рано но съюзниците са щели да дадат доста повече жертви.! +това ти недоооценяваш ролята на стратегическата авиация, именно поради нейниите действия се е наложило да се евакуират заводи, да се пренасят в неподходящи условия и де се строят подземни бункери, а това доста забавя производството и се отразява на качеството! Населението може да се сплотава срещу агресора но това важи за Англия, докато германците по скоро се сплотяват около идеята за край на войната.
Не знам доколко са неподходящи условията в набързо "скалъпените" заводи,но е факт,че немците през 1944 произвеждат най-голям брой самолети...........С пистолет и добра дума се постига много повече,отколкото само с добра дума
Comment
-
Съгласен съм, че самотен бомбардировач си е жертва. Въпросът е, че те летят във формации (не само за да се защитават по-ефективно, но и за да нанасят по-големи поражения при бомбардировка) и тамсе прикриват взаимно малко или много (пък и целта на защитния огън е по-скоро не да унижощи вражия изтребител, колкото да разсее пилота и да му попречи да води точен огън). Все пак, американските машини са по-добре защитени от немските - може да не е достатъчно ефективно защитното им въоръжение, но е по-ефективно от това на немските.
Пък и трябва нещо да вършат и ескортните изтребители, нали ?
Comment
-
Е, може и да са били "поломвани", но пък в подобни битки съюзническата стратегическа авиация е загубила не повече от 5% от машините си, което в крайна сметка показва, че защитните формации и мощното защитно въоръжение, съчетано с добра конструктивна и бронева защита, имат ефект. Пък и ако толкова лесно немските изтребителни групи се справяха с формациите, то нямаше да разработват специални реактивни снаряди за рапръсването им, нали?
А иначе съм съгласен - все пак бомбардировачите трябва да се съпровождат винаги и от ескортни изтребители, а американците са имали поне два типа машини напълно способни да вършат това като оперативен обсег и характеристики.
Comment
Comment