Виетнам

[piston]

Четири тройки след QUILT е тройката с позивна BRASS , която е съставена от от един Б-52 "Джи" с модернизираба система за РЕБ и два немодернизирани "Джи".

На път за целта тройката маневрира, за да избегне зенитна ракета, която ги приближава на 2 часа и е на 4-7 мили ляво от планираният маршрут на подход. След като BRASS 1 изравнява след PTT (Post Target Turn), вече е на 6 мили пред BRASS 2, който отгоре на всичко има и неработещи два предавателя за РЕБ.

По виетнамски данни, самолетът (цел ¹618) е ударен в 20:34 от 77-и зрдн (по друга версия, че е ударен от 94-и зрдн), с две ракети, в режим на АС.
Самолетът е тежко повреден (отказ в 4 двигателя, в последствие пожар в още 2), но успява да долети до Тайланд, където екипажът катапултира успешно.



Пет тройки Б-52 "Ди" започват атаката си на Yen Vien. Snow и Grape успяват да нанесат удара си и да се оттеглят от целта. Идва ред на ORANGE.

Между 20:29 и 20:38 часа 78-и, 88-и и 94-и зрдн обстрелват тройката със 7 ракети.

ORANGE 1 и 2 са във вираж, когато ORANGE 03 (цел 621) е ударен директно в бомбеният товар, като изпада в свредел и малко по-късни експлоадира. Експлозията е толкова мощна, че по свидетелство на Dwight Moore, командир на току-що излетял от U-Tapao Б-52, доста преди да навлязат в Северен Виетнам, огненото кълбо от ORANGE 03 се е виждало ясно над Ханой. Същото е забелязано и от RC-135 на 80 мили от брега на Тонкинският залив. По чудо, двама от екипажа оцеляват.
Останките на самолета падат северно от Ханой - в Yen Thuong hamlet.

Това е и последната атака на Yen Vien, която коства на USAF 5 B-52 в четири атаки за 3 дни...

Командването на Северовиетнамското ПВО е изключително доволно от резултата - по Б-52 са изстреляни 10 ракети и са свалени 3 машини, когато 77 зрдн докладва, че няма ракети на СП (стартовата позиция).... След малко доклад идва и от 94-зрдн!

Двата "северни" дивизиона са извън борбата и трябва спешно да бъдат заредени с ракети, преди следващата вълна от бомбардировачи след 4 часа...

...

Нощта не се развива добре и за US NAVY...

Малко преди полунощ, А-6А ¹ 155594 от VA-196 USS Enterprise с позивна MILESTONE 511 и екипаж Commander Gordon Nakagawa, и Bombardier/Navigator, Lt Ken H. Higdon е ударен от зенитната артилерия в района на Хайфон. По това време 511, 512 и 516 артилерийски батальони водят плътен огън по самолет, летящ на Н=500м, сваленият А-6 е вписан в сметката на 512 батальон (самолетът пада в Киен Тхай, окръг Дай Ко).

Интересен факт е, че техен воден е [glow=red]Steven Coonts[/glow]...



Nakagawa, който е от азиатски произход, ще получи особено "топло" отношение от своите пазачи...

[piston]

Докладите на самолетите от ескорта на първата вълна за 3 свалени бомбардировача стигат до командира на 7 въздушна армия - Gen. John Vogt, който се свързва със своя съученик, Gen. Gerald Johnson - командирът на 8 армия или (SAC на терен), с предложение бомбардировките да бъдат спрени!

Джонсън отговаря, че не може да вземе това решение и веднага се обажда в Щаба на SAC за да им обясни ситуацията. Почти 10% (3 от 33 бомбардировача) са свалени от северновиетнамската ПВО., а втората вълна от 27 самолета, от които 6 от "Джи" модела вече са на път... Отгоре на всичко, по уязвимите "Джи" са разпределени да ударят жп. депото на Ханой съвсем сами, докато 21 броя "Ди" са насочени към цели встрани от Ханой!!!

Ген. Джонсън предава лично на Gen. Meyer (командващият SAC) ситуацията и му предлага да отмени втората вълна.

Gen. Meyer провежда спешни разговори с председателя на щабовете, адмирал Moorer и началник щаба на ВВС, Gen Ryan, но те отказват да вземат решение вместо него. Отгоре на всичко вече е ясно искането на Никсън, кампанията да продължи без насрочена крайна дата и Meyer се бои, че решението му може да му коства бъдещо кариерно развитие. В крайна сметка Meyer заповядва 6-те "Джи" модела да се върнат в базата....

Всъщност отказвайки се от удар по Ханой в полунощ, SAC дават възможност на северовиетнамските дивизиони да попълнят запасите си от ракети... Предстои да разберем как те ще успеят да ги използват при третата вълна...

[piston]

Междувременно втората вълна достига Северен Виетнам и нанася удар по Bac Giang transshipment points, и ТЕЦ Thai Nguyen, които са на североизток от Ханой, почти извън зоната на ПВО.



Ударът е осигурен от 32 самолета на USAF и планирани 40 А-6 и А-7 от NAVY за цялата нощ.

Докато втората вълна се изтегля без загуби и бойни повреди под акомпанимента на 100мм оръдия на 256-и зап в района на ТЕЦ-а, в щаба на SAC се решава съдбата на третата вълна... В нея има 4 тройки Б-52 G ("Джи"), които са планирани да атакуват Kinh No, само на няколко километра на север от Ханой.... Другите цели са:
-Склад за петролни продукти Ханой
- Bac Giang transshipment points
-Gia Lam railroad yard (вероятно другото име на Ханойското депо - което беше пропуснато в предната вълна)



т.е. 3 от 4 цели са в непосредствена близост до Ханой. Решението на пръв поглед е просто - 12-те "Джи" могат да носят 324 бомби - точно толкова, колкото 3 (три!)Б-52 "Ди"!!!!
Висшите офицери в SAC обаче са на друго мнение! Те са ужасени, че техният командир се е вслушал в съвета на ген. Джонсън (което е индиректно предложение от комадващият ТАКТИЧЕСКАТА АВИАЦИЯ във Виетнам - ген. Voght!!!). Другото, което ги ужасява е, че ако SAC се огъне пред заповедта на Президента и реално покаже, че не се справя със посочената задача, това още повече би влошило статута им в сравнение с другите видове въоръжени сили.

Генералите започват да притискат своя командващ да не отменя рейда, като дори изтъкват факта, че никога в историята на САЩ, USAF не е отменяло своя атака заради очаквани загуби"..

Разбира се, този аргумент е смешеn, защото само преди 4 часа това вече се е случило, а и по изрично настояване на SAC, около половината от "ARC LIGHT" и "BULLET SHOT" мисиите са прекратявани само при излизане на ЗРК в ефир, което спечелва много лошо отношение на пилотите от тактическата авиация, спрямо колегите им, летящи на Б-52. (Това отношение ще се промени едва след като пилотите от TAC видят как колегите им влизат в бой по време на Linebacker II). Въпреки всичко, явно този аргумент натежава и Gen. Meyer взима обратно на своето решение и нарежда "Джи" да участват....

[piston]

Докато третата вълна от 39 самолета ( От Andersen AFB - 12 B-52G и 9 B-52D. От U-Tapao - 18 B-52D) лети към целите, започва трансфер на екипажи от Андерсен към У-тапао, за да може екипажите от У-Тапао да не се налага да летят 3 от 4 нощи.

Докато бомбардировъчният поток завива на юг към Ханой, северновиетнамската отбрана се готви да посрещне удара, въпреки, че два дивизиона (94 и 59) все още нямат ракети. Реално с отчитане на удареният от Шрайк дивизион, остават 6 боеготови дивизиона с 81 ракети (по "БОЕВЫЕ ДЕЙСТВИЯ ВОЙСК ПВО И ВВС ВЬЕТНАМСКОЙ НАРОДНОЙ АРМИИ В ДЕКАБРЕ 1972 ГОДА").

Първата жертва е STRAW 02, B-52D, опашен номер 6669,е петият B-52 над Hanoi rail yards

EDIT:

(ДОПУСНАЛ СЪМ ГРЕШКА, ОБЯВЯВАЙКИ GIA LAM за другото наименование на Ханойското депо). По-долу се вижда че това са различни обекти.

.

Добавям списък с имената на обектите, за референция



Акцентът върху железопътната инфраструктура е е очевиден, като основните причини за това са:

- минималните разрушения по време на Linebacker I
- това са площадни цели и са удобни за големите бомбардировачи
- повечето от тях са достатъчно близо до Ханой, така че ударите по тях имат сериозен "сплашващ" ефект при минимални цивилни жертви

Реално още от лятото северновиетнамците разчитат основно на автомобилен транспорт, така че тези удари не са от фатално значение за транспорта, но така или иначе се разчита на сериозен психологически ефект



Продължаваме...

В 04:56 78-и зрдн 257-и зрп извършва пуск на две ракети по цел ¹317...
04:57 79-и зрдн (командир Нгуен Ван Чиен) докладва обстрел на същата цел и поразяването й.

(По друга информация цел 317 е ударена с една ракета от 78 зрдн в режим АС)






Екипажът на STRAW 02 докладва за 4 ЗУР по време на бомбопускането, като пета ракета минавайки през падащите бомби се взривява секунда след като последната бомба е напуснала фюзелажа. Самолетът успява да лети още 30 минути и екипажа се катапултира близо до границата с Лаос.
Всички са спасени, с изключение на Frank Gould, който е MIA.

Между 05:02 и 05:11 през зоната на обстрел преминават цели ¹¹ 318, 531, 532, летящи в посока GIA LAM - YEN VIEN (което е на изток от Ханой. целта на OLIVE е на север). Зрдн 57, 77, 78 работят по цел ¹318. 57-и зрдн (командир Нгуен Ван Фиет, офицер Нгуен Динь Киен) имащ само две ракети, извършва пуск в 05:09. Наблюдателите докладват за голяма експлозия и падащи отломки на юго-запад. По това време цел ¹318 обстрелва и 77-и зрдн (командир Динь Зи Ван, офицер управления Нгуен Ван Дук, оператори Ха, Мок, Тан), падане в района Фук Иен (Phúc Yên).

OLIVE 01, - B-52G, опашен номер 8198 е водач на челната тройка от самолетите, които трябва да ударят Khin No. OLIVE наближава точката за бомбопускане в 5 часа 12 минути местно време. Тройката не е в добър строй, OLIVE 3 е изпреварил OLIVE 2, като сепарацията между самолетите достига 2 мили... OLIVE 1 е ударен по време на виража и изгаря като факла.
Трима от екипажа оживяват, като единият умира в плен.

...следва...


Две тройки след OLIVE е ТАN. TAN 3 получава повреда и губи бомбеният си радар. В такъв случай опашният стрелец на предният самолет използва радара си за да напътства "ослепелият" бомбардировач към целта. TAN 03 не успява да се задържи в тройката и започва да се отклонява наляво и излиза от формацията, губейки РЕБ поддръжка от другите машини....Самолетът е удаен в предната част. Стрелецът катапултира и тогава TAN 3 е ударен от още една ракета и самолетът се разпада във въздуха.... Опашният стрелец е единственият оцелял...

57-й зрдн останал с една ракета, получава заповед да атакува цел ¹532, в 05:11 Нгуен Динь Киен извършва пуск. Целта не се наблюдава заради силни смущения, но е фиксирано попадение и целта пада в района Тха (?).

Малко след загубата на TAN 03, четири тройки B-52D атакуват Ханойските петролни складове.
BRICK 02 с командир Capt. John Mize е ударен от осколки. Самолетът, обаче, не изглежда тежко засегнат и се прибира в У-Тапао. След огледа е установено, че има 19 пробойни.

***

Равносметката за Б-52 е 6 свалени самолета (4 от "Джи" модела и 2 "Ди"). Това е и последният път, във който "Джи" моделът ще лети над Ханой. Става повече от очевидно, че с тази тактика нищо добро не очаква екипажите, които ще трябва да продължат операцията.


П.С. Има някои несъответствия в описанието от американска и виетнамска страна на обстрелите.

Така например, обстрелът на цел 532 по-скоро съответства на повредата на BRICK 02, а поражението на цел 318 повече съответства на TAN (по американски данни именно той пада до Фук Иен (Phuc Yen).

Цел 532 не се вижда на калката. Съгласно нея, 57 зрдн е работил по цели с номера 318, 531, 386.

[piston]

57 зрдн/261 бригада

Командирът Nguyen Van Phiet обсъжда със стрелящият офицер Nguyen Dinh Kien тактиката на дивизиона.

***



77 зрдн/257 бригада - счита се, че е свалил поне 3 Б-52 (ROSE 1; ORANGE 03; OLIVE 01 до 21.12.1972)

от ляво: операторите по разстояние, ъгъл на място и азимут (Pham Hong Ha, Luu Van Moc, Do Dinh Tan). Вдясно е стрелящият офицер Nguyen Van Duc. Зад операторите е командирът Dinh The Van.

***

Журналисти от Франс Пресс снимат по време на един от рейдовете..

[BBvideo=560,315]https://www.youtube.com/watch?v=rcOCzMAKNwk[/BBvideo]

***

Останките на TAN 03

[piston]

На съмване над Ханой вече е спокойно. Отново ЗРВ са изнесли битката и получават поздравления от колегите и командването!
Тази нощ и ИА се опитва да въздейства по "стратофортресите", но умело е отблъсната от осигуряващите изтребители.

Действията на ВВС ДРВ за 20-21 декември:

19:27 от АБ Ной Бай излита МиГ-21, насочен в район Виет Три - Фу Тхо
19:32 от Аеропорт Гиа Лам излита още един МиГ-21, насочен в района Мок Чау - Сщй Рут
Доближавайки целите а 6-7км двата самолета открити, и пресрещнати от ескорта. Летците прекратяват заданията и се връщат в базите си.

Северовиетнамското командване е изключително доволно от победата, но все пак време за отпускане няма и трябва да се подготвят за следващата атака. С оглед на тежките загуби, понесени от Стратегическата авиация на САЩ, северовиетнамското командване очаква следващият удар да бъде основно по самото ПВО - позициите на дивизионите и складовете.



Въпреки усилията на техническите батареи, сглобяването на ракетите тече бавно. Основните причини са в отдалечеността на централните складове (до 250 км от Ханой), липсата на достатъчно техника за подвоз, разрушената инфраструктура. Ремонтирани от съветски специалисти са 200 ракети, от които 190 са изстреляни успешно за годината.

За допълнително усилване на отбраната, командването взема решение да прехвърли двата най-северни дивизиона (71 и 72) от Хайфон в Ханой.

Все пак основното опасение на командванетое, че американците ще разберат за липсата на достатъчно боеготови ракети и битката ще бъде загубена....




Много сериозни проблеми за решаване стоят и пред американското командване на операцията. За една нощ врагът е извадил от строя 3% от всички Б-52 в Югоизточна Азия!

Докато данните за погрома постъпват в командването на SAC в Небраска, в Гуам и У-Тапао командирите посрещат оцелелите екипажи..



Оцелелите от екипажа на STRAW 02 се прибират на Guam след няколко часов полет. Едва слизайки от самолета, са извикани на дебрифинг, като им е напомнено, че трябва да са в парадна униформа, а не в летателни костюми...

Помощник пилотът 1st Lt. James T. Farmer си спомня:

"Никога не бях виждал толкова полковници на едно място. Разказах им подробно всичко, което можех да си спомня в този момент. Всички ме слушаха внимателно и сякаш не можеха да повярват в това, което им говоря. Никой не ме попита какво е мнението ми за ситуацията и какво трябва да се направи, за да се избегнат загубите.... По време на разпита споделих, че бях изхвърлил шлема си, защото чисто белият му цвят те прави видим в джунглата. На другият ден всички шлемове бяха боядисани кафяво..."

[piston]

Не така стоят нещата в U-Tapao.

Командирът на 307 SW - Col. Don Davis и заместникът му събират осем екипажа и започват обсъждане какво е нужно да се промени, за да намалеят загубите.

Част от предложенията са:
- без виражи след бомбопускане
- промяна на височината преди и след бомбопускане
- подходи в насрещен курс (точката за бомбопускане е на 6 мили от целта, което означава 12 мили между насрещно летящите самолети)
- диполните отражатели да са над целите, а не по протежение на бомбардировъчният поток
- Б-52 да използват диполни отражатели (до момента забранено от SAC).

В рамките на 3 часа екипажите обсъждат редица мерки и заедно с командирите си съставят списък, който е предаден на командира на 17 Въздушна дивизия - BRIGADIER GENERAL GLENN R. SULLIVAN



В 9:30 той нарушава субординацията и изпраща предложенията директно до SAC Commander in Chief, General John C. Meyer, с уведомително копие до непосредственият си началник - командирът на 8-ма въздушна армия - Gen. Johnson.

Писмото е препратено от Gen. Johnson до авиокрилата в Андерсен. В ранният следобяд 8-ма въздушна армия изразява съгласието си с предложението.

Междувременно на следващият ден Северовиетнамската делегация и делегацията на Виетконг в Париж, преговарящи относно мирното споразумение със САЩ, демонстративно напускат преговорите. Чувствайки се победители, те няма за какво да преговарят....

[piston]

В Щаба на SAC цари тотално объркване след новините за погрома от последните бомбардировки. При така понесените загуби, очакванията са 1/3 от наличните в театъра Б-52 да бъдат загубени в рамките на десетина дни!

На командването на SAC вече е сведена новината за това, че бомбардировките ще продължат и след третият ден и то без краен срок.
Според командирът на 43 SW , полк. МакКарти (който по-късно ще напише "официалната" книга на SAC за операцията (А view from a Rock), когато питат главният специалист на SAC защо РЕБ не действа, той само поклащал безпомощно глава...

Фактът, че SAC не тества стандартната си тактика срещу сурогатите на SA-2 в база Eglin, сега им изиграва лоша шега.

Най-важно за командването става не да изпълни повелята на Никсън за мощен психологически и физически натиск върху правителството в Ханой, а да намали до минимум загубите на самолети. Най-бързият и лесен начин е просто да прати по-малко самолети над Ханой. С тази промяна се слага краят на т. нар. първа фаза на операцията. В следващите 4 дни на Северен Виетнам ще летят едва 30 бомбардировача в една вълна.

Phase II.JPG




***

Светлото време на денонощието принадлежи на 7 въздушна армия.

След като между 11:15 до 12:24 над Ханой два пъти прелитат SR-71,





по обяд е ред на водените от екипираните със система за навигация LORAN-C "Fantom" групи тактически изтребители.

F-4D, екипиран със приемник за сигналите на LORAN. Вижда се специфичната антена (т.нар. Towel Rack) на приемника


***

За първи път от началото на кампанията, над някои от целите няма облаци и те са ударени визуално или с LGB!!! TAC ще имат само още два дни с хубаво време (27 и 28.12) до края на ударите!!!

Между 13:03 и 13:45 (по виетнамски данни) те атакуват няколко цели:

-Trung Quang RR Yard (LORAN strike от 16 Ф-4)
-Giap Nhi RR Yard (24 A-7 с 4 водача Ф-4; докладвани са 6 вторични експлозии и унищожени вагони)
-Duc Noi RR Yard (12 F-4. 3 вторични експлозии, черен дим от петролопродукти до 3 км височина)
- Hanoi Termo Power Plant (!) (4 F-4 удрят целта с 8 лазернонасочвани бомби - 6 право в целта и две - 50 фута пропуск)
- Hanoi RR St/Yard (4 F-4 удрят целта с 8 лазернонасочвани бомби, две вторични и прекъснати релси)
-Hanoi АМ Radio Trans. (4 F-4 - всички бомби в целта, сградата разрушена)


Както и в предходни дни, Ф-111 ще тормози северновиетнамската отбрана през цялата нощ (първите удари обичайно след 18.00 часа местно време), атакувайки летища, депа и други площадни цели.

Междувременно артилеристите успяват да открият сметката си - в 18:10 местно време е в района на Хайфон е ударен A-6A Intruder BuNo, 152946/'AC-500' , позивна Flying Ace 500 ot VA-75, от USS Saratoga (CVA-60).
Атакува Haiphong and Kien An Airfield areas. Самолетът е разрушен от експлозия и изгаря на земята. Останките на екипажа - Lt. Commander Robert S. Graustein (pilot)





иLt Commander Barton S. Wade -




са върнати в САЩ през 1985 година...

***

30-те Б-52, ще ударят целите си през нощта - между 3:33 и 3:48 на 22.12.1972. Целите са както следва:

- Quang Te airfield (6 самолета),
- Bac Mai airfield (12 самолета)
- Vаn Dien supply depot (12 самолета)





Всички бомбардировачи са "Ди" версия и идват от У-Тапао, което им позволява да носят почти 30 тона бомби всеки!




Притеснение от малкото количество ракети, с което разполагат, северновиетнамските разчети чакат първата вълна на Б-52... Такава обаче няма. Втората вълна в полунощ също не идва.... В северновиетнамският щаб въздъхват облекчено - за втори път американците пропускат възможността да ударят Ханой, докато зенитните дивизиони на практика са обезоръжени....

Около 3:00 сутринта, РТВ засича първите признаци за предстояща атака и около половин час по-късно, познатата "колона от мравки" започва да пълзи по добре утъпканият път върху планшетите в командният пункт на 361 дивизия.... Последната проверка на наличните ракети показва, че дивизионите общо разполагат с 88 В-750 в района на позициите си!

(следва)

[piston]

Б-52 отново атакуват Ханой по добре познатият маршрут, но все пак SAC са се вслушали в някои от предложенията на екипажите и тази нощ самолетите няма да правят злополучният вираж след бомбопускането, а директно ще продължат с попътен вятър към Тонкинският залив.

Другата съществена промяна е, че времето между тройките значително е намалено. Така бомбардировката ще трае много по-кратко, съответно ЗРК няма да имат толкова време да обработят целите.

Точно в 3:33 часа първите бомби започват да детонират в района на Quang Te airfield. Двете тройки, бомбардиращи летището докладват за два пуска по тях, но нито една от ракетите не достига формацията.

След минути, 4 тройки Б-52 нанасят удара си по Ven Dien supply depot. Екипажите докладват за множество ракети, но без успех.

Атаката срещу летището Bac Mai няма да премине толкова гладко...

Първата тройка, която трябва да атакува Bac Mai е с позивна SCARLET. Лидерът SCARLET 01, изгубва прицелно-навигационната си система... Спешно се налага SCARLET 1 да пропусне другите два бомбардировача напред, за да може да се води по тях за точката на бомбопускане (това става чрез захват от опашният радар на стрелеца на предният самолет).

Докато SCARLET 1/3, пропуска останалите два бомбардировача напред, опашният стрелец изведнъж захваща самолет с радара си и обявявайки атака от МиГ-21 иска от командира да предприеме избягващи маневри. Това довежда до още по-голямо отклонение от формацията и загуба на РЕБ поддръжка от останалите самолети в тройката.

Това е напълно достатъчно за 57 зрдн/261 бригада. Дивизионът изстрелва две ракети, като по време на полетът им успява да мине на АС на целта. Другите екипажи от SCARLET наблюдават как две ракети пропускат SCARLET 1/3, като след тях още две приближават самолета. В първият момент изглежда, че те също ще пропуснат и ще прелетят под него, но внезапно и двете завиват директно към него (вероятно в момента на взимане на целта на АС) и детонират под дясното полукрило, което избухва в пламъци...

Самолетът започва бавно да се накренява надясно, докато горящото крило се прегъва над фюзелажа... Oт екипажа оцеляват трима, двама загиват и един изчезва безследно... Офицерът за РЕБ Capt Peter Camerota ще прекара десет дни в очакване да бъде спасен, но на 3.01.1973 в състояние на пълно изтощение ще се предаде на виетнамците.

Около 4 минути след поразяването на SCARLET 1/3, целта приближава и BLUE 01.
Около 15 секунди преди бомбопускането, командирът на екипажа Lieutenant Colonel John Yuill вижда ракета, която лети право към тях, но време за реакция няма.

Екипажът се катапултира успешно и всички оживяват (това е първият случай без жертви).

Счита се, че BLUE 01 е ударен от 93-и зрдн/261 бригада над Куинь Кой.

Общо северовиетнамските ЗРК успяват да направят 10 стрелби с разход 17 ракети.

***
При тази бомбардировка, бомби (вероятно от някой от ударените самолети) попадат в болницата Bach Mai, убивайки 25 човека от персонала (от които 15 мед. сестри).



Това, заедно с останките от американските самолети, които се трупат на площада в Ханой и американските летци, развеждани по улиците, предизвиква буря в американската преса.

Никсън е подложен на сериозни критики, дори членове на неговото правителство и на Републиканската партия не са съгласни с продължаване на бомбардировките за "размекване" на северновиетнамците и връщането им на масата на преговори. За два дни САЩ губят 8 стратофортреса, при loss rate два пъти по-голям от предвидения.

Очакванията са, че след ваканцията Конгреса ще ореже финансирането за войната и начините за въздействие върху комунистически Виетнам рязко ще намалеят.

[piston]

Докладната на Gen. Sullivan с предложенията на екипажите за промяна в тактиката идва тъкмо навреме в HQ на SAC.
Разстоянието от Омаха до Виетнам е твърде голямо (в пряк и преносен смисъл) за щабните офицери, за даразберат какво всъщност куца и как да бъде променено своевременно. Практически едва сега, няколко дни след началото на операцията, SAC решават да тестват стандартните си подходи и ефекта на РЕБ - за целта спешно са пратени Б-52 в Eglin, Florida, за тестове срещу SA-2 (или неин дериват).

Загубите имат и значим психологически аспект еърху екипажите.
Докато (както стана дума по-горе) мнението на пилотите от тактическата авиация за колегите им, летящи на Б-52 се променя на 180 градуса, виждайки как подобно на бомбардировачите през ВСВ над Германия и Япония, те влизат в най-силно отбраняваният сектор на Сев, Виетнам, дори с откази в навигация, двигатели или РЕБ (прословутото "PRESS ON!), самите екипажи на SAC започват да не издържат на напрежението (което за някои от тях е почти ежедневие). В лазарета на АБ Андерсен потокът от заболели се увеличава от 30-40 до 55-60 среднодневно. В У-Тапао, където много екипажи летят четири дни напрежението е особено силно. Един помощник-пилот е отказал да лети още в началото на операцията и всеки момент се очаква напрежението да "прекърши" и други от екипажите.

В този момент си проличава и колко важна е личността на командирите на авиокрилата и другите оперативни офицери.
Col. Bill Brown (командира на крилото в У-Тапао) си спомня как един от пилотите идва при него и казва, че не може да лети повече. Той е млад, наскоро се е оженил и има какво още да изживее. Bill Brown му казва, че ако не лети, никой няма да го уважава и че жена му, вероятно ще страда от постъпката му и от мнението, което имат другите за него. Пита го и дали той би успял да живее със спомена за това...

Gen. Sullivan споделя друг случай - при него идва командир, който казва, че е изплашен и не може повече да лети. Gen. Sullivan казва "ОК" и нарежда въпросният пилот да бъде изваден от графика, и на негово място да бъде вписан друг командир, който да лети вместо него с екипажа му... Няколко часа по-късно, въпросният пилот се връща и забравяйки "добрите военни обноски" заявява, че генерала го е излъгал.

-"Сделката беше за теб, не съм казвал нищо за екипажа ти"..
-"Но те не могат да летят без мен!"
-"Ти решаваш..." - приключва разговора Gen. Sullivan..

В 3:30 сутринта, въпросният пилот, след като се е приземил от мисия влиза при генерала и му казва:

-"Разбрах какво направи и разбрах защо го направи, и го оценявам..."

Междувременно 7 въздушна армия в Сайгон свиква конференция за обсъждането на операцията и по-конкретно как по-ефективно да подпомогне бомбардировачите. Поканение са и представители на "B-52 force", но никой не се отзовава...

Основното, което е предмет на дискусията е РЕБ и работата на "Дивите невестулки". Последните подчертават, че засечените сигнали от тях са твърде малко. Допълнително представители на AFSCC (Air force Special Comm. Center) докладват, че са засекли нов тип незаглушаван сигнал (Т-8209), използван от дивизиона VN-549 ("дивизиона убиец"), на който се приписват половината от свалените Б-52. дотогава.

Всъщност тази информация е напълно погрешна - операторите за РЕБ на Б-52 никога не са засичали такъв сигнал и ако техен представител беше присъствал на тази конференция, той щеше да сподели това с колегите си. Няма и дивизион-убиец. Предполага се, че под VN-549 е означен 77 зрдн/261 бригада, който има на сметката си 3 самолета, но това определено не са 50% от загубите до момента. Също така, не е ясно откъде идва и идеята за сигнал Т-8209...

P.S. Според данните, докладите, той се изменя между E/F и I диапазона. НАскоро попаднах на това, но според мен СОН-9 и СОН-4 не покриват този диапазон (вероятно и РПК "Ваза" също, ако е изнасяна за Виетнам...




..............


Другият важен въпрос, разгледан на конференцията е използването на диполните отражатели. Решено е да не се правят коридори по пътя на самолетите, а диполите да се пускат над целта.

[piston]

22 декември 1972 започва с поредният обеден удар на TAC - 24 А-7 и 32 Ф-4 нанасят удари по три цели.

Въпреки лошото време, Gen. Vogt настоява подчинените му авиокрила да нанасят удари, използвайки LORAN.

В крайна сметка тези удари ще се окажат безкрайно неефективни (наблюдават се пропуски до 1 км) но вероятно Gen. Vogt не иска да отговаря на въпроси от Вашингтон относно това защо неговите хора не летят и затова продължава да изисква активност от хората си.

За щастие, промяната в тактиката на SAC, а именно да нанася удар само в една вълна ще облекчи TAC в това да работят денем и да подпомагат бомбардировачите и през нощта.

В късният следобяд, започват да идват и данните за предстоящият рейд на Б-52.

Голямата изненада е, че целта вече не е Ханой!...







Общо с ударниците на NAVY/MARINE се очаква поддръжката да бъде 77 самолета (от тях 15 поставячи на пасивни смущения).

Както и в предходните дни Ф-111 ще продължат да нанасят удари основно по северовиетнамските летища. Един от тях - с позивна JACKEL 33, вероятно ударен от оръжие с малък калибър докато удря пристанищни съоръжения в района на Ханой, губи хидравлика и летците се катапултират на запад от Ханой. Пилотите оцеляват и са взети в плен.




В навечерието на удара на Б-52, А-6 атакуватпозициите на ЗРК около Хайфон
Късно през нощта, А-6 сер. номер 155598 е повреден, но успешно се връща на самолетоносача си:


Отбраната на Хайфон е поверена на 363-та дивизия ПВО (за така на В-52 са задействани 238-и и 285-и зрп, както и 252-й зап със 100-мм ЗА).

В 05:02 82-и зрдн от 238-и зрп обстрелва В-52.
В 05:03 73-и зрдн от 285-и зрп обстрелва друг В-52.

В двете стрелби дивизионите заявяват поражение на целите, но ударени бомбардировачи няма.

Действията на ВВС ДРВ са:
- 1 МиГ-21 в 03:18, който не успява да достигне целта си и се връща в базата.

Общо дивизионите на 363-та дивизия ПВО успяват да извършат 11 стрелби с разход 20 ракети (американските данни са за 45 ракети), без да удари нито един Б-52.

Въпреки всичко, командването приема, че атаката по Хайфон е признак за това, че "Диен Биен Фу във въздуха" т.е. битката за Ханой, е спечелена!!!

[piston]

24.12.1972...

Тактическата авиация отново осъществява редовната си обедна бомбардировка - между 13:30 и 14:30 са бомбардирани летище Hoa Lac и предавателя за международни излъчвания на радио Ханой. Поради лошото време, отново е използвана системата LORAN.

Северовиетнамските летци се пробват да противодействат на врага - 13:41 на прехват на група F-4, летящи на 7000–8000 м откъм Лаос, от Ной-Бай излита двойка МиГ-21. Облачност – 10 бала, долен край – 400 м, горен – 1200 м, видимост 6–8 км. След излитане и на височина 300 метра под облаците, двойката взема курс 160°, след 1,5 мин по команда от КП взема курс 260° и започва набор на височина. На 4000 м водача вижда вдясно под ъгъл 56–60° звено самолети, в строй «клин» на 7000–8000 м.
Решава да атакува водената двойка F-4. След изхвърляне на външните резервоари и на форсаж,с десен вираж и набор на височина, двойката МиГ започва сближение.
Когато двата МиГ-21 излизат в задната полусфера на F-4 (на расстояние около 10 км), последните са предупредени и, изхвърляйки баките започват да ускоряват на форсаж...

МиГ-21, с преимущество в скорост, догонват Ф-4. Звеното F-4 се разделя на двойки. Водещата започва боен завой вдясно, другата двойка – нисходяща спираль вляво.
Водещият МиГ-21 атакува втората двойка F-4. На дистанция 1500–1800 м с пуск на Р-ЗС сваля вторият самолет от двойката.
Воденият МиГ-21, от ляв пеленг (дистанция 2500–3000 м) също осъществява пуск по водача на двойката F-4. Но, тъй като пускът е при 3–4 кратно претоварване в завоя, ракетата пропуска целта.





Лидерът в двойката Nguyen Van Nghia





претендира за свален Ф-4, но претенцията му не се потвърждава от американските записи.

Все пак, този ден американците наистина губят "фантом" - към 5 часа след пладне F-4J с номер 153885 на морската пехота, с командващият VMFA-333 е ударен в опашката от 85-мм снаряд докато ескортира фоторазузнавателен самолет, който разузнава разположението на северовиетнамските наводни сили по крайбрежието около Хайфон. Екипажът катапултира над море и е спасен.

Докато TAC air се занимават със северновиетнамското ПВО, става ясна задачата и на големите бомбардировачи, а тя отново се оказва изненадваща за екипажите..





Oтново 30 Б-52"Ди" ще нанесат удар.
Те трябва да атакуват поредният ж.п. възел, както и 3 позиции на ЗРК в района (VN-537; VN-660; VN-563).

Макар и далеч от Ханой, мисията е рискована поради няколко причини:
-обектът е близо до китайската граница
-няма подходящи контрастни точки за прицелване с радара,
-в района на ж.п. възела има селище
-за да се атакуват ЗРК, самолетите трябва да летят директно към тях.

Отново има изменения в тактическата постановка, а именно:

- екипажите ще променят височината си преди и след бомбопускане.
- само по един от самолетите в тройката ще прави вираж, докато другите са в хор. полет

Всъщност най-големият проблем ще се окаже това, че подсигуряващите самолети няма да успеят да стигнат района! Поради късно предадена информация и проблеми с презареждането поради бури над Лаос, Б-52 ще останат необезпечени с ескорт!

След съвещания по веригата е решено мисията да продължи... За щастие, северновиетнамците се оказват изненадани и не успяват да противодействат. В някои източници се докладва за 4 ракети, които не причиняват щети.

Според американците, поне два МиГ са атакували с ракети въздух-въздух формацията, но също неуспешно (по други данни, виетнамците въобще не са се вдигали поради лошо време).

Вероятно липсата на успех от страна на ВНР се състои в елемента на изненада (липсата на активност от тактическата авиация, която всъщност предупреждава за наближаващ рейд), както и предполагаемата по-ниска подготовка на разчетите в тези периферни зрдн.

В края на деня американците губят още един самолет - при кацане се разбива EB66E- tail #54-0529 с позивна HUNT 02. Всички на борда загиват.

[piston]

Опасенията за ниска точност се оправдават - част от бомбите, насочени по депото Lang Dang падат в центъра на близкото селище.
За късмет на американците се оказва, че всъщност селището е маскировка за складове с боеприпаси и други военни принадлежности.

Програмата за 24.12.1972 е повече от скромна:





Въпреки всичко има някои новости за групировката Б-52 - най-сетне SAC е разрешило ползване на диполи по време на виражите...

Сякаш предпразнично, SAC отново избира сравнително леки цели, далече от Ханой..

[piston]

Този ден флота губи A-7E corsair н.157503 от VA-113 Stingers позивна BATTLE CRY 314, при неизяснени обстоятелства. Пилотът загива:



F-111A, който трябва да навести авиобазата Phuc Yen има интересно преживяване с мистериозният трансмитер Т-8209

"Движехме се успоредно на "Thud Ridge" с 500 knots на 200 ft и "твърдо возене". Както обикновенно ALQ-94 беше в режим на приемане. Тактиката ми беше да изчакам докато чуя нещо на приемника за предупреждение за облъчване, преди да включа смущенията - не исках да издавам позицията на самолета при положение, че не бяхме заплашени. Изведнъж този радар с коническо сканиране, направи захват по нас. Дадох му да се разбере с ALQ-94 и захватът прекъсна. Трасиращите снаряди, които летяха пред нас, започнаха да минават над нас и накрая оставаха зад нас.Следях сигнала на радара, който променяше честотата си напред-назад между E/F и I чеатотен диапазон, но всеки път, когато ни захванеше, включвах ALQ-94 и той губеше захват"

Атаката на Б-52 минава добре. Екипажите на RUBY и BLACK докладват за атаки на МиГ-21, като стрелецът на RUBY 03 заявява втората победа на Б-52 над МиГ-21.

Все пак виетнамските зенитчици успяват да повредят Purple 2, пилотиран от старият ни познайник Capt. John Mize. 100 мм снаряд експлоадира под опашката на неговата машина и изважда от строя двигател, както и тримера на кормилото за височина. Повредена е и помпа за прехвърляне на горивото между резервоарите, като в крайна сметка се оказва, че бомбардировачът няма да може да кацне в тази конфигурация. След обсъждане е намерен изход - Mize зарежда от танкер още гориво, за да промени центъра на тежеста. Решено е екипажът да не катапултира и самолетът в крайна сметка успява да кацне в U-Tapao....

Към този момент Mize и екипажът му са единствените "калитковци", удряни два пъти от северновиетнамското ПВО!.. :roll:

[piston]

Когато екипажите се връщат, две новини се разпространяват сред служещите в базата (втората - сред доста ограничен кръг):

- бомбардировките спират за 36 часа (до 26.12.1972 6:00)
- на 26.12.1972 ще бъде нанесен най-мощният удар срещу комунистически Виетнам до момента (планирани 120 Б-52 по 10 цели в рамките на 15 минути!)

Паузата в бомбардировките е посрещната със смесени чувства от екипажите - много от тях смятат, че това е поредната глътка въздух за ПВО на Северен Виетнам.

От друга страна, тази пауза ще бъде в помощ и на американците - резултатите от тестовете на РЕБ започват да дават отговори на някои от въпросите относно неефективният РЕБ пакет на някои от самолетите.
Потвърждават се много от заключенията на офицерите в оперативният театър, а именно, че продължителният завой след бомбопускане бланкира антените на системите за РЕБ (поради кренът на самолета), което позволява на ЗРК, които са вътре в завоя на самолета, да го обстрелват в АС режим.
Другият проблем е, че формата на диаграмата на смущенията е твърде широка и мощността им пада. Причината е, че съгласно тактиката на SAC за нанасяне на ядрени удари по СССР предвижда Б-52 да пробиват на малка височина и (предполагам) използвайки ефекта на отражение на смущенията от земната повърхност. Над Ханой, обаче, Б-52 летят на височини от 10-12 км и мощността на смущенията се "разпилява" в по-голям обем пространство.
Също така става ясно, че офицерите за РЕБ си губят времето, като се опитват да заглушават т.нар. "downlink" - сигналът от ответчика на ракетата. В миналото американската авиация почти напълно блокира ЗРК, като заглушава този сигнал, комплексите губят местоположението на ракетите си и не могат да ги управляват. Проблемът е решен с доработка, увеличаваща силата на сигнала от 20W на 100+ W което е известно на TAC от поне 1971, за което те съвсем колегиално са уведомили колегите си от SAC.... Защо на това не е обърнато внимание остава загадка.
'
Тествани са и полети в двойка, от които става ясно, че тогава защитеността на самолетите е многократно по-ниска, no SAC не дава конкретни насоки как да се постъпва в подобни ситуации...,


Северовиетнамското командване не стои със скръстени ръце. През последните няколко дни то е наблюдавало внимателно всекидневните изменения в тактиката на американските бомбардировки и си дава сметка, че Ханой отново ще бъде посетен от "стратофортресите"...

Очакванията са, че американците ще променят маршрута на атака, ще се използват повече смутители и че в отчаян опит да прекършат духа на северовиетнамският народ, янките ще ударят жилищните квартали!

Започва нова вълна на евакуация на населението, а през това време, командването на ПВО започва предислокация на ЗРК около столицата, която се състои във формиране на кръгова отрана, чрез насищане на североизточното и югозападното направление.



За сравнение позициите на ЗРК към 20.12.1972, когато са оптимизирани за зашита срещу повтарящият се маршрут от северозапад: