Мм, чудя се вече за какво да пиша 
Основните немски изтребители (Ме-109 и FW-190) са по-тежко въоръжени от съветските по принцип. Ме-109G-2 има 30мм моторно оръдие, един снаряд от което практически сваля кой да е изтребител (друг е въпроса че ти трябва доста умение и късмет за да уцелиш с това нещо; но никога няма да забравя следното в ИЛ-2: аз на споменатия немски изтребител, врагот на амер. Р-39. Бях на ок. 300м от него когато открих огън с оръдието. Изстрелях къса серия 4-5 снаряда. Изведнъж избухна експлозия и от вражеския самолет забълваха гъсти кълба чер дим. Пилота скочи с парашут. Красиво беше
) Съветските изтребители (говоря всъщност най-вече за Як-9 и МиГ-3, най-масовите) имат основно картечно въоръжение (примерно 4х12.7мм). За целометалическите самолети картечницата не е голяма опасност, освен ако не удариш с концентриран огън някой важен агрегат) тъй като металната рамка така или иначе си е здрав скелет и най-много да пострада обшивката (и то не много). Друго предимство на Ме-109 е че картечниците са разположени над двигателя и съответно стрелят в концентриран сноп заедно с моторното оръдие, а това има доста по-голям кумулативен ефект. Също така и точността им е повишена тъй като тежкия двигател е доста по-стабилна оръдейна основа. Съветските изтребители (както и американските и английските) в голямата си част разполагат въоръжението си по крилете - а това, освен че води до буквално стрелба по площи, води и до намалена точност тъй като крилото е доста еластично и не удържа отката добре. А не знам дали споменах, обаче FW-190 има безпрецедентно мощно въоръжение - 4х20мм оръдия (вярно в крилете, но просто няма как да се поберат върху мотора :oops: + 2х7.92мм картечници върху самия мотор вече (тях не знам за какво са ги сложили...) Безмислено е да казвам това какъв ад е за вражеските самолети...
Друг момент е конструкцията на немските изтребители - структурната им здравина е по-висока, особено тази на FW-190 е страшно висока (т.е. самолета издържа на много бой). Съветските не могат да се похвалят с това, особено като се има предвид че в много от тях се ползват доста дървени елементи (примерно за опашните плоскости). Двигателите на немските самолети също са превъзхождащи през по-голямата част от войната. FW-190 има страшно добри енергийни характеристики (т.е. изкачва се и пикира доста по-бързо от кой да е друг изтребител) което му позволява да избере кога да влезе и кога да излезе от боя. Хоризонталната маневреност на съветските изтребители е превъзхождаща, но това при правилна пилотска тактика лесно се парира, немските самолети трябва просто винаги да използват енергийното си превъзходство за да държат инициативата в боя.
Толкоз бла бла за сега че е време за лягане Още приказки от Източния Фронт, утре
източници на информация: откъслечни спомени от гимназиалното ми захласване по изтребителите от ВСВ, както и доста по-скорошния ми опит в прекрасния симулатор ИЛ-2
Основните немски изтребители (Ме-109 и FW-190) са по-тежко въоръжени от съветските по принцип. Ме-109G-2 има 30мм моторно оръдие, един снаряд от което практически сваля кой да е изтребител (друг е въпроса че ти трябва доста умение и късмет за да уцелиш с това нещо; но никога няма да забравя следното в ИЛ-2: аз на споменатия немски изтребител, врагот на амер. Р-39. Бях на ок. 300м от него когато открих огън с оръдието. Изстрелях къса серия 4-5 снаряда. Изведнъж избухна експлозия и от вражеския самолет забълваха гъсти кълба чер дим. Пилота скочи с парашут. Красиво беше
) Съветските изтребители (говоря всъщност най-вече за Як-9 и МиГ-3, най-масовите) имат основно картечно въоръжение (примерно 4х12.7мм). За целометалическите самолети картечницата не е голяма опасност, освен ако не удариш с концентриран огън някой важен агрегат) тъй като металната рамка така или иначе си е здрав скелет и най-много да пострада обшивката (и то не много). Друго предимство на Ме-109 е че картечниците са разположени над двигателя и съответно стрелят в концентриран сноп заедно с моторното оръдие, а това има доста по-голям кумулативен ефект. Също така и точността им е повишена тъй като тежкия двигател е доста по-стабилна оръдейна основа. Съветските изтребители (както и американските и английските) в голямата си част разполагат въоръжението си по крилете - а това, освен че води до буквално стрелба по площи, води и до намалена точност тъй като крилото е доста еластично и не удържа отката добре. А не знам дали споменах, обаче FW-190 има безпрецедентно мощно въоръжение - 4х20мм оръдия (вярно в крилете, но просто няма как да се поберат върху мотора :oops: + 2х7.92мм картечници върху самия мотор вече (тях не знам за какво са ги сложили...) Безмислено е да казвам това какъв ад е за вражеските самолети...Друг момент е конструкцията на немските изтребители - структурната им здравина е по-висока, особено тази на FW-190 е страшно висока (т.е. самолета издържа на много бой). Съветските не могат да се похвалят с това, особено като се има предвид че в много от тях се ползват доста дървени елементи (примерно за опашните плоскости). Двигателите на немските самолети също са превъзхождащи през по-голямата част от войната. FW-190 има страшно добри енергийни характеристики (т.е. изкачва се и пикира доста по-бързо от кой да е друг изтребител) което му позволява да избере кога да влезе и кога да излезе от боя. Хоризонталната маневреност на съветските изтребители е превъзхождаща, но това при правилна пилотска тактика лесно се парира, немските самолети трябва просто винаги да използват енергийното си превъзходство за да държат инициативата в боя.
Толкоз бла бла за сега че е време за лягане
Още приказки от Източния Фронт, утреизточници на информация: откъслечни спомени от гимназиалното ми захласване по изтребителите от ВСВ, както и доста по-скорошния ми опит в прекрасния симулатор ИЛ-2
Ме-109 G-2 няма 30, а 20мм моторно оръдие. Съветските изтребители нямат въоръжение разположено в крилата - то е съсредоточено около мотора. Ла-5 не е правен като копие на Вюргера. Ла-5 произлиза от ЛаГГ-3, но с различен двигател (звездообразен с въздушно охлаждане вместо V-образен с водно охлаждане).
Comment