Бомбардировачите през Втората Световна война

[ZWQRA]

Аз поставям въпроса за стойност на машината--бойна ефективност--загубени машини.
Б 17 G например има 13 (12.7мм) картечници и към тон и нещо боеприпаси за тях, и през 1943 когато лети без изтребително прикритие знаем колко му помагат тези картечници.
Доктрината Дуе си е пълна глупост.
Положението със скоростните бомбардировачи е друго. Например германците как са тормозели англичаните през 1942 с JABO, вярно това са изтребители изпълняващи бомбови задачи, но пък е по концепцията за скоростните бомбардировчи.

[gollum]

Общо взето, съгласен съм - макар "скоростният бомбардировач" да е по-скоро фронтови - т.е., изпълнява по-различни доктринални задачи от стратегическия монстър. А така или иначе - бомбардировачите трябва да деистват и на оперативно и на тактическо ниво заедно с изтребителите - инак не се получават нещата.

[Sir Gray]

да

Да, напълно си прав за отношението стойност/ефективност (айде загубите все пак са относително поносими) И това погледнато дори в техния си "отрасъл" - стратегическото бомбандиране. Но това вече го писа някъде нагоре Голъм.
А иначе скоростните бомбандировачи несъмнено са интересни като възможности (днешното бомбандиране обобщено погледнато също се базира на този принцип (на "промъкването" през защитите на врага) макар и днес вместо скорост да се използват екраниращите технологии за отърсване от противниковата отбрана) Но те крият и недостатъци, особено по време на ВСВ. За чувствителния им принос такива бомбени набези се нуждаят от голяма сигурност на поражението, нещо, което чак насочващите се снаряди позволяват. Иначе ефекта им се смалява само до дразнене, дори като фронтова поддръжка. А пък за атака на индустриалния и инфраструктурния комплекс потенциалът им е жестоко недостатъчен. То и ти самия го казваш - "дразнили". На някакъв решителен обрат скоростните бомбандировачи са неспособни.

[Parabellum]

Предлагам да разделим темата на две.
Фронтови бомбардировачи и Стартегически.Какво ще кажете ?

[Kelly]

Абе те стратегическите бомбардировачи се появяват и проявяват като такива едва е края на ВСВ след това - имам предвид като отделен клас самолети, а не като бомбардировачи решаващи стратегически задачи. Първите ( и единствени за ВСВ) стратегически бонбардировачи са били B 29 и B 32 (последния е бил доста посредствена машина) - способни да носят товар от над 9 т на разстояния над 5000 км със скорост над 500 км/ч. Това за мен са стратегически бомбардировачи. По време на ВСВ нито една държава освен САЩ не успява да доведе до серийно производство машина от този клас.


Единствено англичаните с техния Avro Lincoln успяват да направят нещо доближаващо се до B 29.


Японците имат много сполучлив опит с Ki 91 (армейски вариант на G8N), който е преминал всички изпитания и е бил приет на въоражение, но недостига на стратегически суровини и разрушаването на подготвения за серийно производство завод слагат край на проекта. Иначе е била много добра машина, просто без забележки.



Немците правят що-годе добър опит с He 277, но работата по него така и не е доведена докрай заради недоброто положение на Ернст Хайнкел в Третия райх (което е много жалко разбира се - за мен самолетитте на Хайнкел са най-добрите немски мапини откъм аеродинамика и технически решения). С проектите Ju 390, Ju 488 и Ta 400 (последния разработен от френската фирма Technique de Chatillon ) също се правят плахи опити за стратегически бомбардировачи, но нито един от тях не е доведен до край.


Смятам, че е по-добре де разделим бомбардировачите през ВСВ на далечни тежки бомбандировчи (B 17, Lancaster и т.н.), леки (B 26 - много любима машина, DH 98 - още по-любима машина, Ту 2 :tup: и т.н.) и накрая фронтови бомбардировачи (Ju 87, Пе 2 :tup: )

[gollum]

Е, аз все пак предпочитам по-очевидното деление според задачите:

* стратегически (това са далечните тежки) - все пак те решават почти винаги (и през цялата война) именно стратегически задачи - удари срещу населението и военният потенциал на врага;

* оперативни - това са всичките "леки" бомбардировачи - те решават самостоятелни военновъздушни оперативни задачи (удари по летища и вражески военновъздушни обекти) или пък оказват наземна подкрепа на оперативно ниво - удар по оперативния тил, по транспортно-снабдителни и комуникационни обекти (което са определено оперативни задачи);
Впрочем, изтребителите-бомбардировачи също сравнително често са привличани за решаване на оперативни задачи (изолиране на района на бойните действия, удари по летища и транспортни колони в оперативния тил, както и по ЖП обекти). Тук би могла да се обедини самостоятелна оперативно-тактическа авиация;

* и накрая - фронтова или тактическа авиация - това са всички самолети използвани за непосредствена поддръжка на наземните части - т.е., поразяване на цели непосредствено пред предния край или в тактическа дълбочина (т.е., в рамките на бойния строй на врага);

Делението според бомбения товар (или огневата мощ) или бойният обсег е добро, но недостатъчно ясно, защото по време на войната често неподходящи в техническо отношение машини са се използвали за съответните задачи. По-подходящо ми се вижда класифицирането им според предназначението и практическото използване.