За Алепо ли говориш или за Могадишу? Защото аз принципни различия не виждам. Е да, понеже в Сомалия бойците са носили наръкавни знаци Ranger и Special Forces и това коренно променя нещата. Big deal.
В тила на врага, казваш. И къде точно е тоя тил, при условие, че Сирия като цяло се намира във вражеско обкръжение и сунитските милиции могат да си влизат през която съседна държава си решат. Вертолето-десантни операции се правят не от Виетнамската война, а още от англо-френската интервенция в Египет, след това в Алжир, след това във Виетнам, след това в Гренада, Панама и дотам. Остават си по-скоро на експериментално ниво, по простата причина, че
- изискват колосални ресурси
- страшно добре подготвени щабове по планирането и войскови части, които да ги извършат, защото един елемент да се прецака следва домино-ефект
- колкото по-продължителна е една такава операция, толкова по-голям е шансът нещо да се обърка и да отключи този домино-ефект
Принципът на вертолетните десанти не е универсален, а се свежда до вертикалното обкръжаване - стоварват се блокиращи части, които да отрежат пътищата за отстъпление на крупни противникови подразделения, които да бъдат поразени със силите и средствата на авиацията и артилерията. Трябва много добро разузнаване срещу конвенционални войскови части. В случая имаме автономно-действащи партизански части, които имат множество алтернативни бази и канали за снабдяване, изградени именно, за да са устойчиви на внезапно нападение. Разбиваш една база и прекъсваш един канал, до ден-два са се прегрупирали в друга база, до седмица са отворили друг канал. Затова и вертолето-десантните операции се свеждат почти изключително до рейдове с времетраене от няколко часа макс, на две-три вълни. Или за ликвидиране на високо-поставени лица и важни цели, или по-скоро с психологическа насоченост, когато противникът е изградил база на голямо отдалечение и има илюзията, че е извън обсег, за да се демонстрира обратното и да се срине моралът му (южноафрикански операции в Намибия и Ангола, родезийски в Мозамбик и Замбия).
При огромните усилия и опит, които са нужни за планирането на такава операция, при колосалните ресурси, които са необходими за провеждането ѝ, както и на практика липсващия предишен опит, все пак постигнатите цели трябва да оправдават всичките тези усилия, а не да рискуваш вертолети, опитни екипажи и бойци, за да убиеш няколко бойци (което можеш да направиш и с варел с взрив) и да затвориш канал за доставка на оръжие, за да бъде открит друг до дни на негово място. Дори да се задейства такава операция евентуалните резултати от нея, с вероятност 90-95% да се случат са два -
а) повтаряне на сомалийския сценарий и наземните сили попадат в смазващо вражеско числено превъзходство или
б) докато стовариш десанта противникът вече се е разпръснал. И за какво си хвърлил всичките тези усилия???
Не случайно французите, които имат солиден (доколкото е възможно да се каже за толкова спорадичен тип операции) опит разформироваха преди повече от десет години своята 4та Аеромобилна бригада. Германците, които стъпиха на френския опит и формираха своята 1ва Въздушно-мобилна бригада (по същество вертолетно-десантна) я разформироваха за по-малко от четири години след създаването ѝ, барабар с нарочно създадения за нея 1ви Егерски полк. 101ва Въздушно-щурмова дивизия на американците, която уж също трябва да изпълнява такива операции стъпва на коренно-различна концепция - именно трите ѝ батальона Апачи са основната ударна сила, а основната функция на наземните части е да завземат плацдарм, на който да се развърнат предни площадки за зареждане и въоръжаване и пак, и пак, и пак. Там наземните части поддържат Апачите, а не обратно. И италианците със своята бригада "Фриули" следват този модел (затова и Мангустите на AVES са групирани в нея), както и поляците със своята 25та Въздушно-кавалерийска бригада стъпват именно на американската концепция. Бригадата няма ударни вертолети, но за сметка на това почти всичките ѝ десантни вертолети Ми-8 и W-3 могат да носят въоръжение.
В тила на врага, казваш. И къде точно е тоя тил, при условие, че Сирия като цяло се намира във вражеско обкръжение и сунитските милиции могат да си влизат през която съседна държава си решат. Вертолето-десантни операции се правят не от Виетнамската война, а още от англо-френската интервенция в Египет, след това в Алжир, след това във Виетнам, след това в Гренада, Панама и дотам. Остават си по-скоро на експериментално ниво, по простата причина, че
- изискват колосални ресурси
- страшно добре подготвени щабове по планирането и войскови части, които да ги извършат, защото един елемент да се прецака следва домино-ефект
- колкото по-продължителна е една такава операция, толкова по-голям е шансът нещо да се обърка и да отключи този домино-ефект
Принципът на вертолетните десанти не е универсален, а се свежда до вертикалното обкръжаване - стоварват се блокиращи части, които да отрежат пътищата за отстъпление на крупни противникови подразделения, които да бъдат поразени със силите и средствата на авиацията и артилерията. Трябва много добро разузнаване срещу конвенционални войскови части. В случая имаме автономно-действащи партизански части, които имат множество алтернативни бази и канали за снабдяване, изградени именно, за да са устойчиви на внезапно нападение. Разбиваш една база и прекъсваш един канал, до ден-два са се прегрупирали в друга база, до седмица са отворили друг канал. Затова и вертолето-десантните операции се свеждат почти изключително до рейдове с времетраене от няколко часа макс, на две-три вълни. Или за ликвидиране на високо-поставени лица и важни цели, или по-скоро с психологическа насоченост, когато противникът е изградил база на голямо отдалечение и има илюзията, че е извън обсег, за да се демонстрира обратното и да се срине моралът му (южноафрикански операции в Намибия и Ангола, родезийски в Мозамбик и Замбия).
При огромните усилия и опит, които са нужни за планирането на такава операция, при колосалните ресурси, които са необходими за провеждането ѝ, както и на практика липсващия предишен опит, все пак постигнатите цели трябва да оправдават всичките тези усилия, а не да рискуваш вертолети, опитни екипажи и бойци, за да убиеш няколко бойци (което можеш да направиш и с варел с взрив) и да затвориш канал за доставка на оръжие, за да бъде открит друг до дни на негово място. Дори да се задейства такава операция евентуалните резултати от нея, с вероятност 90-95% да се случат са два -
а) повтаряне на сомалийския сценарий и наземните сили попадат в смазващо вражеско числено превъзходство или
б) докато стовариш десанта противникът вече се е разпръснал. И за какво си хвърлил всичките тези усилия???
Не случайно французите, които имат солиден (доколкото е възможно да се каже за толкова спорадичен тип операции) опит разформироваха преди повече от десет години своята 4та Аеромобилна бригада. Германците, които стъпиха на френския опит и формираха своята 1ва Въздушно-мобилна бригада (по същество вертолетно-десантна) я разформироваха за по-малко от четири години след създаването ѝ, барабар с нарочно създадения за нея 1ви Егерски полк. 101ва Въздушно-щурмова дивизия на американците, която уж също трябва да изпълнява такива операции стъпва на коренно-различна концепция - именно трите ѝ батальона Апачи са основната ударна сила, а основната функция на наземните части е да завземат плацдарм, на който да се развърнат предни площадки за зареждане и въоръжаване и пак, и пак, и пак. Там наземните части поддържат Апачите, а не обратно. И италианците със своята бригада "Фриули" следват този модел (затова и Мангустите на AVES са групирани в нея), както и поляците със своята 25та Въздушно-кавалерийска бригада стъпват именно на американската концепция. Бригадата няма ударни вертолети, но за сметка на това почти всичките ѝ десантни вертолети Ми-8 и W-3 могат да носят въоръжение.
Comment