Арабските ВВС

[Dinain]

За какъв блиц-крийг срещу неконвенционален противник и какви фронтални сражения говориш? Къде ги видя?

Визирал съм тези, които са стигнали до концепцията за блиц-криг преди около 80 години. Част от него е стоварване на малки десанти в тила на врага с цел диверсия, саботаж и пречене подвоза на подкрепления преди основната атака. В този ред на мисли, никой не очаква десантът сам да задържи позициите си безкрайно много време, това винаги е в комбинация с последваща наземна атака. Мисля, че съм пропуснал да го спомена.

Изброил си много възражения, но не виждам смисъл да им отговарям едно по едно. Всичките се свеждат до това, че войната е рискована работа и можем да загубим. Да, така е
Самият факт, че в т. 3 говориш за "гаранция" ме озадачава. За каква "гаранция" за успех на военна операция говориш?? Да не би някой да провежда военни операции, само когато успехът им е "гарантиран"?
По т.4 не знам струва ли са отбелязвам очевидното. Ползите от операцията биха били овладяването на втория по големина град в Сирия, голямо военно поражение за бунтовниците и голяма медийна победа за лоялистите. Ако под "дългосрочни ползи" имаш предвид какво ще стане ако бунтовниците се прегрупират и пак превземат Алепо или някой друг град, тогава да те питам - а за какво въобще да воюват лоялистите по тази логика? Да си ходят вкъщи, така е най-безопасно.

Точките на Кало са полезни. И аз мисля, че желание имат, за възможност - няма как да знаем. Най-простия начин да докажеш, че можеш нещо, е да го направиш. Но не го правят. А това е само един от начините да се използва авиация все пак. Което води до едни неприятни заключения за тактиката на режима - да избягва сложни и рисковани операции, да разиграва "бавна топка": почти позиционна война, с класически наземни атаки с артилерия и танкове, ако може - за пехота да се използва опълчение, редовната армия седи назад; нищо по-сложно за изпълнение. А където съпротивата е прекалено силна се преминава към продължителна обсада и периодичен обстрел по площи.

Но това пак е въпросът защо не могат, само че на друго, психологическо-организационно ниво (=защо не им дават?). Според мен има две обяснения:

1. Не им дават поради страх от прекомерни загуби - с цел съхраняване боеспособността на ВВС колкото може по-дълго.
2. Не им дават, поради страх от разкриване истинските размери на импотентността ("нека си мислят, че сме по-страшни, отколкото реално сме").

[Duque de Caixas]

Изброил си много възражения, но не виждам смисъл да им отговарям едно по едно. Всичките се свеждат до това, че войната е рискована работа и можем да загубим. Да, така е
Самият факт, че в т. 3 говориш за "гаранция" ме озадачава. За каква "гаранция" за успех на военна операция говориш?? Да не би някой да провежда военни операции, само когато успехът им е "гарантиран"?
По т.4 не знам струва ли са отбелязвам очевидното. Ползите от операцията биха били овладяването на втория по големина град в Сирия, голямо военно поражение за бунтовниците и голяма медийна победа за лоялистите. Ако под "дългосрочни ползи" имаш предвид какво ще стане ако бунтовниците се прегрупират и пак превземат Алепо или някой друг град, тогава да те питам - а за какво въобще да воюват лоялистите по тази логика? Да си ходят вкъщи, така е най-безопасно.

Точките на Кало са полезни. И аз мисля, че желание имат, за възможност - няма как да знаем. Най-простия начин да докажеш, че можеш нещо, е да го направиш. Но не го правят. А това е само един от начините да се използва авиация все пак. Което води до едни неприятни заключения за тактиката на режима - да избягва сложни и рисковани операции, да разиграва "бавна топка": почти позиционна война, с класически наземни атаки с артилерия и танкове, ако може - за пехота да се използва опълчение, редовната армия седи назад; нищо по-сложно за изпълнение. А където съпротивата е прекалено силна се преминава към продължителна обсада и периодичен обстрел по площи.

И от какъв зор трябва да се доказват на когото и да било, че могат да извършат такава операция? Изброил съм много възражения, и пак не виждаш фундаменталното. Слагаш рисковете от евентуалното ѝ провеждане от едната страна, от другата страна слагаш евентуалните ползи. На където наклонят везните, такова е решението. До ТОВА се свежда. Рисковете са големи, ползите, освен два-три дни иху-аху по правителствените медии, са нищожни. В момента ситуацията се развива в тяхна полза. За какво им е да си правят експерименти? За каква полза? НЯМА единен координационен център на бунтовниците, че да го извадят от строя, НЯМА ярко изявен политически лидер на целия бунтовнически лагер, че да се стремят да го пленят (и евентуално да го превърнат в герой), НЯМА да пресекат каналите за доставка на оръжие и НЯМА трайно да обърнат хода на гражданската война. Един вертолет да загубят в такава авантюра и вече ползите от нея се обезсмислят. Всеки боец на правителството е важен, защото са числено малобройни.

[Amazon]

Ако пишем конкретно за Сирия, за десанта нямам идея(чета ви с интерес), но имам теория защо рядко използват високоточно оръжие.
В не особено богати държави, като Сирия (или България наши дни), пилотите на практика не тернират с коректируеми боеприпаси. На по-старите руски самолети това не е основният калибър, има други неща да се научават преди това. Поради това на склад обикновено има хомеопатични количества и малко хора обучени да ги ползват.
Немотията създава и друг проблем. Появява се голяма пропаст между така наречените пилоти първи клас(които са малцина) и редовите пилоти, защото последните летят малко. Така че в момента дори режима да купи управляемо въоръжение, тези които могат в движение да се научат да го използват(или си припомнят как ставаше тая работа, щото са го правили само веднъж) са буквално единици, обикновено от полковник нагоре.
Има и трети проблем. Достъпност. Да речем Асад иска да закупи 500 Х-25, за Су-22 и да превърне всеки ребълски конвой по пътищата в димящи купчини. Откъде обаче да ги купи? Х-25 примерно не се произвежда от 30 години а срока на съхранение на подобни боеприпаси е по-скоро 20-тина години. Има и по-нови ракети които може да носи Су-22, но те са и по-скъпи и едва ли някой е тренирал с тях. И да имат на склад няколко Х-29, или нещо друго, те са точно това "няколко" и не е ясно дали им е изтекъл ресурса.
Та като се съберат тези фактори, закупуването на управляемо въоръжение отива доста назад в списъка с приоритети на режима.

А и като гледам от клипчетата те основно бомбят сгради, а Су-22 спокойно може да уцели сграда със свободно падаща евтина бомба дори от голяма височина. За това е правен в крайна сметка, не му трябва КАБ-500 примерно.

Ето и един интересен цитат, който показва че коректируемите боеприпаси проектирани 70-те и началото на 80-те не са лесни за използване, изискват подходящи условия и вероятно опитни пилоти:

Ракеты Х-29 (вместе с более л¸гкими Х-25 и корректируемыми авиабомбами КАБ-500 и КАБ-1500) применялись в военных операциях в Чечне для уничтожения защищ¸нных объектов боевиков[28]. Климат северного Кавказа наложил серь¸зные ограничения на применение высокоточного оружия — плохая видимость сильно затрудняла захват целей головками самонаведения. Например, за весь декабрь 1994 года в Чечне было всего 2 дня с ясной погодой, когда было возможно использовать все возможности высокоточного оружия

[gollum]

Естествено съм съгласен, че блокирането на снабдяването е основна цел, но в случая /ако си говорим за единствен път за снабдяване/ има далеч по - лесни начини това да стане. Като започнем от "нехуманните" като поголовно миниране от въздуха или с помоща на артилерия, минем през целенасочените рейдове и стигнем до инфилтрация на малки групи елитни войски, които да извършват засади по "единствения път" или просто да насочват други средства за поразяване.

Нали и аз това пиша: има различни методи, въпросът е кой съчетава ефективност с възможност. Съмнявам се, че някои от предложените от теб (миниране с артилерия или от въздуха) вършат реална работа, а инфилтрацията на спецчасти е най-удобна именно от въздуха. За да е ефективно "затварянето", трябва да е постоянно, точно поради тази причина се съмнявам, че в случая вертолетния десант има някакви предимства - най-много като елемент от операция, в която наземните сили имат основна роля.

Виж, нищо не налага такава операция. Ако могат, правят го. Ако не могат, може да си стоят в окопна война и още 10 години.

Може би нещо не те разбирам, но сякаш смяташ, че този метод автоматично гарантира успех във войната, така ли? Питам, защото не виждам подобно нещо. За мен вертолетните десанти са най-много тактически метод - един от многото. Няма как сами по себе си да разрешат проблемите или да спечелят войната. Може би трябва да поговорим за характеристиките на конфликта, за да стигнем до някаква идея кой метод какво дава и как въобще се "печели" такъв конфликт.

Плюсовете на подобна операция спрямо наземна са ясни:
1. Изненада - по-голям шанс за успех
2. Бързина - могат да се стоварят няколко десанта в рамките на няколко часа
3. Възможност - наземна операция с цел обкръжение явно не могат да проведат, иначе вече да са го направили, или ще е прекалено висока цената

Като се замисля, това са универсални предимства и говорим де факто за елементи от блиц-криг. По същата логика, по която са стигнали до концепцията му, за да се избегнат фронтални сражения.

По първото и второто - аз посочих същото. Да, това са предимствата пред наземна операция - по-голяма бързина, маневреност и свобода. Въпросът е, че това се съчетава с по-висока уязвимост и по-малка устойчивост, т.е. по този начин могат да се провеждат рейдове или пък да се използват като елемент в рамките на мащабна наземна операция (временно прерязване на пътища за отстъпление / снабдителни линии, организиране на засади и прочее).
По третия - ако не могат да проведат наземна операция за обкръжение (по-лесна за организиране), то тогава вертолетната им е извън възможностите. Вертолетна операция по обкръжение няма голям смисъл в тези условия сама по себе си, точно заради ниската устойчивост на вертолетния десант, която е съчетана и с висока уязвимост (на самия метод за десант/снабдяване и изнасяне).
Що се отнася до последното изречение (за блицкриг), то тук говорим за различен тип конфликт. Това, което сега наричаме "Блицкриг" се появява като решение на пълномащабна война с редовна армия, която разчита на плътни фронтове в условия, в които оперативната маневреност е равна или превъзхожда по темп тактическата. В Сирия няма такъв конфликт, т.е. няма условия за използване на този род методи и решения.

Част от него е стоварване на малки десанти в тила на врага с цел диверсия, саботаж и пречене подвоза на подкрепления преди основната атака.

Проблемът е, че противниците на режима нямат дефиниран тил (или фронт), т.е. няма ясна цел за подобни диверсии. Едно е организирана армия или държава, в която има ясно организирани снабдителни и комуникационни линии, спрямо които може да се планира предварително, друго са множеството отряди и отрядчета с мрежова структура и липса на централизирано управление и снабдяване. В условията на гражданска война, когато лоялността е перманентен проблем, а несигурността - постоянен спътник.

В този ред на мисли, никой не очаква десантът сам да задържи позициите си безкрайно много време, това винаги е в комбинация с последваща наземна атака. Мисля, че съм пропуснал да го спомена.

Ти сам писа, че сирийската армия има проблем с това да организира и координира силите си за ефективна наземна офанзива, така че този елемент е компрометиран и трудно може да се очаква, че ще могат да организират подобно взаимодействие. Аз не съм сигурен доколко това е така, струва ми се, че тук се сблъскваме с изискванията на специфичен тип война.
Аз не случайно по-рано написах, че в Сирия имаме война, която до известна степен напомня средновековните. Ще развия мисълта си, тъкмо да я проверя (чрез възможните възражения) за грешки и недостатъци. Това означава:

1) голямо значение на "инерцията" на демонстрацията на успех или неуспех, т.е. голям видим успех или неуспех - съответно, демонстрация на сила или безсилие, имат трайни последици под формата на промяна в лоялността, отстъпления и прочее (ефект на доминото).

2) войната се води за контрол на важни точки/места (едно време това са били укрепените пунктове, замъци, крепости, градове), а не за унищожаване на жива сила. Т.е. контролът се постига чрез "държане" на територия и по-точно, на укрепен пункт, в който са съсредоточени някакви сили и логистична поддръжка, от който се осъществяват рейдове за установяване на контрол/тероризиране (двете са свързани). Това предполага "игра" на обсади и подсилвания на гарнизони и укрепяване, не полеви сражения.

3) избягването на полеви сражения е основна стратегема. В случая под "полеви" следва да разбираме "решаващ" открит сблъсък на сили.

4) маршовете се извършват най-вече за обслужване на първата цел, т.е. подсилване на гарнизон, установяване на нов, сваляне на обсада или поставяне под обсада. От тези цели само последната може да се съчетае с "бързи маневри", въпросът е дали си струва риска.

В тези условия голяма операция с цел поемане на контрол над голяма територия/обсада на ключов пункт (голям град) е ценна, но и изключително рискова. Първо, защото предполага отслабване на гарнизоните; второ, защото ще е продължителна (обсадите са), а противникът е такъв, че лесно може да реагира на това, било то като се измъкне, било то като усили съпротивата си другаде, т.е. в крайна сметка да наложи ограничаване на ефективността на обсадата (което означава неефективност на вложените сили) или дори я свали чрез удари на други места (оголени, за да се съберат необходимите сили). Един вертолетен десант, както вече бе коментирано, е рисков, защото няма "сигурни" авиобази, на които да се базира логистично, няма гаранция срещу изтичане на информация, самите вертолети с десант са твърде уязвими по пътя, а самия десант е уязвим на земята, което се съчетава с много ниска бойна устойчивост. Т.е. висок риск без гаранция за голям ефект, защото обсадата е продължително дело, а за щурм няма условия. Т.е. това ще си струва единствено ако чрез акцията може да се постигне незабавен "голям" (шумен) успех: овладяване на вражески склад, щаб или премахване на вражески функционери от висшия ешелон. Не мисля, че в Сирия има условия за някоя от този тип акции (по-скоро акции за специализирани сили), те.. няма такъв род цели или разузнаването им не е достатъчно, за да ги идентифицират. Duque de Caxis писа за същото, така че донякъде се повтарям по този пункт с него.

[T-72М]

Аз мисля че просто гледате само цифрите които на книга обобщават вертолетният парк на Сирия.На хартия се води доста голям заради френските Газели. Реално обаче поради липса на части не са във въздуха.Бях гледал преди време клипчета на стоварване на десат с два (може и малко повече) веролета.За по-голяма операция смятам че това ще е свръх усилие за тях.Имайки в предвид че в началото се водят 80 броики Ми-8/17.Ясно че реалната броика боеготови машини е била по-малко.Да сложим съборените , унищожените на земята... Да гадаем колко са изправни сега няма смисъл. Но няма да са чак толкова много.
На много точки на тази голяма територия където се водят в толкова разлнични места бойни действия има нужда от вертолетна авиация.Дали за разузнаване, дали за "бомбене" , дали за транспорт,дали за медицинска евакуация,за снабдяване на обсадени части.... Това означава че настоящият вертолетен парк - колкото и да е малък е можеби на предела на своите възможност. Да концентрират голяма част от него на едно място (50 %) мисля че е просто немислимо за настоящият момент. С Виетнам и Талибания сравнението е неуместно. Сащ и СССР имат "безчет" вертолети и за тях такива операции не са проблем. Но в ограничената и изнемогваща от към машини Сирия е немислимо.

[Centurionus]

Dinain беше писал в един пост " с артилерийска подкрепа " аз се чудя къде е тя . Както почти всички посочиха авиационните десанти са доста трудни и скъпи за реализиране , и резултатите от тях са съмнителни . На много малко клипове които съм изгледал съм виждал артилерийска стрелба по ребелите ,освен някое почти инцидентно попадение . Напротив при всяка атака по голо поле се разхождат "тачанки" с ПВО , танкове , отделно логистични превозни средства . Толкова ли е трудно във всеки изолиран пост или позиция да има артилерийски коректировчик ? Радиостанции ползват всички , поне на книга СА има доста гаубици D-30, D-20 , и доста други системи , могат да се съсредоточат в по-силно охранявани стронгпостове в тила на принципа на припокриване , и при всяка атака да откриват коригиран огън , когато около врага заври и закипи от попадения , според мен ще предотврати или поне доста усложни атаките по външните изолирани постове .
Въобще в тази война всичко живо (освен минометните разчети на ребелите ,а повечето тяхно е иншаалах където падне ) стреля на пряко мерене .
А и артилерийската стрелба е много по-евтина и няма риск за техника и летателен състав .

[gollum]

Т72М, за реалното количество годни за употреба машини е ясно - най-вероятно са под 10% от количеството на книга. Очевиден е проблема с базирането. Въпросът на Динайн както аз го разбирам бе защо дори и в началото не са ползвани (когато проблемите са били по-малко, а ситуацията е била по-благодатна), а оттам излезе и по-общия въпрос, надхвърлящ войната в Сирия.

Центурионе, индиректната стрелба (особено качествената) изисква добре подготвени специалисти, което може и да е проблем, особено за "масова" употреба. Гаубиците и снарядите са най-малкото, коте е необходимо. След това идва проблема със сигурността на позициите. САЩ, както и Франция срещат такива проблеми във Виетнам, а имат достатъчно ресурс, за да ги подсигурят. Очевидно е, че ще се ползват артилерийски огневи бази (каквито се ползват и там), но те са уязвими и много скоро ще се наложи вместо те да обслужват операциите сами да бъдат защитавани. Вариантът е с общи бази (това вероятно се ползва основно), своеобразни общовойскови "крепости", но това, както сам се досещаш, създава проблем с оглед на обсега, на който може да се употребява артилерията за подкрепа: реално, повече за защита на базата или при операции "близо" около нея (на 5-10 км максимум).
Няма как да се покрие територията с достатъчно гъста мрежа от бази (ако можеше, тогава войната да е приключила), така че е логично силите в полето и особено тези в градовете да разполагат само с органичната си артилерийска поддръжка, т.е. миномети и по-рядко друга артилерия, при това, без възможност за концентрация и с очевидна опасност за средствата за поддръжка (в такава динамична ситуация те са уязвими). Дори използването на самоходна артилерия трудно може да даде достатъчно удовлетворителни резултати, защото броневата защита не е достатъчна, а боекомплектът е ограничен.
Т.е. с падането на качеството на персонала (неизбежно в тази ситуация) артилерията естествено ще се ползва все повече за директна, вместо за индиректна поддръжка (първата изисква по-малко умения и подготовка и е по-лесна за организиране и координация, т.е. опасностите за "приятелски" огън са по-малки), независимо от наличието на артилерийски средства и боеприпаси.
След това, характера на бойните действия и противника не предполагат висока ефективност при употреба на артилерия, особено без съвременни средства за насочване и самонасочване (с каквито не разполагат). При нивото, на което вероятно са (и то при положение, че са запазили специалистите си и общото ниво на подготовка непокътнато, което е невероятно), артилерията ще е ефективна при добро разузнаване и координация за поразяване на стационарни цели или на големи струпвания на открито. Ясно е, че първото е възможно, но ще има проблеми с разузнаването, а второто едва ли може да се случи (не и често). Впрочем, проблемите с кадрите лесно обясняват и липсата или недостатъчната координация между войсковите родове. Тук вероятно някаква роля има и общата несигурност (вече я споменах), характерна за гражданска война.
А в градска среда пък съвсем - употребата на артилерия трудно ще даде смислен резултат. Но пък нежелани последици и щети - без проблем. Също както и бомбардировките по площ. Реалната военна ефективност е минимална, но пък психологическата - вероятно е достатъчна.

Впрочем, моето впечатление е, че авиацията и артилерията все пак се ползват в някакъв тип координация с действията на сухопътните сили. Друг е въпросът колко е ефективно това и как и доколко се ползват извън това (за безпокоящ обстрел и сплашване).

[Centurionus]

Точно подобна картина си представях , но защо не и по -малки постове с примерно 4 гаубици заедно с артилерийските влекачи и разчета , ако се засече атака по тях , разчетите закачат оръдията и се изтеглят , охраната остава да прикрива . А периметъра поне на посочените от мен и показани като най-голямо количество D-30 e 21 km. което си е добре . Във всеки случай виждам повече логика да се инвестира повече в артилерия отколкото в авиация . Не казвам авиацията да се зареже съвсем , има си задачи които само тя може да разреши .

За ефекта да допълня , както се вижда никоя от страните не се отличава с особено висок боен дух , и първите загуби силно деморализират и предотвратяват атаките ,пример обстрела на турската армия по ИДИШ , един убит , три МПС-та разрушени ) и ИДИШ се ометоха и ореваха и нета . На коректировчика един GPS, бинокъл и радио , нито скъпо нито сложно . Коректировката може да се води по попадение . За градска употреба се съгласявам ефекта ще е малък и винаги има шанс от collateral damages

[Dinain]

Може би нещо не те разбирам, но сякаш смяташ, че този метод автоматично гарантира успех във войната, така ли? Питам, защото не виждам подобно нещо. За мен вертолетните десанти са най-много тактически метод - един от многото.

Не, говорих конкретно за района на Алепо. И никъде не съм писал, че автоматично гарантира успех, разбира се.

Да, това са предимствата пред наземна операция - по-голяма бързина, маневреност и свобода. Въпросът е, че това се съчетава с по-висока уязвимост и по-малка устойчивост, т.е. по този начин могат да се провеждат рейдове или пък да се използват като елемент в рамките на мащабна наземна операция (временно прерязване на пътища за отстъпление / снабдителни линии, организиране на засади и прочее).

Точно това имах предвид, нещо от рода на операция "Маркет Гардън" през ВСВ. В по-малък мащаб, разбира се. Превземането на Хермон през 1973 г. е точно такова - първо 4 хеликоптера стоварват десант, после към тях се присъединява наземен пеши отряд, общо в превземането участват около 200 десантчици.

Проблемът е, че противниците на режима нямат дефиниран тил (или фронт), т.е. няма ясна цел за подобни диверсии.

Е, има доста ясно дефинирани територии "под бутновнически контрол". Също всяка групировка си има щабове в по-големите градове - които биха могли да бъдат бомбардирани или атакувани и командирите - убити/пленени, при наличие на разузнавателна информация и възможности на ВВС. Къде са им щабовете не е трудно да се открие, то се публикува свободно от журналистите (обикновенно разни училища, болници). Но и това не се случва.

Ти сам писа, че сирийската армия има проблем с това да организира и координира силите си за ефективна наземна офанзива, така че този елемент е компрометиран и трудно може да се очаква, че ще могат да организират подобно взаимодействие. Аз не съм сигурен доколко това е така, струва ми се, че тук се сблъскваме с изискванията на специфичен тип война.
Аз не случайно по-рано написах, че в Сирия имаме война, която до известна степен напомня средновековните.

Да, така е. Войната много бързо деградира до "средновековна", много подобно на ливанската гражданска война. Въпросът ми от самото начало беше защо се случва това? Да не се повтарям.

Ето, на хартия имат много хеликоптери, имат цели две въздушно-преносими дивизии, които са създадени и поддържани именно за хеликоптерни десанти. На практика за вече 3 години война не се забелязва дори бегъл опит за такова нещо, дори в малък мащаб (поне аз не съм срещнал). Не се използват по предназначение, а като пехотни части.
Същото е със самолетите. Амазон спомена нещо доста резонно за управляемите муниции, аз се разрових също.

Ето за Миг-23, към 2011 г. Сирия би трябвало да има около 130 такива:

Syria
The first MiG-23s were supplied to Syria on 14 October 1973, when two MiG-23MSs and two MiG-23UBs were shipped in crates, aboard An-12B transports. By the time these planes could be assembled, flight-tested and their crews made combat ready, the war with Israel was over. During 1974 several Syrian MiG-23s were lost in accidents. The process of making the MiG-23 operational was complex and difficult, and only eight were operational by 1974. The first MiG-23s to see combat were export variants with many limitations. For example, the MiG-23MS lacked a radar warning receiver. In addition, compared to the MiG-21, the aircraft was mechanically complex and expensive and also less agile. Early export variants also lacked many "war reserve modes" in their radars, making them vulnerable against electronic countermeasures (ECM), at which the Israelis were especially proficient.

On 13 April 1974, after almost 100 days of artillery exchanges and skirmishes along the Golan Heights, Syrian helicopters delivered commandos to attack the Israeli observation post at Jebel Sheikh. This provoked heavy clashes in the air and on the ground for almost a week.[citation needed] On 19 April 1974, Captain al-Masry, flying a MiG-23MS on a weapons test mission, spotted a group of IAF F-4Es and shot two of them down after firing three missiles. He was about to attack another F-4 with cannon fire, but was shot down by friendly fire from a SAM battery.[5] Due to this success, an additional 24 MiG-23MS interceptors, as well as a similar number of MiG-23BN strike variants, were delivered to Syria during the following year. In 1978 deliveries of MiG-23MFs started and two squadrons were equipped with them.[citation needed]

The MiG-23MF, MiG-23MS and MiG-23BN were used in combat by Syria over Lebanon between 1981 and 1985. On 26 April 1981, two Israeli A-4 Skyhawks attacking a camp in Sidon were shot down by two MiG-23MSs.[5] Russian historian Vladimir Ilyin writes that the Syrians lost six MiG-23MFs, four MiG-23MSs and a few MiG-23BNs in June 1982. One more MiG-23 fighter was lost in July. The Israelis also claimed that they shot down two MiG-23s in 1985, which the Syrians deny. According to Ilyin, the deployment of MiG-23MLs by the Syrians in October 1983 shifted the balance of power in their favor, as they were soon able to shoot down three Israeli F-15s and one F-4 without any losses. Overall, 11–13 Syrian MiG-23 fighter variants were lost in air combat from 1982 to 1985. At the same time, according to Ilyin, Syrian MiG-23 pilots shot down 12 enemy aircraft (including at least five F-16s and three F-15s).[2] These are some of the Syrian MiG-23 claims:[1][6]

On 7 June 1982, three MiG-23MFs (pilots – Hallyak, Said and Merza) attacked an F-16. Captain Merza detected the F-16 at a distance of 25 km and brought it down from 9 km. Two other F-16s then appeared. Merza fired a missile at one of them from 7–8 km and reported that the enemy was downed.
On 8 June 1982, two MiG-23MFs again met with F-16s. Major Haw detected an F-16 at a distance of 20 km and shot it down from a distance of 7 km.
On 9 June 1982, two MiG-23MFs, piloted by Captains Dib and Said, were sent to intercept targets east of Beirut. One of the pilots detected an F-16 and shot it down from a distance of 6 km.

The Syrian air combat claims of 1982 have not been confirmed by Israeli sources,[7][8] which only admit that one F-15A fighter was heavily damaged in aerial combat by a Syrian MiG-21, but managed to land safely.[8]

At the end of April 2002, a Syrian MiG-23ML shot down an Israeli UAV with an air-to-air missile near As-Suwayda.[9]
Syrian civil war

A former Syrian Air Force MiG-23MS became iconic of the siege of Abu-Dhahur airbase: on 7 March 2012, Syrian rebels used a 9K115-2 Metis-M anti-tank guided missile to hit the derelict MiG. Later, in March 2013 they entered in the base, showing the worn out and damaged MiG. Finally, in May 2013, the Syrian Air Force bombed it to completely destroy the wreck[10] Syrian MiG-23BNs bombed the city of Aleppo on 24 July 2012, which was the first use of a fixed-wing aircraft for bombing in the Syrian civil war.[11][12][13]

On 13 August 2012, a Syrian MiG-23BN was reportedly shot down by the rebels of the Free Syrian Army near Deir ez-Zor, although the government claimed that it went down due to technical difficulties.[14]

Since then, Syrian Air Force MiG-23's together with different Syrian Air Force fighter jets were regularly spotted performing bombing runs on the Syrian insurgents, who claimed different MiGs being shot down or destroyed on the ground in different occasions.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mikoyan_MiG-23

Споменава се за управляеми ракети въздух-земя Х-23 и Х-66.

Миг-29 - към 2011 г. Сирия трябва да има 40 такива:

Syria

Syrian Arab Air Force (SyAAF) MiG-29s have encountered several times with Israeli fighter and reconnaissance aircraft. Two Israeli F-15Cs are reported to have shot down two MiG-29As on 2 June 1989 under unclear circumstances.[91][92]

Further reports claim that on 14 September 2001 two Syrian Air Force MiG-29s were shot down by two IDF/AF F-15C while the MiGs were intercepting an Israeli reconnaissance aircraft off the coast of Lebanon. However, both Syria and Israel deny that this occurred.[92][93][94]

During the 2013 phase of the Syrian civil war, Syrian Fulcrums entered the fray in late October, performing ground attack missions with unguided rockets and bombs against Free Syrian Army insurgents in the Damascus area. Their deployment is considered by one source as an urgent resort against the heavy casualties inflicted by opposition fighters against the SyAAF.[95]

Но са използвани само с неуправляеми боеприпаси.

И Су-22/24, към 70 броя:

Syria

The Syrian Air Force used Su-20/22s to attack Israeli forces in the Yom Kippur War[4] and 1982 Lebanon War. Several Su-20/22s were shot down by Israeli Air Force.[24][25]

During the Syrian civil war, since the second half of 2012, Syrian Air Force Su-22’s have been involved in combat operations against the Syrian insurgents. Like other SyAAF fixed wing aircraft, videos showed Su-22’s using unguided munitions, mostly general purpose bombs, cluster bombs and incendiary bombs. Strike techniques were low to medium altitude flat bombing runs with pull up after ordnance delivery and use decoy flares for self-defense. [26] An Su-22 was reportedly shot down by rebel forces using a MANPADS launcher on February 14, 2013.[27][28]

Отново само неуправляеми муниции.

Разбирам недостига на управляеми муниции и обучен персонал да борави с тях. Вероятно в мирно време учения с такива муниции се провеждат изключително рядко. Но ако е толкова зле положението, какъв е смисълът да купуваш модерни самолети, ако не можеш да си позволиш да купиш "умно" въоръжение за тях и да обучаваш персонала да работи с него, и в крайна сметка да се ограничаваш до базисно използване на ВВС на ниво от преди 40-50 г.
А ако е толкова зле положението, какво ще да е с другите системи, например за ПВО? Колко обучен персонал и колко учения правят с модерни системи, които имат (С-300, Бук, Панцирь и т.н.). За протокола да отбележа, че ПВО на Сирия е отделен род войски от ВВС: http://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_Air_Defense_Force

[Duque de Caixas]

Израелският наблюдателен пост, който сирийците овладяват с вертолетен десант е обект със стратегическо значение. На възвишенията има и РЛС, които "виждат" въздушния трафик над повече от половината територия на Сирия, има техника за РТР на, мисля че беше отряд 8200 на израелското военно разузнаване, станции за РЕБ и т.н. Какъв е този обект от епохално значение в Алепо и околността, че рисковете от един вертолетен десант да си струват риска? Вече втори ден едни и същи неща те питаме, ти си караш както си знаеш...

[Dinain]

Ама вие ли ме питате? Аз си мислех, че аз питам.
Сериозно, за целта на подобна операция първо вече отговорих на няколко пъти, второ, не целта, а възможностите за провеждането й са въпросът. Не искам да се повтарям.

[Duque de Caixas]

Нищо не си отговорил, бъркаш фундаментално цел с предпоставки. Ефект на изненада и не знам какво си СА ПРЕДПОСТАВКИ, не цел. И колкото и да шикалкавиш това нищо не променя. Като изреждаш какви дивизии имали сирийците и колко вертолета и как преди не знам колко си години били направили не знам какво си целта няма да изкристализира от само себе си. Просто въртиш едни и същи неща като латерна. Грехота било, две въздушно-преносими дивизии имали, пък не правели вертолетни десанти. Ами тези две дивизии да не стоят без работа, с ръце в джобовете?!

Не можеш да използваш способа "Вертолетен десант", за да постигнеш цел "Ефект на изненада". Това не е цел. Затварянето на обсадата на даден район също не е нещо, което може да бъде постигнато след две-годишни боеве със силите на въздушно-преносим батальон. Ако за затварянето на обкръжението можеш да придвижиш сили по земя няма смисъл да правиш вертолетен десант, а ако не можеш, то в такъв случай този батальон ще бъде не обкръжаващ, а обкръжен. Обкръжаване от въздуха (vertical envelopment) може да се постигне, когато силите и на двете противникови страни са мобилни, в началните часове на една операция и то, за да се използват въздушно-преносими, в случая вертолетно-десантни подразделения, като част от по-голяма обшовойскова групировка трябва още от самото им стоварване да могат бързо да установят линии на комуникация с основните механизирани сили, да могат бързо да извършат стиковката. А в случая още от стоварването си въздушно-преносимите сили попадат в обкръжение. Какви основания имаме, за да смятаме, че те и механизираните части ще могат да си пробият път едни към други? А без такива основания има ли смисъл да се дава ход на такава операция?

[Кухулин]

Това по принцип е възможно, но изисква далеч по-големи ресурси, предимно огнева поддръжка. Собствено в това се състои новата доктрина на USMC - въздушни десанти в тила и попиляване на всичко, което мърда.

[Duque de Caixas]

Това е нещо коренно различно - успех чрез маньовър - овладяваш район, незает от противниковните сили, прегрупираш се в него и от там развиваш настъплението си. В район ВЕЧЕ зает от противника няма как да се прегрупираш (или хайде, нека кажем, че е много по-трудно), защото от момента, в който стовариш десанта, независимо дали е по вертолетен или парашутен способ, той попада под противников огън. Има си определен период от време след стоварването, в който десантът е особено уязвим.

[Кухулин]

Така е, съгласен съм. Трябва да има подходящи условия за десант. Но пък такива условия, освен че се дебнат, могат и да се създадат.