Реактивната авиация на Германия

[Fox Mulder]

Znachi rabotata s letqshtite krila e malko po-slojna. A neshtata okolo Horten XI ne sa tolkova rozovi. Shte napisha poveche prez sybota ili nedelq che sega nqmam kirilica i ne smqtam za dobre da pisha neshto vajnop na latinace.

[Fox Mulder]

Ето обещаната информация за летящите крило.

Най-забележителното при летящото крило е липсата на вертикален стабилизатор. Всеки конвенционален самолет без вертикален стабилизатор би бил като стрела без пера - тоест ще лети в произволно меняща се посока. При летящото крило положението е доста по-различно. Дължината на самолета е твърде малка в сравнение с разпереността на крилата, следователно няма предпоставки за създаването на силна дестабилизираща странична сила. Проблемите обаче не свършват до тук. Самата аеродинамична схема на самолета тип летящо крило е такава ,че всяко аеродинамично смущение /порив на вятъра в хоризонтална и/или вертикална посока/ се стреми да отклони самолета по нова треактория, която се променя при следващия порив на вятъра. За да възстанови първоначалната посока на полета на пилота ми се налага непрекъснато да работи с органите на управление. С две думи самолета тип летящо крило има вродена влошена устойчивост при полет. Точно поради това Джак Нортън не успява с своите летящи крила YB-47 и YB-49. Неуспех въпреки огромите ресурси на САЩ тогава и въпреки пленените немски Horten XI и безценният опит на немските учени. Извода е ясен - самолет тип летящо крило при чието управление не участват компютри е обречен на неуспех. Едвали немците биха успели с техните проекти. Целият този проблем е избегнат с масовото навлизане на компютърните технологии в самолетостроенето. Напрактика в момента бордните компютри на В-2 извършват огромен брой корекции при полета автоматично. Проблема е решен.

Колкото до Horten XI. Построени са шест прототипа, от V-1 до V-6. Идея нямам дали с всички е имало летателни изпитания. Интересни са събитиятя около катастрофата с V-2. Случило се е на 18 Февруари 1945. По време на полет отказва единият от двигателите Jumo 004. Вследствие от несиметричната тяга от един работещ двигател се получава силен момент на завиване на самолета. Този момент е изключително трудно да се парира без вертикален стабилизатор. Въпреки това изключително опитният пилот изпитател лейтенат Ервин Цайлер успява да се добере до летището си, но за съжаление се разбива при самото кацане и загива. Напрактика Horten XI с един спял двигател е почти невъзможно да се управлява, а отказите при тогавашните реактивни двигатели са доволно често явление. Ако самолета беше пуснат в серийно производство този проблем би бил пагубен за редовите пилоти.

Всъшност немците доста добре са усещали проблемите с устойчивостта при самолетите тип летящо крило. Затова всички останали немски проекти за самолети тип летящо крило са с един или няколко вертикални стабилизатора. Говоря за Arado 555/1-10, Junkers EF-133 и бомбардировачното продължение на Horten XI - Horten XVIII.